Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 05.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1755 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен
между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба ищецът Й.И.Й. излага твърдения, че с
ответницата са съпрузи, сключили граждански брак на 10.06.2005г. в Г, който
граждански брак бил регистриран в община С, за което е съставен акт №*******г. Твърди, че от
брака си нямат родени деца. Заявява, че още в началото на брака липсвали
хармония между съпрузите, доверие, взаимно разбирателство. Ищецът заявява, че
през месец ноември 2014г. с ответницата се разделили окончателно, като ищецът
се върнал в България и се установил да
живее в с.К, общ.С. Заявява, че с ответницата не поддържа връзка и че тя живее
в Г. Ищецът счита, че брака му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен
и не може да бъде заздравен. Моли съда
да прекрати брака на страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината за
настъпилото разстройство на брачните отношения. Не претендира издръжка между
съпрузи. Заявява, че с ответницата нямат семейно жилище, поради което не
поставя въпроса за уреждане на ползването му. Ищецът обосновава подсъдност на
български съд за разглеждане на производството, като се позовава на
разпоредбата на чл.3 „а” от Регламент ЕО №2201/2003, като заявява, че той е
български гражданин с местоживеене *** ответницата е гражданин на Г и няма обичайно
местопребиваване в Б.
По делото не е постъпил отговор на
исковата молба от страна на ответницата Е.П.-Й.. Ответницата, редовно
призована по реда на чл.40 ал.2 от ГПК не се явява, не се представлява
в
проведеното открито съдебно заседание.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 10.06.2005г. в Г, който гр.брак е регистриран в Б- акт за граждански
брак №0007 от 13.02.2018г. на Община С. От брака си страните нямат родени деца.
По делото са събрани
гласни чрез разпит на свидетеля Г Г А. От показанията на разпитания свидетел се
установява, че съпрузите са живеели в Г, като свидетелката е виждала
ответницата при нейно гостуване в Б, както и през 2012г., когато свидетелката
гостувала на страните в дома им в Г. На свидетелката й направило впечатление,
че съпрузите не са в много добри отношения. Свидетелката каза, че през зимата
на 2014г. ищецът се върнал в Б, заживял в с.К, общ.С и не поддържал контакти с
ответницата, с която са разделени от години. Свидетелката каза, че съпрузите
нямат общо дете.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира
изцяло.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
С оглед наличието на международен елемент в
процесното правоотношение, съдът следва да обсъди компетентността си, както и
приложимото право.
При определяне компетентността българският съд да разгледа делото за развод
между съпрузите-граждани и с местоживеене на територията на различни
държави-членки следва да бъдат съобразени разпоредбите на Регламент ЕО
2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска
отговорност, който Регламент намира приложение по граждански дела за развод, с
какъвто иск е сезиран настоящия съдебен състав. В конкретния случай ищецът е
български гражданин, който към момента на подаване на исковата молба за развод
е с обичайно местоживеене *** ответницата е гражданка на държава-членка, с
обичайно местоживеене в тази държава-членка-Г. В разпоредбата на чл.6 от
горецитирания Регламент е посочено, че иск с предмет обхвата на Регламента срещу съпруг, който има обичайно
местопребиваване на територията на държава-членка или е гражданин на
държава-членка, може да се предяви в друга държава-членка само в съответствие с
чл.3,4 и 5 от Регламента. Съгласно чл.3 от Регламента компетентни да разгледат
дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака са съдилищата на
държава-членка, като една от посочените хипотези е: на чиято територия ищецът
има обичайно местопребиваване, като се приема, че това е така, ако е живял там
поне една година непосредствено преди предявяване на иска. В настоящия случай
се установи, че ищецът от повече от една година преди завеждане на делото живее
на територията на Република Б, което обуславя компетентност на сезирания
български съд да разгледа производството за развод между съпрузите Й.Й. и Е.П.-Й..
Приложимото материално право е българското с оглед разпоредбата на чл.82 ал.2
изр.2 от КМЧП съгласно която, когато към момента на подаване на исковата молба
съпрузите нямат общо обичайно местопребиваване/както е в настоящия случай/,
прилага се българското право.
Предявеният иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният
брачен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е
дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване
на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между
съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона
и морала. Страните са във фактическа раздяла от четири години, като през този период от време не
поддържат съпружески отношения помежду си и са преустановили всички контакти
помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин са преустановени
всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. При това положение
съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е нито в техен
интерес, нито в обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият
не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично
съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът
не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като страните нямат родени от брака
ненавършили пълнолетие деца, то не следва съдът да се произнася по въпросите
относно упражняване на родителските права, режим на лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че ищецът не е заявил изрична претенция
съдът да се произнесе по въпроса с ползването на семейното жилище. Такава
претенция няма заявена и от ответника. Поради това съдът не следва да се
произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата
след развода няма направено искане от
страна на ответницата, чието е правото визирано в разпоредбата на чл.53 от СК.
Страните не са предявили претенция за лична
издръжка един спрямо друг, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр.
второ от ГПК, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса, която
съдът определя в размер на 40 лв. следва да бъде заплатена по равно от тях,
съответно по 20 лв. от ищеца и ответника, както и всеки от двамата- по 5лв. за
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с
РАЗВОД сключения на ***** в Г,
регистриран в Б с акт №**** на ******** гр.С граждански
брак между Й.И.Й. с ЕГН ********** *** и Е.П.-Й., родена на ***г., с адрес ****, поради
настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49,
ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Й.И.Й. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС окончателна държавна такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.П.-Й., родена на ***г., с адрес **** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС окончателна държавна
такса в размер на 20 лв./двадесет
лева/, както и 5лв./пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може
да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните, като за ответника връчването да се извърши
по реда на чл.40 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: