Решение по адм. дело №245/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 119 от КСО.

С Решение №28/10.06.2025г. на Директор на ТП на НОИ Габрово е отхвърлена жалба вх. №3209-07-37-11/15.05.2025г. на С. К. Г. от гр. Трявна срещу разпореждане [номер]-00-459-3/28.04.2025г. на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Габрово.

В законоустановения срок С. К. Г. е обжалвала така постановеното Решение №28/10.06.2025г. Директор на ТП на НОИ Габрово, с което е отхвърлена жалбата на С. Г. от гр. Трявна срещу разпореждане [номер]-00-459-3/28.04.2025г. на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Габрово, както и самото Разпореждане.

В жалбата се излага че обжалваното Решение било неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие на закона. Сочат се като нарушени нормите на чл. 35 АПК, чл. 7, чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК, както и тези на чл. 9, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 АПК и чл. 36, ал. 1 АПК. В хода на проведеното административно производство било безспорно установено, че С. Г. като гражданин на страна член на ЕС била лице, спрямо което е приложим Регламент /ЕО/№883/2004. И по- специално на разпоредбата на чл. 11, §1 от Регламента.

В жалбата се твърди, че С. Г. била подала Заявление за отпускане на ПОБ на 23.03.2023г. по правилата на чл. 65, §2 от Регламент /ЕО/№883/2004, като била уведомила че трудовия й договор бил прекратен на 28.02.2023г. На 24.03.2025г. бил получен СЕД Н002, който удостоверявал че Г. работила до 20.07.2023г. и подлежала на осигуряване в Словакия, въпреки че тя пребивавала и живяла в България след 24.03.2025г. Административният орган не бил изисквал насрещна проверка на предоставената информация, а наличната такава от словашка страна на съответствала на действителността. СЕД U004 съдържала информация за заплата, която Г. никога не била получавала след 01.03.2025г. тъй като след този период тя се била прибрала в България и не била извършвала никаква трудова дейност, която се състояла от гледани и грижи за възрастни хора в Германия, и което като дейност изключвало възможността да се осъществява от разстояние.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения, отмяна на Решение №28/10.06.2025г. на Директор на ТП на НОИ Габрово, както и на разпореждане [номер]-00-459-3/28.04.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при НОИ Габрово.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, като не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител.

Процесуалният представител на ТП на НОИ Габрово се явява лично. Оспорва подадената жалба. Счита че жалбата е неоснователна, поради което на Решение №28/10.06.2025г. на Директор на ТП на НОИ Габрово, с което е отхвърлена подадената от С. Г. жалба против разпореждане [номер]-00-459-3/28.04.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при НОИ Габрово следва да бъде потвърдено.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

Със Със Заявление №071-00-459-1/21.03.2023г., г-жа Г. е поискала отпускане на ПОБ. Декларирала е, че трудовото й правоотношение е прекратено от 01.03.2023г., като е упражнявала трудова дейност в Германия от 21.04.2022 г. до 01.03.2023 г. С писмо изх.№У-071-00-459-1/22.03.2023г. е уведомена за необходимостта да представи документи за установяване на осигурителни периоди в държава-членка на ЕС и декларация за пребиваване. На 10.04.2023 г. С. Г. е подала декларация за пребиваване и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди, в което е посочила, че е работила от

21.04.2022г. до 28.02.2023г. в Германия. Представила е документи за упражнявания труд.

Предвид това, на същата дата служебно е изискана информация от компетентната институция на Германия за осигуряването на лицето там.

С разпореждане [номер]-00-459-1/12.04.2023г. производството по отпускане на ПОБ е спряно до получаване на необходимата информация.

На 25.01.2024 г. със СЕД 017 (осигурителни данни) за периода 21.04.2022г- 28.02.2023г. германската страна е удостоверила период на осигурена заетост от 21.04.2022г. до 17.08.2022г. На 14.02.2024г. със СЕД Н002 е посочено, че не може да представи СЕД U004 /информация за заплата/. На 20.12.2024г. /СЕД Н001/ е посочила, че няма друг осигурителен период, а на 23.01.2025г. /СЕД Н001/- че заетостта от м. септември 2022г. до м. февруари 2023г. не е германски осигурителен период, а вероятно словашки. С Писмо №3209-07-37#4/24.01.2025г. С. Г. е информирана, че следва да посочи осигурителя и период на осигуряване. В отговор Г. е подала Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди с вх. №3209-07-37-5/19.02.2025г. като в него е посочила, че от Словакия следва да се удостовери периода 13.09.2022г.- 28.02.2023г. и прилага документ на словашки език. На 06.03.2025г. /СЕД Н001/ от германска страна е посочено, че няма информация за заплатите.

Въз основа на Заявлението от 19.02.202 г. и представените документи от словашка страна, на 20.02.2025г. служебно е изискана информация от компетентната институция на Словакия за осигуряването на С. Г. там. На 14.03.2025 г. словашката страна е удостоверила период на осигурена заетост от 17.09.2022, г. до 20.07.2023 г. (СЕД U017), предоставила е информация за заплата (СЕД U004) и е уведомила, че причината за прекратяване на правоотношението не може да бъде потвърдена (СЕД Н001). На 17.03.2025г. е изискано повторно уточняване, като е посочено, че следва да се актуализира СЕД U017. На 24.03.2025 г. е постъпил отговор (СЕД Н002), в който словашката страна сочи, че срокът на работа е от 17.09.2022 г., като от 17.09.2022 г. до 20.07.2023 г. е период на осигуряване за безработица, а от 21.07.2023 г. продължава, но има прекъсване на осигуряването.

