№ 2816
гр. София, 09.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.130 от ГПК.
С определение от 14.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 12630/2015 г.,
ГО, 1-3 състав, производството по делото е прекратено в частта по
предявените искове от Д. Й. М. и И. Й. М., против О. К. Ш. (заменена в хода
на процеса на основание чл.227 от ГПК от своите наследници по закон К. Н.
Ш. и Г. Н. Ш.), с правно основание чл.109 от ЗС, поради недопустимост.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
ищците, в която са наведени подробни доводи за неправилност, както и за
съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и
необоснованост. Поддържат, че със свое определение от 30.03.2016 г. съдът е
приел, че предявените искове по чл.109 от ЗС са допустими, а с обжалваното
определение неправилно, години по-късно, съдът е прекратил
производството, поради недопустимост на исковете. Сочат, че с
представеното влязло в сила решение по гр.д.№5696/1993 г. на СРС, няма
произнасяне относно правото на собственост върху законно изградената
жилищна сграда, поради което и същата не може да бъде включена в
изпълнителния титул. Твэърдят, че ответницата не е навела твърдения, че е
придобила процесната жилищна сграда по приращение, нито я е
индивидуализирала надлежно. Поддържат, че е налице задължителна
1
практика на съдилищата, обективирана и в ТР №1/2001 г. на ВКС, съгласно
която със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото. Извършеното действие от страна на ответницата, а именно
да иска въвод във владение върху имоти – самостоятелни обекти, чиято
собственост не е изследвана, е изцяло противоправно и неоснователно и
представлява продължаващо и към настоящия момент състояние, обуславящо
наличието на заплаха от вредно и смущаващо въздействие върху
самостоятелни обекти на ищците. Молят за отмяна на обжалвания акт.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответниците, К. Н. Ш. и Г. Н. Ш., са
взели становище по така предявената жалба и поддържат нейната
неоснователност.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването. Жалбата е подадена срещу валиден и допустим
съдебен акт и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основани
чл.109 от ЗС от Д. Й. М. и И. Й. М., против О. К. Ш. (заменена в хода на
процеса на основание чл.227 от ГПК от своите наследници по закон К. Н. Ш.
и Г. Н. Ш.). Ответната страна е предявила насрещни искове с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
С обжалвания акт първоинстанционния съд е прекратил като
недопустимо производството по исковете на Д. Й. М. и И. Й. М., против О. К.
Ш. (заменена в хода на процеса на основание чл.227 от ГПК от своите
наследници по закон К. Н. Ш. и Г. Н. Ш.), с правно основание чл.109 от ЗС. В
мотивите на обжалвания акт е посочено, че искането за образуване на
изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист и
следващото се от това искане за извършване на въвод във владение е част от
процесуалното право на всяко лице да търси и да получи ефективна защита на
доказаното от съда право. Тези действия не са неправомерни и не попадат в
кръга на предвидените по чл.109 от ЗС предпоставки, обуславящи правния
интерес на ищците. Първоинстанционният съд е приел, че за страната е
налице възможност да атакува по съответния ред извършените изпълнителни
2
действия, но не и да инициира исково производство по реда на чл.109 от ЗС.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд.
Искът, основан на чл.109, ал.1 ЗС, предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното
предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се
поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от
вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на
правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на
потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките
тези и други аналогични случаи правомерността и да предотврати
неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
последиците от тях.
Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това
лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да
е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава
ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. От
изложеното следва, че обхватът на иска и ефектът от него, когато е
основателен, са твърде широки.
Следва да бъде споделено становището, дадено в ТР 31/1984 г., че
основание за защита чрез иска се поражда при състояния, от които възникват
заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на
потърсилия правна защита.
В настоящето производство ищците твърдят, че са собственици на
самостоятелни обекти в жилищна сграда, построена в имот, собственост на
ответницата. Те поддържат, че с искането си за въвод във владение в имота –
дворното място в гр.***, макар да не е включена жилищната сграда,
ответницата е създала опасност за накърняване правото им на собственост
върху собствените им обекти в жилищната сграда, без да е установено с
влязло в сила решение собствеността на жилищната сграда, респективно
3
собствеността на обектите в жилищната сграда.
Горното дава основание да се приеме, че ищците търсят защита на
своите права, поради състояние (извършване на въвод във владение в имот –
дворно място, в който се намират обекти в жилищна сграда, за които твърдят,
че тяхна собственост), което заплашва и създава опасност от смущаващо
въздействие, което произтича от упражняване на правомощия от страна на
ответницата, които субективно биха попречили и/или ограничили тези на
потърсилите правната защита ищци.
Наведените от ответниците по исковете с правно осн. чл.109 от ЗС
възражения относно недопустимост на същите, поради обстоятелството, че
тези искове са основани на твърдени от ищците неправомерни действия,
съставляващи образуване и водене на изпълнително дело, са относими не към
допустимостта на исковете, а евентулано към тяхната основателност, т.к. тези
вързажения се отнасят не до съществуването, респ. несъществувнето на
порцесулани предпоставки, а до съществуването, респ. несъществуето на
материално-правни предпоставки, имащи характера на елементи на ФС на
разп. на чл.109 от ЗС.
В този смисъл и обстоаятелствто, дали ищците са собственици или не
на процесните недв. имоти, е относимо към съществото на спора, а не към до
допустимостта на предявените искове с правно осн. чл.109 от ЗС.
Неправилно е и прекратяването на производството по предявените
насрещни искове, предвид допустимостта на поризводството по предявените
главни искове.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
предявените главни искове са допустими, а обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло,
доколкото висящността на предявените насрещни искове е обвързана с
допустимостта на предявентие главни искове.
Делото следва да бъде върнато на СГС за продължаване на следващите
се процесуални действия.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 10-ти с-в
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261690 от 14.03.2022 г., постановено по
гр.д.№12 630/2015 г., ГО, 3-и състав , изцяло.
ВРЪЩА делото на СГС, същия съдебен състав за продължаване на
следващите се процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5