Решение по дело №130/2023 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Производството е образувано по жалба на С.В.Г., с адрес: *** чрез адв. И.С. ***, със служебен адрес: гр. Ямбол, ул. ******, кантора № 7 срещу Решение № 2153-28-18/25.04.2023г. на директора на ТП на НОИ –Ямбол, с която е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-24/30.03.2023г. против разпореждане № 2213-28-982 # 2 от 22.03.2023г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ/осигурителен стаж и възраст/ по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно постановено в противоречие с материалноправни и процесуални норми. Твърди се, че с Разпореждане № 2/07.04.2022г. на оспорващия е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 68а, ал. 1 от КСО, като е зачетен стаж от II категория труд 12години, 6 месеца и двадесет и един дни и от ІІІ категория труд в размер на 25години, 7 месеца и 0 дни в размер на 370лв.

С Разпореждане № 6/08.07.2022г. отпуснатата пенсия била изменена, като зачетеният осигурителен стаж вече е установен за 17 г. 4 месеца и 21 дни от II категория и 20години, 8 месеца и 24 дни от IIІ категория. Едва тогава (с разпореждането за изменение) оспорващия разбира, че отговаря на условията по чл. 69б от КСО и може да получи пенсия за ОСВ по този ред, който е по- благоприятен за него (Пенсията по чл. 68а от КСО се изплаща в намален размер пожизнено, докато пенсията по чл. 69б - в пълен размер).

Тъй като при подаване на заявлението за отпускане на пенсия на оспорващия не му било известно, че отговаря на условията по чл. 69б от КСО, а не бил навършил възрастта по чл. 68 от КСО, подал заявление по чл. 68а, за да му бъде отпусната пенсия една година преди да навърши възрастта по чл. 68 от КСО. След като получил Разпореждане № 6/08.07.2022г. разбрал, че е имал възможност да се пенсионира при по- благоприятни за него условия, а именно по реда на чл. 69б от КСО. С оглед на това подал жалба против Разпореждане № 6/08.07.2022г., като поискал пенсията му да бъде отпусната (изменена) по реда на чл. 69б, като стажът му от 17г.4м. и 21 дни да бъде зачетен от втора категория. Сочи, че тъй като директорът на ТП на НОИ Ямбол не се произнесъл с решение по подадената от него жалба според чл. 117, ал. 3 от КСО, подал ново заявление за отпускане на пенсия при условията на чл. 69б от КСО №2113-28-982/17.10.2022г. По това заявление ръководителят на пенсионното осигуряване се произнесъл с Разпореждане № 2113-28-982#1 от 30.12.2022г., с което прекратил производството по заявлението. Обжалвал това разпореждане в Административен съд Ямбол по реда на чл. 197 - чл. 202 от АПК, съдът се произнесъл с Определение № 69/06.03.2023г. по чад № 32 по описа на ЯАС за 2023г. С определението съдът отменя Разпореждане № 2113-28-982#1 от 30.12.2022г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Ямбол, с което е прекратено производството по заявление вх.№ 2113-28-982 от 17.10.2022г. и изпраща преписката на пенсионния орган за произнасяне по същество.

С разпореждане 2113-28-982#2/22.03.2023г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ - Ямбол отново отказва да му бъде отпусната ЛПОСВ по реда на чл. 69б от КСО.

След като обжалвал и този административен акт пред директора на териториалното поделение на НОИ, било постановено Решение № 2153-28- 18/25.04.2023г., предмет на настоящия съдебен спор. Счита, че в обжалваното решение директорът на ТП на НОИ Ямбол е цитирал няколко правни норми, без да посочва каква е връзката им с конкретния казус и не посочва как същите са го мотивирали да потвърди оспорваното пред него Разпореждане. Не споделя извода на адм. орган, че „когато лицето има право да избере да се пенсионира, например, при придобито право на ранно пенсиониране при положен категориен стаж със съответната продължителност, то правото на пенсия за ОСВ вече е упражнено и не може да бъде повторно придобито на друго основание“. Счита, че това твърдение не намира опора в нито една действаща правна норма.

Счита още, че с оглед указанията в определение № 69/06.03.2023г. по чад № 32 по описа за 2023г. ЯАС, пенсионния орган е следвало да провери дали заявителя отговаря на кумулативните изисквания на чл. 69б от КСО (да е навършил определена възраст, да е работил 10 години при условията на първа/15 години - втора категория труд и да има сбор от осигурителен стаж и възраст 100) и дали са налице условията по ал. 7 от КСО. Като не е направил това, а отново отказва да се произнесе по същество, административният орган на практика не е изпълнил дадените му от съда предписания.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, явява се лично и с адвокат И.С., редовно упълномощен. Последният моли да бъде върната преписка с указания да бъде изменена пенсията на оспорващия на такава по реда на чл.69б от КСО. Счита, че няма пречка веднъж отпусната пенсия по реда на чл.68а, да бъде изменена по реда на чл.69б. Освен, че е неправилно и незаконосъобразно решението на Директора, то е и крайно несправедливо, счита адвокат С.. Намира още, че няма как човек, през целия си трудов стаж, осигуряван десетки години наред да не може да ползва в пълнота пенсионноосигурителните си права. Само за това, че не е знаел към момента на подаване на първоначалното заявление, че има право на по-благоприятната за него пенсия по реда на чл.69б от Кодекса за социалното осигуряване, той не може да търпи вредни последици. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – Ямбол, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.М., която поддържа представения писмен отговор. Представя писмени бележки, с които моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и иска присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че упражняването на правото на пенсия е личен избор на лицето. То е субективно материално право, което възниква при наличие на определени от закона предпоставки и за да бъде упражнено е необходимо лично изразено от лицето волеизявление. Когато лицето има право и избере да се пенсионира, напр. при придобито право на ранно пенсиониране при положен категориен стаж със съответната продължителност, то правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст вече е упражнено и не може да бъде повторно придобито на друго основание.

Заявява, че няма законово основание за лице, което вече е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да се преценява на друго основание право на същия вид пенсия, при условията на чл. 69б КСО. Специфичното при отпускане на пенсия при условията на чл.69б от КСО е, че се създава правна възможност за осигурените лица да упражнят правото си на избор еднократно, за да променят осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО, като по този начин упражняват избора си за вида на пенсията, която ще получават - пенсия в пълен размер от ДОО, определена на разходопокривен принцип, или на по-късен етап - когато придобият право на срочна пенсия (по чл. 168 от KCO) за ранно пенсиониране от ППФ. Последната се определя на капиталопокривен принцип, съобразно натрупаните средства в индивидуалната партида на лицето. Придобилите право на срочна пенсия от ППФ (по чл. 168 от КСО) могат да се възползват от правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО (по чл. 69б от КСО), само при условие, че преди това са избрали да променят осигуряването си от ППФ във фонд „Пенсии“ на ДОО.

При подаване на заявление № 2113-28-116 от 09.03.2022г. от С.Г. не е било налице заявление обр. УП-23, с което да се иска средствата по индивидуалната им партида в ППФ да се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорваното решение, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-28-982#2/22.03.2023г. на ръководител „ПО" на основание чл.99, ал.1, т.2.,б."г" и чл.69б, ал.2 от КСО е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО.

Хронологично с Разпореждане № 2/07.04.2022г. на оспорващия отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 68а, ал. 1 от КСО, като му е бил зачетен стаж от II категория труд 12 години, 6 месеца и двадесет и един дни, и от ІІІ категория труд в размер на 25години, 7 месеца и 0 дни в размер на 370 лв.

С Разпореждане № 6/08.07.2022г. отпуснатата пенсия била изменена, като зачетеният му осигурителен стаж вече бил установен за 17г. 4 месеца и 21 дни от II категория и 20години, 8 месеца и 24 дни от II категория.

Оспорващия поискал пенсията му да бъде отпусната (изменена) по реда на чл. 69б, като стажът му от 17г.4м. и 21 дни да бъде зачетен от втора категория. Подал ново заявление за отпускане на пенсия при условията на чл. 69б от КСО №2113-28-982/17.10.2022г. По това заявление ръководителят на пенсионното осигуряване се произнесъл с Разпореждане № 2113-28-982# 1 от 30.12.2022г., с което се прекратява производството по заявлението му на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, поради наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна.

Обжалвал това разпореждане пред ЯАС и с Определение № 69/06.03.2023г. по чад № 32 по описа на ЯАС за 2023г. съдът отменил Разпореждане № 2113-28-982# 1 от 30.12.2022г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Ямбол, с което е прекратено производството по заявление вх.№ 2113-28-982 от 17.10.2022г. и изпратил преписката на пенсионния орган за произнасяне по същество. Определението на ЯАС не е обжалвано и след влизането му в сила е изпратено на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ, Ямбол за изпълнение.

В изпълнение на определението на ЯАС, с разпореждане 2113-28-982#2/22.03.2023г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ - Ямбол отказва да му бъде отпусната ЛПОСВ по реда на чл. 69б от КСО. Последното разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ, Ямбол, който е постановил Решение № 2153-28- 18/25.04.2023г., предмет на настоящия съдебен спор.

В мотивите на решението си директорът се позовава на § 4б, ал. 2 ПЗР КСО, в който е предвидено, че лицата по ал. 1, които се пенсионират при условията на чл. 68, 68а, 69 и 69а, имат право да получат еднократно от НОИ прехвьрлените на основание § 4а, ал. 1 средства от професионалния пенсионен фонд, в който са били осигурени към 31.12.2010 г., и постъпилите след тази дата до 17.06.2011 г. включително осигурителни вноски за тях във фонд "Пенсии" на ДОО, в размерите по чл. 157, ал. 1, т. 2, в срок до 6 месеца след подаване на заявление за възстановяването им. Посочил е още, че според пар. 4 б ал. 1 от КСО, Осигурителните правоотношения на жените, родени от 1 януари 1955 г. до 31 декември 1959 г. включително, и на мъжете, родени от 1 януари 1952 г. до 31 декември 1959 г. включително, с пенсионноосигурителното дружество, управляващо професионалния пенсионен фонд, в който лицата са били осигурени към 31 декември 2010 г., но са прекратени на основание § 4а, ал. 9 и лицата не са се пенсионирали до 17 юни 2011 г. при условията на § 4, ал. 1 - 3, се възстановяват, считано от 18 юни 2011 г., като от същата дата се разкриват отново индивидуалните партиди на лицата в съответните професионални пенсионни фондове.

Адм. орган сочи още, че упражняването на правото на пенсия е личен избор на лицето. То е субективно материално право, което възниква при наличие на определени от закона предпоставки и за да бъде упражнено е необходимо лично изразено от лицето волеизявление. Когато лицето има право и избере да се пенсионира, напр. при придобито право на ранно пенсиониране при положен категориен стаж със съответната продължителност, то правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст вече е упражнено и не може да бъде повторно придобито на друго основание.

Предвид изложеното, в решението е направен извод, че няма законово основание за лице, което вече е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да се преценява на друго основание право на същия вид пенсия, при условията на чл. 69б КСО.

Посочено е още, че отпуснатата пенсия може да бъде преизчислявана по реда на чл. 102 КСО въз основа на допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж и/или доход, което се извършва след подаване на заявление в териториалното поделение на НОИ, в което се съхранява пенсионното досие на лицето.

При така изяснена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

С обжалваното Решение № 2153-28-18/25.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ –Ямбол, е оставена без уважение жалбата на С.Г. с вх. № 1012-28-24/30.03.2023г. против разпореждане № 2213-28-982 # 2 от 22.03.2023г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ/осигурителен стаж и възраст/ по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че административният орган неправилно е приложил материалния закон и е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на оспорващия. За да достигне до този правен извод, ЯАС, трети състав, съобрази основни принципи за съразмерност и истинност в АПК, залегнали в разпоредбите на чл. 6, ал. 1, 3 и 5, чл. 7, ал. 2 от АПК. Най-общо посочените принципи се изразяват в това, че административният акт и неговото изпълнение не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, както и че административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи за това. Нарушени са принципите за истинност и служебно начало, възведени в чл. 7 и чл. 9 от АПК.

От друга страна решението е издадено в нарушение на чл. 35 от АПК без да се обсъдят фактите и доказателства от значение за случая.

С мотивите на влязло в сила определение по адм. дело № 32/2023г. на ЯАС, което е част от адм. преписка е посочено, че „към настоящия момент на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответните актове са влезли в законна сила, но според разписаното в чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ правило влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер, какъвто безспорно е и настоящият случай. Не е спорно, че жалбоподателят е направил няколко искания за отпускане на пенсия, не се спори и досежно обстоятелството, че са налице влезли в сила разпореждания - за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68а от КСО, съответно – за изменение на определения размер на отпуснатата пенсия. Според съда обаче така отправените до настоящия момент искания не са пречка за подаване на ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар и подаденото ново Заявление вх. № 2113-28-982 от 17.10.2022 г. да не е придружено с нови доказателства. Същото е следвало да се разгледа по същество от административния орган, защото е налице промяна в обстоятелствата – с Разпореждане № 2/Прот. № N01131 от 07.04.2022 г. е отпусната ЛПОСВ по чл. 68а от КСО при 12 г., 06 м. и 21 дни осигурителен стаж при втора категория труд и 25 г. и 07 месеца – при трета категория труд, а с Разпореждане № 6/Прот. № N01254 от 08.07. 2022 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Ямбол изменил предходното разпореждане, като размерът на пенсията е преизчислен при зачетени 17 г., 04 м. и 21 дни осигурителен стаж при втора категория труд и 20 г., 08 месеца и 24 дни – при трета категория труд. Тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени при новото произнасяне. Административният орган следва да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта и трудовия стаж на молителя, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането“.

Определението е влязло в сила като необжалвано от адм. орган.

ЯАС не споделя изложеното като мотиви в обжалваното решение, а именно, че правото на пенсия е вече придобито и не може да се измени правното основание за същия вид пенсия. Следва да се посочи, че в случая не става въпрос за повторно придобиване на право на пенсия, а за промяна в правното основание на същия вид пенсия, но по-благоприятна като размер за лицето.

ЯАС счита, че с оглед пълното осигуряване правото на защита по делото административният орган следва да преразгледа искането на Г. за пенсиониране, като вземе предвид и мотивите на влязлото в сила определение , както и мотивите изложени в настоящото съдебно решение.

На първо място следва да се даде отговор на въпроса, който е чисто правен възможно ли е след като лицето има отпусната пенсия за ОСВ на основание чл. 68а от КСО, да поиска изменение на отпуснатата пенсия на друго правно основание, което е по-благоприятно за него, за същия по вид пенсия. И този смисъл, има ли право при веднъж подадено заявление за пенсиониране по ОСВ, и отпусната пенсия за ОСВ, лицето да подаде друго заявление при наличие на нови обстоятелства. Според настоящия съдебен състав, а и от изложеното в определение по адм. дело № 32/2023г. на четвърти състав на ЯАС няма законова пречка за това, с оглед прилагане на по-благоприятния размер на пенсията за ОСВ, да се измени, като се отпусне пенсията на основание чл. 69б ал. 2 от КСО. Още повече, че пенсията по чл. 68а от КСО се изплаща в намален размер, а тази по чл. 69б-в пълен размер.

Основния принцип в КСО е по-благоприятния размер пенсия на лицата пенсионери. В подкрепа в тази насока са параграф 7д, 7е от ДР на КСО, от които се извлича основен принцип в КСО-преизчисляване на пенсията само ако това е по-благоприятно за пенсионера.

Следователно адм. орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Със заявлението си на практика оспорващия сезира пенсионния орган да приложи принципа на служебното начало и с оглед чл. 99 от КСО да измени размера на пенсия в по-благоприятния такъв.

Действително в бланката за подаване на заявление за отпускане на пенсия е посочено, че заявителя следва да посочи какъв вид пенсия заявява, но не и правното основание за това. Обстоятелството, че заявителя в случая Г., в първоначалното заявление е посочил чл. 68а от КСО, не означава, че при наличие на нови обстоятелства е недопустимо промяна в правното основание на същия вид пенсия, след като е по-благоприятна и справедлива като размер, дължима на заявителя, поради полагане на категориен труд, в случая втора категория.

Следователно административният орган, издал разпореждането, а впоследствие и по-горестоящият орган, са следвали да вземат предвид това обстоятелство от значение за случая. В правната теория, правото на пенсия се определя като субективно материално право, от категорията на притезателните права. Притезателни са тези субективни права, за чието упражняване е необходимо действието /или бездействието/ на лице, различно от техния титуляр. Като субективно право, правото на пенсия възниква за осигуреното лице при наличие на предвидените в закона предпоставки и се осъществява като се следва определена административна процедура. Тя започва със заявление на правоимащото лице до съответния териториално компетентен осигурителен административен орган, който със свое разпореждане отпуска или отказва отпускането на пенсия. По правната си характеристика, самото заявление за отпускане на пенсия представлява едностранно волеизявление, с което дадено физическо лице манифестира желанието си да упражни правото си на определен вид пенсия, каквото право претендира, че има. Волеизявлението на осигуреното лице обаче, не е достатъчно за упражняването на субективното право на пенсия, защото освен него, е необходимо наличието на правото да се установи с конкретна начална дата от осигурителния орган и да се определи размера на пенсията. Ето защо, действието по подаването на писменото заявление не представлява упражняване на правото, а задължава осигурителния орган да се произнесе и ако са налице предпоставките, да отпусне съответната пенсия.

В този смисъл, при вече отпусната пенсия на съответно правно основание и при наличие на нови обстоятелства, адм. орган също следва да се произнесе, прилагайки принципа на служебно начало, истинност и най-благоприятен размер пенсия за лицето, след като отговаря на условията за такава.

По изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано искане на пенсия за ОСВ, се явява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, като следва да се отмени и потвърденото разпореждане.

За прецизност, както е посочено и в жалбата едновременно със заявлението за отпускане на пенсия по чл. 69б от КСО заявителя е подал заявление и за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната си партида в ППФ във фонд „Пенсии“. По този начин изпълнил и второто кумулативно условие на чл. 69б, ал. 7 от КСО. Съдът намира за неотносима разпоредбата на §4б, ал. 2 от ПЗР на КСО, в конкретния случай с оглед искането да се промени правното основание на което е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст.

В заключение в процесния случай, не се касае за повторно придобиване на право на пенсия, а за изменение на правното основание за придобиване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, тъй като както се посочи по-горе е по-благоприятно за пенсионера.

С оглед основателността на жалбата и изхода на делото, следва да бъдат присъдени направените разноски от оспорващата страна в размер на договореното и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева договорен и внесен, видно от договор за правна защита и съдействие серия Я № ********** от 04.05.2023г.

Предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК , тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, следва да се изпрати преписката на административния орган за произнасяне със задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Водим от гореизложеното, Ямболския административен съд, трети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С.В.Г., с адрес: *** чрез адв. И.С. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 302 Решение № 2153-28-18/25.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ –Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2213-28-982 # 2 от 22.03.2023г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в 14 дневен срок от влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Ямбол да заплати на С.В.Г., с адрес: *** сумата от 500/петсотин лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател:	/п/ не се чете