№ 4159
гр. Варна, 11.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100501819 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 63134/15.07.2025г. от Община
Варна, БУЛСТАТ *********, срещу Решение № 2341/23.06.2025г.,
постановено по гр.д. № 20243110115770 по описа за 2024г. на РС Варна, 25
състав, с което съдът:
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, с адм. адрес: гр. Варна,
ул. „Осми Приморски полк“ №43, да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Цар Асен“ №36, сума в размер на 10000 лв. (десет
хиляди лева), частичен иск от общо 40000 лв. (четиридесет хиляди лева),
представяща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдА.я и неудобство, от причинените му увреждА.я изразяващи се луксация
на акромиоклавикуларната става на ляво рамо, претърпени в резултат от
попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка, получена от
откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до фонтана, разположен
зад културно развлекателен център „Морско Казино" Варна, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 10135.1509.1, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 05.11.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, да заплати на Г. Г. Г.,
ЕГН **********, сума в размер на 73,20 лв., представяща обезщетение за
1
имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за заплащане на
потребителски такси за престой и проведен преглед при специалист,
претърпени в резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и
необозначена дупка, получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена
близост до фонтана, разположен зад културно развлекателен център „Морско
Казино" Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор №
10135.1509.1, ведно със законна лихва върху главницата от 50 лв., считано от
08.11.2022 г., и върху главницата от 23,20 лв., считано от 14.11.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, да заплати на Г. Г. Г.,
ЕГН **********, сума в размер на 1969,43 лв. (след допуснато изменение),
представяща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи,
съставляващи разликата между нетното трудово възнаграждение, което би
получил за периода от 09.11.2022 г. до 12.02.2023 г., и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност за същия период, настъпили в
резултат от попадане на 05.11.2022 г. в необезопасена и необозначена дупка,
получена от откъртено парче асфалт, в непосредствена близост до фонтана,
разположен зад културно развлекателен център „Морско Казино" Варна,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.1509.1, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че ВРС не е
обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната цялост, като е достигнал
до погрешни правни изводи. Избирателно е кредитирал показА.ята на св.
Атанджанова, които са неточни във времево, доколкото сочи, че инцидентът се
е състоял след училище на децата, а датата на инцидента е в събота. Освен
това тя не е възприела лично падането, не може да уточни къде се е случило,
поради което не следва да се кредитират показА.ята й. Сочи се още, че не е
надлежно уточнен мехА.зма на злополуката, тъй като не е ясно дали именно в
дупката, която описва вещото лице е попаднало колелото на тротинетката на
ищеца. Отделно вещото лице не е изследвало самата тротинетка, а имено дали
тя е била достатъчно мощна, за да понесе височината и теглото на възрастен
мъж, тъй като преимуществено е била използвана от 10 годишно дете.
Оспорва и факта, че от приетата по делото СТЕ безспорно се установява, че
2
ищецът се е движел с допустимата скорост от до 25 км.ч. съгласно чл. 80а ал.2
т. 4 от ЗДвП. Счита, че вина за настъпване на инцидента има изключително
ищеца, тъй като дупката, съгласно заключението на вещото лице е била
видима и пострадалият е имал възможност своевременно да я види и
заобиколи. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване
по посочените по-горе причини. На последно място счита, че присъденото по
делото обезщетение по размер не отговаря на критериите за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че не са доказА. необходимостта от чужда помощ,
провеждането на рехабилитация от страната на ищеца, наличието на сериозни
психически вреди от злополуката, както и остатъчна болка.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията
на евентуалност да намали размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, в който излага становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба и правилност и законосъобразност на постановеното
решение. Прави се анализ на заключението на вещото лице и свидетелските
показА.я на св. Атанджанова, от които се извежда извод за доказаност на
времето, мястото и мехА.зма на увреждането. Въззиваемата страна счита за
неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца. Сочи, че съпричиняването подлежи на доказване, а по
делото липсват събрА. доказателства в тази насока. Оспорва твърденията на
ответната страна, че тротинетката е детска, както и тези по възраженията им
за прекомерност на обезщетението. Прави анализ на събрА.те по делото
доказателства във връзка с конкретните физически и психически болки и
страдА.я на ищеца.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изисквА.ята на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседА.е.
Няма доказателствени искА.я.
3
Воден от горното и на основА.е чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
63134/15.07.2025г. от Община Варна, БУЛСТАТ *********, срещу Решение
№ 2341/23.06.2025г., постановено по гр.д. № 20243110115770 по описа за
2024г. на РС Варна, 25 състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 03.11.2025год. от 10.00 ч., за
която дата и час да се призоват стрА.те, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
НАСОЧВА на основА.е чл.11, ал.2 от Закона за медиацията стрА.те към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е
способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРА.ТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация стрА.те
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4