№ 1594
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110202887 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „БОР ТРАНС 1“ЕООД, представлявано от управителя Х.А. против
НП № 23-0001889/15.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ на юридическото лице е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди / лева за нарушение на
чл. 7б ал.1 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно. Твърди се, че АУАН не е издаден в тримесечния срок, предвиден в ЗАНН,
считано от датата на нарушението, доколкото проверката е осъществена по документи,
предадени на контролните органи 4 месеца след съставяне на акта. Навеждат се
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото в
НП се коментират 62 нарушения, а административно-наказателната отговорност се
ангажира за едно такова, извършено на 08.07.2021 г. Сочи се, че НП е издадено след
изтичане на 6 –месечния срок, предвиден в ЗАНН, като същото е антидатирано, съотв.
1
оспорва се издаването му на датата, която е посочена в съдържанието му с оглед датата
на връчването му. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да
се прекрати административно-наказателното производство, поради издаване на АУАН
и НП извън предвидените в ЗАНН срокове.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се представлява.
Постъпила е молба от адв. П., с която се поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата стрА., редовно уведомена се представлява от
мл. експерт Станчева, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по
същество пледира да се отхвърли депозирА.та жалба като неоснователна.Оспорва
възражението, че НП е издадено на дата, различна от посочената в същото, като сочи,
че датата на връчването на същото е ирелевантен по отношение на визираното
обстоятелство. Представя се писмена защита, в което се излага становище, че АУАН и
НП са издадени в сроковете съгласно нормата на чл. 34 от ЗАНН. По отношение на
констатираното нарушение се сочи, че е налице законова презумпция , неподлежаща на
доказване , че водачът следва да притежава и карта за квалификация на водача,
предвид осъществения от него превоз на МПС от категория М3. Иска се НП да бъде
потвърдено като издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и в
полза на АНО да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна стрА. следното:
През мес. август 2021 г. ,от служители на РД“АА“ – Варна е извършена
комплексна проверка на „БОР ТРАНС 1“ЕООД, притежаващо лиценз на Общността №
10448/28.09.2016 г. за международен автомобилен превоз на пътници, валиден до
27.09.2026 г. В хода на проверката, с покА. до дружеството с изх. № 12.08.2021 г.,
връчена на упълномощено лице на 18.08.2021 г. са изискани документи относно
транспортната дейност на фирмата за периода от 15.04.2021 г. до 15.07.2021 г. След
представянето на същите, въз основа на пътен лист сер. ВА № 860822/08.07.2021 г. и
тахографски лист от 08.07.2021 г. , е установено, че на 08.07.2021 г. дружеството-
жалбоподател в качеството на превозвач е допуснало извършването на обществен
превоз на с автобус „Сетра С 415 ХД“, кат. М3, с рег. № В 2747 ВХ, от водача Д.Г.Д. с
ЕГН: **********, който не отговаря на изискването за квалификация на водача, без
същият да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната
категория „D“, издадена по реда на Наредбата по чл. 7б ал.9 от ЗАвПр. Липсата на
надлежна професионална квалификация на водача е установена въз основа на
извършена справка в регистъра на ИА“АА“.
Констатирано е, че нарушението не е изолиран случай, като същото е допуснато
в 62 броя случая при извършване на обществен превоз на пътници със същия водач в
периода на проверката – 15.04.2021 г. – 15.07.2021 г.
2
При така установените факти, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН
Серия А-2021 № 295799/18.11.2021 г. за извършено нарушение на чл. 7б ал.1 от Закона
за автомобилните превози. Актът е предявен на упълномощено лице – С.В.С.. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 96г ал.1 пр.2 от
ЗАвПр е ангажирА. административно-наказателната отговорност на въззивника като
му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000
/три хиляди/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
ГореописА.та фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна стрА. в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 23-0001889/15.12.2021 г. на Директора на
РД“АА“ - Варна е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. , на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Неоснователни са възраженията за съставяне на АУАН и НП извън давностните
срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Предвиденият в посочената норма
тримесечен срок за издаване на акта тече от датата на откриване на нарушението, което
в случая е установено въз основа на изисканите и представени документи в хода на
проверката, извършена от служители на РД“АА“. Видно от приобщеното с АНП копие
на покА., с която са изискани посочените документи, такава е връчена на
упълномощено лице на 18.08.2021г., от която дата до датата на съставяне на акта –
18.11.2021 г. , е изминал период именно от три месеца. Логично е представянето на
документите да следва получаването на покА.та, с което същите са изискани, от което
3
следва, че актът е съставен в рамките на тримесечния срок, считано от датата на
откриване на нарушението, въз основа на представените от въззивника документи.
Съдът оцени като неоснователни и доводите на въззивника за издаване на НП на
различна дата от посочената в същото. Издаденото НП е документ, съставен от
длъжностно лице в кръга на неговата функция, съдържащ подписа на последното,
който в частта за датата на издаването му има удостоверителна функция. В случая не
са представени съотв. сочени от въззивника доказателства, оборващи съдържанието на
НП в качеството му на документ досежно датата на издаването му. Ирелевантна по
отношение на датата на издаване на НП е датата на връчване на същото, доколкото
последното се предхожда от процедура, която е възможно да обхваща продължителен
период от време. Поради изложеното, посочените в тази посока аргументи, съдът
намира за несъстоятелни и почиващи на предположения, които не са обосновани.
Не представлява процесуално нарушение позоваването в НП на броя на
установените нарушения от същия вид. В случая волята на АНО е да ангажира
административно-наказателната отговорност на въззивника за едно от установените
нарушение от същия вид, което е описано с обективните си признаци в АУАН и НП,
като по посочения начин не се ограничава правото на защита на наказаното лице, а се
облекчава положението на същото. Доколкото не е ангажирА. административно-
наказателната отговорност на въззивника за остА.лите установени нарушения,
визирането им в акта единствено има за цел да обоснове изводите за обществената
опасност на деянието, което е в правомощията на административно-наказващия орган.
Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна стрА.
следното:
Според разпоредбата на чл. 7б , ал. 1 от ЗАвП лицензираните превозвачи,
лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2,
N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат
за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
ЦитирА.та норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването
на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на посочените изисквания.
В случая административно-наказателната отговорност на санкционираното лице
е ангажирА. на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, предвиждащ специална
санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове
4
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Касае се за разпоредба, съдържаща както
диспозиция, т. е. дължимото поведение, така и съответната санкция. Задължението на
превозвача да не допуска управляването на МПС от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 7б, ал. 1 от
ЗАвП, т. е. касае се за изискване, определено с този закон.
Същевременно от събраните по делото доказателства е видно, че към датата на
осъществяване на процесния превоз, водачът Д.Д. не е разполагал с валидна карта за
квалификация на водача за съответната категория „D“.
Като е допуснало извършването на обществен превоз на товар от водач,
непритежаващ валидно карта за квалификация на водача и следователно неотговарящ
на изискванията на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр, санкционираното дружество действително е
осъществило неизпълнение на административно задължение, което правилно е
квалифицирано като такова по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр.
От друга стрА. по делото не се спори, че жалбоподателят е лицензиран
превозвач, съотв., че водачът Димитров към датата, посочена в НП не е притежавал
валидна карта за квалификация на водача. От представените към административно-
наказателната преписка пътен лист сер. ВА № 860822/08.07.2021 г. и тахографски
лист от 08.07.2021 г. е видно, че деянието е извършено именно с превозно средство за
обществен превоз, визирано в диспозитива на обвинението, формулирани в АУАН и
НП.
Съгласно нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. при първо нарушение. На свой
ред, картата за квалификация на водача, като изискуем документ при извършване на
обществени превози или превози за собствена сметка на пътници и товари, е
предвидена в Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и
реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация и Наредба №
33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. Следователно картата за квалификация на водача се отнася към
категорията "други документи", без които, посочените видове превози, не следва да
бъдат извършвани, а в противен случай – водачите подлежат на административно
наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
5
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за квалификацията на същата.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно такова по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото същото е формално и с осъществяването му всякога се поставят в
опасност обществените отношения, които е призвА. да охранява нормата на чл. 96г
ал.1 вр. с чл. 7б ал.1 изр.1 от ЗАвПр. Деянието не е маловажен случай, поради това, че
липсата на карта за квалификация на водача, би създала предпоставки за застрашаване
живота и здравето на неограничен брой лица - участници в движението.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата стрА. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна стрА. следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание , в което процесуалният представител е взел
участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100
/сто/ лева. Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001889/15.12.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на основание чл. 96 г, ал.1
пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на „БОР ТРАНС 1“ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди / лева за нарушение на чл. 7б ал.1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА „БОР ТРАНС 1“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА“АА“
6
сумата от 100 /сто/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр.с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7