Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1010
гр. Русе, 13.06.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на четиринадесети май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ……………………………..
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 8321 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ.
Ищецът ”ППК-ДОБРУДЖА”-с.Тертер твърдят, че ответницата била назначена при
тях на длъжност “Продавач-консултант” в магазин за хранителни стоки в с.Тертер,
стопанисван от кооперацията, по силата на Трудов договор № 5/30.09.2015 г., със
следващи допълнителни споразумения към него от 04.01.2016 г., от 01.10.2016 г.
и от 03.01.2017 г., с които били променени работното време от 4 часа на 8 часа
и размера на трудовото възнаграждение от 190 лв. на 460 лв.При постъпване на
работа със служителката било извършено приемане на стоковата наличност в
магазина, за което била съставена двустранно подписана складово-стокова
разписка от същата дата, а по-късно
кооперацията издала и Фактура № 77/ 30.11.2015 г. за сумата от 535,14
лв. Впоследствие ответницата получавала стоки за обекта от доставчици
срещу стокови разписки и фактури.За
реализираните продажби тя изготвяла месечни отчети.Твърдят, че през м.април
2017 г., по инициатива на КС на ППК “Добруджа”-с.Тертер, в магазина била
извършена инвентаризация от комисия в състав М.В.-счетоводител и Й.Т.-касиер.Материално
отговорното лице също присъствало.След приключване броенето на стоките,
проверка на касовите наличности, на приходните и разходни документи за обекта,
били констатирани версии от 1 319,32 лв., неотчетени парични средства от
1 335,06 лв. и липса на стокова наличност от 5 172,75 лв.За това били
изготвени Рекапитулация за вересии, Рекапитулация ”Касови отчети” и
Изравнителен протокол към Приемо-предавателен протокол, всички към 07.04.2017
г., подписани от счетоводителя, а
първите два-и от МОЛ. Ответницата изразила несъгласие с последния
документ.Сочат, че след запознаване с резултатите от инвентаризацията, със
Заповед № 1/10.04.2017 г. на председателя на кооперацията, ответницата била
освободена от работа при условията на чл.325 ал.1 т.4 от КТ.
На 24.06.2017 г. било проведено заседание на Общото
събрание на кооперацията, на която се взело решение за търсене отговорност на
бившата служителка.На 28.06.2017 г. ответницата доброволно изплатила част от
щетата, като внесла касово сумата от 809,32 лв., с която погасила в пълен
размер всички вересии.Касово била внесена и сумата от 423,13 лв.С нея била
погасена част от липсващата касова наличност до 911,93 лв.Изцяло останало
дължимо вземането за липсващите стоки от 5 172,75 лв.Независимо от
водените с ответницата разговори за доброволно уреждане на проблема, други
плащания не последвали.На 30.08.2017 г. било изготвено писмо изх.№ 20, с което служителката
била поканена в 14-дневен срок да възстанови липсата от 6084,68 лева. Сочат, че
това не е направено до завеждане на делото.Считат, че са налице предпоставките
на чл.207 ал.1 т.2 от КТ да бъде ангажирана отговорността на служителката за
установените липси на стоково-парични ценности, предадени й в качеството на отчетник.Искат ответницата
да бъде осъдена да заплати сумата от 6 084,68 лв., представляваща щета от
липси на стоки, установена на 07.04.2017 г. за периода 01.10.2015 г.-07.04.2017
г. в размер на 5 172,75 лв., както и от липса на пари-разлика на касови
отчети от 911,93 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
до окончателното изплащане, както и сумата от 389,52 лв., представляваща лихва
за забава за времето 07.04.- 22.11.2017 г.Търсят се разноски за производството.
