Присъда по дело №882/2015 на Районен съд - Дупница

М  О  Т  И  В  И     П  О     Н Ч Х Д № 882/2015г   П О    О П И С А   Н А   Дупнишки Районен Съд

Р.Ж.Б. с ЕГН:**********,***, с тъжба е повдигнал обвинение срещу подсъдимия Г.С.П. – роден на *** година, живущ ***, с ЕГН: **********, за това, че 20.07.2015г. в интервю, публикувано в печатно произведение – във в. „Вяра“, бр.161, е приписал престъпление на Р.Ж.Б. ***, а именно, че го е „обрал“, прибрал е от сеното му 10 000лв., както и че през миналата година е откраднал сеното от друг негов имот – престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

А.Ж.Б. с ЕГН:**********,***, с тъжба е повдигнал обвинение срещу подсъдимия Г.С.П. – роден на *** година, живущ ***, с ЕГН: **********, за това, че 20.07.2015г. в интервю, публикувано в печатно произведение – във в. „Вяра“, бр.161, е приписал престъпление на А.Ж.Б. ***, а именно, че го е „обрал“, прибрал е от сеното му 10 000лв., както и че през миналата година е откраднал сеното от друг негов имот – престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

С подадената до ДРС, тъжба е предявен граждански иск от страна на тъжителите,- Р.Ж.Б. с ЕГН:**********,***, и А.Ж.Б. с ЕГН:**********,***,срещу подсъдимия Г.С.П. – роден на *** година, живущ ***, с ЕГН: **********,с правно основание чл.45 от ЗЗД,в размер на 10 000.00 лева,за всеки един от тях за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на престъплението, по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното им изплащане.

След като е докладвал молбата и е изслушал становищата на страните по предявения граждански иск, съдът го е приел за съвместно разглеждане,в настоящото НЧХД,  и е конституирал тъжителите в качеството му на граждански ищци по делото.

 По време на съдебните прения тъжителите,чрез адвокат Р., са поддържали обвинението, като адвокат Р.,счита,че от всички събрани и приложени доказателства по делото както гласни така и писмени,безспорно се установява фактическата обстановка описана в тъжбата, а именно, че подсъдимия е осъществил както от обективна така и от субективна  страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. С оглед на което,моли съдът да признае подсъдимия за виновен, по така повдигнатите му и предявени обвинение,и му бъде наложено справедливо наказание, и да бъдат уважени така предявения граждански искове.

Подсъдимият Г.С.П., редовното се явява.Не се смята за виновен.

Защитника на подсъдимият, Г.С.П. адвокат О., моли същия да бъде признат за не виновен по така повдигнатото му обвинение,счита че обвинението не е доказано по несъмнен начин,така както изисква закона.Излага подробни съображения в тази насока.

Съдът след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

 По фактическата обстановка:

           Подсъдимият: Г.С.П. – роден на *** година, живущ ***, с ЕГН: **********

Тъжителите Р.Ж.Б.,А.Ж.Б., и техния баща Ж.Б. са земеделски производители, и обработват земеделски земи в землището на с.,община ,област Кюстендил.Земеделските земи които обработват,са на основание сключени споразумения за ползване на масиви от земеделски земи.Подсъдимият Г.С.П. и неговият баща отглеждат животни.По повод обработваните земеделски земи между тъжителите и подсъдимия се е стигало до конфликти,тъй като подсъдимия Г.С.П. имал претенции,че са обработвани от него.В следствие на това отношенията между страните по делото се влошили.По повод на разправиите за обработването на земеделските земи и влошените в следствие на това отношения между страните по делото подсъдимия Г.С.П. нееднократно си позволявал да изрича клеветнически твърдения срещу тъжителите.На 20.07.2015г., двамата тъжители Р.Ж.Б. и А.Ж.Б. ***, в статия отпечатана с брой 161, от същата дата на вестник „Вяра”,на страница 1 и 4 ,статия под формата на интервю на подсъдимия Г.С.п.,озаглавена:”Животновъдът Г.П.:Братя Балабанови ме обраха,прибраха от сеното ми 10.000 лева,дупнишките прокурори Крушовски,Стоева и Методиева благословиха сделката”.В така посоченото интервю подсъдимия Г.С.П. твръди, че „братята А. и Р. *** окосиха ливада от 70 дка в землището на селото,част от която е собственост на  П. ***. След това в посоченото интервю подсъдимия П. ,че не само тъжителите са окосили негова ливада, но и веднага са продали 1500 бали,предмет на „ударна кражба”, на трети лица и са „прибрали”, около 10.000 лева от неговото сено.На място пристигнали служители на полицията,но се са били взети мерки закононарушението да бъде преустановено.В даденото интервю подсъдимия Г.С.П. е изнесъл информация,че от две години тъжителите Балабанови косят ливадата на П.,незаконно влизат и орат нивите му с ръж,влизат в масиви,който той ползва под аренда,както и че миналата година Балабанови му откраднали окосено сено от друг имот, а също така засели около 80 декара земя,която той бил наел от собственици,ожънали и прибрали реколтата, а той имал договори за наем.

      Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свидетелите П.Д.Д.,З.Ю. Явема/ и дмата свидети дават показания относно окосено сено, и спор на страните по делото, и влошените им отношения/,Ж. Славеев Б.,/баща на тъжителите/, Николай Йорданов Коцев.Първите двама свидетели са били на случай на окосено и прибрано сено, за което са спорили страните по делото,а свидетеля Николай Йорданов Коцев в показанията си е заявил, че тъжителите обработват земеделски земи в м.”Ясена”,от около 20 години,а подсъдимият и неговия баща не са имали ливади в местността „Ясен”. Свидетелят Ж. Славеев Б.-баща на тъжителите в показанията си е заявил, че въпросните ливади обработват от около 20 години,в местността „Ясен”.,че въпросната ливада е тяхна,знае за публикацията във вестника,и свидетелства, че отношението на хората от селото,което е малко и всички се познават след това се е променило,като са започнали да казват „тия са измамници”,Заявява, че това се е отразило зле на синовете му- тъжителите по делото,чувствали се засегнати,ме им било удобно да слизат по селото,тъй като всички ги мислели за мошеници,и синовете му се чувствали много унизени  и разстроени от изявлението на тъжителя.

 Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели-Н. Кирилова З., и на свидетеля Венцислав В. Тренев, тъй като показанията на първия свидетел не водят до изясняване на обективната истина по дело,а показанията на втория свидетел са във връзка с случай от 2016г.

С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимия Г.С.П. е  осъществил следното от обективна и субективна страна:

            ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Обект на престъплението “клевета ” са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на конкретен човек в обществото , и съответно обществената оценка за личността на това лице.Основния състав на чл.147,ал.1 НК съдържа две форми на изпълнително деяние на престъплението „клевета“-разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление. В тъжбата не се сочи изрично коя от двете форми е осъществила подсъдимия,  като съдът прие,че се касае за втората  форма на последното- приписване на престъпление Този извод се обосновава от съдържанието на изразите ,касаещи действия на  тъжителите като земеделски производители-че са го „обрали“, прибрали са от сеното му 10 000лв., както и че през миналата година са откраднали сеното от друг негов имот. Осъществявайки изпълнителното деяние, чрез приписване на престъпление,подсъдимия  е постигнал и противоправния резултат-формирайки негативна обществена оценка на обществото. Клеветата е разпространена чрез в интервю, публикувано в печатно произведение – във в. „Вяра“, бр.161,страница 1 и 4.

СУБЕКТИВНА СТРАНА:

 От субективна страна, деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл. Подсъдимият Г.С.П.  е съзнавал  обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици, целейки злепоставянето и уронване авторитета на тъжителите по начин, който да се възприеме от широк кръг от хора.

С оглед на гореизложеното, съдът прие,че подсъдимия Г.С.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, признал го е  за виновен и на основание 54, ал.1 от НК му е наложил наказание ГЛОБА в размер на 5 000лв. (пет хиляди лева) и „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата на информационното табло на Община  за срок от 1 (един) месец,за всеки един от тъжителите.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимия Г.С.П. едно общо, най-тежко наказание, а именно ГЛОБА в размер на 5 000лв. (пет хиляди лева).

На основание чл. 23, ал. 2 от НК,съдът е присъединил към така определеното общо наказание и наказанието „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата на информационното табло на Община  за срок от 1 (един) месец.

         ПО ГРАЖДАНСКИЯТ  ИСК:

Предявените граждански искове срещу подсъдимия е с правно  основание чл.45 ЗЗД, за репариране на причинените неимуществени вреди на тъжителите , изразяващи се в уронване честта и достойнството , в резултат на горното престъпление.С оглед изложеното по-горе, установи се,че подсъдимата Г.С.П.  умишлено  е унизила честта и достойнството на тъжителите, като ми е приписал престъпление обстоятелства ,адресирани до широка аудитория, чрез печатно  произведение,причинявайки им  с това вреди, които  са пряка и непосредствена последица от деянието. Предвид на това обстоятелство, съдът счете,че исковете са доказани по основание и съответно основателни,тъй като са налице всички елементи от състава на чл.45 ЗЗД, като подсъдимия виновно е причинила вреди на тъжителите и следва да ги репарира. Относно размера на исковете, съдът счете,че сумата от  2000лв., справедливо ще обезщети горните вреди като отхвърли иска в частта до 10 000лв. като неоснователно завишен. Съдът присъди и законната лихва от датата на увреждането, предвид,че се касае за деликт и забавата настъпва с причиняване на вредите.

Съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения размер на иска от 80лв,за всеки един от тъжителите.

            ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА:

           Защитата на подсъдимата излага доводи,че обвинението не доказано по безспорен и категоричен начин,че подсъдимия не е автор на статията и че думите отразени с статията са точните думи на подсъдимия. Съдът счита, че деянието е осъществено от подсъдимия,както от обективна така и от субективна страна, а видно от статията във вестник „Вяра”, е че именно подсъдимия е обявил тава в самия вестник,,като и същия е заснел „посегателството” с личния си фотоапарат.

Действията по осъществяване на изпълнителното деяние,обосновават изцяло субективната страна, а именно,че деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавала,че с твърдения си ще формира негативна оценка на обществото по отношение личността на тъжителите и е искал да се формира такава и от възможно по-широк кръг хора, предвид начина на разпространяване на клеветата.

С оглед изложеното, съдът счете,че тезата на защитата изцяло се опроверга от събраните по делото доказателства.

  Съдът е осъдил,подсъдимият Г.С.П., с ЕГН: **********, да заплати на Р.Ж.Б. и А.Ж.Б. сума в размер на 512лв. (петстотин и дванадесет лева), от които 500лв. адвокатски хонорар и 12лв. държавна такса за образуване на делото.

              По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: