МОТИВИ по НОХД № 1415/2019г. пo описа на Районен съд Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала
обвинение и предала на съд подсъдимия А.Т.К., роден на
***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, българин, със средно
образование, женен, работи, ЕГН: **********, неосъждан, за извършено престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 НК, а
именно за това, че на
01.03.2016г. в гр. Русе, в качеството му на лице от състава на
Министерството на вътрешните работи - младши автоконтрольор
I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност-ОДПКПД“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на
ОДМВР - Русе, противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Р 2895 РН на стойност 1500 лв., собственост
на ОД МВР-Русе, като унищожил чрез срязване с остър предмет водно съединение,
свързващо термостата с водния радиатор, като причинената вреда е в размер на
55,00 лв. (петдесет и пет) лева на лекия автомобил и деянието е извършено от
лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК.
Преди даване ход на разпоредителното заседание съдът е
конституирал, на основание чл. 84, ал. 1 НПК, ОДМВР - Русе като граждански ищец
в наказателния процес и е приел за съвместно разглеждане предявения от ОДМВР - Русе,
с адрес гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ № 49 срещу
подсъдимия А.Т.К., ЕГН: **********, с адрес ***, граждански иск, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 55,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на деянието, за което е предаден на съд
подсъдимият имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 01.03.2016 г.
В хода и по реда на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при
същата фактическа обстановка и правна квалификация, както изложените в
обвинителния акт. Релевира фактически и правни доводи
за доказаност на обвинителната теза.
Защитникът на подсъдимия, заема становище, че
обвинението не е доказано по изискуемия от закона начин и от доказателствата по
делото не може да бъде обоснован извод, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, за което е предаден на съд.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият,
поддържа изложеното от неговия защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият,
моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства и писмените и веществени доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди инвокираните
от страните фактически и правни доводи, възведени в хода и по реда на съдебните
прения, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Т.К. е роден
на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, българин, със средно
образование, женен, работи, ЕГН: **********, неосъждан.
Към 01.03.2016г. подсъдимият А.К. се намирал в
служебно правоотношение с Министерството на вътрешните работи и изпълнявал
длъжността младши автоконтрольор I степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност-ОДПКПД“ на
сектор „Пътна Полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР Русе, на която
длъжност бил назначен със Заповед 336з-667 от 01.04.2015г. на Директор на ОДМВР
- Русе.
На 01.03.2016г. подсъдимият К., в изпълнение на
служебните си задължения застъпил наряд, съгласно утвърден график, за времето
от 19.00 часа на 01.03.2016г. до 07.00 часа на 02.03.2016г. заедно със
свидетеля мл. автоконтрольор Г.В.. Във връзка и при
изпълнение на служебните им задължения, същите ползвали служебен автомобил Опел
Астра с рег. № Р 28 95 РН, който автомобил бил зачислен
на ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ със заповед рег. номер
1063/31.08.2008г. на Директор Дирекция МТОСО - МВР, София. Автомобилът бил
снабден с камери за видеозаснемане на пътен контрол
(камери ВПК), като една от тях била насочена да снима към предния капак и
обхващала пространството пред автомобила. Към 01.03.2016г. в Сектор „Пътна
полиция“ били налични само два автомобила със системи за видеонаблюдение.
След извършен първоначален обход с автомобила, около 20,17 часа подсъдимият К.
и свидетелят В. се прибрали с него в сградата на Сектор „Пътна полиция“, като подсъдимият
паркирал автомобила на служебния паркинг в двора. Свидетелят В. слязъл от
автомобила и влязъл в сградата на Сектор „Пътна полиция“, във връзка с
изпълнение на служебните си задължения, по повод посетено преди това пътнотранспортно
произшествие. От своя страна подсъдимият К. останал в автомобила и извършил
проба за алкохол с техническо средство на участниците в същото, след което също
влязъл в сградата на сектора. Около 20,19.часа свидетелят К.М. ***, Сектор
„Пътна полиция“ излязъл от сградата на Пътна полиция и отишъл до автомобила, в
който бил подсъдимият К., за да вземе от автомобила работната станция за
отдалечен достъп, след което влязъл отново в сградата на сектора. Подсъдимият
останал при автомобила, отворил предния му капак и го закрепил в отворено
положение. След това с фенерче, което държал в лявата си ръка, осветил
двигателният отсек на автомобила и отворил носен от
него сгъваем нож, с допълнителни принадлежности, като с дясната си ръка насочил
същия към двигателния отсек. След това затворил капака
на лекия автомобил и влязъл в купето на автомобила. Непосредствено след това
той влязъл отново в сградата на сектора, като автомобилът останал паркиран в
двора на сектора със загасен двигател.
