РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Монтана, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500035 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от Б. Б., П. Ц.,
Н.С., А. Х. и М. Х., всичките действащи чрез процесуалния си представител
адвокат Р. Б., срещу Решение № 204 от 12.07.2024 г., постановено по гр. д.
-ти
№ 540/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Лом, 3състав, (допълнено
впоследствие в частта за разноските с необжалваното Решение № 310 от
30.09.2024 г. по същото дело), по допускане на делба, обжалвано в частта, с
която са определени квотите на съделителите.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
съдебното решение, в обжалваната част, е неправилно поради нарушение на
материалния и на процесуалния закон. Сочи се, че в хода на съдебното
производство били извършени четири разпоредителни сделки между
съделителите, с които част от тях били прехвърлили правата си върху
делбените имоти на други съсобственици-сънаследници. Последното обаче не
1
било взето предвид от районния съд при определяне на правата на
съделителите. Поддържа се, че тези сделки не са обсъдени в мотивите и
съответно крайният извод на съда не бил верен. Така макар квотите на
наследниците на Андрей Б. Тончев да са определени съобразно ЗН то те не
били правилни. Счита се, че на разпоредилите се с дела си съделители не е
следвало да се определят права, тъй като след разпореждането те вече нямали
права в съсобствеността. Поименно се посочват тези лица както и тези, чиито
права били увеличени.
Въз основа на изложеното се прави искане за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част и за
постановяване на друго решение, с което квотите в съсобствеността да
бъдат определени съобразно правата, които имат съделителите на основание
наследяване по закон и въз основа на извършени правни сделки.
Останалите необходими другари не са изразили становище по
въззивната жалба.
В писмено становище В.А., действащ чрез процесуалния си
представител адвокат А. К., твърди, че действително районният съд не е
анализирал всички факти и обстоятелства по делото имащи отношение към
определянето на квотите. Отделно от това се счита, че по делото той е
следвало да участва като трето лице, а не като главна страна. С оглед на това
се прави искане от въззивния съд да бъде извършена проверка за валидност,
допустимост и правилност на обжалваното решение.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирани страни-
съделители в първоинстанционното производство, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес
обусловен от неблагоприятния за тях краен резултат, твърдейки, че
притежават по-голям размер на права в съсобствеността от определения им,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за
форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Явява се единствено въззиваемата Ц.И., която заявява, че няма
2
възражения по първоинстанционното решение и преценката остава на волята
на съда.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред двете съдебни
инстанции, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните,
при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството, по разгледания от Районен съд-гр. Лом
гражданскоправен спор, е особено исково, по реда на чл. 341-355 от ГПК, и е
във фазата по допускане на съдебна делба. Образувано по повод на искова
молба, подадена на 28.03.2023 г. от Ц. А., П. К., Б. Б., Ч. Б., Г. Б., А. Х., М.
Х., Н. С., Я. А., П.Ц., М.К. и А.Д., всичките действащи чрез процесуалния си
представител адвокат Р. Б., срещу М. Б., Ц. И., Д. И., А. А., К. А., Е. Л., Н.Л.,
Б. А., С. К., Н. К., Р.К., Д. Г., М. А., Ж. А. и С. А. . С Разпореждане № 615 от
03.04.2023 г. като задължително необходим другар по делото е конституиран и
Б. А.. С Определение № 769 от 23.06.2023 г. на мястото на починалата в хода
на процеса съделителка А.Д., като страни, са конституирани нейните
наследници по закон В. Д. и Д. Д..
С исковата молба е предявен конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от
ГПК, с правно основание чл. 34 от ЗС (actio familiae erciscumdae). В нея се
посочва, че страните са съсобственици на осем поземлени имота, подробно
индивидуализирани в нея, намиращи се в землището на гр. *и с. *, община *.
Същите се сочи, че са възстановени на наследниците на А.Т., починал като
вдовец, оставяйки пет деца, след смъртта на които техни наследници се
явявали страните по делото. Иска се да бъде извършена съдебна делба на
процесните имоти.
В срока за отговор на исковата молба останалите съделители не са
подали такъв.
Впоследствие искът за делба е последващо обективно съединен с иск по
чл. 76 от ЗН, за обявяване на относителна недействителност на две сделки (за
дарение от 14.07.2023 г. и за покупко-продажба от 14.07.2023 г.), с които
третите лица В. А. и В. А. са придобили идеални части от част от
наследствените земи, по отношение на предявилата искане като възражение
по чл. 76 от ЗС съделителка и тази предявила иск по чл. 76 от ЗС в друго
3
производство, присъединено за разглеждане в настоящото. В съответствие с
посоченото в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г.
постановено по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС в делбеното производство
участие като главна страна са взели приобретателите по двете сделки В. А. и
В. А..
С първоинстанционното съдебно решение на Районен съд-гр. Лом с
отделен диспозитив е обявена относителната недействителност на двете
сделки, с които някой/някои от наследниците са прехвърлили идеални части от
част от наследствените имоти на две трети лица. Допуснато е извършване на
делба по отношение на всички осем недвижими имота, посочени в исковата
молба, находящи се в землището на гр. *и с. *, между първоначалните и
конституираните впоследствие на мястото на един от починалите
сънаследници страни и са определени квотите на всеки един от тях съобразно
разпоредбите на ЗН. Предвид това, че възражението/искът по чл. 76 от ЗН е
приет за основателен по отношение на двамата приобретатели по двете
сделки, участвали като главна страна, искът за делба е отхвърлен с изричен
диспозитив на решението.
С решението по допускане на делба съдът се произнася по въпросите
между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя. Това са
въпросите, по които се формира сила на пресъдено нещо. В случая решението
е влязло в сила по отношение на преюдициалния въпрос и по допускането на
делба на процесните осем имота. Всяка от страните може да обжалва
решението по допускане на делбата, ако счита, че то е неблагоприятно за нея,
тъй като първоинстанционният съд погрешно е приел, че определени лица
имат права в съсобствеността или неправилно е посочил квотите на
съделителите в съсобствеността, каквото право част от тях са упражнили с
подадената въззивна жалба.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в
обжалваната му част е допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи
за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част въззивният
съд намира за основателни.
4
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и
формулирания петитум намира, че спорен пред Окръжен съд-гр. Монтана е
въпросът следва ли да бъдат взети предвид правни сделки извършени, след
образуването на делото за допускане до делба, между сънаследници, респ.
отразява ли се това на лицата, между които следва да се извърши делба и
върху размера на техните квоти.
От приетите по делото писмени доказателства от фактическа страна се
установява, че процесните поземлени имоти поради одържавяването им не са
били в патримониума на наследодателя А.Т.при откриване на наследството му.
Това е изводимо от приложените по делото решения, с които процесните
имоти са възстановени на неговите наследници-Решение № 222 от 27.08.1997
г. на Поземлената комисия-гр. *(л. 20, 21 от първоинстанционното дело),
Решение № 222 от 26.08.1997 г. на Поземлената комисия-гр. *(л. 26, 27 от
първоинстанционното дело) и Решение № 10 от 18.05.1999 г. на Поземлената
комисия-гр. *(л. 32, 33 от първоинстанционното дело), а един от имотите е
даден с Решение № 5ОБ от 21.10.2005 г. на Общинска служба по земеделие-гр.
*за обезщетяване на наследниците на А.Т.(л. 30 от първоинстанционното
дело).
Въпреки че реституираните имоти са новооткрито наследство, то
времето на откриване на наследството като юридически факт и кръгът
наследници, съществувал при неговото настъпване, т. е. откриването, не
се променят (така изрично Решение № 53 от 20.07.2022 г., постановено по гр.
д. № 3352/2021 г., г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 255 от 13.01.2014 г.,
постановено по гр. д. № 718/2012 г.. г. к., І г. о. на ВКС). Това е така, защото
възстановените имоти принадлежат на наследодателя, стават негово
допълнително наследство и трябва да се прибавят към него (така Ц., Ц.
Промените в наследственото право, Университетско издателство „Св.
Климент Охридски“, София, 1994 г., с. 135, 136). Затова и в теорията е прието,
че „… правото върху тези имоти се поражда след откриване на
наследството и то „реатроактира“ към този момент само защото
имуществото преди одържевяването или обобществяването е принадлежало
на наследодателя.“ (Цанкова, Ц. Промените в наследственото право,
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1994 г., с. 136).
Това разбиране е застъпено и в останалата доктрина по наследствено право
5
(Тасев, Х. Българско наследствено право, десето преработено и допълнено
издание, нова редакция, Симеон Тасев, Г. Петканов, Сиела, София, 2013, с.
30), а също е намерило място и в задължителната практика на ОСГК на ВКС в
т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. по тълк. дело. № 1/1998 г.,
според която кръгът на законните наследници на възстановената
собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към
момента на смъртта на наследодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗН наследството се открива в деня на
смъртта на наследодателя. Това е моментът, към който се определят и
призованите към наследяване лица. Общият наследодател в случая е А.Т.,
който е починал на 17.01.1952 г. (вдовец). Установимо от удостоверение на
наследници (л. 35-41 от първоинстанционното дело) към тази дата, като
такава на откриване на наследството му, преки негови низходящи
наследници са децата му Б.Б., Ц.Б., Г.П. и С.А., а по право на заместване
низходящата наследница на починалия преди него син А. Б.. Така се
формират пет колена наследници. Размерът на квотите на наследниците по
закон на общия наследодател следва да бъдат определени според
императивните разпоредби на чл. 5-9 от ЗН. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата
на починалия наследяват по равни части. От това следва, че всеки има по 1/5
ид. ч.
I. Синът на наследодателя Б.Б. (с 1/5 ид. ч.) е починал след него на
18.07.1981 г., който след смъртта си е оставил за свои законни наследници
съпругата му П.Б., дъщеря му С.П., сина му Г. А. и сина му Р.А.. Съгласно чл.
9, ал. 1 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Затова от
-та
1/5 ид. ч. на всеки от тях се полага по 1/20 ид. ч.
Впоследствие на 05.10.1983 г. П.Б. е починала, поради което нейните
деца С.П., Г. А. и Р.А. имат по 1/15 ид. ч.
С.П. (с 1/15 ид. ч.) е починала на 05.01.2003 г. и е оставила като свои
низходящи наследници по закон дъщерите си Ц. А. и П. К., всяка от които
има по 1/30 ид. ч.
Г. А. (с 1/15 ид. ч.) е починал на 29.07.2010 г. и е оставил като свои
наследници по закон съпругата си С.А. и двамата си сина А.Б. и М. Б., всека от
които има по 1/45 ид. ч. Впоследствие С.А. е починала на 29.01.2013 г., поради
6
което нейните низходящи наследници синовете й А.Б. и М.Б. имат по 1/30 ид.
ч. След това А.Б., неженен и без деца е починал на 24.05.2018 г., поради което
М. Б. има по 1/15 ид. ч
Р.А. (с 1/15 ид. ч.) е починал на 23.03.1995 г. и е оставил като свои
наследници по закон съпругата си С.А. и две деца-дъщеря си Б. Б. и сина си Ч.
Б., всека от които има по 1/45 ид. ч. Впоследствие С.А. е починала на
05.10.2014 г., поради което нейните низходящи наследници Б. Б. и Ч. Б. имат
по 1/30 ид. ч.
II. Синът на наследодателя Ц.Б. (с 1/5 ид. ч.) е починал след него на
06.06.1987 г., който след смъртта си е оставил за свои законни наследници
двете си деца-дъщеря Ц.А. и син Г. А., всеки от които има по 1/10 ид. ч.
Ц.А.(с 1/10 ид. ч.) е починала на 03.04.2017 г. и е оставила като свои
наследници по закон двете си дъщери Л.Б. и Н.С., поради което всяка от тях
има по 1/20 ид. ч. Л.Б. на 01.10.2021 г. е починала и е оставила като свои
наследници по закон съпруга си Г. Б. и двама сина А. Х. и М. Х., които имат
по 1/60 ид. ч.
Г. А. (с 1/10 ид. ч.) е починал на 01.04.2019 г. и е оставил като свои
наследници по закон съпругата му Я. А., дъщеря му М. К. и сина му П. Ц.,
всеки от които има по 1/30 ид. ч.
III. Синът на наследодателя А. Б. е починал на 09.09.1944 г., т. е. преди
откриване на наследството. Съгласно чл. 10, ал. 1, предл. 1 от ЗН низходящите
на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването
по закон от своите низходящи без ограничение на степените, а според ал. 2,
предл. 1 от него починалите преди наследодателя се заместват само от своите
деца или внуци. Затова по заместване частта, която той би получил от
наследството на баща си се разпределя на дъщеря му А.Д., която има 1/5 ид. ч.
В хода на делбения процес, на 17.06.2023 г. А.Д. е починала, като видно от
удостоверение за нейните наследници (л. 92 от първоинстанционното дело),
като такива тя е оставила сина си В. Д. и дъщеря си Д.Д., конституирани като
страна на нейно място, всеки от които има по 1/10 ид. ч.
IV. Дъщерята на наследодателя Г.П. (с 1/5 ид. ч.) е починала след него
на 18.11.1983 г., който след смъртта си е оставила за свои законни наследници
съпругът й М.П., дъщеря й В.И. и сина й А. А.. Всеки от тримата има по 1/15
ид. ч.
7
М.П. (с 1/15 ид. ч.) е починал на 20.06.1995 г. От това следва, че В.И.и А.
А. имат по 1/10 ид. ч. В.И.на 21.11.2020 г. е починала, като е оставила две
дъщери Ц. И. и Д. И., поради което всяка от последните две има по 1/20 ид. ч.
V. Дъщерята на наследодателя С.А. (с 1/5 ид. ч.) е починала след него на
12.11.1978 г., която след смъртта си е оставила за свои законни наследници
синовете си А.А., Л.А., Д.Г., В.А. и дъщеря си М.К.. На всеки от тях се полага
по 1/25 ид. ч.
А.А. (с 1/25 ид. ч.) е починал на 19.10.1993 г. и е оставил съпруга М.А.
(починала на 30.10.2004 г.) и двама сина Д.А. и К.А.. Така всеки от последните
двата има по 1/50 ид. ч. Д.А. е починал на 29.08.2020 г., неженен и без деца,
поради което К. А. има 1/25 ид. ч.
Л.А. (с 1/25 ид. ч.) е починал на 29.09.2011 г. и е оставил една дъщеря Е.
Л. и трима сина Н.Л., Б.А. и Б.А., от което следва, че всеки от четиримата
има по 1/100 ид. ч.
В.А. (с 1/25 ид. ч.) е починал на 11.03.2000 г. и е оставил съпруга М. А. и
двама сина Ж. А. и С. А., като всеки от тях има по 1/75 ид. ч.
М.К. (с 1/25 ид. ч.) е починала на 05.02.2010 г. и е оставил съпруг С. К.,
дъщеря Н. К. и син Р..К., всеки от които има по 1/75 ид. ч.
Обобщено правата по закон на страните в производството са както
следва:
Ц. А.-1/30 ид. ч.
П. К.-1/30 ид. ч.
М. Б.-1/15 ид. ч.
Б. Б.-1/30 ид. ч.
Ч. Б.-1/30 ид. ч.
Н. С.-1/20 ид. ч.
Г.Б.-1/60 ид. ч.
А. Х.-1/60 ид. ч.
М. Х.-1/60 ид. ч.
Я. А.-1/30 ид. ч.
М. К.-1/30 ид. ч.
8
П. Ц.-1/30 ид. ч.
В.Д.-1/10 ид. ч.
Д. Д.-1/10 ид. ч.
А. А.-1/10 ид. ч.
Ц. И.-1/20 ид. ч.
Д. И.-1/20 ид. ч.
Д. Г.-1/25 ид. ч.
К. А.-1/25 ид. ч.
Е. Л.-1/100 ид. ч.
Н. Л.-1/100 ид. ч.
Б. А.-1/100 ид. ч.
Б.А.-1/100 ид. ч.
М. А.-1/75 ид. ч.
Ж.А.-1/75 ид. ч.
С. А.-1/75 ид. ч.
С. К.-1/75 ид. ч.
Н. К.-1/75 ид. ч.
Р. К.-1/75 ид. ч.
След предявяване на иска за съдебна делба, с четири договора за
покупко-продажба, сключени във формата на нотариален акт някои от
съделителите са прехвърлили на други от съделителите правото на
собственост върху собствените си идеални части от осемте имота предмет на
делбата.
На 12.07.2023 г. между К. А., представляван от преупълномощения
И.И., в качеството му на продавач и Н. С., в качеството й на купувач, под
формата на нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № *от 2023 г. е сключен
договор за продажба на недвижим имот (л. 269, 270 от първоинстанционното
дело), с който е продал по 1/25 от процесните осем имота. Този договор е
вписан в Служба по вписванията-гр. *с вх. рег. № *, акт № *, том *, дело
*/2023 г.
На 18.09.2023 г. между М. А. (лично), С. А., представляван от
9
пълномощника си М. А. и Ж. А., представляван от Н. С., в качеството им на
продавачи и Б. Б., в качеството й на купувач, под формата на нотариален акт
№ *, том *, рег. № *, дело № *от 2023 г. е сключен договор за продажба на
недвижим имот (л. 5, 6 от делото), с който са продали по 1/25 от процесните
осем имота. Този договор е вписан в Служба по вписванията-гр. *с вх. рег. №
*, акт № *, том *, дело */2023 г.
На 23.11.2023 г. между Д. Г., представляван от пълномощника си Н. С.,
в качеството му на продавач и П. Ц., в качеството му на купувач, под формата
на нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № *от 2023 г. е сключен договор
за продажба на недвижим имот (л. 261, 262 от първоинстанционното дело), с
който е продал по 1/25 от процесните осем имота. Този договор е вписан в
Служба по вписванията-гр. *с вх. рег. № *, акт № *, том *, дело */2023 г.
На 23.11.2023 г. между С. К., Н. К. и Р. К., всичките представлявани от
пълномощника си Н. С., в качеството им на продавачи и А. Х. и М. Х., в
качеството им на купувачи, под формата на нотариален акт № *, том *, рег. №
*, дело № *от 2023 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот (л.
263, 264 от първоинстанционното дело), с който са продали по 1/25 от
процесните осем имота. Този договор е вписан в Служба по вписванията-гр.
*с вх. рег. № *, акт № *, том *, дело */2023 г.
Тези разпоредителни сделки, независимо, че са извършени по време на
процеса, следва да бъдат взети предвид съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК. Това е
така, защото те се отнасят до факти, които са с определящо значение за
допустимостта на делбата, т. е. за изхода на спора (в този смисъл е Решение №
51 от 03.07.2020 г., постановено по гр. д. № 2387/2019 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС).
В случая не е налице прехвърляне на спорното право на друго лице по
смисъла на чл. 226, ал. 1 от ГПК, тъй като сделките са сключени в хода на
производството по допускане на делба между съсобствениците, които са
страни по делото, а не в полза на трето лице. При това разпореждане между
съсобствениците-страни в делбата, те не са трети лица (в този смисъл Жеков,
С. Дисертационен труд „Производство за допускане на съдебна делба“, София,
2020 г., с. 252). Те следва да бъдат отчетени, за да бъдат правилно определи
квотите в наследствената маса и кръгът от лица, които продължават да имат
качество на съсобственици.
Предвид това по делото се установява, че по отношение на процесните
10
осем имота, е налице съсобственост не между всички страни по делото, а само
между част от тях.
В случая, в резултат на извършените в хода на производството сделки
правата на въззивниците са се увеличили. Н.С. притежава по наследство 1/20
ид. ч. и са й прехвърлили още 1/25 ид. ч., следователно тя има 9/100 ид. ч. Б.
Б. притежава по наследство 1/30 ид. ч. и са й прехвърлили още 1/25 ид. ч., т. е.
тя има 11/150 ид. ч. П. Ц. притежава по наследство 1/30 ид. ч. и са му
прехвърлили още 1/25 ид. ч., следователно той има 11/150 ид. ч. А. Х.
притежава по наследство 1/60 ид. ч. и са му прехвърлили още 1/50 ид. ч., което
означава, че той има 11/300 ид. ч. М. Х. притежава по наследство 1/60 ид. ч. и
са му прехвърлили още 1/50 ид. ч., т. е. той има 11/300 ид. ч.
От това следва, че в делбата не следва да участва К. А. и Д. Г., тъй
като всеки от тях е продал своите 1/25 ид. ч. от процесните осем имота.
Участие в делбата не трябва да вземат и М. А., С. А., Ж.А., които общо са
продали по 1/25 ид. ч. от процесните осем имота и С. К., Н. К. и Р. К.,
които също общо са продали по 1/25 ид. ч. от процесните осем имота. С
извършените правни сделки като продавачи те са се разпоредили изцяло с
правата си и така са прекратили участието си в съсобствеността. По
отношение на тях искът за делба следва да се отхвърли, тъй като към момента
на приключване на съдебното дирене те не притежават дял от съсобствеността
на процесните осем имота.
В конкретния случая, тъй като получените дробни числа са с различни
знаменатели, те трябва да се приведат под общ знаменател. Най-малкото общо
кратно на знаменателите 30, 15, 150, 100, 60, 50, 10 и 20 (2 × 2 × 3 × 5 × 5) в
случая е равно на 300. Това действие е необходимо, за да се получи при
събирането сбор от квотите равен на единица.
Обобщено, изчислено, правата, по закон на всички 21 наследника и
според прехвърлените идеални части на част от тях, в дробни числа, са както
следва:
Ц. А.-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.
П. К.-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.
М.Б.-1/15 ид. ч. или 20/300 ид. ч.
Б.Б.-11/150 ид. ч. или 22/300 ид. ч.
11
Ч. Б.-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.
Н. С.-9/100 ид. ч. или 27/300 ид. ч.
Г. Б.-1/60 ид. ч. или 5/300 ид. ч.
А. Х.-11/300 ид. ч.
М. Х.-11/300 ид. ч.
Я. А.-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.
М. К.-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.
П. Ц.-11/150 ид. ч. или 22/300 ид. ч.
В. Д.-1/10 ид. ч. или 30/300 ид. ч.
Д. Д.-1/10 ид. ч. или 30/300 ид. ч.
А. А.-1/10 ид. ч. или 30/300 ид. ч.
Ц.И.-1/20 ид. ч. или 15/300 ид. ч.
Д. И.-1/20 ид. ч. или 15/300 ид. ч.
Е. Л.-1/100 ид. ч. или 3/300 ид. ч.
Н. Л.-1/100 ид. ч. или 3/300 ид. ч.
Б. А.-1/100 ид. ч. или 3/300 ид. ч.
Б. А.-1/100 ид. ч. или 3/300 ид. ч.
Въз основа на изложеното и предвид това, че първоинстанционният съд
е достигнал до противоположни изводи, то постановеният съдебен акт в
обжалваната част е неправилен и като такъв следва да бъде отменен, вместо
което следва да бъде постановен нов, с който да се определят лицата
сънаследници, между които се допуска делба и размерът на техните права
(квотите).
По въпроса за отговорността за разноските:
При този изход на спора и съобразно изричната разпоредбата на чл. 355,
изр. 1 от ГПК на страните не следва да се присъждат разноски, свързани с
искането за делба на имота, а и такива не са претендирани. Отделно от това,
разноски могат да бъдат присъдени едва при приключване на производството
по съдебна делба, тъй като се дължат съобразно стойността на дяловете, а тя
ще бъде определена за първи път във втората фаза на делбата. За тях ще се
произнесе районният съд с акта по извършване на делбата.
12
Решението по настоящото въззивно гражданско дело подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3
от ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 204 от 12.07.2024 г., постановено по гр. д. №
-ти
540/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Лом, 3състав, допълнено с Решение
№ 310 от 30.09.2024 г. по същото дело, в частите в които са определени лицата
сънаследници, между които е допусната делба и размерът на правата им,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Ц.А., ЕГН **********, П. К.,
ЕГН **********, М. Б., ЕГН **********, Б.Б., ЕГН **********, Ч. Б., ЕГН
**********, Н. С., ЕГН **********, Г. Б., ЕГН **********, А. Х., ЕГН
**********, М.Х., ЕГН **********, Я.А., ЕГН **********, М. К., ЕГН
**********, П. Ц., ЕГН **********, В. Д., ЕГН **********, Д. Д., ЕГН
********** (последните двама наследници на починалата в хода на процеса
А.Д., ЕГН **********), А. А., ЕГН **********, Ц. И., ЕГН **********, Д. И.,
ЕГН **********, Е. Л., ЕГН **********, Н. Л., ЕГН **********, Б. А., ЕГН
********** и Б.А., ЕГН **********, при следните права:
Ц. А., ЕГН **********-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.,
П. К., ЕГН **********-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.,
М. Б., ЕГН **********-1/15 ид. ч. или 20/300 ид. ч.,
Б. Б., ЕГН **********-11/150 ид. ч. или 22/300 ид. ч.,
Ч. Б., ЕГН **********-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.,
Н. С., ЕГН **********-9/100 ид. ч. или 27/300 ид. ч.,
Г. Б., ЕГН **********-1/60 ид. ч. или 5/300 ид. ч.,
А. Х., ЕГН **********-11/300 ид. ч.,
М. Х., ЕГН **********-11/300 ид. ч.,
Я. А., ЕГН **********-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.,
13
М. К., ЕГН **********-1/30 ид. ч. или 10/300 ид. ч.,
П.Ц., ЕГН **********-11/150 ид. ч. или 22/300 ид. ч.,
В. Д., ЕГН **********-1/10 ид. ч. или 30/300 ид. ч.,
Д. Д., ЕГН **********-1/10 ид. ч. или 30/300 ид. ч.,
А. А., ЕГН **********-1/10 ид. ч. или 30/300 ид. ч.,
Ц. И., ЕГН **********-1/20 ид. ч. или 15/300 ид. ч.,
Д.И., ЕГН **********-1/20 ид. ч. или 15/300 ид. ч.,
Е. Л., ЕГН **********-1/100 ид. ч. или 3/300 ид. ч.,
Н. Л., ЕГН **********-1/100 ид. ч. или 3/300 ид. ч.,
Б. А., ЕГН **********-1/100 ид. ч. или 3/300 ид. ч.,
Б. А., ЕГН **********-1/100 ид. ч. или 3/300 ид. ч.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за допускане на делба по отношение на Д. Г.,
ЕГН **********, К. А., ЕГН **********, М. А., ЕГН **********, Ж. А., ЕГН
**********, С.А., ЕГН **********, С. К., ЕГН **********, Н. К., ЕГН
**********, Р. К., ЕГН **********.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ГПК, подлежи
на обжалване с касационна жалба, чрез Окръжен съд-гр. Монтана, пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните, а тези от тях които имат процесуални представители, чрез тях.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14