Ответницата С.Д.Т. оспорва иска.Прави
възражение за прихващане с вземанията й от работодателя за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 600 лв., за неизплатени трудови възнаграждения за
периода м.февруари-07.04.2017 г. от 1 100 лв., както и с трудови възнаграждения
за положения от нея извънреден труд по 4 часа през всеки работен ден за времето
30.09.2015 г.-01.10.2016 г. от 2 200 лв.Претендира отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че страните, че
са били в трудово правоотношение, като по силата на Трудов договор №
5/30.09.2015 г. ответницата била назначена на длъжност “Продавач-консултант” в
магазин за хранителни стоки в с.Тертер, стопанисван от кооперацията.На същата
дата на служителката били предадени стоки по опис за 531,84 лв. (л.23-л.27), с
пояснение от вещото лице (л. 98), че
е била допусната техническа грешка с 1,40 лв.С допълнителни споразумения от
04.01.2016 г., от 01.10.2016 г. и от 03.01.2017 г. били променени работното
време от 4 часа на 8 часа и размерът на трудовото възнаграждение на ответницата
от 190 лв. на 460 лв.Трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ със Заповед № 1/ 10.04.2017 г. на Председателя
на кооперацията.
Приложено е ЛТД на служителката
(л.86-л.94).
По делото няма спор, че на 07.04.2017
г., при извършена инвентаризация на обекта, били констатирани версии за
1 319,32 лв. (л.12) и липси на касова наличност от 1 335,06 лв.
(л.13).Ответницата няма възражение по тези пера.Няма оспорване и по
представения от ищеца списък на наличните стоки в процесния магазин на
07.04.2017 г. (л.72-85).На същата дата ответницата предала на работодателя 210
лв. за версии и 140 лв. за попълване на касова наличност, а на 12.04.2017
г.-още 300 лв. за версии (л.62,63).Така от последното вземане дължими останали
809,32 лв., а по каса- 1 195,06 лв.
В отговора на исковата молба
ответницата признава, че между нея и работодателя бил проведен разговор, че
дължимите й се суми за трудови възнаграждения за периода 01.02.-07.04.2017 г. и
за неизползван платен годишен отпуск ще бъдат прихванати към вземането на
кооперацията.
Приложен е ПКО № 29/28.06.2017 г. за
сумата от 1 232,45 лв., в който е записано, че от ответницата се внасят
1 232,45 лв. за версии.По-долу в документа сумата е разделена по сметки на
809,32 лв. и 423,13 лв.Ищецът е пояснил, че само първата стойност касае
версиите.Втората сума отнесъл към касовата наличност.
Ответницата оспорва да е давала
съгласие погасяването да бъде извършено в този ред.
По делото са представени ведомости за
заплати, касаещи процесния период.Служителката е оспорила подписите си в
тях.Назначената в производството почеркова експертиза е потвърдила авторството
на документите.
Ответницата е възразила, че не е
присъствала при извършване ревизията на стоки.В противоположен аспект са
показанията на св.М.Х., счетоводител на кооперацията, и на св.Й.В.-касиер до
м.юни 2017 г. Същите установяват, че ответницата, заедно с новата продавачка в
магазина брояли наличната стока.Под диктовка на втората свидетелка се записвали
констатациите.Същият ден било извършено приемо-предаване между двете
магазинерки.Няколко дни по-късно в офиса на св.М.Х. била оформена окончателната
документация от ревизията.Ответницата била придружена от съпруга си.Същата
изразила съгласие с констатираните липси от версии и от каса.Отказала да
подпише описа на липсващите стоки (л.14-л.17), като заявила, че тя не ги е
взела.Пред М.Х. ответницата изразила съгласие липсите да бъдат покрити с
вземанията й за трудови възнаграждения за 2017 г. и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.В тази връзка, след като се разписала във ведомостите за
заплати, бил издаден ПКО.М.Х. сочи, че именно поради изразеното от служителката
съгласие да внесе доброволно парите, не бил съставен документ за прихващане.
Св.Й.В. сочи,че тя изплатила на
служителката процесните трудови възнаграждения и обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск. Ответницата изразила съгласие със сумите да бъдат намалени
липсите. Бил съставен ПКО и жената се
подписала във ведомостите.Й.В. сочи, че до 2016 г. официално работното време на
магазина било от 8,00 часа до 12,00 часа.Ответницата обаче отваряла обекта и
следобедите.В този смисъл данни изнася и св.З.Д., бивш председател на
кооперацията.Същият сочи, че уговорката му със служителката била тя да работи
по 8 часа.Свидетелите И.Ф. и Ст.С., жители на с.Тертер също установяват, че
през процесния период ответницата е
полагала труд повече от 4 часа на ден.
М.Х., Й.В. и З.Д. установяват, че
служителката многократно била предупреждавана да не дава големи количества
стоки на версия.Председателят я предупредил изрично, че е нейна отговорността,
ако работи по този начин.
Назначената в производството
икономическа експертиза е установила, че при инвентаризацията на обекта по каса
следвало да има 1 587,43 лв.Налични към 07.04.2017 г. били 41,27
лв.Приспаднати били 327,90 лв. за получени от кооперацията стоки, без реално
заплащане.Дължими останали 1 218,26 лв.
Стоковата наличност в магазина към
датата на инвентаризация е определена, според водения от ответницата регистър,
на 8 100,53 лв., а действително намерените вещи са оценени на
3 213,74 лв.Липсата на стоки, в това число и версии (1 319,32 лева), е
изчислена на 6 206,11 лв., след приспаднат брак от 607,75 лв. и от 9,47
лв.
Експертът е докладвал, че не е констатирал други внасяния към
кооперацията извън сумите от 210 лв., 300 лв. и от 1 232,45 лв.Сумата от 140
лв. за каса не е съобразена в заключението.
След приспадане на внесените от
ответницата общо 1 742,45 лв., експертът е приел, че липсата на стоки
възлиза на 4 463,66 лв.
Вещото лице е определило, че на
ответницата се е следвало обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30,
а не за 32 дни, както е било начислено във ведомостта за м.април 2017 г.Нетната
сума по това перо възлиза на 656 лв.Реално на служителката било изплатено
възнаграждението за м.февруари 2017 г.За останалите вземания за работни заплати
за м.март и м.април 2017 г. и за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ бил съставен
ПКО за 1 232,45 лв.
Вещото лице е определило, че за
още 4 часа положен труд в работни дни през периода 01.10.2015 г.-01.10.2016 г.
на ответницата се следват 2 019,63 лв., след приспаднати данъци и удръжки.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че страните са били в трудово правоотношение, като ответницата работила на длъжност ”Продавач-консултант”
в магазин за хранителни стоки в с.Тертер, стопанисван от кооперацията.Трудовият
договор на служителката бил прекратен на 10.04.2017 г. на основание чл.325 т.4
от КТ.Между страните няма спор, че С.Д.Т. е имала качеството на отчетник по
смисъла на закона-със специфични трудови функции да събира, съхранява, разходва
или отчита парични или материални ценности.
На
07.04.2017 г. в процесния магазин била извършена инвентаризация, при която били
констатирани липси на пари от каса и стоки, в това число и предоставени на
клиенти, без за тях да е била заплатена продажна цена.Според страните, по
първата позиция вземането възлиза на 1 335,06 лв.Назначената в
производството експертиза е определила, че стойността е 1 218,26 лв.На
същата дата служителката внесла 140 лв. за погасяване на задължението по
каса.Съдът намира, че последното следва да се счита редуцирано до 1 078,26 лв.
Експертизата
е определила, че стойността на липсващите стоки към 07.04.2017 г. възлиза на
6 206,11 лв., в това число и версиите.След приспадане на внесените от
ответницата 510 лв.-на 5 696,11 лв.
Служителката
е възразила относно констатираната липса на стоки.Съдът намира доводите й за
неоснователни.По делото безспорно се установява, че инвентаризацията е била
извършена изцяло въз основа на съставени от ответницата документи, като тя
лично участвала в преброяването и не спори относно установеното налично
количество артикули на 07.04.2017 г.Експертизата е съобразила бракувани стоки,
както и такива, получени от кооперацията, без за тях реално да се заплащат
пари.
Ответницата
е възразила, че не носи отговорност за версиите.Съдът не споделя това
виждане.Касае се до зачислени на отчетника стоки, които той е предоставил на
трети лица, без заплащане.Свидетелите М.Х. и З.Д. установяват, че на ответницата
многократно било обръщано внимание, че дава голямо количество стоки на версия,
а председателят изрично я предупредил, че отговорността при неотчетност е
изцяло нейна.Доколкото по делото не се установява впоследствие ищецът да е
събрал остатъкът от дължимите суми от клиентите, то следва да се приеме, че
стойността от 809,32 лв. (след безспорно внесените 510 лв.) трябва да се включи
към размера на липсващите стоки.
Нормата на чл.207 ал.1 т. 2 от КТ урежда един специфичен
за отчетническата дейност състав на увреждане.Липсата представлява вреда с неустановен произход-недостиг на пари или материални
ценности на работодателя в касата или склада му.Следователно тя е едно състояние на неотчетност,
каквато съответният работник се е задължил с трудовия си договор да не
допуска.Понеже за този недостиг е характерно, че е с неустановен произход, т.е., че е невъзможно да се
установяват причините за състоянието на неотчетност, ако такава липса се
установи, за нея е налице презумпцията за причиняването й от отчетника, комуто
е било поверено, като трудово задължение с трудовия договор, респ. съобразно длъжностната
характеристика, да държи стоково-материалните ценности “под отчет”.
По делото е
представен ПКО за внесени от ответницата 1 232,45 лв.Служителката оспорва
да е дала съгласие за това.Съдът намира, че събраните в производството
доказателства сочат на друг извод.В този смисъл не са налице и предпоставки да
бъде съобразено направеното възражение за прихващане с обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 600 лв. и трудови възнаграждения за
периода 01.02.-07.04.2017 г. от 1 100 лв.Между страните няма спор, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение на служителката са се
следвали суми по тези пера.Събраните по делото доказателства обаче сочат, че ответницата
е получила тези пари.Безспорно се установява, че положените подписи във
ведомостите са нейни.Свидетелките М.Х. и Й.В. установяват, че със служителката
са били водени разговори, при които тя се съгласила с работните заплати за
м.март и м.април, както и обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ да бъдат намалени вземанията на работодателя
към нея.Самата ответница в отговора на исковата молба признава, че такъв въпрос
е бил обсъждан.Развитите доводи в процеса са, че с тези суми трябва да се погаси
липсата от каса.Доколкото вече бяха изложени доводи относно ангажиране
отговорността на отчетника и за липсващите стоки, в това число и версии, съдът
намира, че няма пречка с остатъка от парите да се намали и това задължение.На
практика работодателят вече е съобразил възражението за прихващане на
ответницата, като след положените от нея подписи по ведомост, е издал ПКО за
1 232,45 лв.В тази стойност са включени само заплатите за м.март и м.април
2017 г., както и обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ.Трудовото възнаграждение за
м.февруари 2017 г. било реално изплатено на служителката.По делото се
установява, че ищецът е сметнал погрешно следващото се на ответницата
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.Реално сумата от последното и
двете трудови възнаграждения възлиза в нетен размер на 1 188,70 лв.От тях работодателят е покрил версии за 809,32 лв.Това
намалява липсата на стоки до 4 886,58
лв.Вещото лице е отнесло остатъка от вземането на служителката отново към
това перо.Ищецът обаче е пояснил, че част от парите (423,13 лв.) са приспаднати
от липси каса.Според съда, с оглед възприетото в констативно-съобразителната
част на заключението, намалението е било възможно само с 379,38 лв.Липсата на
пари от каса е 698,88 лв. Цялото
вземане на работодателя възлиза на 5 585,46
лв.Ответницата вече е получила следващите й се работни заплати и
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в общ размер на 1 605,60 лв., поради
което сумата за липси не може да бъде намалена с 1 700 лв., както
претендира служителката.При завеждане на делото ищецът вече е съобразил токова
прихващане и съответно е намалил исковете си съобразно възприетите при него
изчисления.
Съдът обаче
намира за основателно възражението за прихващане с положения от служителката
извънреден труд през периода 30.09.2015 г.-01.10.2016 г.Според представения по
делото трудов договор, за това време ответницата е била назначена на 4-часов
работен ден.От разпитаните в производството свидетели обаче безспорно се
установява, че ответницата е полагала труд през работни дни по 8 часа.Св.З.Д.
