Разпореждане по дело №1014/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид както следва.

Производството е по чл. 129, ал. 3, изр. последно вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. И. К. вх. № 3252/23.05.2013 г. срещу определение № 2969/09.04.2013 г. на РС Б. по гр.д. № 392/ 2013 г., с което искова молба вх. № 940/14.02.2013 г. е върната поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищцата не е получавала покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 1019/2012 г. по описа на Ч. В. Т. с район на действие ОС Б., образувано по повод на издадена заповед за незабавно изпълнение, както и че не била уведомена за образуване на изпълнителното дело. С определение № 1359/18.02.2013 г. РС Б. е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на иска и да представи доказателства за заплащане на държавна такса по сметка на РС Б.. В определения от съда срок ищецът не е обосновал правен интерес и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната с атакуваното определение. В депозираната частна жалба срещу определението ищецът твърди, че за него съществува интерес от предявяване на иска, понеже според него е изтекъл и срокът за подаване на възражение по чл. 423 ГПК. Поддържа се, че предявяването на отрицателен установителен иск с горепосочения петитум е единственото му средство за защита.

Окръжен съд Б., след като обсъди събраните по делото данни и доводите в частната жалба, приема следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на инстанционен котрол акт, поради което е допустима.

По същество жалбата е неоснователна поради следните аргументи.

На първо място, съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК предявяване на установителен иск за установяване на несъществуването на определен факт се допуска само в случаите, предвидени в закон. Отрицатален установителен иск за признаване за установено, че покана за доброволно изпълненине не е била връчена на лице в българсктото законодателство не е предвиден и следователно същият е недопустим.

На второ място, ищцата обосновава правния си интерес във връзка с възможността да се защити срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № 703/2012 г. по описа на РС Разлог. В исковата молба се твръди, че подаденото от нея възражение по реда на чл. 414 ГПК не е било прието като депозирано след законоустановения срок. След изтичането на срока за възражение на длъжника издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Получава се ефект, който е аналогичен на силата на пресъдено нещо. Възраженията на длъжника срещу съществуването на дълга по исков ред са преклудирани. Извън уредените в заповедното производство способи за защита длъжникът няма право на друг иск за защита. Това разбиране се налага с оглед обстоятелството, че предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозиране на немотивирано възражение, неподкрепено с доказателства, за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск извън предвидените възможности за защита в заповедното производство. В този смисъл са Определение № 688 от 14.12.2009 год. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 год. на ІІІ ГО, ГК, Определение №643 от 02.11.2009 год. по ч. т .д. № 680/2009 год. на ІІ ТО, ТК на ВКС и Определение №244 от 12.05.2010 год. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 год. на ІІІ ГО, ГК, както и Определение № 956 от 22.12.2010 год. на ВКС по ч. гр. д № 886/2010 год. на І ТО, съгласно което са недопустими искове за признаване за установено, че ищцът – настоящ частен жалбоподател не дължи сумата по заповедта за изпълнение / иск по чл. 124, ал. 1 ГПК/ и иск установяване на недействителност на договор за кредит и на договор за поръчителство.

Способите за защита в рамките на заповедното производство са например иск по чл. 424 ГПК в хипотезата на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства в срока на възражение и възражение до окръжния съд по чл. 423 ГПК.Обстоятелството дали срокът по чл. 423 ГПК е изтекъл не е предмет на настоящото производство. Съществува и възможност за предявяване на отрицателен уставителен иск по реда на чл. 439 ГПК въз основа на факти, настъпили след изтичане на срока за подаване на възражение.

Също така, евентуалното пропускане на сроковете за депозиране на възражение не обосновава интерес от предвявяване на отрицателния уставителен иск по силата на обстоятелството, че процесуалните срокове са императивни и ако тяхното изтичане доведе до негативни последици за жалбоподателя, то това обстоятелство не поражда правен интерес от предявяване на иск. Правният интерес се обуславя от даден правен спор, а не от пропускане на възможност да се осъществят предоставени от закона възможности за защита.

Поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск определението на РС Б. трябва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2969/09.04.2013 г. на РС Б. по гр.д. № 392/ 2013 г.

Определението може за бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването.

Председател: Членове: