№ 48
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500215 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от СТ. Н. В., ЕГН
**********, против решение № 9 от 12.02.2021 г., постановено по гр.д. №
2058/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която искът на
страната е бил отхвърлен над размера от 46 800 лв., ведно със законната лихва
от 05.05.2017 г. до окончателното изплащане, до претендирания размер от 52
000 лв.
Въззивникът-ищец С.В. навежда оплаквания за необоснованост и
неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния
закон. Съдът редуцирал размера на обезщетението, като приел, че ищецът е
допуснал нарушения на осн. чл. 15, ал. 2, т. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, шофирайки
вляво на своето платно за движение с превишена скорост над установената в
ЗДвП от 50 км/ч, а именно с 55,7 км/ч и по този начин е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат с размер на съпричиняване 10%.
Правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следвало да се тълкува с определената от
законодателя отговорност на извършителя до действителните вреди, които са
в пряка последица с деянието му. Липсвало в случая съотношение на
съучастие и това водело до необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Окръжен съд - Бургас неправилно бил тълкувал заключението на приетата и
1
неоспорена САТЕ на инж. Т.И., видно от която по категоричен начин било
установено, че ударът за моториста В. е непредотвратим, както с реалната му
скорост от 55,70 км/ ч, така и с разрешената за участъка скорост от 50 км/ч.
Товарният автомобил отнел предимството му, навлизайки в неговата лента за
движение и в опасната му зона за спиране от 30 м. Действията на моториста
от техническа гледна точка не били в причинна връзка с възникване на
произшествието, а падането на мотоциклета преди удара с товарния
автомобил било свързано с аварийното му спиране по повод опасната му
зона. В. е предприел действия по екстрено спиране в първия момент, в който е
забелязал, че водачът на товарния автомобил е навлязъл в неговата лента, но
поради описаните причини, ударът е бил непредотвратим. В хода на процеса
застрахователят не е провел доказване на релевираното от него възражение по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което същото следвало да бъде оставено без
уважение.
Иска се отмяна на решението на Окръжен съд - Бургас в обжалваната му
част. Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемият ответник ЗАД “Б.В.И.Г.“, ЕИК *****, надлежно уведомен
за подадената въззивна жалба, не е представил отговор по нея.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника ЗАД “Б.В.И.Г.“ против
решението в частта, с която исковете са уважени за сумата над 30 000 лв. В
тази част решението не кореспондирало с принципите на справедливостта и
съдебната практика. По делото били събрани доказателства, че ищецът е
получил увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, което е
лекостепенно по характер, счупване на раменната кост и охлузвания по
лицето. Не била засегната доминантната дясна ръка, както и нямало никакви
данни за проведена рехабилитация. Последващите въздействия върху
организма на ищеца създавали известна степен на неудобство, но не оказвали
влияние върху начина му на живот. По делото не било изяснено с какъв спорт
се занимава според твърденията си ищецът, колко често го практикува и на
какво ниво, за да се прецени дали травмите му биха оказали въздействие
върху упражняването му. Съдът не бил взел предвид социално-
икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на събитието
и натрупаната лихва за забава, която е с компенсационен характер, като
2
следвало да се отчете, че застрахователят е научил за процесното ПТП и
претенциите на ищеца едва с предявяването на исковата молба. Приносът към
вредоносния резултат следвало да се начисли към друга изходна база за
определяне на обезщетение, чийто размерът следвало да възлиза на 30 000 лв.
Иска се отмяна на решението в частта, с която се присъжда обезщетение
над 30 000 лв. и отхвърляне на иска над този размер. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Не се сочат нови
доказателства.
Въззиваемият по втората жалба ищец СТ. Н. В. е представил писмен
отговор, с който я оспорва като неоснователна. Сочи, че е получил средна
телесна повреда, изразяваща се в открита транскондилна фрактура на лява
раменна кост, контузия на главата и мозъчно сътресение, охлузвания на
челото и лицето вляво, съпроводени с продължителни силни болки и
страдания. Предприета била оперативна намеса със средна сложност и
значителна продължителност, изразяваща се в ревизия, щателен дебридман и
поставен външен фиксатор под обща анестезия, а поради скъсяване на костта
с 2 см. – и втора операция, при която е направена реконструкция и пластика,
която операция е с голяма сложност и с голяма продължителност, с поставена
имобилизация на ръката за около 3 месеца, последващи раздвижване и
рехабилитация. Налице били и усложнения при възстановяването – намалени
флексия и екстензия в лакътната става. От събрания по делото доказателствен
материал можело да се направи извод, че поведението на В. е било адекватно
и същият не следва да носи вина за извършени нарушения на ЗДвП от водача
на товарния автомобил.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 19.05.2021 г. са
допуснати за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка
съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд
3
констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните части.
Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно със
законна лихва. Ищецът С.В. изложил твърдения, че в резултат на ПТП от
24.06.2015 г., предизвикано от водача на МПС В.М.Г., който е управлявал
автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, са му били причинени телесни увреждания -
открито счупване на лява раменна кост в долната трета и охлузвания на
челото и лицето вляво. Заради нанесената средна телесна повреда ищецът
претърпял оперативно лечение, последвано от трайно затруднение на
движенията на горен ляв крайник за срок от около 3-4 месеца. Изживял
интензивни блоки и страдания. Със споразумение по нохд № 286/2019 г. но
Районен съд - Несебър водачът В.Г. бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б”, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Ищецът поискал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 67 0000 лв. заедно с лихва за забава от 24.06.2015 г. да
изплащането.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил
причинените на ищеца вреди и дължимостта на лихва за забава от датата на
увреждането. размера на претендираното обезщетение, претенцията.
Повдигнал възражение, че ищецът, като водач на мотоциклет, с поведението
си е допринесъл за вредоносния резултат. Възразил, че претенцията за лихва е
погасена с изтичането на тригодишна давност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил иска до
размер от 46 800 лв. заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 05.05.2017 г. до изплащането, като в останалата част до
претендирания размер отхвърлил претенцията.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо.
По съществото на спора:
Страните не спорят, че на 24.06.2015 г. около 12,30 часа, в к.к. Слънчев
4
бряг, Община Несебър, на главната алея, е станало пътнотранспортно
произшествие с участието на товарен автомобил Мерцедес Вито с рег. №
А*****, управляван от В.М.Г., и мотоциклет Ямаха с рег. № *****,
управляван от С.В.. За товарния автобус е сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователното дружество-
ответник с начална дата на покритие 05.06.2015 г. и край на покритието
04.06.2016 г. Със споразумение по нохд № 286/2019 г. по описа на Районен
съд - Несебър В.Г. се признал за виновен в това, че на посочената дата и
място и при управление на товарния автомобил е нарушил чл. 5 и чл. 37 от
ЗДвП, като предприел маневра - завой на ляво и навлязъл в платното за
насрещно движение, като не пропуснал наасрещно движещия се мотоциклет,
управляван от С.В., отнел предимството за преминаване на мотоциклета и
допуснал ПТП, при което е последва сблъсък на двете превозни средства,
вследствие на което по непредпазливост причинил на С.В. средна телесна
повреда, изразяваща се в транскондирална фрактура на раменна кост, довела
до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от около
3-4 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, поради което и
на осн. чл. 343, ал. 1 , б. “б” предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК бил осъден на
пробация при конкретни пробационни мерки.
Относно механизма на произшествието пред първата инстанция е
извършена САТЕ. Вещото лице инж. И. дава заключение, че товарният
автомобил се е движил в посока гр. Свети Влас. Пред кръстовището до
Морски санаториум той се пристроил в лявата лента, за да завие наляво и да
продължи по страничен път. След като изчакал да преминат движещите се в
обратната посока, подал газ и започнал да завива. Когато предната част на
автомобила се намирала в платното за насрещно движение, настъпил удар на
мотоциклета, управляван от ищеца в посока Слънчев бряг, в дясната страна
на автомобила. Преди удара мотоциклетът се движел в лявата лента със
скорост около 55,7 км/ч. Когато видял автомобилът да навлиза в
кръстовището за ляв завой, той бил на около 30 метра от него. Предприел
аварийно спиране, но на около 11 метра мотоциклетът паднал и ударът станал
при плъзгане. Експертът посочва, че и при скорост от 50 км/ч опасната зона
за спиране е била 31,08 метра. Произшествието е настъпило в резултат на
неправилна преценка за извършване на маневрата и непредпазливо поведение
5
на водача на товарния автомобил, а скоростта на движение и падането на
мотоциклета не са в причинна връзка с произшествието. Заключението на
експертизата не е било оспорено пред първата инстанция и не са били
направени доказателствени искания във връзка с констатациите на експерта.
При това произшествие ищецът С.В. получил телесните увреждания.
Била е извършена пред окръжния съд СМЕ, вещото лице по която дава
заключение за окончателната диагноза: открита транскондиларна фрактура на
раменна кост, контузия на главата, мозъчно сътресение. Постъпил за лечение
в УМБАЛ - Бургас на 24.06.2015 г. Била извършена спешна операция под
облща анестезия с ревизия на раната и зашиване. Поставен бил външен
фиксатор. Операцията била със средна сложност и значителна
продължителност. Изписан бил на 29.06.2015 г. за продължаване на лечението
в друго лечебно заведение. На 29.06.2015 г. постъпил в УМБАЛСМ “П.” и
бил изписан на 08.07.2015 г. На 06.07.2015 г. е бил опериран поради скъсяване
на костта с 2 см, направени била реконструкция и пластика - операция с
голяма сложност и голяма продължителност. Ръката била имобилизарани за
около три месеца, след което започнало раздвижване и рехабилитация.
Травмата била съпроводена със силни болки - по време на произшествието, на
операциите и след това, които затихват постепенно с напредването на
оздравителния процес. Експертът е констатирал при преглед на функцията на
ръката, че има намалена флексия в лакътната става до 80 % и намалена
екстензия до 90 %. Пълно свиване и пълно разгъване в лакътната става са
невъзможни и това не подлежи на възстановяване. Намалена е силата на
лявата ръка, а в лакътната става има постоянни болки при студено време.
Мозъчното сътресение било лекостепенно и отзвучало в рамките на месец.
Разпитани са като свидетели близки приятели на ищеца - П.В.М. и Т.М.К..
И двамата давата показания, че травмата на ищеца е била много болезнена и
мъчителна, последвана от тежко възстановяване, при което той е имал нужда
от помощ в ежедневието за обслужване, хигиена, обличане. Наранената му
ръка останала по-слаба, по-къса, загрозена от белег, който го смущавал, и с
намалени функции.
При тези безспорни между страните и установени в хода на делото
факти се налага следните правни изводи:
6
Искът за обезщетение за неимуществени вреди с оглед датата на
настъпване на застрахователното събитие се основава на чл. 226 вр. чл. 223,
ал. 1 КЗ (отм.) - за търсеното обезщетение и на чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за лихвата.
На осн. чл. § 22 от ПЗР на КЗ и тъй като договорът за застраховка е сключен
преди 01.01.2016 г., за него ще се прилагат разпоредбите на отменения КЗ.
Ищецът е упражнил правото си на пряк иск против застрахователя по
застраховката “гражданска отговорност”, съединен с иск за лихва за забава.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и
основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се е
задължил да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3, предл. 2 НПК споразумението,
одобрено от наказателния съд, е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради това съдът приема, че от страна на водача В.Г. е извършено виновно и
противоправно деяние, в резултат на което на ищеца са причинени телесни
увреждания. Налице е причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на водача и вредоносния резултат. Налице са законовите
основания за възникване на гражданска имуществена отговорност на водача
съгласно чл. 45 ЗЗД. С оглед доказателствата и съображенията по-горе съдът
приема, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от претърпените физически увреждания. Безспорно е
налице причинна връзка между противоправното поведение на Георгиев и
вредоносния резултат. По изложените съображения съдът намира, са налице
законовите основания за възникване на гражданска имуществена отговорност
на водача В.Г. съгласно чл. 45 ЗЗД.
7
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищцата душевни болки и
страдания, съдът съобрази характера, вида и тежестта на нанесените телесни
увреждания, проведеното лечение, извършените сложни и продължителни
операции, трудното възстановяване, болките и неудобствата по време на
лечението и възстановяването, последиците от травмите, в т.ч. необратимото
увреждане на функциите на лявата ръка, продължаващите спорадични болки,
останалия завинаги загрозяващ белег, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване. Съобразявайки тези обстоятелства
ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите
условия към 2015 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените
вреди на ищеца би била справедлива и достатъчна сума в размер на 52 000 лв.
Възражението за съпричиняване на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поддържано от
застрахователя, е основателно. Според заключението на експертизата
мотоциклетистът е управлявал мотоциклета със скорост 55,7 км/ч, която е по-
висока от разрешената скорост от 50 км/ч за движение в населени места. Тази
скорост не е била съобразена с пътните условия, защото не е позволила дори
след предприето аварийно спиране да се избегне сблъсък и нараняване. Ето
защо съдът приема, че управлявайки мотоциклетът с превишена скорост,
несъобразена с пътните условия и в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП ищецът е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като съпричиняването
следва да се определи на 10 % и с толкова следва да се намали
обезщетението.
Претенцията по чл. 226 КЗ (отм.) следователно е основателна до размер
от 46 800 лв. Заедно с нея на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи
законната лихва за времето на забавата. При съобразяване на повдигнатото от
ответникът възражение за погасяване на вземането за лихва по давност,
датата на предявяване на иска и спирането на давността по време на
8
извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. съдът намира, че
вземането за лихва е погасено до 04.05.2017 г. вкл. Поради това законната
лихва върху сумата от 52 000 лв. следва да се присади на осн. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, считано от 05.05.2017 г.
В крайна сметка изводите на първоинстанционния и на въззивния съд
съвпадат и това налага обжалваното решение да се отмени потвърди.
И двете страни претендират разноски за въззивното производство. Поради
потвърждаването на решението и двете въззивните жалби се явяват
неоснователни и страните има право на разноски при условията на чл. 78, ал.
3 ГПК съразмерно с интереса по оставената без уважение въззивна жалба на
другата страна. В полза на въззиваемия ответник следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На осн. чл.
38, ал. 2 ЗА на процесуалния представител на въззивника адв. Х. следва да се
определи възнаграждение в размер на 1034 лв. на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 на ВАдвС съразмерно на обжалваемия интерес от 16 800 лв. на
другата страна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9 от 12.02.2021 г., постановено по т.д. №
2058/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА ЗАД “Б.В.И.Г.” , ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. П. № 5, да заплати на мл. адв. С. Ат. Хр., гр.
София, ул. х.Б. № 2, възнаграждение за защитата и процесуалното
представителство на СТ. Н. В. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на 1034 лв. за въззивното производство.
ОСЪЖДА СТ. Н. В. , ЕГН **********, от с. Г., Община Несебър, ул. Я.А.
№ **, да заплати на ЗАД “Б.В.И.Г.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. П. № 5, сумата 150 лв. - разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
9
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10