Около 22,15 часа подсъдимият К. и свидетелят В.
отново потеглили с лекия автомобил, като същият бил управляван от подсъдимия К.
и се отправили към района на ГКПП Дунав мост. По време на движението на
автомобила температурата на двигателя постепенно се повишила, което било
отчетено от уредите в купето на автомобила, поради и което 22,23 часа подсъдимият
К. преустановил движението на автомобила, слязъл от моторното превозно средство
и погледнал под долната част на двигателния отсек.
След това заявил на свидетеля В., че следва да сменят автомобила с друг, тъй
като този бил повреден. Подсъдимият К. изчакал известно време да спадне
температурата на двигателя и в 22,39 часа отново привел лекия автомобил в
движение, като в 22,53 часа нарядът се прибрал с него в двора на Сектор ПП
Русе. В 22,59 часа служебният автомобил бил вкаран в халето на пункта за
идентификация на МПС в Сектор „Пътна полиция“ – Русе, като подсъдимият отново
отворил предния капак и прегледал автомобила, след което го оставил там.
Подсъдимият К. и свидетелят В. взели друг лек автомобил, с който продължили да
изпълняват служебните си задължения до 07,00 часа на 02.03.2016г. За
извършената смяна на лекия автомобил било докладвано по телефона на свидетеля М..
При приключване на смяната подсъдимия К. изготвил кратка докладна за случая, като
описал, че за времето, когато бил в наряд на 01.03.2016г. като водач на лек
автомобил Р 2895 РН му направило впечатление, че от време на време
температурата се покачвала над 100 градуса и в 22,40 часа, движейки се по бул.
България температурата надвишила 100 градуса. Уведомил инспектор М. и ОДЧ за
техническата повреда на МПС-то и същото било сменено. След изготвяне на
докладната за повредата бил уведомен свидетеля С.С. -
началник група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
в Сектор ПП Русе, който от своя страна уведомил свидетеля Х.Х.
- началник сектор ФОУССД, а той го пренасочил за отреагиране
към завеждащия авторемонтната работилница /АРР/ - свидетеля Н.М..
На 02.03.2016г. свидетелят Н.М., отишъл в Сектор
„Пътна полиция“ и след извършен оглед на място, установил, че има теч на
охладителна течност от маркуч на водната система, след което автомобилът бил
изтеглен на буксир в авторемонтната работилница. Преди да демонтира маркуча,
свидетелят М., забелязал, че маркучът има цепнатина, от която изтича
охладителна течност. Свидетелят демонтирал повреденият маркуч и монтирал здрав
такъв, който след разрешение на прекия си началник свидетеля Х.Х., взел от охладителната система на друг служебен
автомобил, а именно лек автомобил с рег. № Р 28 93 РН. Направило му
впечатление, че съединението било неестествено спукано, но не уведомил никого
за това. Във връзка с извършения ремонт не били изготвени документи. Сваленото
от автомобила водно съединение било оставено от свидетеля Н.М. в работилницата,
в един кашон със стари водни съединения, в който кашон имало още около пет
водни съединения. След отремонтирването на
автомобила, същият бил върнат на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе.
На 20.03.2016г. в работилницата отново за ремонт на
охладителната система – спукан маркуч, различен от този, който е бил подменен,
постъпил лек автомобил с рег. № Р 28 95 РН. Отново била демонтирана спуканата
част и била монтирана здрава от друг автомобил.
След като случаите станали два на свидетеля М.
докладвал на началника си – свидетеля Х.Х., тъй като
му направило впечатление, че по второто съединение, както и по първото има
признаци на неестественост, а именно наличие на срез. По разпореждане на
свидетеля Х., двете водни съединения – това свалено от лекия автомобил и това,
което е било подменено при предходния ремонт и което към този момент се
намирало в кашона, където било първоначално оставено от свидетеля М., му били
предадени.
Непосредствено след това свидетелят Х. информирал
Директора на ОДМВР – Русе за случая и била назначена проверка.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена Техническа експертиза от 05.12.2016г., находяща
се на лист 3-8 от досъдебното производство, том ІІ, чието заключение съдът не
приема, тъй като вещото лице не е специалист в областта на криминалистиката, в
частност трасологични експертизи, а заключението по
назначената изготвена съдебно-техническа експертиза, касае отговори на въпроси
именно в този клон на науката.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена Техническа експертиза от 08.02.2017г., находяща
се на л. 30 - л. 35 от досъдебното производство, том ІІ, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, предвид това, че вещото лице притежава
следдипломна квалификация „Автотехнически експертизи“
и притежава специални знания в областта на „Двигатели с вътрешно горене“, като
едновременно с това вещото лице е отговорило на поставените му въпроси. От
заключението на същата се установява, че в двигателния отсек,
в близост до водното съединение няма остри детайли, от които да се получи
цепнатината, че при получаване на такава цепнатина е възможно появата на дим
(пара) при работещ двигател през предния капак на автомобила, че при наличие на
загуба на охладителна течност, температурата на двигателя след запалване
постепенно се повишава до критичното като при нефорсиращо движение на
автомобила е възможно за около 5 до 6 минути да се повиши температурата на
охлаждащата течност в двигателя след потегляне при наличие на получена
цепнатина във водното съединение, както и че е задължително спиране на
автомобила след установяване на критична температура, защото предстои изгаряне
на гарнитура и спукване на блока.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена, и Техническа експертиза от 19.06.2017г., находяща
се на л. 73 - л. 75 от досъдебното производство, том ІІ, чието заключение съдът
кредитира, като компетентно и обосновано, в частта му по т. 2 и 3, като
изготвена от лице притежаващо необходимите специални знания и не кредитира
заключението на вещото лице по т. 1 и т. 4 от същата, предвид това, че вещо
лице не притежава специални знания в областта на „Трасологията“.
Съгласно заключението на вещото лице по т. 2 и т. 3
от експертизата се установява, че проблеми в датчика за температурата не се намират
в пряка връзка с причинената повреда (сряз) във
водното съединение и че при наличие на спиране на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № Р 28 95 РН в диапазона 22,23 часа до 22,39
часа за 16 минути температурата на двигателя е възможно да спадне до около 60
градуса и при последващо привеждане на автомобила в
движение за около 8-10 минути при нефорсиран режим на двигателя същата може да
достигне до 100 градуса, като за максимално 16 минути автомобилът може да се
придвижи и след това ако продължи да се движи, може да се получи изгаряне на
гарнитурата.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена Съдебно-техническа експертиза – л. 13-18, Том II, касаеща съдържание на записи в представен за изследване
оптичен носител и снимки от АИС „БДС“, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано.
В хода на досъдебното производство е била назначена
и изготвена Съдебно-техническа експертиза, находяща
се на лист 51-68, том ІІ, касаеща видеозаписи,
съдържащи се в представени за изследване 2 бр. оптични носители, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано.
В хода на досъдебното производство са били приобщени
две съдебно-ценови икономически експертизи лист 38 – 39 том ІІ и лист 40 – 41
том ІІ като от същите се установява, че общата стойност за отстраняване на
повредата по лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Р 28
95 РН е 55,00 лева при средна пазарна цена на автомобила за региона от 1500
лева.
При предходното разглеждане на делото от друг състав на районния съд е
била назначена Трасологична експертиза № 18/БАЛ-67, находяща се на лист 141 – 146 от НОХД № 2135/2017 г., чието
заключение, прието и неоспорено от страните, настоящия съдебен състав кредитира
като компетентно и обосновано, по която вещите лица са дали заключение, че
върху представените за изследване два броя водни съединения са били установени
по едно нарушение, получено от пробождане с твърд предмет с остър връх и
заострен режещ ръб, като върху водното съединение с по-голямата дължина
(условно обозначено с обект „2“) е установено и второ нарушение, морфологията
на което не позволява да се определи точния механизъм на получаване и същото е
възможно да бъде получено от триене в твърд предмет. Вещите лица са дали
заключение, че нарушенията са причинени при въздействия с посока отвън-навътре
и отгоре-надолу (от горната страна на двигателния отсек)
спрямо водните съединения. Дадено е заключение, че не е възможно да се установи
дали нарушенията върху представените за изследване 2 бр. водни съединения са
причинени от един и същ или различни предмети, както и точният им вид и
размери.
Вещите лица изрично са посочили, че и при
микроскопско изследване на водно съединение „обект 1“ нарушението в целостта на
материала е непроходно (не прониква през стената на съединението), а при „обект
2“ от установените 2 бр. нарушения, едното от които е проходно в средата, а
другото, което е с линейна форма е непроходно, с липса на повърхностния слой.
При предходното разглеждане на делото от друг
състав на районния съд е била назначена и изготвена Автотехническа
експертиза, находяща се на лист 180-190 по НОХД №
2135/2017 г., във връзка с констатираните повреди по двигателя на автомобила,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано.
В хода на въззивното
производство при предходното разглеждане на делото е била назначена и изготвена
Техническа експертиза № 19/БАЛ-20, находяща се на
лист 140-149 от ВНОХД № 524/2018 по описа на Окръжен съд – Русе, обект на която
е водно съединение, изследвано в Протокол за извършена трасологична
експертиза № 18/БАЛ-67 от 27.02.2018г., в която водното съединение е посочено
като „обект 1“, и съгласно заключението на тази експертиза, при запълване на
охладителната система на автомобила на процесния
автомобил Опел Астра с рег. № Р 28 95 РН, от мястото
където е нарушена целостта на съединението е установен теч (пропуск) на
охладителна течност. Дадено е заключение, че нарушението на водното съединение
през цялата му стена, води до изтичане на охладителна течност и намаляване на
охладителната течност при работа на двигателя и води до повишаване на неговата
температура, като при по-високи температури на охладителната течност и при
нейното изтичане е възможно да се появи дим в двигателното отделение във вид на
пара. Дадено е заключение, че при движение на процесния
лек автомобил с нарушение на водното съединение, най-вероятно неговата
температура е достигнала до 100 градуса по целзий, но след замяната на същото не
са били установени други повреди по двигателя. Вещите лица са посочили, че не
може да бъде даден еднозначен отговор до колко градуса е загрял автомобила.
Обоснован е извод, че автомобилът не е могъл да се използва по предназначение
при наличие на изтичане на охладителна течност. Дадено е заключение, че при
направен оглед не са установени детайли, които биха могли да нарушат целостта
на водните съединения и на последно място е дадено заключение, че нарушение със
сходни характеристики, като нарушението установено върху водното съединение, би
могло да се получи при пробождане с голямо или малко острие от джобен, сгъваем
многофункционален нож, с няколко работни остриета и накрайници, произведен от
компанията „Victorinox“.
Така изложената фактическа
обстановка, съдът приема за безспорно установена след анализа на събраните по
делото гласни доказателства приобщени, чрез обясненията на подсъдимия и
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Х.Н.Х., Г.Е.В.,
Н.В.М., Б.П. Тодорово, С.Н.С., К.И.М., М.Р.И., М.В.А.,
Д.Н.Г., И.А.И., Д.Т.Ч. и Г.П.Ц., прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства и писмени доказателствени средства и предявените на
страните по реда на чл. 284 НПК веществени доказателства – използвано гумено
водно съединение, използвано гумено тройно съединение, и два диска съдържащи
записи от видеозаснемане.
След анализ на ангажираните
гласни доказателства, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Х.Н.Х.,
Г.Е.В., Н.В.М., Б.П.Т., С.Н.С., К.И.М., М.Р.И., М.В.А.,
Д.Н.Г., И.А.И., Д.Т.Ч. и Г.П.Ц., като депозирани от лица, непосредствено
възприели фактите, за които свидетелстват и чиито показания се намират в
корелативно единство с приобщените по делото писмени и веществени доказателства
и писмените доказателствени средства.
