О П Р
Е Д
Е Л Е
Н И Е №
30
гр. Русе, 15.11.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, V състав, в закрито заседание на 15
ноември, през 2022 година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като
сложи за разглеждане адм. дело № 502
по описа за 2022 г., съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 60 АПК вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение
по пътищата.
Образувано е по жалба на С.Р.О.
*** за спиране на предварителното изпълнение на основание чл.60, ал.6 от АПК Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №22-0453-000123/11.11.2022г.
на Началник РУ към ОДМВР Русе, РУ Сливо поле. В последната липсва разпореждане
за допускане на предварително изпълнение.
В жалбата липсва искане за
отмяна на самата заповед; от извършената справка в деловодната система се
установява, че С.О. не е подавал друга жалба срещу ЗППАМ №22-0453-000123/11.11.2022г.
При така установеното съдът
намира искането за недопустимо поради липса на предмет.
В АПК са предвидени два
правни варианта за атакуване на допуснато предварително изпълнение на административен
акт – по реда на чл.60 и по чл.166 АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК, в административния акт се включва
разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, а според чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда при условията на ал. 2
В разглеждания казус в Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0453-000123/11.11.2022г. на Началник РУ към ОДМВР Русе,
РУ Сливо поле допуснатото предварителното изпълнение
произтича от закона - чл.172, ал.6 от ЗДвП, а
не от отделно разпореждане. Доколкото актът не съдържа изричен диспозитив, по
силата на който да е допуснато предварителното му изпълнение, разгледано в
хипотезата на чл. 60, ал. 5 от АПК, искането се явява
недопустимо поради липса на предмет. Същото е недопустимо и в хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК; съгласно тази норма, допуснатото предварително изпълнение
на административен акт по силата на отделен закон, може по искане на оспорващия
да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а тя, от своя страна, изисква
наличие на висящо дело по оспорване на акта, каквото в случая не е налице. Така,
липсата на отделно разпореждане води до недопустимост на искането по реда на
чл.60 АПК /като следва да се посочи, че жалбоподателят изрично, двукратно е
мотивирал искането си с тази разпоредба/, а липсата на образувано дело по жалба
срещу самата заповед води до недопустимост на производството по чл.166 АПК.
Ако С.Р.О. реши да оспори ЗППАМ
№22-0453-000123/11.11.2022г., в образуваното по това оспорване производство той
би могъл валидно да иска спиране на допуснатото по силата на закон
предварително изпълнение на принудителната административна мярка.
Предвид изложеното, искането е недопустимо
и образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на С.Р.О. *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-0453-000123/11.11.2022г. на Началник
РУ към ОДМВР Русе, РУ Сливо поле и прекратява образуваното по него производство.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: