РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20225330207272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №4512484, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който се налага глоба от 800/осемстотин/ лева за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП на С.
Л. Л., ЕГН **********.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш,
изтъкват се доводи за процесуални нарушения в хода на производството.
Жалбоподателя, редовно призован не се явява в съдебно заседание,
изпраща представител адв.П., който моли НП да се отмени, както и да се
присъдят разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, взема становище по
делото чрез юрк.П., която моли електронния фиш да бъде потвърден и моли
за разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
1
автоматизирано техническо средство-АТСС Арх кам С1 за това, че на
16.02.2021г. в 16.02 часа в гр.Пловдив, бул.Асеновградско шосе но номер 82,
посока гр.Асеновград, при въведено ограничение от 50 км/ч заснетото МПС
"Фолксваген Пасат“ с рег. номер ** се движело с установена стойност на
скоростта 84 км/час и превишена стойност на скоростта 34 км/час, като
стойностите са дадени след отчетен толеранс от 3км/час от отчетената
скорост, която е била 87км/час, с което е извършено нарушение, касаещо за
движение с превишена скорост.Отразено е в електронния фиш, че с горното е
извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.Собственик на МПС е
жалбоподателя.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 87 км/ч., след отчетен толеранс от минус
3км/ч е установена скорост 84км/час. Видно е, че е налице разминаване
между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар.
наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на
тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните
за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост
при стационарна система от 3 процента. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост от 87км/час е намалена на 84км/час.
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок,
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
2
размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна
промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба
№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.,
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните
положения на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно
дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че
използването на мобилна и стационарна техническа система е допустима. С
цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на
обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните
фишове наредбата предвижда към административната преписка, която се
изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се
предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и
координатите, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната
метрологична проверка.Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени
3
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в
електронния фиш. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
Наказващия орган обаче е дал неправилна квалификация на деянието.
Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и в тази насока в електронния
фиш липсва изобщо привръзка на тази разпоредба със съответната норма,
която запълва бланкета, като това не е била отчетено от въззиваемата страна.
В случая не би могло да се извърши преквалификация. Единствено при
положение, че административно-наказващият орган бе извършил преди това
привръзката на нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма на чл.
182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4
от ЗДвП. Преквалификация означава промяна на вече дадена правна
квалификация. В случая дадената правна квалификация на нарушението от
страна на административно-наказващия орган е била непълна и неконкретна
до степен да се приеме, че липсва такава. Доколкото санкционната норма на
чл. 182 от ЗДвП в разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и
санкция, сиреч, сочи на конкретно поведение на водачите при съответни
условия, то така, както е посочена в електронния фиш правната квалификация
на нарушението, тя е била непълна и неясна, като изобщо в електронния фиш
не е било посочено коя от различните хипотези на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от
ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за
повторност на това именно нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която пък
препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно,
защото определянето на административното наказание за повторност е
обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното нарушение.
Посочването пълната правна квалификация, макар и точно определена, но за
първи път от съда с неговото решение, се явява в противоречие с правото на
защита на санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно
изначално въз основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с
електронния фиш. На практика по този начин на процедиране съдът би могъл
да изправи пропуска на наказващия орган, който е бил съществен, но това би
било недопустимо тъй като липсва конкретно волеизявление на наказващия
орган. Недопустимо е с решението си районният съд за първи път да въвежда
обстоятелства, свързани с правната квалификация на нарушението, по които
4
на практика жалбоподателят не е имал възможност да се защитава пред този
именно съд и съответно да ги оспорва, а съдът да ги подложи на проверка. В
Тълкувателно решение № 8/2021 г. действително е посочено, че
първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени
наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая
обаче, се установява не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а
липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който вече да подлежи
на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо административно нарушение. Ако това се извърши за първи
път едва със съдебното решение, не може да се говори за изменение по
смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото, както се каза,
се отразява върху адекватното упражняване правото на защита на
санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да оспори
правилността на правната квалификация пред въззивния съд. Посоченото
поради това и съставлява основание за отмяна на фиша, независимо от факта
на установеното нарушение. Така действително деецът остава ненаказан за
допуснатото административно нарушение, но следва да се има предвид, че
административното наказване не може да е на всяка цена, а следва да е
осъществено всякога законосъобразно. В тази насока са Решение № 1876 от
26.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1609/2022 г. и Решение №
1177 от 22.06.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1087/2022 г., както и
Решение 90/16.01.2023г. по к.а.н.д. 2861/2022г. на Адмс-Пловдив.
Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш като
незаконосъобразен следва да се отмени.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото.При така сключения договор за правна помощ възнаграждението е
договорено в размер на 400лв и същото е платено в брой.Според наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения именно 400лв. е
минимума предвид размера на глобата.Ето защо с оглед изхода на делото ще
5
следва ОД на МВР-Пловдив да бъде осъдено да заплати адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя ** в размер на 400лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4512484, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който се налага глоба от 800/осемстотин/ лева за нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП на С.
Л. Л., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив с БУЛСТАТ 129 009 870 да заплати на
С. Л. Л., ЕГН **********сторените по делото разноски в размер на
400/четиристотин/лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6