Не са налице съществени
противоречия в информационните изявление, съдържащи се в показанията на
посочените свидетели, което от своя страна съгласно разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 НПК, да налага съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства приема
и кои отхвърля.
При оценката на обясненията
на подсъдимия, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствената
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че по
време на смяната на 01.03.2016г., подсъдимият е доливал охладителна течност и
че е затягал скобата на губеното съединение, тъй като в тази им част, същите
напълно се опровергават от приобщените по делото веществени доказателства –
видеозаписи от камери
за видеозаснемане на пътен контрол (камери ВПК)
Анализът на възприетата от
съда доказателствено обезпечена фактология и извършената оценка на
доказателствените източници налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Деянието, за което
подсъдимият е предаден на съд, а именно, че на 01.03.2016г. в гр.
Русе, в качеството му на лице от състава на Министерството на вътрешните работи
- младши автоконтрольор I степен в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност-ОДПКПД“ на сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР - Русе, противозаконно
повредил чужда движима вещ – лек автомобил „Опел Астра“
с рег. № Р 2895 РН на стойност 1500 лв., собственост на ОД МВР-Русе, като
унищожил чрез срязване с остър предмет водно съединение, свързващо термостата с
водния радиатор, като причинената вреда е в размер на 55,00 лв. (петдесет и
пет) лева на лекия автомобил и деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2,
т. 6 НК не е
доказано, по начина изискващ чл. 303, ал. 2 НК.
По делото въз основа на
извършената оценка на доказателствената съвкупност не се установиха преки
доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, а именно извършени
действия от страна на подсъдимия действия – срязване с остър предмет на водно
съединение, свързващо термостата с водния радиатор на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Р 28 95 РН на 01.03.2016г.
Налице са само и единствено
косвени такива, а именно видеозаписите от системата за видеозаснемане
на пътен контрол в автомобила и заключението на изготвената Техническа експертиза № 19/БАЛ-20.
Допустимо е обвинението да
бъде доказано по несъмнен начин и само въз основа на косвени доказателства, но
в този случай, същите следва да образуват такава логическа и хармонична верига,
която безспорно и без всякакво съмнение да установява и доказва главният факт,
подлежащ на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, а именно
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
В настоящия случай от
видеозаписа от монтираната в лекия автомобил камера за видеозаснемане
на пътен контрол (камера ВПК), която е била насочена да заснема към предния
капак и пространството пред автомобила, се установява, че подсъдимият извършва
действие, което категорично не може да бъде прието, че представлява въртеливо
движение, харектерно при затягане или завиване на
скоба, но не се и установява по безспорен, и категоричен начин конкретното
действие извършено от подсъдимия, към коя конкретно част или агрегат е насочено
и в какво се изразява същото, за да може да се направи обоснован извод, че
същото е причинило именно посочените от страна на държавното обвинение
увреждания на охладителната система на автомобила. Налице е само и единствено
действие от страна на подсъдимия, което е възможно да причини посочените от
вещите лица в Протокол за извършена експертиза № 18/БАЛ-67, увреждания по
„обект 1“, но не и уврежданията по „обект 2“ (лист 145 от НОХД № 2135/2017г.),
тъй като тъй самите вещи лица за уврежданията по това водно съединение дават
заключение, че същите са били причинени, вероятно от неколкократни
въздействия, а такива неколкократни действия от
записа не се установяват. Извод, че посредством действията извършени от
подсъдимия е било причинено някое от описаните от вещите лица увреждания, с
оглед съдържанието на видеозаписа, може да бъде изведен само и единствено като
предположение, но не и като безспорно установен и доказан факт.
Отделно от това видно от
показанията на свидетеля М., който именно е демонтирал съединението на 02.03.2016г.,
след приобщаване на депозираните от него показания пред друг състав на съда и в
хода на досъдебното производство, същият изрично посочва, че „Първият срез,
който установих е на трипътното съединение. Вторият
път е на другия (втория) маркуч, който е с еднаква дебелина. (лист 54 от
делото). Видно от заключението на вещите лица изготвили техническата експертиза
обективирана в Протокол за извършена експертиза № 18/БАЛ-67, посоченото от този
свидетел трипътно съединение е условно означено в
експертизата като „обект 2“, по което са установени 2 бр. нарушения в целостта
на материала, като едното е проходно в средата, с неправилна линейна форма и с
максимална дължина около 25 мм, почти напречно разположено, а другото нарушение
е с неправилна форма, непроходно, с липса на повърхностния слой и максимални
размери 34х5 мм, като във връзка с нарушението с линейна форма вещите лица са
дали заключение, че същото най-вероятно е получено от неколкократно
въздействие, а по отношение на другото увреждане, което е с неправилна форма е
дадено заключение, че морфологията на нарушението не позволява да се определи
точния механизъм на получаване и същото е възможно да бъде получено от триене в
твърд предмет, а въздействието да е било тангенциално с посока отгоре-надолу.
Наличието в посоченото от
свидетеля М. трипътно съединение, което е подменено
от него на 02.03.2016г. на две нарушения на неговата цялост, едното от които е
непроходно, а другото, което е проходно е възможно да бъде получено от триене в
твърд предмет и не може да бъде определен точния механизъм на неговото
получаване, не може да обоснове единственият възможен извод, че изтичането на
охладителна течност от лекия автомобил на дата 01.03.2016г. е в резултат на
действия извършени от страна на подсъдимия.
Съпоставени показанията на
свидетеля М., в частта им, кое точно съединение е свалил от процесния
автомобил на 02.03.2016г., а именно трипътното такова
и посочените от вещите лица две увреждания по това съединение, едното от което
е възможно да бъде получено от триене в твърд предмет, а другото да е получено
в резултат на неколкократно въздействие, съпоставено
с действията на подсъдимия от видеозаписа камерата за видеозаснемане
на пътен контрол, с която е бил снабден автомобила, сугестират тезата на държавното
обвинение, че на инкриминираната дата, в резултат на действия на подсъдимия е
била нарушена целостта на това водно съединение, което именно да е било причина
за прегравянето и последващата
смяна на автомобила.
Самият свидетел М. в депозираните
от него показания изнася, че след свалянето на съединението от автомобила на
02.03.2016г. е поставил същото в кашон в работилницата, където е имало още
четири – пет повредени съединения и едва след установената от него втора
идентична повреда по водно съединение на същия автомобил, което е станало на
20.03.2016г., свидетелят е уведомил прекият си ръководител – свидетелят Х., на
когото е предал и двете съединения – това непосредствено свалено от него на
20.03.2016г. и това, което е поставил в кашона, в който е имало и други водни
съединения и откъдето именно го е извадил, за да го предаде. Тези действия на
свидетеля М. – оставянето на сваленото автомобила водно съединение в кашон
заедно с други съединения, където същото е престояло около 20 дни и предаването
заедно на двете водни съединения на свидетеля Х., който в последствие ги е
предал с протокол за доброволно предаване, също според настоящия съдебен състав
не може да обоснове категоричен извод, кое точно съединение е било демонтирано,
именно на 02.03.2016г. и дали е било приобщено конкретното свалено на
02.03.2016г. водно съединение или пък е било предадено друго такова от
наличните в кашона. Останалите водни съединения не са изследвани и не им е
извършван оглед, за да бъде безспорно установено, че по същите липсват
увреждания, които да са идентични с тези, установени по предадените и приобщени
съединения и в тази връзка не са налице безспорни доказателства, че именно това
извадено от кашона от свидетеля водно съединение е приобщеното по делото, както
и не са налице доказателства, които да сугестират
показанията на свидетеля М., че на 02.03.2016г. е свалил от автомобила именно трипътното водно съединение.
Обект на изследване в
експертизата назначена в хода на ВНОХД № 524/2018г. по описа на Окръжен съд –
Русе е било само и единствено съединението, което в Протокола за извършена
експертиза № 18/БАЛ-67 е условно обозначено като „обект 1“, което е било, както
посочва свидетеля М., свалено вторият път, което също изключва възможността
именно това съединение да е увредено на инкриминираната дата 01.03.2016г.
От всички останали събрани в
хода на производството по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите Г.Е.В., Б.П. Тодорово, С.Н.С., К.И.М., М.Р.И.,
М.В.А., Д.Н.Г., И.А.И., Д.Т.Ч. и Г.П.Ц. еднозначно се установява, че процесния автомобил е бил технически неизправен и се е
случвало и друг път същият да губи охладителна течност и да прегрява, което от
своя страна обосновава извод, че съществува реална възможност установените от
вещите увреждания да са били причинени, както преди така и след инкриминираната
дата.
Съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, която по своята същност представлява развитие на един от
основните принципи, на които се гради наказателния процес, а именно принципа за
невиновност, залегнал в чл. 16 НПК, съдът може да признае подсъдимия за виновен
единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В настоящия случай, както бе
посочено не са налице преки доказателства, в подкрепа на обвинението, а
косвените такива не могат да обосноват единственият възможен и лишен от
всякакви съмнения извод, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
състава на престъплението, за което е предаден на съд. От доказателствата по
делото безспорно се установява само и единствено някакво действие извършено от подсъдимия,
което може само и единствено да се предполага, че се намира в пряка причинно
следствена връзка с установените увреждания, но не може да бъде установено и
доказано по изискуемия от закона начин, а именно несъмнено и категорично, че
посредством същото е унищожен маркуч на охладителната система на автомобила, в
резултат на което да е последвало като пряка и непосредствена последица,
повреда на същия, тъй като по посоченото от страна на свидетеля М. водно
съединение – трипътно съединение, което същият е
подменил на 02.03.2016г., вещите лица са дали заключение, че са налице две
нарушения на неговата цялост, едното от които нарушения е възможно да бъде
получено от триене в твърд предмет.
Изискването на чл. 303, ал.
2 НПК означава, че колкото и висока да е степента на вероятност подсъдимият да
е автор на престъплението, това си остава вероятност и не може да създаде
твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда
относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито
и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че
подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението, за
което е предаден на съд.
Единствено и само от безспорно
установеното отваряне на капака на двигателния отсек
и извършено някакво действие от страна на подсъдимия, което дори и да не е
това, което същият твърди в своите обяснения, а именно че е затегнал скобата на
водното съединение, не може да обоснове извод, а още по-малко единственият
такъв, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден
на съд, като е унищожил чрез срязване с
остър предмет водно съединение, свързващо термостата с водния радиатор, а това си остава единствено
и само едно предположение.
По изложените мотиви съдът
призна подсъдимият за невинен и го оправда по повдигнато му обвинение за
извършено престъпление по чл. 216, ал. 5,
пр. 3 вр. ал. 1, вр. чл.
142, ал. 2, т. 6 НК, а именно за това, че
на 01.03.2016г. в гр. Русе, в качеството
му на лице от състава на Министерството на вътрешните работи - младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност-ОДПКПД“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ на ОДМВР - Русе, противозаконно повредил чужда движима
вещ – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Р 2895 РН
на стойност 1500 лв., собственост на ОД МВР-Русе, като унищожил чрез срязване с
остър предмет водно съединение, свързващо термостата с водния радиатор, като
причинената вреда е в размер на 55,00 лв. (петдесет и пет) лева на лекия
автомобил и деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК.
По гражданският иск.
Депозиран е граждански иск,
с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, предявен от ОД МВР - РУСЕ, с адрес гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“
№ 49 срещу подсъдимия А.Т.К., ЕГН: **********, с адрес ***, граждански иск, за
сумата в размер на 55,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените в
резултат на деянието, за което е предаден на съд подсъдимият имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
01.03.2016 г.
Правното основание на
предявения иск е деликтно – чл. 45 ЗЗД, поради и
което, за да бъде уважен същият следва да бъде доказано, че вследствие на
виновно противоправно поведение, в правната сфера на ощетеното
юридическо лице са настъпили имуществени вреди в претендирания
размер, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от
подсъдимия деяние.
Съдът намира гражданския
иск, за недоказан по своето основание, тъй като не беше установено и доказано
подсъдимият да е осъществил състава на престъплението, в резултат на което да
са настъпили увреждения в правната сфера на ощетеното
юридическо лице, поради и което съдът отхвърли изцяло предявения гражданския
иск като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 190, ал. 1 НПК, разноските остават за сметка на държавата.
По гореизложените мотиви
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: