РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Русе, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100226 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата С. А. Т. от гр. Г. О. чрез адв. Я. Д. АК София твърди, че на 22.11.2020 г.
по път ПП І-5 се движила с управлявания от нея лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №
** **** **. В района на кръстовището между ПП І-55 и ул. „Колю Фичето“, на
позволено за това място, предприела обратен завой и била ударена от насрещно
движещия се с висока скорост лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № * **** **,
управляван от С. П. С.. За произшествието бил съставен КП за ПТП с пострадали №
44 и по случая било образувано ДП № 247/2020 г. по описа на ОДМВР, пр. пр. №
7009/2020 г. на РРП.
Ищцата твърди, че процесното ПТП настъпило поради противоправното и
виновно поведение на водача на лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № * **** **, който не
съобразил поведението си с чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Допълнително уточнява, че процесното
ПТП е настъпило в рамките на населено място - гр. Бяла. Заявява, че скоростта на
движение на увреждащото МПС л. а. марка БМВ с рег. № * **** ** е надвишавала 90
км/ч към момента на удара. Именно значителното /почти двукратно/ превишаване на
скороста на движение на този автомобил се явява основната и водеща причина за
настъпване на инцидент с подобни тежки последици за всички пътници в
управляваното от ищцата МПС л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № ** **** **. Твърди, че
ударът е настъпил със значителна сила, придадена от л. а. „БМВ“ с рег. № * **** **,
като е бил съсредоточен в странична дясна част на л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № ** ****
**, който бил отхвърлен в зоната на десния банкет по таван. Подобен механизъм не би
могъл да се осъществи при удар от увреждащото МПС със скорост до 50 км/ч, каквато
е установена в рамките на населеното място. Поради това намира, че водачът на л. а.
марка БМВ с рег. № * **** ** С. С. е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
съгласно което при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
1
превишава 50 км/ч в населено място, където настъпва удара. Твърди, че ако
увреждащият автомобил се е движил в рамките на разрешена за градска среда скорост,
удар не би настъпил, тъй като двете МПС биха се разминали безпрепятствено, водачът
на л. а. марка БМВ с рег. № * **** ** би бил в състояние да спре в рамките на
опасната си зона, в която не би попаднало завиващото МПС на ищцата. Дори и при
настъпване на удар с до 50 км/ч същият би бил със значително по-слаб интензитет и
сила, като увреденото МПС не би се обърнало по таван, съответно не биха настъпили
тежките телесни увреди за ищцата С. Т..
Ищцата заявява, че след инцидента била откарана в УМБАЛ „Канев“ АД в тежко
увредено общо състояние, коматозно състояние с политравма. Поставена й била
диагноза кома, тежка мозъчно-черепна травма, счупване на дясна раменна кост,
фрактури на 2, 3-то и 4-то ребра вдясно, фрактура на лява илиачна кост и хематом в
областта, контузии на белите дробове двустранно. Там пролежала от 22.11.2020 г. до
11.12.2020 г. като след стабилизиране на състоянието й била прехвърлена в
УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“, където постъпила в съзнание, но с увредено общо
състояние. Проведени й били редица изследвания, които потвърдили поставените в
предходното лечебно заведение диагнози като били открити и допълнителни
увреждания в областта на главния мозък, органите на корема и малкия таз. Проведено
било медикаментозно лечение с влвания, както и оперативна намеса относно
фрактурата на десния хумерус.
С исковата молба се твърди още, че състоянието й след ПТП-то било
изключително тежко - получените травми били животозастрашаващи като леталният
изход бил предотвратен единствено поради навременната лекарска намеса. Тежките
травми й причинила болки и страдания, които били със значителен интензитет първите
1,5-2 месеца като възстановителният период продължавал и към днешна дата. След
изписването й от болницата била на режим на покой в легло без възможност за
самообслужване, хранене, обличане. Грижите за нея били поети от семейството й,
което било неотлъчно до нея денонощно. И към днешна дата се нуждаела от чужда
помощ. Изпитвала силни болки, които се усилвали при най-малкото движение –
помръдване, каляне, кихане и трудно се повлиявали от болкоуспокояващи. Имала
силно главоболие, замаяност, прималяване, причерняване и чувство за
дезориентираност. Проведената оперативна намеса щяла да остави отпечатък върху
тялото й, който мислено я връщал към преживения инцидент. ПТП се отразило силно
негативно и на емоционалното състояние на ищцата - станала тревожна, неспокойна и
напрегната. Преди това водела активен за годините си начин на живот, а последиците
от инцидента довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието й, до
ограничаване на семейната и социалната й ангажираност. Възвръщането й към
обичайните делнични занимания щяло да й коства време, търпение, болки и
продължително лечение, включващо прием на медикаменти и провеждане на активна
рехабилитация в съответния оздравителен период. Психологическите последици щели
да я съпътстват до края на живота й.
Заявява, че лечението й било свързано с много разходи за заплащане на
медицински средства, консумативи и лекарства, чиято тежест поемала сама с изцяло
лични средства. Сторените от нея разноски за лечение и възстановяване били в общ
размер на 7567,09 лв. като всяка отделно заплатена сума се явявала пряка и
непосредствена последица от получената при процесното ПТП травма. Заявява, че
тези разноски били сторени адекватно и в съгласие с добрата медицинска
практика.
2
Твърди още, че по отношение на лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № * **** **
била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, валидна към датата на ПТП.
На 08.02.2021 г. подала писмена застрахователна претенция до ответното
застрахователно дружество, но същото й отказало на 5.03.2021 г. да изплати
поисканото застрахователно обезщетение.
Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати /след допуснато увеличение
на иска/ 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 7567,09 лв
имуществени вреди от ПТП на 22.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 5.03.2021 г. – датата на постановения отказ от застрахователя
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД чрез
юрк. Й. К. е депозирал отговор на исковата молба, с който намира на първо място
исковата молба за нередовна, а предявените искове за допустими, но неоснователни.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на
автомобилистите за процесния автомобил „БМВ 320“ с ДК № * **** **. Оспорва
механизма на ПТП като счита, че е налице случайно събитие и за водача не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Оспорва изводите на ищцата за наличие на допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата от страна на водача. Намира, че поведението на С. разкривало
белезите на случайно деяние. Счита, че процесното ПТП е настъпило поради
изключителната вина на ищцата. Оспорва, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла
посочените в исковата молба телесни повреди, както и техния характер и интензитет.
По същество оспорва предявения иск за неимуществени вреди изцяло по основание и
размер. Намира, че в случай, че се установят твърдените от ищцата увреждания, то
настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване
от страна на ищцата на лекарските предписания. Оспорва и иска за имуществени
вреди като възразява, че описаните услуги и лекарства не са заплатени от ищцата,
както и че не са доказани да са във връзка с процесното ПТП. Въвежда възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, което според него се изразява в неспазване на
правилата за движение – несъобразяване със знак „В23“ и неизползване на
обезопасителен колан. Намира, че ищцата е предприела неправилно маневрата
„обратен завой“ и е навлязла в срещуположното платно за движение, с което нарушила
чл. 38, ал. 2 ЗдвП. Оспорва твърдените психически увреждания като заявява, че
липсват данни да е търсила помощ от психиатър/психолог. Оспорва да е изпитвала
психологични травми в по-голяма степен от обичайните за подобен род събития.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихви по аргумент за неоснователност на
главния иск, както и размерът на претендираните лихви и началния момент, от който
се иска присъждането им. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От Констативен протокол за ПТП № 44/22.11.2020 г. /л.8/ се установява, че на
22.11.2020 г. около 16:24 ч ищцата като управляваща л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № **
**** ** е пострадала при ПТП с участието на л. а. „БМВ 320“ с ДК № * **** **,
управляван от С. П. С., за което е било образувано ДП № 247- ДП-219/2020 г. по описа
на РУ- Две могили. От приложените по делото писмени доказателства се установява
3
също така, че това досъдебно производство, пр. пр. № 7009/2020 г. е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК с влязло в сила Постановление
от 01.08.2024 г., предвид обстоятелството, че С. А. Т. след извършване на деянието е
изпаднала в продължително разстройство на съзнанието, изключващо нейната
вменяемост.
Между страните няма спор, че л. а. „БМВ 320“ с ДК № * **** **, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 22.11.2020 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на настъпване на събитието при
ответното дружество.
Към доказателствения материал са приобщени материали от воденото относно
процесното ПТП досъдебно производство, както и медицински документи, които
съдът не обсъжда поотделно, доколкото същите са подробно анализирани от
притежаващите специални знания вещи лица по назначените и приети по делото СМЕ
И САТЕ.
За установяване на търпените неимуществени вреди от страна на ищеца са
ангажирани гласни доказателства.
Св. Е. Т. С. – дъщеря на ищцата дава показания за търпените от ищцата болки и
страдания непосредствено след катастрофата, през възсатновителния период и към
настоящия момент. Изнася данни, че когато за първи път я видяла в болницата тя била
в реанимация, цялата в маркучи, по сведения на лекуващите лекари се борила за
живота си. После я преместили в Отделението по Неврохирургия, откъдето й
обяснили, че е будна кома. Когато я допуснали вътре я заварила с отворени очи, със
сплъстена от кръв коса, с кръвоизлив на едното око, с гипсирана ръка. Реагирала на
гласа й с ръка, започнала да я търси. След известно време от болницата я извикали да
прибере майка си у дома им. Обяснили й, че това трябва да стане с линейка. Когато
пристигнали ищцата била със сонда, с катетър, на легло, с голям гипс. Обяснили й как
да се грижи за нея, как да й сменя катетъра. Майка й не можела да говори. Разбирали
се с мимики. Прибирайки се у дома, роднините й я посъветвали да потърси друга
болница, тъй като нямала да може да се грижи за майка си в това състояние. Още на
следващия ден с линейка я транспортирали в „Пирогов“, където останала до края на м.
януари, 2021 г. Четири пъти лекарите се опитвали да я вкарат в операционната, за да
оперират ръката й, но не предприемали нищо заради тежката ЧМТ и упойката, която
трябвало да се постави. Свидетелства, че от „Пирогов“ прибрали ищцата отново с
линейка, с катетър и със сонда, вече с оперирана ръка. Лекарите казали, че няма да
може да се изправи на крака. Около 7 месеца ищцата била на легло, с памперси, но
свидетелката се опитвала лека-полека да я изправя, да й помага да се движи и в
крайна сметка успели. След около седмия месец майка й започнала да става от леглото
и да отива до тоалетна, от време на време да се опитва да мие чинии, да готви. Не
можела обаче да се къпе сама. Винаги трябвало да има някой край нея. Такова било
положението и до момента, тъй като от време на време получава припадъци.
Свидетелства, че ищцата нищо не помни за катастрофата, даже от миналото има много
моменти, които й се губят. Дава още показания, че ищцата понастоящем може да се
храни сама, да излиза от къщи. Била ориентирана, но тъй като започнала да замята с
единия крак, започнала да ходи с бастун. Счита, че майка й едва ли ще се възстанови
напълно някога.
4
От страна на ответника също са ангажирани гласни доказателства относно
механизма на ПТП.
Св. С. П. С. дава показания, че процесното ПТП се случило в светлата част на
денонощието, около 16:10–16:15 ч. Времето било ясно, слънчево и сухо.
Произшествието възникнало на кръстовището на Корекома край гр. Бяла. Свидетелят
пътувал от гр. Бяла в посока гр. Велико Търново, а другият лек автомобил – „Фиат
Пунто“ се движел в посока от гр. Велико Търново към гр. Русе. На кръстовището край
Корекома на гр. Бяла водачът на л. а. „Фиат Пунто“ предприел маневра „обратен
завой“, за да продължи движението си към гр. Велико Търново и тогава настъпил
ударът. Свидетелят дава показания, че се движел в дясната лента, а водачката на л. а.
„Фиат Пунто“ се престроила в лявата лента на нейното платно за движение, за да
завие наляво. Навлязла в кръстовището и тогава се ударили. Свидетелства, че по
негова преценка се движил със скорост около 80 км/час. Другият автомобил навлязъл в
неговата лента за движение и той се ударил челно в него, в страничната му дясна част.
Не помни дали л. а. „Фиат Пунто“ е бил с включени светлини и дали водачът му е
подал мигач. Свидетелства още, че след инцидента водачът на л. а. „Фиат Пунто“ бил
паднал извън автомобила, лежал на земята, в безсъзнание. Зад автомобила било
изпаднало дете, което също пътувало в него.
По делото е приета и колективна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещите лица д-р И. С. и д-р О. И., които след запознаване на приложените по делото
медицински документи, както и след извършен личен преглед на ищцата дават
следното заключение:
Получените от ищцата увреждания, намиращи се в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП са импресионно челно счупване на черепа, счупване на
основата на черепа, контузии на мозъка двустранно, субарахноидален кръвоизлив,
счупване на второ, трето и четвърто ребра вдясно, контузии на белите дробове
двустранно, счупване на дясна раменна кост, счупване на лява илиачна кост. Kъм
момента, според експертите, е налице десностранна латентна хемипареза /ограничение
на движенията и мускулна слабост на десните крайници в резултат на черепно-
мозъчната травма/ и челен психоорганичен синдром /органично обусловени психични
разстройства/, като усложнения от черепномозъчната травма. Така установените
увреждания се преценяват като разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затрудняване на движенията на снагата, десния горен крайник и левия долен
крайиик за срок повече от тридесет дни.
По отношение на черепно-мозъчната травма е провеждано консервативно
лечение в интензивно отделение и лекарствено лечение. Тези увреждания са временно
опасни за живота. Пo отношение нa счупването на дясната раменна кост е проведено
оперативно лечение и лекарствено лечение и имобилизация. Счупванията на ребрата и
хълбочната кост са наложили обездвижване и лекарствено лечение.
Според вещите лица, счупването на дясната раменна кост има възстановителен
период от около пет- шест месеца. Болките са изразени след травмата, при и след
манипулации, при раздйвижванията на крайника, при натоварване на крайника и пo
време на възстановителния период. След него може да има болки при пренатоварване,
при преохлаждане и др. По отношение нa ребрата възстановителният период е около
един- два месеца, като болките са изразени след травмата и при движения на снагата в
рамките на възстановителния период. По отношение на хълбочната кост
възстановителният период е два- три месеца. Болките са изразени след травмата и
отзвучават в рамките на възстановителния период. Пo отношение на черепно-
5
мозъчната травма, главоболие е възможно от момента на травмата до 6 месеца или до
1 година, като същото може да бъде с различен интензитет.
Експертите заключават, че не е налице пълно възстановяване на ищцата.
Установените усложнения от черепно-мозъчната травма са за цял живот. Хемипарезата
постепенно намалява като неудобство, нo остава за цял живот. Психоорганичният
симптом също обикновено продължава цял живот. Отвеждането нa десния горен
крайник може да търпи подобрения при движения и рехабилитация. Счупванията на
ребрата и хълбочната кост следва да са се възстановили в рамките на посочените от
експертите периоди за възстановяване. Няма данни за настъпили усложнения на тези
увреждания. При счупването на раменната кост възстановяването е затруднено и от
установената хемипареза.
Извършените от ищцата разходи, за които по делото са представени счетоводни
документи, са във връзка с лечението на установинте травматични изследвания-
имплантите са във връзка със счупването на раменната кост, избор на екип - за
оперативната интервенция за счупването на раменната кост и транспортните разходи
са сторени до Пирогов София.
По делото има данни, че след произшествието ищцата е била извън автомобила.
Според експертите, тялото е имало контакт с части в предната лява част на купето на
автомобила и от терена. Вещите лица дават заключение, че ако ищцата е била с
поставен предпазен колан уврежданията не могат да бъдат същите.
По данни на ищцата и дъщеря й при прегледа в Отделение по неврохирургия
пострадалата не е била на контролни прегледи за травматичните увреждания, няма и
медицинска документация за такива. Вещите лица разясняват, че при контролните
прегледи в зависимост от протичане на възстановителния период са определя как ще
да се провежда лечението за по-добро възстановяване
Според експертите, в медицинската документация няма данни за предходни
заболявания, които да попречат на нормалния вазстановителен процес, свързан с
установените травми. Провеждането на рехабилитация в дадения случай дава по-
добри възможности за възстановителния процес.
По данни на пострадалата и дъщеря й са посетили психиатър, но той не е
назначавал лечение.
По делото е приета и съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която
след запознаване с приложените по делото писмени доказателства, относимите
материали от воденото досъдебно производство и гласните доказателства, събрани в
настоящото дава следното заключение:
На 22.11.2020 г., около 16:10-16:15 часа, през светлата част на денонощието, по
гл. път I-5 (Русе-Велико Търново), в границите на населеното място гр. Бяла и в
посока към гр. Велико Търново се е движил л.а. „БМВ 320 д“ с рег.№ * **** **,
управляван от С. С.. Когато този автомобил се е намирал в района на км 55, в района
на кръстовището на ул. „Колю Фичето“ № 22 и входа за „ТИР“ паркинг и бистро
„Боби“ се е движил в дясната пътна лента с около 78,6 km/h. В този момент в
насрещна посока, към гр. Русе се е движил л. а. „Фиат Пунто“ с рег. № ** **** **,
управляван от С. Т.. На кръстовището л.а. „Фиат Пунто“ завил наляво с цел включване
в платното за движение към гр. В. Търново с около 21,8 km/h. При описаните
движения между тези автомобили е настъпил удар в лентата за движение на л.а. „БМВ
320 д“ /дясната пътна лента на платното, гледано към гр. В. Търново/, тъй като
всичките следи и находки са се намирали в тази лента и вдясно от нея. Ударът за л.а.
6
„БМВ 320 д“ е настъпил с неговата предна част и по-силно изразено вляво, а за л.а.
„Фиат Пунто“ - в неговата дясна странична част, в областта на задния десен калник,
задната дясна и предна дясна врата. След удара л.а. „БМВ 320 д“ е запазил посоката и
траекторията си на движение, като е изминал след това около 43 метра.
Непосредствено преди да спре се е отклонил косо към лявата пътна лента, където е
намерен. След удара, л.а. „Фиат Пунто“ се е отклонил наляво, спрямо положението му
в момента на удара. Масовият му център е изминал около 30 метра до мястото, където
е намерен и се е преобърнал по таван.
Вещото лице дава още заключение, че в района на произшествието пътят е
хоризонтален и прав, преди който има наклон на изкачване, а веднага след него –
наклона на спускане в посока към гр. В. Търново. Широчината на платното за
движението в посока към гр. Велико Търново е 7,80 м, като южно от него се намира
уширение на което е липсвала пътна маркировка. Уширението е асфалтирано и свързва
двете платна за движение, през което идващите от гр. Велико Търново могат да
извършват завИ.е наляво и да влизат в бистрото и ТИР“ паркинга. Платното е
разделено на две ленти от единична прекъсната линия. Лявата пътна лента е с
широчина 4,0 м, а дясната – 3,80 м.
Преди мястото на произшествието за водача на л.а. „БМВ 320 д“ е имало на една
основа 2 бр. пътни знаци: отгоре А26 „Кръстовище с път без предимство“ и отдолу
В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ с надпис 50. За
водача на л. а. „Фиат Пунто“ преди мястото на ПТП пътни знаци не са установени. В
района на произшествието, между двете платна за движение не е установена
разделителна маркировка.
Вещото лице разяснява, че в протокола за оглед на произшествието не са
установени следи, характера, на които да бъде определен като спирачен и които да са
оставени преди мястото на удара. След извършено наблюдение на мястото на
произшествието експертът е установил, че разстоянието, от което двамата водачи са
могли да възприемат положението на другия автомобил през светлата част на деня,
при ясно време и съобразно с геометрическите характеристики на пътя е около 150
метра. Заключава още, че ако ищцата С. Т. е пропуснала насрещно движещият се л.а.
„БМВ 320 д“ е съществувала техническа възможност за предотвратяване на
произшествието от нейна страна.
Тъй като в материалите по гр. дело и по воденото ДП не са установени данни
относно това дали в момента на навлизане на платното, предназначено за движение
към гр. В. Търново л.а. „Фиат Пунто“ е спрял, вещото лице е изчислило отстоянието,
на което се е намирал л.а. „БМВ 320 д“ от мястото на удара във два варианта.
При първия, ако се приеме, че преди да навлезе в платното, предназначено за
движението към В. Търново, л.а. „Фиат Пунто“ е спрял експертът заключава, че
двамата водачи са могли да се възприемат. Разяснява обаче, че за да достигне
скоростта си в момента на удара - 21,8 km/h за 8,0 m, л. а. „Фиат Пунто“ трябва да
2
ускори с около 2,3 m/s, която стойност е много по-голяма от нормалното ускорение
2
на автомобил – около 1,0 ч 1,5 m/s, но при отчитане на възрастта и техническото
състояние на л.а. „Фиат Пунто“, технически такова ускорение, според вещото лице,
може да бъде достигнато много трудно. При този вариант водачът на л. а. „БМВ 320 д“
не е могъл да спре с установената му скорост 78,6 km/h, но би могъл да спре, ако се е
движил с нормативно разрешената скорост 50,0 km/h и така да предотврати
произшествието.
7
Експертът дава заключение, че и при втория вариант, ако се приеме, че преди да
навлезе в платното, предназначено за движението към В. Търново, л.а. „Фиат Пунто“ е
навлязъл с постоянна скорост без да спира, двамата водачи са могли да се възприемат.
При този вариант водачът на л.а. „БМВ 320 д“ не е могъл да спре и предотврати удара,
както с установената скорост 78,6 km/h, а също така и с нормативно разрешената му
скорост 50,0 km/h.
В изготвената допълнителна експертиза по поставения му въпрос: „Какво би било
разположението на автомобилите и скоростта на движение на л. а. „БМВ“ в момента
на удара и дали би се стигнало до удар, ако л. а. „Фиат Пунто“ е навлязъл в платното
за движение без да спира, а л. а. „БМВ“ се е движил преди това с нормативно
установената скорост от 50 км/ч. и водачът му е предприел своевременно спиране“
вещото лице дава заключение в два варианта. При единия анализира възможността за
предотвратяване на произшествието чрез намаляне на скоростта от водача на л.а.
„БМВ 320 д“ при време за реакция – t = 0,8 s, а при други при време за реакция t =
рр
1,0 s
За първия вариант, според експерта, ако в момента, в който л. а. „Фиат Пунто“ е
навлязъл на платното за движение без да спира и водачът на л.а. „БМВ 320 д“ се е
движил с 50 km/h и е предприел намаляване на скоростта и спиране, преместването на
л. а. „БМВ 320 д“ след удара би било 1,10 m. За времето за движение на л.а. „БМВ 320
д“ до мястото на удара л.а. „Фиат Пунто“ би изминал допълнително 16,42 м след него
и произшествието не би настъпило.
За втория вариант, при време за реакция на водача на л.а. „БМВ 320 д“ t = 1,0 s,
р
преместването на л.а. „БМВ 320 д“ след удара би било 3,85 m. За времето за движение
на л.а. „БМВ 320 д“ до мястото на удара л.а. „Фиат Пунто“ би изминал допълнително
13,82 м след него и произшествието също не би настъпило.
Вещото лице автоексперт разяснява още, че процесният л. а. „Фиат Пунто“ е
произведен в периода 1992-1999 г. и би следвало на всички места за сядане да е бил
оборудван стандартно с триточкови предпазни колани. Във воденото ДП, при огледа
на произшествието и при огледа на веществените доказателства обективно не е
установено наличието и състоянието на предпазните колани в л.а. „Фиат Пунто“. Не се
забелязват и на направените снимки. Според експерта, ако се приемат показанията на
водача на л.а. „БМВ 320 д“, че след произшествието С. Т. се е намирала извън
автомобила, на пътната настилка, то това положение на ищцата не може да бъде
получено при правилно поставен предпазен колан.
Съдът намира, че следва да кредитира заключенията на д-р И. С., д-р О. И. и
инж. С. К. като неоспорени, компетентни и обективни.
На 08.02.2021 г. ищцата предявила пред ответното дружество претенция за заплащане
на причинените й вреди като между страните няма спор, че обезщетение не е
определяно, нито изплащано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е
изплатил обезщетение.
Липсва спор, че л. а. „БМВ 320“ с ДК № * **** **, управляван от С. П. С., при
8
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 22.11.2020 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено увреждане,
гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички юридически факти от
хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник
на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се оспорва, че
съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи, че на 22.11.2020 г. С. С.
като водач на л. а. „БМВ 320 д“ с рег. № * **** ** движейки се по гл. път I-5 в района
на км 55 в посока към гр. Велико Търново, в района на кръстовището на ул. „Колю
Фичето“ № 22 и входа за „ТИР“ паркинг и бистро „Боби“ ударил завиващия наляво с
цел включване в платното за движение към гр. В. Търново л. а. „Фиат Пунто“ с рег. №
** **** **, управляван от ищцата С. Т., движещ се до момента в насрещна посока, към
гр. Русе.
На второ място е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал.1
ЗДвП от водача С. С., който се движил с превишена скорост на движение от 78,6 km/h
при нормативно установена от 50 km/h и при възникнала опасност за движението не е
намалил скоростта си на движение и с поведението си поставил в опасност живота и
здравето на ищцата Т. и причинил имуществени вреди.
Съобразявайки заключенията на вещото лице автоексперт, настоящият състав
намира за установено, че преди да навлезе в платното, предназначено за движението
към В. Търново, ищцата като водач на л.а. „Фиат Пунто“ не е спряла, а е предприела
маневрата без да спира. Безспорно е установено също така, че на мястото
9
произшествието не са открити спирачни следи, че разстоянието, от което С. С. е могъл
да възприеме положението на другия автомобил през светлата част на деня, при ясно
време и съобразно с геометрическите характеристики на пътя е около 150 м, както и
че водачът на л. а. „БМВ 320 д“ с рег. № * **** ** в границите на населено място, при
наличие на забранителен знак за него непосредствено преди произшествие- В26 се
движил със скорост 78,6 km/h. Действително, при това положение водачът на л.а.
„БМВ 320 д“ с рег. № * **** **дори и да се беше движил с нормативно установената
скорост от 50 km/h не би могъл да предотврати произшествието чрез спиране, но би
могъл да го избегне, ако беше предприел своевременно намаляване на скоростта, в
какъвто смисъл е заключението на експерта.
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от
приетата СМЕ се установи, че са причинени неимуществени и имуществени вреди на
ищцата С. Т.
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза безспорно се установява
пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача на автомобила - неспазване на правилата за движение по
пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и възникналите в резултат на
удара травматични увреждания у ищцата. Установи се, че от процесното ПТП ищцата
е получила импресионно челно счупване на черепа, счупване на основата на черепа,
контузии на мозъка двустранно, субарахноидален кръвоизлив, счупване на второ,
трето и четвърто ребра вдясно, контузии на белите дробове двустранно, счупване на
дясна раменна кост, счупване на лява илиачна кост, както и е сторила разноски по
повод тяхното лечение. Доказа се с експертното заключение, че претърпените
увреждания на здравето и свързаните с тях разходи се намират в причинна връзка със
застрахователното събитие.
На пето място, налице е и вина на деликвента С. С.. Законът урежда в чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното.
Предвид наличието на презупмция за вина на деликвента, и обстоятелството, че
по делото не са събрани никакви доказателства от ответника за оборването на
законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради наличието на
презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани
по-горе. Не се доказва възражението на ответната страна за случайно деяние – водачът
С. С. да не е могъл нито да предвиди, нито да предотврати ПТП. Напротив, доказа се
от приетото допълнително заключение по САТЕ, че водачът на автомобила е
разполагал с техническа възможност при своевременно реагиране да намали скоростта
си на движение преди достигане до зоната на удара и така ударът да бъде избегнат.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност"
10
с ответника „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД относно л. а. „БМВ 320 д“ с рег. № *
**** **, води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432,
ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на С. Т. неимуществени и
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на
застрахования. В тази връзка съдът приема, че предявените искове срещу ответника са
доказани по основание.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедливост. Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че
след ПТП състоянието на ищцата е било животозастрашаващо вследствие на черепно-
мозъчната травма. Доказа се, че е пролежала в болнични заведения около месец и
половина след инцидента, претърпяла е оперативна интервенция, изпитвала е
значителни физически болки от получените травматични увреждания по време на
първоначалния възстановителен период, продължил шест-седем месеца, като
впоследствие за дълъг период от време е търпяла също болки и страдания макар и с
по-нисък интензитет, които не са отшумяли и понастоящем. Съдът отчита и
неблагоприятното въздействие върху ежедневието на ищцата – обездвижването по
време на възстановителния период е възпрепятствало посрещането на битовите и
биологични й нужди и изпълнението на функцията й на пълноценен член на
семейството, както и пълната й зависимост от чужда помощ за некратък период от
време. Доказа се от ангажираните от нея гласни доказателства и че вследствие
получените от процесното ПТП увреждания изцяло се е променил начинът й на живот.
Съдът съобразява и получените от черепно-мозъчната травма усложнения-
десностранна латентна хемипареза и челен психоорганичен синдром, ко /органично
обусловени психични разстройства/, които са за цял живот, според експертите.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид
установения интензитет на болките и тяхната продължителност, свързаните с тях
обичайни сътресения и неудобства в житейски план, за всички тези неблагоприятни
последици, настъпили в живота на С. Т. вследствие на катастрофата, съдът намира че е
справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 90
11
000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за
съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за
този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 22.11.2020 г., когато е
настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна
заплата за страната е 610 лв. В посочения размер, според съда, то отговаря на
действително претърпените и доказани в настоящото производство от ищцата болки и
страдания, както и на тяхната продължителност.
Претенцията на ищцата за обезщетяване на имуществените вреди е в размер на
7567,09 лв. - за лекарства, медицински консумативи и болничен транспорт, като за
възстановяване на тези разходи по делото с исковата молба са представени и приети от
съда писмени доказателства – фактури и касови бонове, обосноваващи нейната
основателност в пълния й заявен размер. С приетата колективна СМЕ се доказа, че
разходите са сторени по повод получените увреждания от процесното ПТП.
От страна на ответника своевременно е въведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата, по което съдът намира следното:
Неоснователно, предвид заключението на вещите лица по приетата колективна
СМЕ, е възражението, че настъпилите от ищцата увреждания са в резултат на
неспазване от страна на ищцата на лекарските предписания.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване, обосновано с
обстоятелството, че ищцата не е ползвала предпазен колан. Установи се от събраните
доказателства, че действително тя е пътувала без поставен колан. При изслушването
им по реда на чл. 200 ГПК обаче, вещите лица разясняват, че по делото има данни за
завъртане на автомобила, при което правилно поставеният предпазен колан ограничава
движението на тялото напред. При правилно поставен предпазен колан обаче главата и
тялото пак биха могли да се движат встрани, в случая наляво, защото ищцата е
управлявала автомобила. Така че не може, според експертите, да се изключи
получаване на черепно–мозъчно травма, дори и при правилно поставен колан. Ако
ищцата е била с колан е нямало да има удари отпред, но не са изключени удари в части
на главата вляво, а в случая фрактурата на черепа е във фронталната коста вляво. Т. е.
по делото не е проведено пълно и главно доказване ва въведеното на това основание
защитно възражение за съпричиняване, поради което същото като недоказано се явява
неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението за съпричиняване, обосновано с
обстоятелството, че ищцата не е спазила правилата за движение, като не се е
съобразила със знак „В23“. От приетата САТЕ се установи, че нея като водач на л. а.
„Фиат Пунто“ преди мястото на ПТП пътни знаци не са установени.
12
Основателно обаче, като доказано с приетото заключение на вещото лице
автоексперт, се явява възражението, че ищцата е предприела неправилно маневрата
„обратен завой“ и е навлязла в срещуположното платно за движение без да пропусне
насрещно движещите ППС, с което нарушила чл. 38, ал. 2 ЗдвП. Както бе посочено и
по-горе, разстоянието, от което двамата водачи са могли да възприемат положението
на другия автомобил през светлата част на деня, при ясно време, каквото е установено
към момента на ПТП по делото и съобразно с геометрическите характеристики на
пътя е било около 150 метра. Според експерта, ако ищцата С. Т. е пропуснала насрещно
движещият се л. а. „БМВ 320 Д“ е съществувала техническа възможност за
предотвратяване на произшествието от нейна страна.
При това положение съдът, съобразявайки степента на каузалност на поведението
на двете страни и съотношението между тях, отчитайки че според заключението на
САТЕ и двамата водачи са имали равни технически възможности да предотвратят ПТП
– то, а не са го сторили, нарушавайки правила за движение по пътищата намира, че
пострадалата поради това, че е предприела маневра „обратен завой“, навлизайки в
срещуположното платно за движение, без да пропусне движещият се по него л. а.
„БМВ 320 д“ с рег. № * **** **, който е могла ясно да възприеме, е допринесла за
увреждането в степен 50 %, поради което дължимото й обезщетение за
неимуществени вреди следва да се следва да бъде намалено на 45 000 лв., а за
имуществени вреди на 3783,55 лв. До тези размери двата иска се явяват основателни
като краен резултат, а за горницата над тях следва да бъдат отхвърлени.
Основателността на главните претенции обуславя основателност и на
акцесорните претенции за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред ответника на
08.12.2020 г., като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от
застрахования. Доколкото обаче законна лихва се търси само от 05.03.2021 г., то /за да
не се допусне произнасяне свръхпетитум/ обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
05.03.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
И двете страни претендират разноски.
Видно от материалите по делото, оказаната на ищцата от адвокат правна защита и
съдействие е при условията на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, което изрично е
посочено в сключения от нея договор. С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане в полза на пълномощника на ищцата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
към датата на сключване на договора – 17.02.2021 г. редакция, същото се определя от
съда в размер на 1880 лв. по иска за неимуществени вреди и 495 лв. по иска за
имуществени вреди, или общо 2375 лв.
Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото. Сторените от
него разноски, плащането на които е надлежно удостоверено по делото възлизат на 50
13
лв. депозит за свидетел, 10 лв. за издаване на удостоверение и 1100 лв. депозити за
вещи лица, или общо 1160 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да
му бъдат присъдени 800,72 лв., които да се възложат в тежест на ищцата.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната от
бюджета на съдебната власт сума за държавна такса върху уважените части от исковете
в размер на 1951,34 лв., както и 356,18 лв. авансирани от бюджета на съдебната власт
разноски за депозити за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № **, ет. *- адв. Я. Д. САК СУМАТА от
45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева / - обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за
претърпените от нея неимуществени вреди –болки и страдания от ПТП на 22.11.2020
г., настъпило в района на кръстовище между гл. път I-5 (Русе-Велико Търново) км 55 и
ул. „Колю Фичето“, виновно причинено от С. П. С. като водач на л. а. „БМВ 320 д“ с
рег.№ * **** **, по отношение на който дружеството е имало сключена застраховка
"Гражданска отговорност“, както и 3783,55 лв. обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 05.03.2021 г. до окончателното им изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 45 000 лв. до 150 000 лв.
и иска за имуществени вреди за разликата над 3783,55 лв. до 7567,09 лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. Д.
САК, с адрес на кантората: гр. С., ул. „А.“ № ** , ет. 2 СУМАТА от 2375 лв. /две
хиляди триста седемдесет и пет лева/ като пълномощник на С. А. Т., ЕГН **********,
представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № **, ет.
*- адв. Я. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 СУМАТА от
800,72 лв. /осемстотин лева и седемдесет и две стотинки/ разноски в настоящото
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе, сумата в размер на
1951,34 лв. /хиляда деветстотин петдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/
държавни такси и 356,18 лв. /триста петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/
депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
15