сочи, че той, в качеството си на председател на кооперацията към него момент,
изрично имал уговорка с ответницата относно продължителността на работното й
време.Съдът намира, че по делото се установява безспорно, че служителката
реално е положила труд при 8-часов работен ден за заявения в отговора
период.Вещото лице е определило, че нетното трудово възнаграждение в този
случай възлиза на 2 019, 63 лв.
След
приспадане сумата от общото вземане, в полза на ищеца трябва да се присъдят 1 434,17 лв.Сумата се дължи със
законната лихва от завеждане на делото.
Ответницата не е ангажирала
доказателства относно наличността на заприходените в магазина стоки, т.е.
налице е установена липса За да е налице основание за реализиране на пълна
имуществена отговорност при условията на чл.207 ал.1 т.2 от КТ е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/наличие на трудово правоотношение, част от
съдържанието на което е задължението на работника да борави с имуществото на
работодателя, да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности. Това правоотношение следва да съществува към датата на причиняване на
щетата, а ако този момент не може да бъде установен към датата на нейното
откриване; 2/ причинена
вреда, която да е в резултат на липса-несъответствие между действително
предоставеното /прието/ за съхранение, разходване или отчитане имущество и
наличното такова, причината за което не може да бъде установена, като липсите
следва да са установени със счетоводни документи; 3/ вредата да е причинена по небрежност при или по
повод изпълнение на трудовите задължения.Съдът намира, че в процесния случай тези предпоставки са
налице.Ищецът е доказал трудово
правоотношение с ответницата, качеството отчетник на последната, настъпването на липсата и момента на откриването й.При установяване
на тези предпоставки, виновното
неизпълнение на трудовите задължения от отчетника и причинната връзка между
него и липсите се предполагат.В тежест на другата
страна е да обори презумцията за вина( в този смисъл напр. Решение № 878 по к.гр.дело № 3785/08 г. на ІІ
г.о. на ВКС).По делото не са ангажирани
доказателства в тази насока.С оглед
изложеното следва да се приеме, че служителят трябва да отговаря в пълен размер
за установената от работодателя липса, при съобразяване направеното възражение
за прихващане за вземания за положен извънреден труд.В останалата част искът
трябва да се отхвърли.
Моментът на
забавата е от датата на установяване на липсата.В процесния случай ищецът е
претендирал за периода 07.04.-22.11.2017 г. общо 389,52 лв. Според експертизата
вземането е 388,74 лв., а според съда, при спазване на същата формула, намерила
отражение в заключението-356,91 лв.Над
този размер претенцията се явява
неоснователна.
Съгласно
чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за производството
съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от исковете.По компенсация в
полза на ответницата трябва да се присъдят 58,37 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
С.Д.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Ф.М. ***, да
заплати на ”ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ-ДОБРУДЖА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Тертер, община Кубрат, обл.Разград,
ул.”И. Вазов” №1, представлявана от председател А.М.А., със съдебен адрес:***,
офис 15, чрез адв.М.М. ***, на основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ сумата от 1 434,17 лв., представляваща
причинена липса на пари и стоки, при съобразено възражение за прихващане със
сумата от 2 019,63 лв.-нетен размер на възнаграждение за положен от
служителката извънреден труд по 4 часа в работни дни през периода 30.09.2015
г.-01.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното плащане,
с обезщетение за забава за времето 07.04.-22.11.2017 г. в размер на 356,91 лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска за липса в размер над 1 434,17 лв. до 5 172,75 лв. , както и иска
за обезщетение за забава над 356,91 лв. до 389,52 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА ”ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ-ДОБРУДЖА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Тертер, община Кубрат, обл.Разград,
ул.”И. Вазов” №1, представлявана от председател А.М.А., със съдебен адрес:***,
офис 15, чрез адв.М.М. ***, да заплатят на С.Д.Т.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Ф.М. ***, сумата от
58,37 лв.-разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/