Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 19.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II състав, в публичното заседание на двадесет и втори
октомври през 2020 год. в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 356 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Товарни превози“ АД,
гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от И. Г. К. –
изпълнителен директор, против Заповед № 10662 от 03.01.2020г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-20/20.05.2020 г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП. С административния акт на
дружеството е наложена принудителна административна мярка на основание чл.186 и
чл.187 от ЗДДС - „запечатване на
търговски обект - бензиностанция и
газстанция, находяща се в гр.Павликени, ул.“19-ти февруари“ № 53, стопанисван
от „Товарни превози“ АД, гр.Русе и забрана за достъп до него за срок от 14
дни“. В жалбата се релевират основания
за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение
на административнопроцесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, както и в нарушение на принципа за съразмерност. Изтъкват се съображения
по наведените основания, като основните са за несъобразяване с установените по
преписката обстоятелства. В с.з. процесуалният представител излага допълнителни
доводи с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Претендират се и разноски
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка
за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка, писмени
доказателства,
се установява, че на 14.11.2019
г. в 11:00 ч. е извършена проверка на търговски обект – бензиностанция и
газстанция, находяща се в гр.Павликени, ул.“19-ти февруари“ № 53, стопанисван
от „Товарни превози“ АД, гр.Русе. При тази проверка и последваща в
информационната система на НАП било установено, че за периода от 01.10.2019 г.
до 13.11.2019 г. е налице разминаване между данните за количествата на
получените горива по документи и автоматично подадените данни към НАП от
нивомерната измервателна система (НИС) за влетите в резервоарите на
бензиностанцията количества горива, както следва:
-
по
АДД № 01000000000004885908/21.10.2019 г. са получени 2000 л. бензин А-95, а по
разпечатка от доставка по нивомер е отчетено 1715.04 л. при 15ºС
-
по
АДД № 01000000000004890097/23.10.2019 г. са получени 2007 л. бензин А-95, а по
разпечатка от доставка по нивомер е отчетено 1734.49 л. при 15ºС
-
по
АДД № 01000000000004894465/25.10.2019 г. са получени 2207 л. бензин А-95, а по
разпечатка от доставка по нивомер е отчетено 1912.57 л. при 15ºС
-
по
АДД № 01000000000004897956/28.10.2019 г. са получени 2014 л. бензин А-95, а по
разпечатка от доставка по нивомер е отчетено 1753.46 л. при 15ºС
-
по
АДД № 01000000000004900323/29.10.2019 г. са получени 32056 л. бензин А-95, а по
разпечатка от доставка по нивомер е отчетено 30217.70 л. при 15ºС.
Общо за цитираните доставки на бензин
А-95 разминаването било 2950.74 л. Същевременно било установено, че доставките
за дизелово гориво и пропан-бутан за 08.10.2019 г. не са били отразени към НАП.
В хода на проверката за процесния период били констатирани и разминавания в
количеството на доставения пропан-бутан между данните от нивомера и документите
за доставки в общ размер на 4761.06л., а за доставеното дизелово гориво – в общ
размер на 25425.21 л.
Резултатите от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка №
0364107 от 14.11.2019 г. (л.9- л.11 от преписката). В
протокола е посочено, че обектът е бензиностанция и газстанция, като при проверката са представени и
проверени всички свързани с ЕСФП документи: паспорт, свидетелство за
регистрация, касова книга, договор за техническо обслужване. Наличното в обекта
и функциониращо 1бр. фискално устройство (ФУ) е марка „Дианел плюс“, версия 3.5
KL с централно
регистриращо устройство РС и фискален принтер „Dianel
FP-DL6000-05-KL“ с
бензино и газоколонки тип P-4470 DPL с
електронен блок SOL 302,
с нивомерна система тип VISY STICK
и калкулатор тип DL 3300,
одобрен със свидетелство на БИМ № 171FS/28.05.2019г. ФУ е регистрирано в НАП с № 4292492 на
29.06.2019 г. и притежава идентификационен номер (ИН) DL002135 и ИН на фискална памет(ФП) 59002135. По
преписката са приложени дневен финансов отчет и данни от нивомерната система от
14.11.2019 г. към 11.28 ч – л.1-18 от преписката.
В хода на проверката е било представено заявление № 000029-37970/02.07.2019
г. до Регионален отдел на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ – Русе, сектор
Велико Търново, за проверка на средствата за измерване в обекта, както и
разпечатка от имейл кореспонденция между „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ АД и сервизната фирма,
обслужваща ЕСФП, с определена дата 18.11.2019г. за действия по калиброване на
резервоари. При проверката присъствал управителя на търговския обект.
Въз основа на така установеното при проверката била
издадена процесната ЗНПАМ № 10662 от 03.01.2020г.,
издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ –
ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП (л.19 от
преписката). С нея, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „г“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.1 от ЗДДС,
на търговското дружество
е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект
- бензиностанция и газстанция, находяща
се в гр.Павликени, ул.“19-ти февруари“ № 53, стопанисван от „Товарни превози“
АД, гр.Русе и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.
Заповедта е била обжалвана с жалба вх.№ 3401/10.02.2020
г. пред по-горестоящия орган по реда на чл. 81 и следващите АПК. С Решение №
ГДФН-20/20.02.2020 г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е отхвърлена жалбата срещу
ЗНПАМ № 10662 от 03.01.2020г. (л.1-3 от преписката). За да постанови решенето
си административният орган е преценил, че обжалваната ЗНПАМ е законосъобразна, издадена
от компетентен орган, като са спазени изискванията за форма на административния
акт и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в
хода на административното производство. По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта се е позовал на разпоредбата на чл. 186 ал. 1 т.
1 б.“г“ ЗДДС, като е преценил, че по преписката са събрани достатъчно
доказателства, обосноваващи извода, че жалбоподателят не е спазил реда или начина
за подаване на данни по чл.118 ЗДДС в НАП, поради което задължително следва да
се наложи ПАМ „запечатване на обект“ за срок до 30 дни. В подкрепа на този
извод са посочени както протокола за извършена проверка, така и издадените 6
броя актове за установяване на административни нарушения, които обаче не са
приложени по преписката. В заключение е посочено, че оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като цели постигане на промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект с оглед
правилното отчитане на движението на количествата гориво, гарантиране
преустановяването на нарушението и недопускане на вреда за фиска. Решението е
било връчено на представляващ дружеството на 16.06.2020 г.
В хода на съдебното производство оспорващият представя
писмени доказателства – свидетелство за регистрация на фискално устройство от
29.06.2019 г., касаещо търговски обект „Бензиностанция и Газстанция“
гр.Павликени (л.15 от делото), в което са вписани модела на фискалното устройство
ЕСФП Дианел Плюс вер.3.5 - KL, типа на нивомерната система VISY STICK и калкулатор тип DL
3300 и номера на
сервизния договор с „Дианел Сервиз“ ЕООД, свидетелство № 171FS от 28.05.2019 г. от БИМ за
съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006г. на МФ на ЕСФП за отчитане на
оборотите от продажба на течни горива, модел Дианел Плюс вер.3.5 - KL с централно регистриращо устройство РС и фискален
принтер „Dianel FP-DL6000-хх-KL“, произведена от „ДИАНЕЛ СЕРВИЗ“
ЕООД (л.83 от делото) и Протокол за извършена проверка, сер.АА № 0007013 от
28.07.2020 г., от който се установява, че на посочената дата при съвместна
проверка от служители на ГДФК, ОД – В.Търново, сектор МТ – В.Търново при ЦУ на
НАП и на РО на ТД МИУ, гр.Русе при БИМ, не са констатирани различия на
средствата за измерване на разход в обекта, както и в данните, подавани от
нивомерната система (л. 16-18 от делото). Представени са и 11 бр. служебни
бонове за доставка по документи и по нивомер (л.84-86 от делото), както и
Ревизионен акт № 3/04.08.2020 г. на Регионален отдел „Инспекция за държавен
технически, надзор“ Северна централна България, гр.В.Търново, свидетелства за
калибриране – 3 бр. и калибриращи таблици – 3 бр. (л.90-102 от делото).
От трети, неучастващи в производство лица – Сакса ООД,
Булмаркет ДМ ЕООД и Инса Ойл ЕООД, са изискани по реда на чл. 192 ГПК, във вр.
с чл.144 АПК и са представени документи, свързани с измервателните уреди, чрез
които е определено количеството бензин А-95, дизел и пропан-бутан по е-АДД,
издадени с получател „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ АД
през периода 01.10.2019 г. 13.11.2019 г. (л. 28-82 от делото).
Събрани са и гласни доказателства – показанията на св.Д.С.Т.
– управител на фирма ДИАНЕЛ СЕРВИЗ“ ЕООД, извършваща сервизно обслужване и
ремонт на ФУ и нивомерната система в процесния търговски обект. Свидетелят
изключително подробно и аргументирано
излага факти, свързани с устройството и функционирането на нивомерната
система, с нормативно
признатите грешки при измервателните уреди, с особеностите на геометричната
форма на резервоарите и настъпващите промени в тази форма с течение на времето,
което се отразява на нивомерната система и на калибровачните таблици. Посочва,
че е запознат с протокола за извършена проверка на 14.11.2020 г., като счита,
че при изчисляване на разликата в подаденото количество гориво по нивомерна
система и по документи служителите на НАП не отчитат, че става въпрос за две
различни измервателни средства – разходните измервателни уреди (в данъчния
склад или петролната база), които мерят обем и нивомерна система, която мери
ниво, а не обем. Затова и допустимите метрологични грешки при двата уреда са на
различна основа – при разходомерите е 0.5 % от обема на горивото, а при
нивомерите – 0.5 % от обема на резервоара, като двете грешки могат да се
натрупват. Поради тази причина съвпадението между данните по документ, получени
с разходомер и данните по нивомер е невъзможно. Освен това следва да се отчетат
и транспортни фири, особено при транспортиране на малки количества гориво. Като
допълнителен фактор, който оказва съществено влияние на данните на нивомера,
св.Тамакяров посочва и измененията в геометричната форма на резервоара. В тази
връзка обяснява, че преобразуването на нивото в резервоара в литри се извършва
по калибровъчна таблица, която се издава от лицензирана лаборатория и се
изготвя на база моментното състояние на конкретния резервоар. След монтиране и
експлоатация на резервоара обаче, е възможно почвата да се слегне и да се
наклони резервоара или да се смачка и това променя неговите геометрични
размери, като при това положение калибровачната таблица вече е невалидна.
Поради тази причина за нивомерните системи на всеки 5 години се прави промяна
на калибровачната таблица. В настоящия случай доставките са били направени в
края на този 5-годишен период.
По отношение на доставките на евродизел и пропан-бутан
на 08.10.2019 г. свидетелят твърди, че е направил проверка в системата и е констатирал,
че посочените доставки не са подадени до НАП нито по нивомер, нито по
документи, тъй като на този ден е имало проблеми с връзката със сървара на НАП.
След като е била възстановена връзката на следващия ден данните са били
предадени в НАП. Свидетелят посочва, че доставките към НАП по нивомер и
документи се изпращат в момента на създаване на документа. Т.е. когато
нивомерната система отчете ново количество гориво, автоматично го подава към
НАП без персонала по някакъв начин да участва в подаването на тази информация.
Единственото нещо, което персоналът трябва да направи е да подаде след това
тези доставки по документи на НАП. В този случай фискалната система подава
команда към фискалното устрайство, че трябва да се предаде тази доставка, при
което фискалното устройство се опитва да се свърже със сървара на НАП в рамките
на 180 секунди, но ако не успее за това време да предаде тази доставка, спира
като казва, че сървара го няма или системата е претоварена. Тази информация се
записва в буфер на фискалното устройство, което я изпраща след като бъде
рестартирано и бъде възстановена връзката със сървара.
В заключение св.Т. заявява, че тъй като персоналът не
може да контролира кога ще се подаде информацията към сървара на НАП от
нивомера, не е коректно да се правят обобщени данни за продължителен период от
време, тъй като тези данни не могат да дадат реална информация за допустимата
метрологична грешка. Трябва да се гледа конкретна доставка по нивомер с
конкретна доставка по документи и да се отчита допустимата метрологична грешка
за всяка доставка, а не общо за всички доставки за определен период.
По правото
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на представляващия
дружеството на 27.01.2020 г. (л.8 от преписката). „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ АД е упражнило правото
си на жалба по административен ред по чл.81 и сл. АПК в законовия срок, като
директорът на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП се е произнесъл
с Решение № ГДФК-20/20.02.2020 г. Това решение е връчено на пълномощник на
дружеството на 16.06.2020 г., което е упражнило правото си на жалба чрез Директора
на дирекция „ОД“, ГДФК при ЦУ на НАП, до съда на 29.06.2020г., т.е. в срока по
чл.149, ал.3 от АПК. При тези данни съдът намира производството за допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган - в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената
към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 19 от преписката). Не се спори, че издателят на
заповедта заема длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ - В.Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК в ЦУ на НАП. При тези данни се налага
извод, че заповедта е постановена от оправомощен орган, в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект,
който да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0364107
от 14.11.2019 г., връчен на управител на търговския
обект, който може да се приеме и като уведомление за започналото
административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В протокола са
посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на дружеството, се налага процесната
ПАМ, а именно – „ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ АД като е задължено, не е
спазило реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП, което изпълнява
състава на чл. 3 ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 6 и
ал. 4 и чл. 186 ал. 1 т. 1 б.“г“ ЗДДС. В заповедта са изложени и мотиви досежно
продължителността на наложената принудителна административна мярка.
Неизпълнението на задължението се обосновава с разминаване между данните за
получените горива по документи и автоматично подадените данни към НАП от
нивомерната измервателна система по 5 бр. доставки на бензин А-95 и по
неуточнен брой доставки на дизел и пропан-бутан
в периода 01.10.2019 г. – 13.11.2019 г., както и с неотразяване на
доставки на дизелово гориво и пропан-бутан на 08.10.2019 г.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при
несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение по случая. Основанията за тези изводи са следните:
С разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "г", във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която
съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки
съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС са формулирани така:
"Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в
Националната агенция за приходите.". Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая се тези на: алинея 6, според която всяко лице по ал. 1,
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение
на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, е длъжно
да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено лице
- доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях;
данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис. От друга страна нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от
13.12.2006 г. на
министъра на финансите определя, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на
НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива
с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на
ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
В същото време нормата на чл. 118, ал. 11 ЗДДС въвежда изключения, при които данни
по алинея 10 не се подават. Едно от тях е това по т. 5 - получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване
на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при условията
на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на
обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността
на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния
случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.
186, ал. 1 израз "до 30 дни". Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта.
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни,
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок. В конкретния случай извършването на нарушението, за което е
приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин.
От
събраните доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от
страните, че на 21.10.2019 г., 23.10.2019 г.,
25.10.2019 г., 28.10.2019 г. и 29.10.2019 г. в НАП са постъпили данни от
нивомерната система по установената дистанционна връзка с търговския обект –
бензиностанция и газстанция, стопанисван от жалбоподателя, които се разминават
с данните за количествата на получените
горива по документи.
Същевременно
обаче се установява, че дружеството, в качеството си на лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход (по чл.3, ал.2,
изр.1 Наредба №Н-18) е въвело в експлоатация фискално устройство, изградена
дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за обем
на течни горива, която има информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП, на това устройство е осъществяван метрологичен
контрол, има сключен договор за техническо обслужване с лице, получило разрешение
от БИМ и удостоверение за сервизно обслужване на съответния вид фискално
устройство. При въвеждането в експлоатация на устройството е издадено
свидетелство за регистрация по утвърдения образец – Приложение №11 към чл.17,
ал.2 от наредба №Н-18/2006 г. и то е регистрирано в приходната агенция с
потвърждение. Поставените от органи на
БИМ стикери и пломби са налице. Санкционираното дружество ползва електронна
система от одобрен тип, липсват каквито и да било данни за модифицирани или
премахване на компоненти без уведомление до НАП, липсват данни, че в обекта –бензиностанция
и газстанция се ползва софтуер, който не е включен в публичния електронен
списък на софтуерите за управление на продажби.
Всички
гореизброени обстоятелства сочат изпълнение на редицата изисквания, въведени с
Наредба №Н-18/2006 г. към лицата по чл.3, ал.2 от същата наредба. По какви
причини нивомерна измервателна система за обем на течни горива е подавала
некоректни данни на посочените дати към НАП е обстоятелство, които не е
установено. Важното и същественото е, че по делото липсват данни/твърденията,
че неподаването на коректни данни е станало в резултат на виновно поведение на
задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни
неправомерни действия. Ангажирането на безвиновна отговорност на ЮЛ не
означава, че неизпълнението на вмененото по закон задължение не се осъществява
чрез действия или бездействия на негови представляващи, служители и работници.
В актовете на приходната администрация по настоящия случай, не се сочи
извършването на каквото и да било действие или бездействие от страна на лице от
състава на оспорващото дружество, което да е в пряка причинна връзка с подаването
до НАП на некоректни данни за количество гориво по конкретните пет доставки на
бензин А-95. Документите за доставка на гориво, ръчно въведени чрез клавиатура
на ЕСФП, са успешно подадени до НАП на съответните дати, което се установява от
представените по делото служебни бонове (л.86 от делото). Т.е. дружеството е
изпълнило задълженията си за подаване на информация до приходната агенция на
посочените дати както за количеството гориво по документи, така и по нивомер. Това
прави необоснована констатацията за неизпълнение на задълженията, както и че
неподаване на коректни данни лишава НАП от възможност да се определи наличното
количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен коректно
размера на данъчните задължения.
От
друга страна в хода на административното производство административният орган
не е установил на какво се дължи това разминаване в подадените данни, въпреки
че от оспорващия са представени писмени доказателства в тази насока. По
преписката е приложено становище от 25.04.2019 г. на инж.Д.Т. – управител на
фирмата, която осъществява сервизно обслужване на нивомерната система в
процесния търговски обект, от което става ясно, че дружеството още преди
проверката от НАП е констатирало разлики в доставките по нивомер към НАП и
съответно е потърсило причините за това. В становището си св.Т. посочва като
една от причините за това разминаване възможното деформиране на резервоарите,
което се отразява на точността на калибровъчните таблици, особенно в края на
законовия 5-годишен срок. В тази връзка е препоръчал изготвянето на нови
калибровъчни таблици. По този повод от дружеството са провели разговори с
лицензирана лаборатория за калибриране на средства за измерване, на 04.12.2019
г. е извършено калибрирането на трите резервоара и са издадени съответните свидетелства
за калибриране, заедно с калибриращи таблици.
Тези
факти не са обсъдени в оспорената заповед и не са взети предвид от
административния орган, въпреки че са му били известни. Същевременно не са
съобразени и допустимите грешки на измервателните уреди съгласно нормативната
уредба, които също се отразяват на данните, подавани от нивомерната система.
Всяко измервателно средство има известна неопределеност и е възможно да допусне
грешка, като тези допустими грешки се определят нормативно, въз основа и на
техническите характеристики на съответните уреди. Съгласно разпоредбата на чл.
321 ал. 1 от Наребда за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол максимално допустимата грешка за количества, равни или по-големи от два
литра, за разходомери с класове на точност 0,3; 0,5; 1,0; 1,5; 2,5, съответната
грешка в проценти трябва да е ± (0,2; 0,3; 0,6; 1,0; 1,5) процента. По делото е
представена от „Сакса“ ООД техническа документация за измервателните уреди,
чрез които е осъществено измерването на бензин А-95 по 5 бр. е-АДД на дати
21.10.2019 г., 23.10.2019 г., 25.10.2019
г., 28.10.2019 г. и 29.10.2019 г. (л.68-73). От тези документи се
вижда, че допустимата грешка на този разходомер е 0.3%.
От
друга страна по отношение на данните от нивомерните системи разпоредбата на чл.
432е ал. 2 т. 1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол предвижда допустима грешка от 0.5 % от целия обем на
резервоара. Т.е. както при разходомерите, така и при нивомерите следва да се
отчитат допустимите нормативни грешки. В този смисъл са и показанията на св.Т.,
които съдът кредитира изцяло
С
оглед изложеното се налага извода, че административният орган, въпреки данните
по преписката за наличието на обективни причини, които са довели до неточното
отразяване на данните към НАП по нивомер, не е съобразил същите, а е приел, че
това разминаване се дължи на неизпълнение на задължението на оспорващия за
спазване на реда или начина за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС, без обаче да посочи
извършването на каквото и да било действие или бездействие от страна на лице от
състава на оспорващото дружество, което да е в пряка причинна връзка с
подаването до НАП на некоректни данни.
По
отношение на посеченото в оспорената заповед неотразяване на доставките на
евродизел и пропан-бутан на 08.10.2019 г., следва да се отбележи следното: Не
се спори по делото, че действително тези доставки не са отразени към НАП на
посочената дата. Същевременно от събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства се установи, че тези две доставки не са отразени към НАП
по обективни причини – претоварване на системата. Според показанията на св.Т.,
които съдът кредитира изцяло тъй като са на лице, професионално ангажирано с
поддръжката на фискални устройства и нивомерни системи, именно при загуба на връзката със сървъра на
НАП или претоварване на системата, информацията от фискалното устройство и
нивомера не може да бъде изпратена и се генерират съответните служебни бонове
(л.84-85 от делото). Видно е от тези служебни бонове, че на посочената дата в
продължение на часове (от 10.30ч. до 14.50ч. включително) системата на НАП е
била претоварена и доставките не са били приети. След възстановяване на
връзката и двете доставки са били приети на следващия ден – 09.10.2019 г. в
9.25ч., т.е. НАП е получила изискуемата се по закон информация от дружеството
със закъснение по причини, които по-скоро могат да се вменят във вина на
приходната агенция, но не и на жалбоподателя.
Колкото
до посоченото от административния орган, че са били налице разминавания и по
отношение на данните за доставките на дизелово гориво и пропан-бутан за периода
01.10.2019 г. – 13.11.2019 г., следва да се отбележи, че това е направено в
абсолютно нарушение на принципа за истинност в административното производство.
В протокола за извършена проверка от една страна изключително подробно са
описани доставките на бензин А-95, за които е установено разминаване в
подадената информация - със съответните е-АДД, дати на доставка, количество
гориво по документ и количеството по нивомер. Същевременно за дизеловото гориво
и за газ пропан-бутан само с по едно изречение е посочено, че е констатирано
разминаване по АДД и нивомер в общо количество за периода, но без да се
конкретизират доставките. По преписката не са представени каквито и да било
документи, които да подкрепят тези констатации, но въпреки това те са пренесени
и в оспорената заповед. Липсата на информация за конкретните доставки по АДД,
дата, количество и т.н. не позволява осъществяването на контрол за
законосъобразност на акта в тази му част, тъй като не е ясно на каква основа
евентуално трябва да се съобразяват допустимите грешки при съответните
измервателни уреди. Освен това не може да се прецени и дали са налице
извършването на действие или бездействие от страна на лице от състава на
оспорващото дружество, което да е в пряка причинна връзка с подаването до НАП
на некоректни данни по конкретни доставки.
Предвид
всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме за безспорно
установено, че дружеството-жалбоподател е нарушило реда или начина за подаване
на коректни данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е
установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт, тъй като не е ангажирала доказателства, удостоверяващи това. Налице е формално
твърдение, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване на данни по
чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с
конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на
жалбоподателя. По никакъв начин в оспорената заповед не се посочва какво точно
правило или изискване от реда за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, както и
какво точно в начина за подаването им, не е спазено или изпълнено от
жалбоподателя, което е довело до неподаване на изискуемата информация до НАП.
В
обобщение на изложеното съдебният състав приема, че събраните по делото
доказателства опровергават отразеното в протокола на извършена проверка
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.
Административният орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за
издаване на принудителната административна мярка, не е сторил това, поради
което издадената от него ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС
се явява постановена при липса на материалноправните предпоставки за това.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Предвидената в
чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие,
като с нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването
на нарушение не беше доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ
не съответства на целта на закона и на изискванията по разпоредбите на чл. 6,
ал.2 и ал.5 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия
за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен.
При
този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски по приложен списък (л.103 от делото) в общ
размер на 700лв., в т.ч. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 000473/04.09.2020 г. (л.14 от делото) в
размер на 650лв., изплатено по банков път с платежно нареждане от 09.09.2020 г.
(л.104 от делото) и д.т. в размер на 50лв., които на основание чл. 143 ал. 1 АПК следва да се възстановят от ответника НАП като ЮЛ, в чиято структура е
издателят на отменената заповед.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ АД ,
гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от И. Г. К. – изпълнителен директор,
Заповед № 10662 от 03.01.2020г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение №
ГДФК-20/20.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК при
ЦУ на НАП. С административния акт на дружеството е наложена принудителна
административна мярка на основание чл.186 и чл.187 от ЗДДС - „запечатване на търговски обект - бензиностанция и газстанция, находяща се в
гр.Павликени, ул.“19-ти февруари“ № 53, стопанисван от „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“
АД , гр.Русе и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни.“
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ АД гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от И. Г. К. – изпълнителен
директор, разноски в размер на 700(седемстотин) лева.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: