Р Е
Ш Е Н
И Е64
гр.Пазарджик 22.05.2015г.
В
името на народа
Пазарджишкият окръжен съд ТЪРГОВСКА колегия……в публично заседание...на…двадесет
и пети март……...две хиляди и петнадесета година………………………………………………………………….……в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
при секретаря…В.Б.…….и в
присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от съдията….т.дело №17 по
описа за 2013г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.694
ал.1 от ТЗ, във връзка с ал.3, пр. последно.
Исковата молба е предявена от „МИНЕРАЛНИ РЕСУРСИ“ ООД, дружество с ограничена отговорност, съществуващо в
съответствие със законите
на Република Италия, регистрирано във фирмения регистър на
Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване 01990810036, с адрес на управление Италия, Новара, площад
„Мартири дела Либерта“ № 4, КАП 28100, представлявано от С. Б.,
Председател на Управителния съвет, чрез Р.Р.А.,
адвокат, вписан в Софийска
адвокатска колегия, по пълномощно, със
служебен адрес: Адвокатско дружество „Боянов
и Ко“ - гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“, твърди в предявената искова
молба против „БУЛГАР МИНЕРАЛИ –
СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча, с ЕИК ********* – с открито производство по
несъстоятелност с решение №35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г. по
описа на ПзОС, вписано в ТР на 04.04.2011г. и
„Ватия“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица“, кв. „Манастирски ливади“-Б, бл. 65, Бизнес-сграда „Евроцентър“
ет.3.
След размяната на книжата по делото е постъпило молба с
представени доказателства за настъпило
правоприемство – вливане на ищцовото дружество в „Минерали индустриали“ ООД,
Италия, регистрирано във фирмения регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска палата
- Новара, с данъчен номер и номер на
вписване 01661310035, с адрес на управление
Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП 28100, представлявано
от С. Б., Председател на Управителния съвет. При наличието на универсално
правоприемство между вливащото се и приемащото дружество, ищец по делото е „Минерали
индустриали“ ООД, със седалище в Република Италия, регистрирано съгласно законите на същата държава.
Обстоятелствата, на които се основава претенцията на
ищеца, относими към специфичния характер на иска по чл.694 от ТЗ, са следните: С решение №35 от 21.03.2011г.,
постановено по т. д. №66 по описа за 2010г. на Окръжен съд Пазарджик, е открито производство по несъстоятелност на
„БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“ АД, гр.
Стрелча, определена е началната дата на неплатежоспособността - 14.03.2010г. Решението е вписано в Търговския
регистър на 04.04.2011г. /под № 20110404151145/.
С Определение №534 от
28.12.2012г., постановено по т. д. №66 по описа за 2010г. на Окръжен съд Пазарджик, вписано в Търговския
регистър на 18.01.2013г., на
основание чл. 692 от Търговския закон, съдът по несъстоятелността е одобрил
списъка на приетите предявени вземания, като е направил съществени изменения,
изразяващи се във включване в списъка на
приетите вземания, вземания на ответника „Ватия“
АД, включени от синдика в Списъка
по чл.686 ал.3 от ТЗ на неприетите предявени вземания /обявен в ТР на
16.07.2011г./ и е изключил всички тях, в това число – процесното вземане, от
Списъка на неприетите такива.
Ищецът, в качеството на кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност, предявява отрицателния установителен иск за
несъществуване на това вземане на „Ватия“
АД, включено от съда в списъка на приетите вземания с определението
по чл.692 ал.4 от ТЗ. Вземането е под номера 4
в изготвения от синдика списък по чл.686 ал.3 от ТЗ на неприетите вземания и
представлява такова за неустойка в размер на 1 796 827,50лв.,
претендирана поради неизпълнение на договор за прехвърляне на права и
задължения, произтичащи от предоставени концесии за добив на индустриални
минерали, сключен между двамата ответници на 26.06.2008г. Възраженията срещу съществуването на така приетото в
производството по несъстоятелност
вземане на друг кредитор и
обстоятелствата, на които се основават тези възражения са следните:
1.Договорът, на който се
основавала претенцията за неустойка не бил подписан от лице с надлежна
представителна власт по отношение на едната от сключилите го страна –
„Ватия“ АД, тъй като към 26.06.2008г. дружеството се представлява от
изпълнителния директор Г.С., според вписването в Търговския регистър, а договорът
е подписан от Л.К. като представляващ.
2.Договорът от 26.06.2008г.
бил „фиктивен и антидатиран“ – подписан с цел да се създадат изкуствени
задължения към контролираното и представлявано от него дружество „Ватия“ АД.
3.Договорът бил изцяло нищожен на следните сочени от ищеца основания: привидност, невъзможен
предмет, противоречие на закона – нарушение на чл.38 от ЗЗД, липса на
основание, липса на съгласие, заобикаляне на закона, а поради и противоречие на добрите нрави – само по отношение на
клаузата за неустойка по чл.5 ал.1, както и не пораждал правно действие, тъй като е относително недействителен по
отношение на дружеството „БМС“ /в несъстоятелност/ на основание чл.40 от ЗЗД.
3.1. Обстоятелствата по основанията за абсолютна недействителност на целия договор се свеждат до следното:
3.1.1.Договорът е приведен, тъй като не целял
да се създадат действителни права и задължения между страните, а да се прикрие
едно дарение в полза на „Ватия“ АД под формата на неустойка.
3.1.2. Договорът имал невъзможен предмет –
прехвърляне на права и задължения, произтичащи
от предоставени концесии за добив на индустриални минерали, което можело да
става само при условията на чл.25 ал.2 от Закона за подземните богатства – с
разрешение на МС и на трети лица, които отговарят на изискванията на чл.23 от
същия закон. Предметът на договора бил невъзможен, тъй като към датата на
сключването му, а и до настоящия момент дружеството „БМС“ не отговаряло на
изискванията на чл.23 от ЗПБ да притежава нужните технически възможности за
извършване на съответните дейности, за които е предоставена концесията, т. е. –
добива на индустриални минерали.
3.1.3.Договорът противоречал на закона, защото
бил сключен в нарушение разпоредбата на чл.38 от ЗЗД, забраняваща договаряне
сам със себе си – Г.С. представлявал и двете дружества, които са страни по
договора.
3.1.4.Липса на основание на договора се
обосновава с твърдения, че договорът не се използвал „за задоволяване на
легитимни интереси“ на страните, а с цел да увреди едната от тях, в случая
„БМС“ и да бъде извлечена неправомерна облага за „Ватия“ АД.
3.1.5.Липса на съгласие, според ищеца, можела
да се извлече от това, че страните никога не са имали намерение за прехвърляне
на въпросните концесии, а само „изкуствено да създадат неустойка в полза на
„Ватия“ АД.
3.1.6.Заобикаляне на закона се обосновава с
факта, че Г.С. и Л.К. които контролирали единия от акционерите в „БМС“ –
„Ватия“ АД, искали да извлекат неправомерна облага за себе си и за този
акционер, така че чрез използване на наглед легитимни правни сделки,
неправомерно да получат по-голям дял от имуществото на БМС.
3.2.Обстоятелствата
за частична нищожност на самата клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави, са следните:
Неустойката била уговорена за неизпълнение на задължение
на „БМС“ да направи в определен срок искане до съконтрахента си за предприемане
на действия за получаване на разрешение от компетентния държавен орган за
прехвърляне на права и задълженията, произтичащи от концесиите. Размерът на
неустойка бил определен като 1,5% от посочената в приложения списък обща
стойност на запасите на индустриални материали в находищата, за които се
отнасяли концесиите.
3.2.1. Ищецът
счита, че самото задължение да се направи въпросното искане към другата страна
да изпълни своите задължения по договора противоречи на добрите нрави,
защото било несвойствено и нелогично и не било нужно подобно поведение
/отправяне на искане/, а „Ватия“ АД можела по всяко време да предприеми
съответните действия за снабдяване с разрешение. Било и длъжно да го направи,
за да може да осъществи своята престация по договора. За това и обвързването на
липсата на искане от другата страна с неустойка за неизпълнение, противоречало
на добрите нрави.
3.2.2.Размерът на
уговорената неустойка също противоречал на добрите нрави, предвид характера
на „задължението“ за чието неизпълнение се дължи и вредите, които биха могли да
настъпят от неизпълнението му.
3.3.Относителната
недействителност на сделката по отношение на несъстоятелния длъжник „БМС“,
който е страна по нея, се претендира от ищеца на основание чл. 40 от ЗЗД,
поради следните обстоятелства:
Изпълнителен директор и представител на двете дружества,
сключили договора бил Г.С., който действайки от името на първото от тях се е
споразумял в негова вреда с другата страна - „Ватия“ АД. Този извод се прави на
база на фактите, че е поето несвойствено и необичайно задължение от името на
това дружество, описано подробно по-горе, неизпълнението на което се свързвало
с заплащане на значителна неустойка и същевременно изпълнението на това
задължение зависело изцяло от волята Г.С., който се твърди, че умишлено е
бездействал в определения в договора срок, в резултат на което се е стигнало до
претенция за неустойка в голям размер, т. е. - до значителна за представлявания
– БМС – вреда. В този смисъл се твърди, че са налице всички предпоставки на
чл.40 от ЗЗД и договорът не произвеждал действие за длъжника.
4.Злоупотреба с
право по смисъла на чл.289 от ТЗ от страна на дружеството, претендиращото
неустойката, водела до извода, че вземането не съществува. Ищецът счита, че
претенцията за неустойка представлява злоупотреба с право, защото то се
упражнявало само с намерение да се увреди другата страна - „БМС“ и неговите
кредитори в производството по несъстоятелност. Този извод следвал отново от
формалния характер на задължението да се отправи искане са предприемане на
съответните действия относно снабдяване с разрешение от държавен орган, липсата
на нужда от подобно искане и липсата на пречки без него другата страна да
изпълни задължението си, както и от бездействието на Г.С., който имал
качеството на представител и на двете дружества.
5.Последваща
невъзможност за изпълнение на договора, която изключва претенцията за
неустойка. Това възражение се
основава на обстоятелствата, че договорът е развален по право на основание
чл.89 от ЗЗД, поради настъпила правна невъзможност за изпълнението от страна
„Ватия“ АД, което към 23.03.2010г. вече не притежавало правата и задълженията
по концесиите, по аргумент от чл.25 ал.5 от ЗПБ, защото на същата дата било
дадено разрешение от МС за прехвърлянето им на трето лице – „Ватия холдинг“ АД.
Този извод не се променял при наличието на клаузата на чл.2 ал.2 от договора,
който ищецът определя като юридически абсурд и счита, че явно противоречи на
императивната разпоредба на чл.89 от ЗЗД. Касае се за клаузата, съгласно която
„Ватия“ АД отговаря по отношение на „БМС“ АД за прехвърляне на концесионните
права, дори когато през време на действието на договора ги прехвърли на друго
свързано лице.
6.Възражение за
прекомерност на неустойката, което ищецът заявява, че прави независимо от
всички горни аргументи /включително и тези за уговаряне на размера й в
противоречие с добрите нрави/, основаващо се на размера й, който е несъразмерно
висок и обосноваващо според ищеца искането му за нейното намаление от съда.
7.Възражения срещу
размера на вземането /независимо от тези за прекомерност на неустойката и
уговарянето и в противоречие с добрите нрави/, основаващи се на оспорване на отразените в Приложение №1 към договора
стойности на количествата запаси в отделните находища и тяхната цена.
Оспорва се истинността на отразеното количество на запасите и на единичната
цена, като се твърди, че в тежест на ответника е да ги докаже за всяко едно
находище поотделно.
Поради изложеното, ищецът отправя искане - да се приеме
за установено по отношение на несъстоятелния длъжник и на кредитора, който го е
предявил, че вземането за неустойка с посочени по-горе размер и основание,
прието в производството по несъстоятелност, НЕ СЪЩЕСТВУВА.
Независимо че юридическото лице е обявено в
несъстоятелност, в специалното производство по чл.694 от ТЗ, същото се
представлява от управителния си орган. Съгласно вписванията в ТР, „БУЛГАР
МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча се представлява от ИД Г. С. С. и В.К. – заедно. Тъй като в хода на процедурата
по размяна на съдебни книжа по реда на чл.367 от ГПК, съдът е сезиран с молба, подадена от ИД Г. С. С., в която се сочи, че поради принципни
разногласия между двамата законни представители, същите не са в състояние да
постигнат единодушни решения по всички въпроси, касаещи дружеството,
включително и да предприемат необходимите процесуални действия по подаване на
отговор на исковата молба, с определение №346/18.04.2013г., за особен
представител на дружеството е назначен адв. С.Т. ***.
В постъпилия в
срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор адв. С. Т. изразява становище, че искът е допустим и основателен, като по отношение на
основателността признава твръдяното от ищеца основание за нищожност на договора
поради липса на основание, макар и поради обстоятелства, различни от сочените в
исковата молба, както и само на клаузата за неустойка поради липса на предмет и
основание. Признава и настъпването на последващата невъзможност за изпълнение
на договора и неговото разваляне на основание чл.89 от ЗЗД, поради
обстоятелството, че правата и задълженията по концесиите били прехвърлени на
трето лице. Счита че като последица от това е загубила сила неустоечната
клауза.
В постъпилия в
срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор от ответника „Ватия“ АД – гр. София, представлявано от
изпълнителния директор Г.С.С., се
оспорва така предявеният иск. Изложени са насрещни твърдения, че процесното вземане съществува, тъй като е валидно
възникнало. /В отговора се съдържат възражения по законната и представителна
власт на ищеца, разгледани и обсъдени като предварителен въпрос с определението
по чл.374 от ГПК и приети за неоснователни/.
Възраженията срещу основателността на иска се
основават на обстоятелствата, че процесно вземания съществува, тъй като е
уговорено в чл.5 ал.1 от договора от 26.06.2008г. и другата страна, поради
бездействието си отказва да придобие правата при уговорените условия и е
допуснала неизпълнение на своето задължения по чл.4 ал.1 от договора, което
поражда вземането за неустойка. Размерът на дължимата неустойка съответствал на
прието вземане в производството по несйстоятелност тъй като сумата от
1 796 827,50лв. се равнява на 1,5% от 119 788 500лв.,
колкото била стойността на запасите на индустриални минерали и това било
посочено в списъка по чл.1 ал.1 от договора.
Оспорват се конкретните обстоятелства, на които се основат доводите на
ищеца за несъществуване на вземането, както и основателността на самите правни
възражения:
Оспорва
се твърдението за липса на представителна власт за сключване на договора от Л.К. като се твърди, че
била упълномощена за това от Съвета на директорите на дружеството с решение, съгласно
протокол от 23.06.2008г. от заседание на този орган.
Развити са подробни съображения за липсата на всяко едно от сочените от
ищеца основания за недействителност на договора – цялостната, частична - на
клаузата за неустойка и относителната по отношение на страната „БМС“АД /на стр.
8-10 от отговора/.
Възразява
се срещу твърдението за злоупотреба с право по смисъла на чл.289 от ТЗ, като се твърди, че
действията на изпълнителния директор по сключване и изпълнение на договора не
зависели единствено от неговата воля, а от решенията на Съвета на директорите.