Изискана е информация от ОД на МВР за излизането и влизането на С. Г. от и в страната. В отговор с посочено, че последно е влязла в страната на 04.03.2023 г., но данните за пътуванията в ЕС са непълни след 01.01.2007 г. Отново е изискана информация от словашката страна, за това дали от 01.03.2023 г. до 20.07.2023 г. лицето е упражнявало трудова дейност и пребивавало в държавата-членка на ЕС. В отговор от 01.04.2025 г. (СЕД НО02) е посочено, че потвърденият като осигурителен период от 17.09.2022г. до 20.07.2023г. е правилен, а отговорност носи работодателя. С писмо изх. №3209-07-37#9/08.05.2025г. С. Г. е уведомена за постъпилата информация.

При анализ на представените писмени доказателства, включително тези от чужди страни се установява, че Заявление №071-00-459-1/21.03.2023г. /Споразумение за изпращане на служител за извършване на работа в службата на Словашката република в друга държава-членка на ЕС -2 бр./ С. Г. е била командирована за работа, съответно за срок от 30.10.2022г. до 30.10.2023г. и от 30.11.2022г. до 30.11.2023г.,

С разпореждане [номер]-00-459-2/24.04.2025г. спряното производство по отпускане на ПОБ е възобновено. Постановено е разпореждане [номер]-00-459-3/28.04.2025 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, с което на С. Г. е отказано отпускането на ПОБ, тъй като към 21.03.2023 г. тя подлежи на задължително осигуряване по законодателството на Словакия.

Недоволна от така издаденото разпореждане [номер]-00-459-3/28.04.2025г. на ръководител на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ Габрово, С. Г. е оспорила същото, като с Решение№28.10.06.2025г. Директор на ТП на НОИ Габрово е отхвърлил подадената жалба като неоснователна.

Предвид изложеното, при преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна поради следното:

Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

С. Г. е поискала отпускане на ПОБ, считано от 01.03.2023г., със заявление №071-00-459-1/21.03.2023г. Декларирала с, че преди прекратяване на осигуряването си на 01.03.2023г. е работила в Германия. От германската институция е потвърден период на осигуряване в Германия от 21.04.2022 г. до 17.08.2022г.

Установено е, че осигуряването е продължило в Словакия. Словашката компетентна институция е потвърдила период на осигуряване за безработица в Словакия от 17.09.2022г. до 20.07.2023г. След поискани допълнителни уточнения, е потвърдено че данните са верни. По данни от документи представени от С. Г. се установява че тя е била командирована от словашки работодател за работа в ЕС за срок и след 20.07.2023г. не са налице нови данни за осигуряването на Г. в Словакия.

От изложеното по- горе, предвид представените писмени доказателства, събрани в хода на административното производство се установява, че по отношение на С. Г. не са налице предпоставките, визирани в чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО. Установено е, че С. Г. е била осигурена за безработица за периода 17.09.2022г. до 20.07.2023г. Осигуряването й е продължило и от 21.07.2023г., но е налице прекъсване на осигуряването, като видно от документите представени от Словакия, този период на прекъсване е без крайна дата, или такава не е известна. В този смисъл не може да се приеме че е налице прекратяване на осигуряването по отношение на С. Г., каквото е изискването на посочената по- горе разпоредба на чл. 54а КСО. В случая следва да се направи разграничение между прекъсване на осигуряването и прекратяването му, като с оглед на тази разлика се преценяват и сроковете за изчисляване на период на осигуряване и др. Прекратяване на осигуряването представлява преустановяване на осигурителната връзка между осигурено лице и осигурител, за разлика от прекъсването което има временен характер.

Без значение в случая е обстоятелството къде живее/пребивава С. Г.. Този факт е ирелевентен досежно осигуряването на лицето съобразно изискванията на КСО.

Настоящият съдебен състав на ГАС, при преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност споделя доводите на административния орган, изложени както в оспорения съдебен акт, така и в позицията му по делото.

В случая не се доказа твърдението на С. Г., че отговаря на условията за отпускане на ПОБ при условията на чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. Преценката е осъществена от надлежния административен орган въз основа на представените от Г. документи и информация относно трудовата й заетост, като същото е съобразено и със относимите правни норми, както на българското законодателство /КСО/, така и на приложимите разпоредби на европейското право.

По изложените по- горе съображения съдът не споделя изразеното от жалбоподателя становище, а именно че за процесния период дължимото се обезщетение за безработица на С. Г. е неправилно определено като недължимо.

Административния орган е постановил един правилен и обоснован административен акт, който като такъв следва да бъде потвърден.

Изложените от жалбоподателя доводи са неправилни, неоснователни и недоказани, не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и поради това настоящият съдебен състав не ги споделя, предвид на което жалбата на С. К. Г. следва да бъде оставена без уважение, като оспорването бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Решение №28/10.06.2025г. на Директор на ТП на НОИ Габрово с което е отхвърлена жалба вх. №3209-07-37-11/15.05.2025г. на С. К. Г. от гр. Трявна срещу разпореждане [номер]-00-459-3/28.04.2025г. на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Габрово са правилни и обосновани и като такива следва да бъдат оставени в сила.

Предвид изхода на делото, с оглед отхвърляне на оспорването и факта, че, че ответника ТП на НОИ Габрово, представлявано от Директор не е направил искане за разноски, то такива не следва бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на С. К. Г. от гр. Трявна против Решение №28/10.06.2025г. на Директор на ТП на НОИ Габрово с което е отхвърлена жалба вх. №3209-07-37-11/15.05.2025г. на С. К. Г. от гр. Трявна срещу разпореждане [номер]-00-459-3/28.04.2025г. на Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Габрово, като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.