РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Русе, 07.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI - ти състав, в публично заседание на
17 май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 157
по описа за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 40,
ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.Т.Т. ***, депозирана
чрез адвокат-пълномощник Г. Г. *** против Писмо рег. № 812100-5611 от
31.03.2022 г. на ВПД Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР,
с което на жалбоподателя се отказва предоставяне на достъп до обществена
информация по негово Заявление УРИ 812104-118 от 28.03.2022 г. по описа на МВР.
В жалбата са наведени основания за
незаконосъобразност на оспорения акт поради необоснованост, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Претендира се отмяна на акта и
връщане на преписката на органа за ново произнасяне по подаденото заявление за
достъп до обществена информация при съобразяване с дадени от съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Претендират се разноски по представен
списък на разноските (л. 20 от делото).
Ответникът в производството - Директорът
на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР, действащ в процеса чрез
процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Цановска, в депозиран по делото
писмен отговор на жалбата вх. № 2019 от 16.05.2022 г. по описа на съда, поддържа
становище на първо място за недопустимост на жалбата, а в условията на
евентуалност излага доводи и за нейната неоснователност. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. (л. л. 14 – 18 от делото).
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК, административният съд приема за установено следното:
По
фактите
Със Заявление УРИ 812104-118 от
28.03.2022 г. по описа на МВР (л. 3 от преписката) Б.Т.Т. е поискал на
основание Закона за достъп до обществена информация да му бъде предоставена
наличната в МВР информация относно:
1.
По
подаден от него сигнал на Националната система 112 на 28.11.2021 г., в 13:03
часа от телефонен номер ********** за палеж на земеделски земи, към кои служби е предаден за реагиране?
2.
Служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ реагирала ли е по сигнала от т. 1
и какво е предприето за установяване на извършителите?
3.
В
случай че сигналът е предаден към други служби в системата на МВР, какви действия са предприети от тях ?
По така подаденото заявление,
Директорът на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при МВР се е произнесъл с Писмо
рег. № 812100-5611 от 31.03.2022 г., с което на практика е отказал достъп до поисканата
обществена информация.
В мотивите на отказа е посочено, че
търсената информация не представлявала обществена информация по смисъла на
ЗДОИ, като редът за нейното получаване бил друг, тъй като исканата информация
се съхранявала в АИС „Регистър на спешни повиквания 112“ и същата съгласно чл.
15 и чл. 16 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН112) не представлявала обществена информация по
смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а ЗНССПЕЕН112 се явявал специален закон по отношение
на ЗДОИ. С оглед на това бил налице специален ред за достъп до обществена
информация съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ.
Според органа, с предоставяне на
същата тази информация и не биха се постигнали целите на закона, а именно
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти.
С тези мотиви органът е приел, че
депозираното от Т. заявление не поражда задължение за административния орган за
предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ.
Жалба против така постановения отказ е
депозирана чрез административния орган пред Административен съд – Русе като е
заведена в деловодството на органа под номер УРИ 812100-5991 от 06.04.2022 г.
(л. 3 от делото).
Правни
изводи
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане,
като предявена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от страната,
инициирала административното производство по издаване на оспорения отказ и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Предвид обстоятелството, че в
оспореното писмо не са посочени редът и срокът за обжалване, приложение намира
нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвиждаща удължен 2-месечен срок за
оспорване.
Неоснователно е възражението на
ответника за недопустимост на оспорването, поради липса на подлежащ на
оспорване пред съда административен акт.
Доколкото писмото обективира отказ по
подадено заявление за достъп до обществена информация, то представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.
В този смисъл е и Определение № 1638
от 08.02.2017 г. по адм. д. № 326/2017 г., V отд. на ВАС.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
В приобщената към делото
административна преписка се съдържа заверено копие на Заповед рег. № 8121з-1628
от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.
28, ал. 2, чл. 29, ал. 1, чл. 30, ал.2, чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 1, чл. 33 и
чл. 38 от ЗДОИ, във връзка с чл. 33, т.9 от ЗМВР Министърът на вътрешните
работи е определил Любослав Бойков Попов – ВПД Директор на Дирекция „Правно-нормативна
дейност“ при МВР да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на
достъп до обществена информация и да уведомява писмено заявителя за решението
(л. 5 от преписката).