Оспорва се
твърдението за последваща невъзможност за изпълнение на договора, като се твърди, че на
23.03.2010г. било дадено само разрешение за прехвърляне на правата по концесията
на „Ватия холдинг“ АД /но се признава все, че прехвърлянето е осъществено,
макар и в по-късен момент – 26.06.2010г. – с допълнителни споразумения към
концесионните договори/. Поддържа се, че правата на „БМС“ АД не били засегнати
по никакъв начин от това прехвърляне, при наличието на клаузата на чл.2 ал.2 от
договора, срещу чието действие ищецът възразява още в исковата молба. Твърди
се, че поради съществуващата свързаност на лицата по сделките, не е имало пречка
при изразена воля от „БМС“ АД концесионните права и задължения да му бъдат
прехвърлени и след 30.06.2008г.
Възразява се
срещу твърдяната прекомероност на неустойката, по съображения, че
уговарянето й е израз на автономията на волята на страните, а размерът й не
прекалено висок, с оглед големия интерес на „БМС“ АД да придобие концесионните
права върху четири находища със запаси на значителна стойност по облекчена
процедура, а не чрез тежката конкурсна такава.
Оспорва се твърдението, че количествата на запасите в находищата и цените им, посочени в Приложение №1 не съответстват на действителните и свързанато с него възражение срещу размера на вземането за неустойка, поради следните обстоятелства: Вписаните в приложенията количества на запасите съответствали на данните, отразени в Актовете за изключителна държавна собственост, представляващи неразделна част от всеки концесионен договор. А за доказване на посочените цени ответникът се позовава на извлечение от Ревизионен доклад от 22.12.2011г., който представя като доказателство.
В подадената в срока по чл.372 от ГПК допълнителната
искова молба от ищеца се поддържа изцяло изложението на
исковата молба и се доразвиват съображенията за несъществуване на оспореното
вземане, оспорват фактическите твърдения и правни доводи на ответниците. Във връзка с отговора и представените с него
доказателства, ищецът доразвива своите съображения в следния смисъл: С
представените четири допълнителни споразумения от 30.06.2010г. се потвърждавал
фактът, че към датата на претендиране на неустойката – 15.03.2011г. „Ватия“ АД
вече не е било носител на правата и задълженията, които е следвало да прехвърли
на „БМС“ АД. Освен това от съдържанието
им се доказвали твърденията за приложение на чл. 40 ЗЗД и чл. 289 от ТЗ по
отношение на процесната сделка. Фрапираща била разликата в условията за
придобиване на едни и същи права, уговорени в договора с „БМС“ АД и в
споразуменията за прехвърляне на концесионните права и задължения на „Ватия
холдинг“ АД, които имали безвъзмезден характер и не съдържали излишни и
обичайни модалитети, като напр. предварително отправяне на искане за
предприемане на действия пред МС за даване на разрешение.
Ищецът оспорва
достоверността на датите на двата протокола от заседания на СД – на „Ватия“ АД
от 23.06.2008г. и на „БМС“ АД от 25.06.2008г. Оспорена е автентичността на
подписа на С. С. в първия от тези протоколи, в качеството му на член на СД,
поради което е открито производство по оспорване истинността на този документ
по реда на чл.193 от ГПК.
Изложени са насрещни твърдения срещу основателността на
възраженията на ответника „Ватия“ АД срещу наличието на предпоставките по чл.
40 от ЗЗД и чл.289 от ТЗ.
Поддържа се възражението срещу всички отразени в
Приложение №1 към договора стойности и количества на запасите в отделните
находища и тяхната цена, като се твърди, че в тежест на ищеца е да ги докаже за
всяко едно поотделно към датата на договора – 26.06.2008 г., а това не било
сторено успешно с представените към отговора доказателства - 6 бр. АДС и
отделни страници от Ревизионния доклад.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба от ответника „Ватия“ АД, в който част от
твърденията в първоначалния отговор се повтарят и но има и такива които
представляват същински отговор на допълнителната искова молба, по смисъла на
чл.373 от ГПК. Това са изложените съображения срещу възражението за недоказване
на количествата и цената на запасите в отделните находища.
Като се запозна с приложените по делото
доказателства и становищата на страните, съдът намери за установено следното:
Така
предявеният иск допустим:
С решение №35 от 21.03.2011г., постановено по т. д. № 66
по описа за 2010г. на Окръжен съд
Пазарджик, е обявена неплатежоспособността на длъжника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА“ АД, гр. Стрелча, определена е
началната дата на неплатежоспособността
- 14.03.2010г., открито е производство по несъстоятелност с произтичащите от това
последици. Решението
е обявено в Търговския регистър на 04.04.2011г. /под № 20110404151145/.
„Минерални ресурси“ ООД Италия притежава качеството на кредитор в производството по
несъстоятелност – вземанията му са включени в изготвения от синдика по реда на
чл.685 ал.1 от ТЗ списък на приетите вземания /по т.11 до т22/. и в
Допълнителен списък по чл.688 ал.3 от ТЗ, обявени в ТР на 16.07.2011г.
Правоприемникът на първоначалния ищец - „Минерали
индустриали“ ООД - дружество
регистрирано в Република Италия също е кредитор с приети вземания –
включени в Допълнителен списък по чл.688 ал.3 от ТЗ.
С
Определение №534 от 28.12.2012г., постановено по т. д. №66 по описа за 2010г. на Окръжен съд
Пазарджик, вписано в Търговския регистър на 18.01.2013г.,
на основание чл. 692 от Търговския закон, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на
приетите предявени вземания, като е направил изменения, изразяващи се във
включване в списъка на приетите вземания,
вземането на ответника „Ватия“АД, включено от синдика в Списъка по чл.686
ал.3 от ТЗ на неприетите предявени вземания /обявен в ТР на 16.07.2011г./ и е
изключил процесните вземания от Списъка на неприетите такива. Прцесното вземане е под номера 4 в изготвения от синдика списък
по чл.686 ал.3 от ТЗ на неприетите вземания и представлява такова за неустойка
в размер на 1 796 827,50лв., претендирана поради неизпълнение на
договор за прехвърляне на права и задължения, произтичащи от предоставени
концесии за добив на индустриални минерали,
сключен между двамата ответници на 26.06.2008г.
Исковата молба е
заведена в Окръжен съд Пазарджик на 28.01.2013г., като е изпратена по пощата на
дата 25.01.2013г. – видно от положеното пощенско клеймо. Следователно е спазен предвиденият
в чл.694 ал.1 от ТЗ преклузивен 7-дневен срок, считано от момента на обявяване
на определението по чл.692 ал.4 от ТЗ в Търговския регистър.
Страните са търговски
дружества, като ищецът е кредитор на ответника в образувано пред съда
производство по несъстоятелност. Съгласно чл.694 ал.1 от ТЗ, кредиторът или длъжникът, ако е направил възражение
по чл.690 ал.1 от ТЗ, може да предяви иск за установяването на
неприето вземане или за несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от
момента на обявяване в Търговския регистър на определението на съда за
одобряване на списъка по чл.692 ал.4 от ТЗ. В ал.3
на същата разпоредба такава възможност за предявяване на установителен иск е предвидена
и за кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с
определението по
чл.692 ал.4 от ТЗ, както и за кредитор и длъжника за вземане, включено в
списъка на приетите вземания с
определението по
чл.692 ал.4 от ТЗ – като в
настоящия случай правото на иск на ищеца се основава на последната хипотеза -
като кредитор, оспорващ съществуването на
вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692 ал.4
от ТЗ. Ищецът има правен интерес от предявяване на установителната претенция.
Искът е предявен от активно легитимирана страна, в законоустановения
преклузивен срок, същият е процесуално допустим и следва да се разгледа от съда
по същество.
Исковото
производство по чл.694 ал.1 от ТЗ, макар и да подлежи на разглеждане от съда по
несъстоятелността, представлява допълнително производство, което има обслужващо
предназначение по отношение на основното, същинско производство по
несъстоятелност. Касае се за установителен иск относно съществуването или
несъществуването на релевантно за несъстоятелността вземане. Този иск е под
режима на общия исков процес и по отношение на него важат правилата на
състезателното исково производство. В производството по иска по чл.694 ал.1 от ТЗ съдът трябва да провери, както допустимостта – която в случая е налице, така и съществуването или несъществуването
на материалното право, тъй като от това зависи възможността на кредитор да
се ползва от механизма на универсалното принудително изпълнение. При това
положение и тъй като изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено
нещо, в производството по установителния иск ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на съществуването или несъществуването на материалното
право.
Съществуването на
всяко материално право се обуславя преди всичко от валидността –
действителността на правопораждащия го юридически факт. Както се посочи по-горе
правопораждащият юридически факт в случая е договор за прехвърляне на права и задължения,
произтичащи от предоставени концесии за добив на индустриални минерали, сключен между двамата ответници на
26.06.2008г.
Оспореното вземане произтича от клаузата на чл.5 ал.1 от договора, предвиждаща
неустойка за страните и по конкретно- предвидената неустойка за приобретателя –
БМС АД – при неизпълнение на задължението да направи в определения срок искане
до „Ватия“ АД за предприемане на действия за получаване на разрешение от
компетентния държавен орган за прехвърляне правата и задълженията, произтичащи
от концесиите – в размер на 1.5% от определената в списъка по чл.1 ал.1 обща
стойност на запасите.
Елементите от фактическия състав, който
следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договор са също наличие на валидно договорно задължение, уговорена неустойка, неизпълнение на договорните
задължения от страна на изпълнителя.
Ето защо на първо
място следва да се обсъдят доводите на ищеца за несъществуване на приетото от съда
по несъстоятелността вземане, основаващи се на нищожност на самия правопораждащия
факт - основанието за възникване на вземането – договора от 26.06.2008г.
Неоснователно е възражението,
че процесният договор не бил подписан от лице с надлежна представителна
власт по отношение на едната от сключилите го страна – „Ватия“ АД, тъй като
към 26.06.2008г. дружеството се представлява от изпълнителния директор Г.С.,
според вписването в Търговския регистър, а договорът е подписан от Л.К. като
представляващ – висяща недействителност.
Видно от данните,
съдържащи се в ТР – към процесния момент Съветът на директорите на „Ватия“ АД е
в състав: Л.А.К. С. Г. С. и Г.С.С., а дружеството се представлява от ИД Г. Ст.С..
Процесният договор е подписан от страна на „Ватия“ АД от Л.К. с отразяване
„пълномощник“. В тази насока, като доказателство по делото от ответника „Ватия“
АД е представен Протокол от заседание на Съвета на директорите от 23.06.2008г.
/в нотариално заверен препис, като в съдебно заседание е констатирана
идентичност с оригиналния документ/. Съгласно т.3 от Протокола от 23.06.2008г.
СД е упълномощил Л.К. да сключи договор с „БМС“ АД, с който „Ватия“ се
задължава да прехвърли на „БМС“ срещу възнаграждение правата и задълженията,
произтичащи от предоставени концесии – т.е. – от страна на „Ватия“ АД договорът
е подписан от лице с надлежна представителна власт, а неоснователността на
възражението в тази насока, на самостоятелно основание произтича и от
разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
Неоснователно е и твърдението, че Договорът от 26.06.2008г. е „фиктивен“,
аргументирано с неговата антидатираност. Съображенията в тази насока са относими и
досежно неоснователността на възражението за привидност на сделката.
Писменото доказателство, чиято дата се оспорва,
представлява частен диспозитивен документ.
Като частен писмен документ същият има достоверна дата спрямо трети лица при
условията на чл.181 от ГПК, а оборването на доказателствената им сила е
посредством оборване на тяхната автентичност. В случай на оспорване датата на
частен писмен документ, страната, ползваща изгодни за себе си последици, следва
да установи по пътя на пълно и главно доказване фактите, на които основава
своите твърдения или възражения, с всички доказателствени средства, според правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК.
Във
връзка с установяване достоверността на датата на Договора от 26.08.2008г., от
страна на „Ватия“ АД са представени Протокол от заседание на СД на „Ватия“ АД
от 23.06.2008г. и Протокол от заседание на СД на „БМС“ АД от 25.06.2008г. /
също представен в нотариално заверен препис, като в съдебно заседание е
констатирана идентичност с оригиналния документ/ - цитирани и посочени като
основания за сключване на процесния договор от 26.06.2008г. Достоверността на датите
на двата протокола е оспорена от ищеца, включително и автентимността на
подписа, положен от един от членовете на СД на „Ватия“ АД в протокола от
23.06.2008г. – този на С. С..
Протоколите
от заседания на СД на „Ватия“ АД и „БМС“ АД са частни свидетелстващи документи,
носещи подписа на лицата, които се сочат за автор, които частни свидетелстващи
докумени се ползват с формална доказателствена сила и обвързват да се приемат
за автори посочените лица /чл.180 от ГПК/. Формалната доказателствена сила може
да се опровергае, само като се докаже неавтентичнвостта на документа – като в
настоящия случай автентичността на документа – Протокол от заседание на СД от
23.06.2008г. на „Ватия“ АД е оспорена.
Във
връзка с оспорената автентичност на документа по делото е допусната
съдебнографологична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Н.Н.
подписът, положен от името на С. Г.С. в протокола от 23.06.2008г. е положен в
оригинал. Този отговор е по поставената от ищеца задача – при изследване съвпаденията
и различията в общите и частните признаци с подписите на лицето от предоставен
сравнителен материал, да отговори, дали подписът е положен в оригинал или е
подпис, възпроизведен чрез сканиране, копиране или друг технически начин – т.е.
съгласно заключението на вещото лице Н., подписът не е възпроизведен по какъвто
и да е технически начин, а е оригинален такъв. Вещото лице Н.Н. депозира и
заключение, че подписите, положени от името на С. Г. С. и Г.С.С. в процесния
протокол са положени от едно и също лице. Заключението на вещото лице Н.Н. е
оспорено от ответната страна „Ватия“ АД, поради което и на оснвание чл.200 ал.3
от ГПК е допусната повторна съдебнографологична експертиза с вещо лице Г.Д.. Заключението
на вещото лице Д. е изцяло идентично със заключението на вещото лице Н. в
първата му част – съгласно второто заключение по категоричен начин се
установява, че подписът на лицето С. С. е положен в оригинал. Сравнявайки
общите и частни признаци с предоставените му сравнителни материали с подписите
на лицата С. С. и Г.С. и преди всичко – съобразявайки факта на пряка родствена
връзка между С. Г. С. и Г.С.С. – баща и син, психологическите особености и
физиологичните двигателни възможности на две лица при такава родствена връзка,
вещото лице Д. депозира заключение, че при изследване на оспорения подпис не са
установени признаци на имитация. Вещото лице Д. депозира заключение, че почеркът
на С. С. и Г.С. е сходен, което предпоставя и сходен механизъм на генериране на
подписа. Не на последно място – очевиден факт, който е отчетен и от вещото лице
Д., е, че и в двата подписа е генериран абсолютно идентичен буквен състав
/букви С,Г,С/, което, ведно с последиците от пряката родствена връзка обяснява
сходството на двата подписа. Но съгласно заключението на вещото лице Д.,
подписът положен в протокол от заседание на СД на „Ватия“ АД от 23.06.2008г.
срещу №2 – от името на С. Г. С. е положен от лицето С. Г. С. а не от едно и
също лице, в какъвто смисъл е заключението на ВЛ Н.Н./. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице Г.Д. на първо място, като неоспорено от страните. Преди
всичко обаче заключението на вещото лице Д. е изготвено не само на база
структурен анализ на оспорения подпис, но и съпоставимо с всички субективни и
обективни фактори, произтичащи от пряка родствена връзка, идентичност на
почерка, идентичност на буквения състав на подписите на С. С. и Г.С. – каквато
преценка не е включена в обхвата на поставената задача към вещото лице Н.. Ето
защо автентичността на подписа, положен в протокол от заседание на СД на
„Ватия“ АД от 23.06.2008г. от името на С. Г. С., не е оборена.
Този
извод е относим и към неоснователността на твърдението за антидатираност на
Протокол от заседание на СД от 23.06.2008г. на „Ватия“ АД, включително и на
Протокол от заседание на СД на „БМС“ АД от 25.06.2008г., както и на процесния
договор от 26.06.2008г. – доколкото двата протокола от заседания на СД са
посочени като съществуващи в правния мир актове в договора от 26.06.2008г.
Това
е така, тъй като съгласно представения препис извлечение от Акт за смърт С. Г. С.
е починал на 24.01.2009г., поради което и с оглед разпоредбата на чл.181 от ГПК, съгласно която - частният документ има достоверна дата за трети лица от
деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа – то
документът - Протокол от заседание на СД от 23.06.2008г. на „Ватия“ АД, не би
могъл да бъде съставен по-късно от дата 24.01.2009г. В този смисъл твърденията
на ищцовата страна, че документите са съставени за целите на производството по
несъстоятелност /открито на 21.03.2011г./, са неоснователни.
По
отношение на Протокол от заседание на СД на „БМС“ АД от 25.06.2008г. – друг
факт, установяващ по несъмнен начин предхождащото го съставяне на документа по
смисъла на чл.181 от ГПК, е фактът, че лицето В. Г. П., подписало протокола
като член на СД към процесния момент, е заличена като такъв на 07.08.2008г.
/графа „История“ на вписванията в ТР/.
С
оглед изложените съображения достоверността на сочената в договора дата –
26.06.2008г., от който договор произтича оспореното вземане, не е оборена.
От
това следва и неоснователността на възражението за недействителност на договора
на основанието привидност по смисъла на
чл.26 ал.2 пр. последно от ЗЗД – абсолютна симулация, включително и като
относителна симулация – чл.17 от ЗЗД, доколкото се твърди, че „договорът цели
да се прикирие дарение в полза на „Ватия“ АД под формата на неустойка“.
Сключеният
договор е привиден, когато страните са се съгласили, че няма да си дължат
посочените престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо,
симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго,
симулацията е относителна. Привидността се преценява с оглед данните относно
съществуващите към момента на сключването й конкретни обстоятелства. Но в
случая само са изложени твърдения, имащи характер на предположения, но не са
ангажирани доказателства, чрез които, посредством житейски и правни изводи да
се обоснове порокът нищожност, поради абсолютна или относителна симулация.
Твърдението, че договорът е симулативен, тъй като поетото задължение за
заплащане на възнаграждение /чл.3.1 от договора/ не е намерило отражение в годишните
финансови отчети на двете дружества за 2008г., 2009г. и 2010г. е несъстоятелно
и не намира опора в счетоводното законодателство. Годишните финансови отчети са
вторични счетоводни документи, а счетоводните записвания се извършват на база
издадени първични счетоводни документи, какъвто договорът не е, а с оглед
уговорения в договора начин и срок на плащане /чл.3 ал.4/, първичен счетоводен
документ към момента на подписване на договора не е съставен.
Твърдението, че договорът
е нищожен на основанието по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД - невъзможен предмет тъй като
към датата на сключването му, а и до настоящия момент дружеството „БМС“ не
отговаряло на изискванията на чл.23 от ЗПБ да притежава нужните технически
възможности за извършване на съответните дейности, за които е предоставена
концесията – добива на индустриални минерали не намира опора, с оглед характера
и целите на договора – на предварителен такъв /съображения, за което ще бъдат
изложени/.
Релевираният порок
нищожност на договора, поради противоречие
на закона, се
аргументира с нарушение
разпоредбата на чл.38 от ЗЗД, забраняваща договаряне сам със себе си – Г.С.
представлявал и двете дружества, които са страни по договора - факт, който не се спори от страните, който се
установява от вписванията в ТР. На тези
аргументи се основава и релевираната относителна недействителност по смисъла на
чл.40 от ЗЗД – действия от страна на представителя във вреда на
представлявания.
Ето защо
тези два довода – за нищожност поради противоречие със закона закона и
относителна недействителност с оглед разпоредбата на чл.40 от ЗЗД ще бъдат
обсъдени последователно.
Противоречието в съдебната практика относно
приложимостта на нормата на чл.38 ал.1 от ЗЗД по отношение на органното
представителство е преодоляно с Тълкувателно решение №3 от 15.11.2013г. на ГК и
ТК по т.д. №3/2013г., в т.2 от което е прието, че към органното представителство на
търговските дружества, при сключване на търговска сделка от едно и също лице,
като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД. Този извод произтича от същността на органното
предтавителство на юридическото лице, което е начин на волеобразуване и
волеизявление, тъй като органът е част от юридическото лице, а проявата на
действията на органа към трети лица е проява на самото ЮЛ. В този случай не са
налице два самостоятелни правни субекта – представител и представляван, не са
налице действия на лице, различно от представлявания, за да се приложи
ограничението на представителната власт на представителя по чл.38 ал.1 от ЗЗД.
Именно за това специалният закон предвижда евентуални ограничения при
хипотезите на чл.240б от ТЗ, но и при тези хипотези, неспазването на
ограничителния режим не може да се противопостави на трети лица, а има правно
значение само в отношенията между самото юридическо лице и представителния му
орган. Спазвайки задължителния характер на
т.2 от Тълкувателно решение №3 от 15.11.2013г. на ГК и ТК, съдът намира
възражението на ищеца за нищожност на
юридическия факт, представляващ основание за възникването на вземането, на
основанието нищожност, поради противоречие със закона – по смисъла на чл.26
ал.1 пр.1 във вр. с чл.38 ал.1 от ЗЗД –
за неоснователно.
По същите съображения неоснователен се явява и
доводът за нищожност на процесната сделка при условията на чл.40 от ЗЗД, като
сделка, сключена между представител и
лицето, с което той договаря, във вреда на представлявания. Хипотезата на чл.40 от ЗЗД не
визира абсолютна недействителност, на която може да се позове всяко имащо правен
интерес трето лице, а относителна, право да се позове на която има представляваният, който счита, че
е договаряно в негова вреда. Ищецът е трето на сделката лице, но с оглед
специфичния характер на производството по несъстоятелност и качеството на ищеца
на кредитор с прието вземане в това производство, интересът от атакуване на сделката, от която друг кредитор черпи
своите права, като тези права намаляват възможността за удовлетворяване на останалите кредитори, в случая - на ищеца, следва да се
преценява с оглед разпоредбата на чл.134 от ЗЗД и предоставената от закона възможност да
упражни правата на бездействащия длъжник.
При наличието на условията на
чл.40 от ЗЗД съглашението е недействително по отношение
на представлявания, като правните последици са, като тези при нищожност по чл.26 ал.1 от ЗЗД - хипотезата на накърняване на добрите
нрави. Установяването на състава на чл.40 от ЗЗД предполага доказване на вредата на представлявания, знание у насрещната страна по
сделката за увреждането, за да се приеме за
доказано наличието на вреда, респективно
наличието на споразумение за увреждане, е
необходимо да се установи точно в какво се е изразило увреждането и би ли
настъпило ако въпросната сделка не е сключена, субективното отношение на
противната страна.
Наличието на „вреда“ за „БМС“ АД се обосновава с твърдения, че от страна на
същото е поето несвойствени и обременяващи задължения, включително и със
заплащане на значителна неустойка. Отношение към това твърдение има и
позоваването на нищожност на самата клауза, регламентираща задължението за
неустойка – чл.5 ал.1, като противоречаща на добрите нрави и предвиждаща
прекомерно висок размер на неустойката. Това дали неустойката е прекомерна се
преценява с оглед материалния интерес на сделката и в случая, с оглед
уговореното в чл.3 ал.1 от договора възнаграждение – 15% от общата стойност на
запасите на индустриални минерали в находищата, включени в списъка по чл.1,
която е 119 788 500лв., неустойка, уговорена в процентно съотношение
не е прекомерна. Доказателствената тежест
за установяване кумулативните елементи от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД
носи страната, която релевира порока – в случая ищецът, дори и посредством
установяване на отрицателни факти. По отношение на субективния елемент
от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД – наличие на „споразумение за увреждане“ – т.е. – знание у насрещната
страна, че сделката е увреждаща,
в какво точно се е изразило увреждането и би ли настъпило
ако въпросната сделка не е сключена – не са надеведи и конкретни и ясни доводи. Но дори и да
е доказано, че сделката, представляваща основание за възникване на оспореното
вземане, е във вреда на търговеца, то безспорно тази сделки е търговска, тъй
като е свързана с упражняваната от търговското дружество дейност и органният представител на юридическото лице, нарушил
задълженията си по чл.237 от ТЗ, носи специалната отговорност по чл.240а и
чл.240б от ТЗ. Действията,
извършени от управителя, обвързват дружеството. При органното представителство
необходимостта от защита на интересите на дружеството с установените в закона
изисквания, следва да се преценява и във връзка с необходимостта да се
гарантират сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се
защитят интересите на третите лица и това е логиката на чл.240а и чл.240б
/чл.142 ал.3 от ТЗ/, обуславящи отговорността на законния представител на юридическото
лице за действия, увреждащи интересите на дружеството, само като вътрешноправни последици в отношенията
между дружеството и органния представител. Формулировката
на текста на чл.40
от ЗЗД предполага наличие на
представляван, който да може да изразява самостоятелна воля и респективно - на представител и трето лице, които да договорят във вреда на този представляван. При дружествата, аналогично относно приложимостта
на чл.38 от ЗЗД, единствената
възможност е да се търси отговорност на органния представител по реда на ТЗ.
Неоснователни са твърденията
за нищожност на сделката, като сключена при порока „липса на оснавание“. Наличието на основание е необходимо за действителност
на каузалните сделки – каквато е процесната. Основанието на сделката е непосредствената
правна цел, която се преследва с нея – а в случая тази цел е определена. Конкретното
твърдение, на което ищецът основава този порок – „за задволяване на легитимни интереси“, включително и всички останали доводи и обстоятелства изобщо не кореспондират на
основанието за нищожност, визирано в чл.26 ал.2, пр.4 от ЗЗД.
Това се отнася и до останалите две релевирани основания
за нищожност на договора от 26.06.2008г. – липса на съгласие и заобикаляне на
закона. Липсата на съгласие при
договорите, трябва да е съзнателно/съзнавано, т.е. – без съзнателно намерение
на страната да се обвърже с договора. Порокът „заобикаляне на закона“ е налице
тогава, когато действията на страните са предприети с ясното съзнание, че
исканата от тях цел е забранена от закона и тези действия са насочени към
постигането на тази цел по друг начин. В тази насока са наведени само
твърдения, без ангажиране на надлежни доказателрства, сочещи на фактическия
състав на твърдените пороци.
По
гореизложените съображения недоказана се явява и релевираната недобросъвестност
- злоупотреба
с право по смисъла на чл.289 от ТЗ от
страна на дружеството, претендиращото неустойката, доколкото същата се извежда
от формалния характер на сделката и отделни нейни клаузи. Забраната за злоупотреба с право по чл.289 от ТЗ е относима
към сключването, изпълнението, изменението или прекратяването на търговските
сделки, при което упражняването на собственото право на едната страна по
сделката е осъществено с единствената цел да бъдат увредени интересите на
другата страна – чл.289 от ТЗ – упражняването на право въз основа на търговска
сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата
страна. Този, който се позовава на злоупотреба с право, произтичащо от
търговска сделка, трябва да докаже намерението да се вреди – което в случая не
е сторено, а ТЗ подчинява забраната за злоупотреба с право единствено и
исключително с намерението да се увреди другата страна.
При
така изложените съображения следва да се преме, че е налице първият елемент от фактическия състав на чл.92 от ЗЗД – налице е валидно договорно правоотношение, съдържащо и втория елемент от
посочения фактически състав – клауза за неустойка – чл.5 ал.1 от договора.
|
Основателността на претенцията за
неустойка се обуславя и от кумулативното наличие на третия елемент –
незпълнение на поето договорно задължение, което поражда правото на
изправната страна да претендира и да получи компенсаторното обезщетение. Към
наличието на третия елемент от фактическия състав на неустойката по смисъла
на чл.92 от ЗЗД е относима релевираната от ищеца последваща невъзможност за изпълнение на договора, изключваща
претенцията за неустойка и приложението на чл.89 от ЗЗД. Обемът от основни права и задължения на
страните по договора от 26.06.2008г. е обективиран в чл.1 от същия: ал.1
„Ватия“ АД се задължава да
прехвърли на „БМС“ АД изцяло правата и задълженията, произтичащи от
предоставени концесии за добив на индиустриални минерали, а „БМС“ АД приема
да придобие правата и задълженията на „Ватия“ АД, произтичащи от концесия за
добив на индистриулни минерали, включени в списък на находищата, за които
„Ватия“ АД има предоставени концесии /приложение №1/.; ал.2. „Ватия“АД
прехвърля на „БМС“АД правата, произтичащи от концесиите, срещу
възнаграждение, определено в или съобразно настоящия договор; ал.3. Услоията
и редът за прехвърляне на правата и задълженията, произтичащи от концесиите,
се определят в настоящия договор, доколкото не е предвидено друго в задължителни/те разпоредби на Закона. По начина, по който е изразена волята на
страните „се задължава да прехвърли“ и „приема да придобие“ –
тази воля сочи на едно бъдещо намерение или договорът притежава
характеристиките на предварителен такъв, сключен под отлагателно условие.
Това произтича и от естеството на правата и задълженията – предмет на
договора - права и задължения, произтичащи от предоставени на „Ватия“ АД
концесии за добив на индиустриални минерали – т.е. права, подлежащи на особен
режим на регулиране. А според клаузите на чл.2 и сл. от договора, /уреждащи и
други права и задължения между страните/ отлагателното условие е поставено в
зависимост от привеждане на правоотношението в съответствие с изискванията на
особения режим на регулирането им. Индустриалните
минерали са подземни богатства по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 от Закона за
подземните богатства. Съгласно чл.3 от ЗПБ подземните богатства са
изключителна държавна собственост. Съгласно чл.5 т.3 от ЗПБ, действаща към
момента на сключване на договора /ДВ,
бр.23/1999г./, права за подземни богатства се предоставят чрез: концесии за добив, предоставени от Министерския съвет
по предложение на органите съобразно тяхната компетентност по чл.7 /а съгл.
сега действащата редакция – концесии за добив, предоставени от МС по
предложение на Министъра на енергетиката/. Редът и условията за предоставяне
на концесии на подземни богатства е регламентиран в част ІІ, гл.І, раздел І
от ЗПБ, като съгласно чл.23 ал.1 от ЗПБ - концесии за добив се предоставят на физически и
юридически лица, регистрирани като търговец, които докажат наличието на
необходимите за извършване на съответните дейности управленски и финансови
възможности.
Безспорно такъв търговец, притежател на правата по концесии, е „Ватия“ АД –
съгласно Договори от 06.04.2006г.,
18.12.2006г. и два договора от 06.02.2007г., сключени с Министерски съвет –
представени като доказателство по делото. Законът не забранява прехвърляне на
права и задължения, произтичащи от предоставена концесия, като съгласно чл.25
ал.2 от Закона - правата и
задълженията, произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да се
прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл.23,
само с разрешение на Министерския съвет. Т.е. – прехвърлянето на права, произтичащи от
предоставени концесии, представлява сложен фактически състав и има характер
на тристранно споразумение – който сложен фактически състав е обективиран в
представените от ответника с отговора на исковата молба 4 броя Допълнителни
споразумения от 30.06.2010г. към договорите за предоставяне на концесия,
сключени между Министерски съвет и „Ватия“ АД. Въпросните 4 броя допълнителни
споразумения са сключени имено по реда на чл.25 ал.2 от ЗПБ, на основание
Решение №157/23.03.2010г. на МС за
даване на разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по
предоставени на „Ватия“ АД концесии за добив на неметални полезни изкопаеми –
индустриални минерали /и касаят четирите обекта, описани в Списък на
находищата – Приложение №1 към чл.1 ал.1 от договора от 26.06.2008г./. С 4-те
допълнителни споразумения правата и задълженията по предоставени на „Ватия“
АД концесии са прехвърлени на „Ватия Холдинг“ АД, като страни по
допълнителните споразумения тристранни такива/ са Министъра на икономиката,
енергетиката и туризма, „Ватия“ АД и „Ватия Холдинг“ АД. Или изхождайки от клаузите на
чл.1 ал.1 и ал.3 от Договора от 26.06.2008г., от предмета на договора –
права, попадащи под особен режим на регулиране, законовите разпоредби,
регламентиращи този режим на регулиране – чл.23 и сл. от ЗПБ, включително и
примерния начин, посочен по-горе /съдържанието на 4-те допълнителни
споразумения/, по който следва да се обективира прехвърлянето на права и
задължения по предоставени концесии и тълкувайки волята на страните по
договора от 26.06.2008г. – тази воля е насочена към сключване на окончателен
договор за прехвърляне на правата и задълженията на „Ватия“ АД, произтичащи
от предоставени концесии, на „БМС“ АД, след като бъдат изпълнени специалните
условия, предвидени в Закона за това прехвърляне. Това произтича и от общия
смисъл на договора и именно затова чл.2 ал.1 от същия гласи: „Ватия“ АД се задължава да предприеме действия пред
компетентния държавен орган за даване разрешение за прехвърлянето на правата
и задълженията, произтичащи от концесиите, предмет на настоящия договор, в срок до един месец, след получаване на искането от „БМС“ АД. В чл.3 е
регламентиран размерът на възнаграждението срещу прехвърлените права по
концесиите, начинът на формирането му, срок и начин на заплащане. В
систематична връзка с чл.2 ал.1 от договора е клаузата на чл.4 ал.1 – „БМС“
АД може да направи искане за
прехвърляне на правата за всички концесии наведнъж или за прехвърляне
правата само на някои от тях, по всяко
време от действието на договора, но не по-късно от 6 месеца преди изтичането
на срока на договора. Съгласно чл.6 ал.1 от договора – договорът има
действие до 30.06.2011г. Или според клаузите на
договора, съпоставимо и със законовите изисквания, за да се осъществи целеният
юридически факт – прехвърлянето на правата на „Ватия“ АД, произтичащи от
предоставени му концесии, следва:
/според систематичната връзка на чл.4 ал.1 във вр. с чл.2 ал.1 от
договора/ 1.„БМС“ АД да направи искане до „Ватия“ АД /което искане би могло да бъде направено най-късно до 31.12.2010г. –
съгл. чл.6 ал.1 във вр. с чл.4. ал.1 от договора/; 2.“ Ватия“ АД да
предприеме действия пред компетентния държавен орган за даване на разрешение
за прехвърлянето /чл.2 ал.1 от договора/ - и то в срок до един месец след
получаване на искането от „БМС“ АД /по чл.4 ал.1/. Съответно необходимо е и
приобретателят – „БМС“ АД да изпълни/отговаря на изискванията на чл.23 от ЗПБ
и разрешението на органа по чл.25 ал.2 от ЗПБ. В този смисъл са неоснователни
доводите на ищеца, касаещи нищожност на клаузата на чл.5 ал.1 от договора,
поради противоречие с добрите нрави, защото била „несвойствена и
нелогична“. /Най-вероятно
регламентираните от страните едапи към постигане на окончателното съглашение
– а именно първо „БМС“ АД да направи
искане до „Ватия“ АД, са продиктувани от необходимостта най-напред
приобретателят да изпълни изискванията на чл.23 от ЗПБ. Но дори и извън тази
причина, свободата на договарянето предоставя възможност на страните да
определят, както правата и задълженията си, така и начина, реда за изпълнение
на тези права и задължения./ Клаузата на чл.5 ал.1 от
договора регламентира неустойка при неизпълнение на поети от страните по
договора задължения: При неизпълнение на задължението на „Ватия“ АД да
прехвърли изцяло правата, произтичащи от концесиите, включени в списъка по
чл.1 ал.1 от договора, при определените в или съобразно него условия или
при неизпълнение на
задължението на „БМС“ АД да направи в
определения срок искане до „Ватия“ АД за предприемане на действия за
получаване на разрешение от компетентния държавен орган за прехвърляне
правата и задълженията, произтичащи от тези концесии, както и при отказ на
„БМС“ АД да придобие правата и задълженията по концесиите по договорените
условия, неизправната страна дължи неустойка в размер на 1.5% от определената
в списъка по чл.1 ал.1 обща стойност на запасите на индустриални минерали. Включеното в списъка на
приетите вземания на кредитора „Ватия“ АД е вземане, представляващо неустойка
по чл.5 ал.1 предложение 2 от договора от 26.06.2008г. – вследствие
неизпълнение на задължението на „БМС“ АД да направи
в определения срок искане до
„Ватия“ АД за предприемане на действия за получаване на разрешение от
компетентния държавен орган. Това вземане е предявено с молба
вх.№2695/29.04.2011г. в производството по несъстоятелност и допълнителна
/уточняваща/ молба вх.№2857/04.05.2011г., като с последната е уточнено че
неустойката произтича от неизпълнение на задължението по чл.4 ал.1 от
договора от 26.06.2008г. За процесното вземане –
неустойка, „Ватия“ АД е отправило уведомително писмо - известие изх.№94-00-08/15.03.2011г.
и получено от „БМС“ АД на същата дата – вх.№01/15.03.2011г. |
Съгласно заключението от съдебноикономическата
експертиза на същата дата от „Ватия“ АД е издадено финансово известие №0034 с
предмет неустойка по договор от 26.06.2008г. в размер на 1 796 827,50лв.
Съгласно изчерпателното проследяване на счетоводните отразявания заключението
от СИЕ вземането, съответно – задължение е намерило надлежно отразяване в ГФО
на двете дружества към 31.12.2011г., 31.12.2012г. и 31.12.2013г.
Счетоводните
търговски регистри обаче са вторични счетоводни дкументи, но меродавно за тези
записвания е първичното основание.
В
случая първичното основание представлява вземане, съответно задължение,
произтичащо от неустойка. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи за обезщетение на вредите от неизпълнение. В случая, според характера на
поетото задължение, на неизпълнението, на което се позовава кредиторът,
представлява задължение за извършване на определено действие – „БМС“ АД да направи в
определения срок искане до „Ватия“ АД. Този срок е определен от
клаузите на чл.6.1 и чл.4.1 от договора и той е – най-късно до 31.12.2010г. При
бездействие на една от страните по договора – „БМС“ в рамките на този срок и
едва след изтичането му – ще е налице неизпълнение, при което превантивната
функция на неустойката, стимулираща точното изпълнение на задължението – в
случая – точно по време, ще се трансформира в санкционна функция при
неизпълнение.
Както
се посочи по-горе обаче, в рамките на срока, в който длъжникът е следвало да
изпълни задължението си по начин - точно
по време, кредиторът „Ватия“ АД с горепосочените 4 броя допълнителни
споразумения от 30.06.2010г.,
сключени по реда на чл.25 ал.2 от ЗПБ, на основание Решение №157/23.03.2010г.
на МС за даване на разрешение за
прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставени на „Ватия“ АД
концесии за добив на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, касаещи
четирите обекта, описани в Списък на находищата – Приложение №1 към чл.1 ал.1
от договора от 26.06.2008г., е прехвърлил правата и задълженията си,
произтичащи от концесии на „Ватия Холдинг“ АД. Като последица от това е
настъпила невъзможност за „БМС“ АД да изпълни задължението си в рамките на
уковорения в договора срок /от 30.06.2010г. до 31.12.2010г./. Съгласно чл.89 от ЗЗД - при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси
поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Към момента
на разваляне на договора длъжникът не е бил изпаднал в забава, т.е. – не е
налице неизпълнение на задължението му да извърши предвиденото в договора
действие, което би породило правото на кредитора да претендира неустойката по
чл.5 ал.1 пр.2 от договора. /Друг би бил въпросът, ако допълнителните
споразумения с „Ватия Холдинг“ не бяха сключени или са били сключени след
изтичане на срока, в рамките на който „БМС“ АД е бил длъжен да изпълни
вмененото му като задължение с договора действие./ Ответната страна се позвава на клаузата на
чл.2 ал.2 от договора, съгласно която „Ватия“ АД отговаря за прехвърлянето на правата и задълженията, произтичащи от
концесиите, на „БМС“ АД при условията, определени в договора и когато през
време на неговото действие прехвърли правата за част или за всички концесии на
друго ТД, което е свързано с него. Клаузата е ясна и не би могла да се тълкува
разширително. Тя регламентира отговорност за прехвърлителя – „Ватия“ АД при
прехвърляне на правата и задълженията за концесиите на трето лице по време на
действие на договора, но не и негови права /включая и правото на неустойка/ при
настъпване на визирания в клаузата факт.
При
изложените данни от фактическа страна и съображения следва да се приеме, че
липсва неизпълнение на задължение – като кумулативно изискуем елемент от
фактическия състав на чл.92 от ЗЗД, при който фактически състав страната,
позоваваща се на своята изправност би могла да претендира неустойка, като
обезщетение вследствие неизпълнение. И в този смисъл вземането на кредитора
„Ватия“ АД, включено в списъка на приетите вземания е несъществуващо, тъй като
не са налице предпоставките за възникването му.
По тези съображения предявеният отрицателен
установителен иск за несъсществуване на вземането на кредитора „Ватия“ АД,
представляващо неустойка в размер на 1 796 827,50лв.,
вследствие неизпълнение на договор за прехвърляне на права и задължения,
произтичащи от предоставени концесии за добив на индустриални минерали от 26.06.2008г.,
се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски. Съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК – същите са общо в размер на 19
600лв., от които 18 000лв. – адвокатско възнаграждение. Ответната страна
„Ватия“ АД възразява по претендираното адвокатско възнаграждение /без да се
позовава на прекомерност на същото/, като възражението се основава на
неудостоверяване, че същото е реално заплатено.
Възражението е основателно. Дружеството „Минерали индустриали“ ООД -дружество регистрирано в
Република Италия – правоприемник на първоначалния ищец, се представлява
по делото от „Адвокатско дружество Комсийски и Великов“, представлявано от
Н.Великов и Ал. Комсийски. съгласно пълномощно /л.452 по делото/. Съгласно Договор
за правна помощ и съдействие №077422/10.07.2014г. /л.477/ адвокатското
дружество е преупълнимощило адв. Св.Д. за процесуално представителство по т.д.
№17/2013г. по описа на ПзОС. Посоченото договорено възнаграждение е 18 000лв.
Като платена сума е посочено 18 000лв., а като начин на плащане – „по
сметка“ /а не в брой/. На първо място липсват доказателства за превод на сумата
– по сметка. Освен това доколкото договорът за правна помощ е за
преупълномощаване, не може да се обоснове категоричен извод, че се касае за
разноски, сторени от самия ищец в полза на преупълномощения процесуален
представител.
Ето защо ответниците следва да заплатят на ищеца разноски по делото в
размер на 1 600лв. - по равно всеки от тях.
На основание чл.694 ал.2 от ТЗ ответникът „Ватия“ АД - кредиторат, предявил процесните вземания и
дал повод за започване на производството по чл.694 от ТЗ, следва да заплати
дължимата се ДТ в размер на 71 873,1лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
По предявените от „Минерали индустриали“ ООД - дружество
регистрирано в Република Италия, във фирмения регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска палата
- Новара, с данъчен номер и номер на
вписване 01661310035, с адрес на управление
Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП 28100, представлявано
от С.Б.
– правоприемник на „МИНЕРАЛНИ
РЕСУРСИ“ ООД, Република
Италия, регистрирано във фирмения регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска палата - Новара, с данъчен
номер и номер на вписване 01990810036, с
адрес на управление Италия, Новара, площад „Мартири дела Либерта“ № 4, КАП
28100, представлявано от С.Б., Председател на Управителния съвет, със съдебен адрес *** – Адвокатско
дружество „Комсийски и Великов“, против „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА”
АД гр.Стрелча, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча,
ул. „Рудник Фелдшпати“ №1 – с открито производство по несъстоятелност с решение
№35/21.03.2011г., постановено по т.д. №66/2010г. по описа на ПзОС, вписано в ТР
на 04.04.2011г. и „Ватия“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица“, кв. „Манастирски ливади“-Б, бл. 65, Бизнес-сграда „Евроцентър“
ет.3, представлявано от Г.С., отрицателни установителни искове
по чл.694 ал.1 от ТЗ за установяване несъществуване на прието в производството
по несъстоятелност, вземане на кредитора „Ватия“ АД, включено в списъка на приетите вземания с
определението по чл.692 ал.4 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА НЕСЪЩЕСТВУВАЩО по отношение на
длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на „БУЛГАР МИНЕРАЛИ – СТРЕЛЧА”
АД гр.Стрелча, с ЕИК *********, вземането
на кредитора „Ватия“
АД с ЕИК *********, включено под №4 в списъка на неприетите вземания по чл.686 ал.3 от ТЗ в размер на 1 796 827,50лв. -
неустойка вследствие неизпълнение на договор от 26.06.2008г.
ОСЪЖДА „БУЛГАР МИНЕРАЛИ
– СТРЕЛЧА” АД гр.Стрелча, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стрелча, ул. „Рудник Фелдшпати“ №1 – в несъстоятелност и „Ватия“ АД с
ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, кв.
„Манастирски ливади“-Б, бл. 65, Бизнес-сграда „Евроцентър“ ет.3, представлявано
от Г.С., да заплатят на „Минерали индустриали“ ООД - дружество регистрирано в Република Италия, във фирмения
регистър на Търговско-промишлената, занаятчийска и земеделска палата - Новара, с данъчен номер и номер на вписване 01661310035,
с адрес на управление Италия, Новара, площад
„Мартири дела Либерта“ № 4, КАП 28100, представлявано от С.Б., направените разноски по делото в размзер на 1 600лв.
/по равно всеки от тях/.
ОСЪЖДА „Ватия“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, кв. „Манастирски ливади“-Б,
бл. 65, Бизнес-сграда „Евроцентър“ ет.3, представлявано от Г.С., да заплати държавна такса по
сметка на Пазарджишки окръжен съд - в размер на 71 873,1лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: