РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202290 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на М. В. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *******, срещу Електронен фиш серия К №8865451, издаден от ОДМВР-
БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр.
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 400 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.К., който поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 05.07.2021г. в 14,24 часа в гр.Бургас, ПП I-6, км.494+850, от кв.5-ти км. в посока
към кв.Ветрен, лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС С 400 Д 4МАТИК“, peг. № ***** се движел с
наказуема скорост 83 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето от „TFR1-M“ с отчетен толеранс на измерената
скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от собственика е попълнена декларация по
чл.188 от ЗДвП, в която като водач на МПС-то е посочен М. В. К., ЕГН: **********.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС С 400 Д
1
4МАТИК“, peг. № ***** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с
33 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП, във връзка с което на същия бил
издаден Електронен фиш серия К № 8865451 с който на основание чл.189, ал.4 във вр.
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 400 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ е връчен на 28.03.2024г., като във връзка с него е
депозирано възражение на 08.05.2024г. Макар да няма доказателства за датата на
произнасянето по това възражение, процесната жалба е депозирана с поставен входящ номер
от 21.05.2024г. т.е. при всички положения е депозирана в 14-дневен срок от подаване на
възражението респ. и произнасянето по същото. Жалбата е подадена и от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – лек
автомобил – „МЕРЦЕДЕС С 400 Д 4МАТИК“, peг. № ***** се движел с наказуема скорост
83 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „TFR1-M“. Системата е заснела
и записала скорост на движение на автомобила 86 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 83 км/ч.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на
05.07.2021г. в 14,24 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е *****. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка №7-4-21/16.06.2024г., системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол
на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно
обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените
типове средства за измерване“.
Съдът обаче счита, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност именно на жалбоподателя, тъй като се установява по безспорен начин, че друго
лице е управлявало автомобила на процесните дата и час. Съгласно разпоредбите на чл.188,
2
ал.1 и ал.2 не се налага наказание на собственика - физическо лице, респ. на законен
представител на юридическо лице, ако те посочат кой е управлявал автомобила. Иначе
казано, отговорността по чл.188 от ЗДвП е презумптивна, като е предвиден механизъм тази
презумпция да бъде оборена. В конкретния случай, К. не е собственик на процесният
автомобил, а е посочен като ползвател на същия в депозирана декларация по чл.189, ал.5
ЗДвП. Именно въз основа на тази декларация е издаден както процесният ЕФ, така и още 9
такива, всички за нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Следва да се има предвид, че АНО е пристъпило към издаване на така посочения ЕФ
без да даде възможност на жалбоподателя да посочи дали той или друго лице е управлявал
МПС-то, попълвайки на свой ред декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП. В първия възможен
момент след узнаване за ангажиране на неговата административно – наказателна
отговорност К. е депозирал възражение до АНО и сигнал до Софийска районна
прокуратура. В тази връзка е образувано и Досъдебно производство №15094/2024г. по
описа на СДВР, пр.пр. №13750/2024г. по описа на СРП. По същото със събрани
множество доказателства, в това число е налично и подадено сведение от собственика на
автомобила – С. М. В., който изрично заявява, че лицето, което е посочил, че е
управлявал автомобила му е кандидатствал преди време за заемана на длъжност
„шофьор“ в собственото му дружество, но не е бил назначен на тази позиция.
Собственикът заявява също така, че е посочил него като водач на МПС погрешка и е
готов да „поеме“ наложените санкции. Съдът направи опит за разпит на собственика - С.
М. В. като свидетел по делото, но същият не се яви на насроченото по делото съдебно
заседание, изтъквайки здравословни проблеми, поради което и беше заличен като свидетел
по делото. Изложеното съставлява достатъчно основание да се приеме, че жалбоподателят
М. В. К. не е извършил процесното нарушение, поради което и неправилно е ангажирана
неговата административна отговорност.
В допълнение следва да се посочи, че по делото се събраха и много други
доказателства в горната насока. В това число, беше депозирано уведомително писмо от
страна на работодателя на жалбоподателя – „Артекс инженеринг“ АД, видно от което на
процесната дата – 05.07.2021г. К. е бил на работа в гр. София, като работното му време
е било от 08,00часа до 17.00 часа. В същото време в ЕФ се посочва извършване на
нарушението през същия ден в 14,24часа в гр.Бургас, което се явява практически
невъзможно. Бяха събрани и гласни доказателства, като бяха разпитани свидетелите М. П. и
Т. С., които също категорично посочиха, че жалбоподателят е бил на процесната дата в
гр.София и никога не е управлявал процесния автомобил.
С оглед на гореизложеното БРС намери, че в настоящия случай неправилно е бил
определен субектът на административно – наказателната отговорност от страна на АНО,
поради което и обжалваният ЕФ следва да бъде отменен.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им, поради което и съдът следва да му
присъди такива в размер на 600лв. /съобразно представения договор за правна защита и
съдействие – л.13 и разписка – л.69 от делото/.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №8865451, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП на жалбоподателя - М. В. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******* е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР гр.Бургас да заплати на М. В. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ***** бул. *****, сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4