След служебно извършена от съда
справка на интернет страницата на МВР, се установи, че чрез достъп от тази
страница до „Други страници на МВР“, в страницата на МВР „Дирекция „НС 112“, в
раздел „Пресцентър“, подраздел „Достъп до обществена информация“ е публикуван Ред
за предоставяне, регистриране и разглеждане на заявления по закона за достъп до обществена
информация в ДНС 112
– МВР, регламентиран със Заповед № 105303-122/01.03.2016 г. на Директора на ДНС
112 – МВР. Съгласно посочената заповед постъпилите писмени заявления/устни
запитвания по Закона за достъп до
обществена информация
се регистрират от служителя по т. 1 и т. 2 от раздел I в деня на тяхното
получаване. Когато същите са получени в извънработно време, регистрацията се
извършва в следващия работен ден. (т. 1) При направено писмено искане от
директора на ДПНД за предоставяне на становище, когато исканата от заявителя
обществена информация се отнася до дейността на ДНС 112, същото се изготвя,
съгласно резолюция на директора на Дирекция НС 112, съгласува се с юрисконсулт
на ДНС 112 и в 5-дневен срок се предоставя на ДПНД (т. 7). В становището по т.
7 се посочва дали исканата информация се съхранява в ДНС 112, в какъв обем и
следва ли тя да бъде предоставена на заявителя (т. 8 от заповедта).
Регистрираното писмено заявление/докладна записка за устно запитване ведно с
изготвената справка и/или становище се изпращат на ДПНД-МВР, с цел изготвяне на
проекти на решения и уведомления. При други случаи, неописани в цитираната
заповед, се прилагат разпоредбите на МЗ № 8121з-73/28.01.2016 г., изм. и доп.
със Заповед № 8121з-616 от 27.05.2019 г.
Съгласно нормата на чл. 15 от ЗНССПЕЕН112 входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се
записват автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. В регистъра
по ал. 1 се вписват и данните, които операторът събира и предава по повод
повикването (ал. 2). Електронният регистър по ал. 1 е информационен фонд на МВР
(ал. 3).
Данните от регистъра по Закона за
националната система за спешни повиквания се съхраняват за срок пет години,
считано от момента на постъпване на информацията. Директният достъп до данните
от регистъра е наличен за срок 4 месеца от момента на постъпване на
информацията. Директен достъп имат служителите от център 112 и служителите от
службите за спешно реагиране, на които са предоставени съответните права на
достъп чрез лично потребителско име и парола. (чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗНССПЕЕН112).
Данните се архивират след изтичане на
срока по ал. 2 на чл. 16 от ЗНССПЕЕН112 и се съхраняват в специално помещение с
ограничен достъп (ал.3). В срока по ал. 1 службите за спешно реагиране, както и
органите на съдебната власт могат при необходимост да изискват данни от
регистъра във връзка с конкретен инцидент (ал. 4). След изтичането на срока по
ал. 1 информацията се унищожава от комисия, назначена от министъра на
вътрешните работи (ал. 5). Информация, за която в срока по ал. 1 е постъпило
искане от орган на съдебната власт, не се унищожава до отпадане на
необходимостта от нейното съхранение. Органът е длъжен да уведоми център 112
при отпадане на необходимостта от съхранение на поисканата информация. (ал. 6).
За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ,
какъвто в случая се явява и Директорът на Дирекция „Правно-нормативна дейност“
при МВР, е регламентирано задължение да предоставя информация, която е
създадена в кръга на неговата компетентност и е налична.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена
е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността
на задължените по закона лица.
В конкретния казус жалбоподателят е
поискал със заявлението си да му бъде предоставена наличната в МВР информация
относно:
1.
По
подаден от него сигнал на Националната система 112 на 28.11.2021 г. в 13:03 часа
от телефонен номер ********** за палеж на земеделски земи, към кои служби е предаден за реагиране ?
2.
Служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ реагирала ли е по сигнала от т. 1
и какво е предприето за установяване на извършителите?
3.
В
случай че сигналът е предаден към други служби в системата на МВР, какви действия са предприети от тях ?
С оглед така заявеното искане именно
да си състави мнение относно дейността на съответните държавни органи по повод
подаден сигнал към Национална система 112, като е посочил датата, часа и
телефонния номер, от който е направено обаждането, желаейки да получи
информация как са реагирали органите след подаването на така описания сигнал,
точно какви действия са били предприети – дали сигналът е бил препратен по компетентност
и какво е било извършено по него, за органа е налице задължение да предостави
поисканата информация.
В контекста на конкретно
формулираното със заявлението и легалната законова дефиниция, търсената от
заявителя информация представлява именно обществена информация по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, създадена и съхранявана от задължения субект по чл. 3,
ал. 1 от ЗДОИ.
С предоставяне на поисканата
информация жалбоподателят би постигнал именно целта на ЗДОИ – да си състави
мнение относно дейността на задължените по закон субекти.
Неоснователно в тази връзка е отказан
достъп до исканата информация.
Съдът не споделя и останалата част от
мотивите за отказа.
Обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ЗНССПЕЕН112 данните от електронния регистър
могат да се изискват само от службите за спешно реагиране и органите на
съдебната власт не означава, че се урежда специален ред за достъп до
информация, който изключва приложното поле на Закона за достъп до обществена информация.
Отделно както беше посочено и по-горе
в мотивите на настоящото съдебно решение редът за предоставяне, регистриране и
разглеждане на заявления по закона за достъп до обществена информация в ДНС 112 – МВР е регламентиран със
заповед на директора на ДНС 112 – МВР. Наличието на такава заповед също води на
извод за необоснованост и неправилност на довода на органа, че на основание чл.
15 и чл. 16 от ЗНССПЕЕН112, исканата от жалбоподателя информация не представлявала
обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.
За пълнота на изложението, следва да
се напомни, че в демократичното общество достъпът до обществена информация е
гаранция за функционирането на държавата като правова. Именно поради тази
причина субективното право да се търси и получава информация е закрепено в
чл. 41, ал. 1 от Конституцията
на Република България. Създаването на условия за прозрачни действия и решения
на задължените субекти е в интерес на обществото. Правото на достъп до
обществена информация е начална фаза на защита срещу погрешни управленски
решения, срещу злоупотреба с власт, срещу корупционни практики на държавните
органи чрез получаване на данни за подобна деятелност.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България
има право на достъп до обществена информация при условията и по реда,
определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
Според чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ не се допускат ограничения на
правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на
информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация
или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.
В този смисъл съдът не споделя
становището на ответника, възпроизведен и в представения по делото писмен
отговор, че е налице специален ред, предвиден в закон, който изключва
приложението на ЗДОИ на основания чл.
4, ал. 1 от ЗДОИ.
На последно място по отношение на
твърдението на процесуалния представител на ответника, изложено отново в
писмения отговор по депозираната жалба, че в процесния случай търсената от
заявителя информация не съдържала описание на факти и сведения, свързани с
дейността на МВР, към които се проявява интерес, а предполага в отговор
предоставянето на конкретна информация, включително и лични данни на трети лица,
по конкретен сигнал, регламентиран от ЗНССПЕЕН112, а съгласно чл. 2, ал. 5 от
ЗДОИ, този закон не се прилага за достъпа до лични данни, следва да се посочи,
че видно от искането на жалбоподателя, то е насочено към предоставяне на
информация за това какви действия са били предприети по повод подадения от него
сигнал към Национална система 112, към кои служби е бил препратен той. Т.е.
насочена е именно към това жалбоподателят да формира мнение за дейността на
органа – какви действия са били предприети след като е бил регистриран
конкретния сигнал в Националната система 112 и не цели предоставяне на лични
данни на трети лица. А освен това ако органът прецени, че в исканата информация
се съдържат и лични данни на трети лица (напр. лични данни на пострадало лице
или на извършител на дадено противоправно деяние), то исканата информация би
могла да бъде предоставена под такава форма, че да не бъдат засегнати/конкретизирани
личните данни на трети лица, като разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДОИ
предвижда, че достъпът до обществена информация може да бъде пълен или
частичен.
Като е достигнал до
противоположен извод административният орган е постановил един необоснован акт,
в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона, поради което същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а
административната преписка да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне, при което следва да бъдат съобразени указанията на съда, дадени с
настоящото решение, по правилното тълкуване и прилагане на закона.
По
разноските
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените в производството разноски, които са в общ размер на 310
лева – 10 лева за платена държавна такса за образуване на дело (л. л. 8 и 9 от
делото) и 300 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 4 от делото). Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е
дори под размера, предвиден от нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмо рег. №
812100-5611 от 31.03.2022 г. на ВПД Директор на Дирекция „Правно-нормативна
дейност“ при МВР, с което на Б.Т.Т. се отказва предоставяне на достъп до
обществена информация по негово Заявление УРИ 812104-118 от 28.03.2022 г. по
описа на МВР.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния
административен орган за ново произнасяне по
Заявление УРИ 812104-118 от 28.03.2022 г. по описа на МВР, подадено от Б.Т.Т., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Б.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 310 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия: