Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.11.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 10 441/2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в
размер на 25 050 лв.
Ищцата Е.Б.Ц. твърди, че на 13.06.2019 г., около 18.30 часа, в гр. София, на
кръстовището, образувано между бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Ангел Кънчев“, при
движение по левия тротоар на ул. „Ангел Кънчев“, достигайки до пресечката с ул.
„Неофит Рилски“ пресякла пътното платно и се насочила да стъпи на продължението
на тротоара на ул. „Ангел Кънчев“. На ъгъла между двете улици, тротоарът бил
във видимо неремонтиран вид, с неравен бордюр и липса на положена настилка.
Твърди се, че успяла да стъпи с десния крак на тротоара, но когато направила
крачка с левия крак се спънала в по-високите тротоарни бетонни павета, останали
над нивото на останалата разбита и неремонтирана настилка, загубила равновесие
и паднала, удряйки дясната част на челото си. Впоследствие и с оглед опасения
от счупване и сътресение на мозъка посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където била
прегледана и се установило навяхване на лявата глезенна става и множество
кръвонасядания по лицето и крайниците. На 17.06.2019 г. била освидетелствана от
специалист по съдебна медицина, който установил наличие на контузия и подкожен
хематом в областта на челото вдясно, навяхване на лява глезенна става,
кръвонасядане в областта на левия палец, кръвонасядания в областта на клепачите
на дясното око, по дясната ръка, дясното коляно и охлузвания в областта на
дясното коляно. Изложени са фактически твърдения, че с оглед увредите търпяла
болки и страдания. Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на
иска и от съда се иска да осъди ответникът СО да й заплати сума в размер на 25 050
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва
иска в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител. Заявява
възражение за съпричиняване.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Л..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от
юрк. Г..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението си
съдебният експерт е обосновал извод, че на Е.Ц. са причинени травматични
увреждания, изразяващи се в контузия и подкожен хематом в областта на челото
вдясно, навяхване на лявата глезенна става, кръвонасядане в областта на левия
палец – ръка, кръвонасядания в областта на клепачите на дясното око, по дясната
ръка, дясното коляно и охлузване в областта на дясното коляно. Вещото лице е
посочило, че е налице причинно-следствена връзка между претърпяното увреждане и
процесното събитие – падане вследствие спъване в неравности от неремонтиран
тротоар. Посочено е, че причинените болки и страдания са били най-интензивни
непосредствено след травмата в първите 6-7 дни, с постепенно затихващ характер
в рамките на 15-20 дни.
В съдебно заседание на 01.06.2020 г.
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.В.Ш..
По делото са представени и медицински
документи от ищеца въз основа, на които е изготвена обсъдената по-горе СМЕ.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
Страните не спорят, че 13.06.2019 г.
ищцата е претърпяла инцидент вследствие падане на тротоара с оглед наличие на неремонтиран
участък от същия. Фактът на инцидента се установява и от събраните по делото
гласни доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед нормата на
чл. 8 ал.3 от ЗП вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична
общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на
пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в
нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и
пътните принадлежности. Дефинитивната норма
на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на пътя” е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното платно” е
установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите и
др...”. При съвкупен анализ на тези разпоредби настоящият съдебен състав
намира, че процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя,
представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да
поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения
по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища,
в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно
дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а
чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Наличието на неремонтиран участък на тротоара е установено от свидетелските
показания.
С оглед на горните
съображения съдът намира, че в тежест на ответника
е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е
изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и
безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им
предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.
От ангажираните по делото писмени
доказателства – медицински документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се
установява, че вследствие падането върху неремонтиран и неравен участък от тротоара
ищцата е получила травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от събраните гласни
доказателства по делото – СМЕ и свидетелски показания.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищцата бяха ангажирани доказателства, установяващи по
несъмнен начин, че претендираните от същата претърпени неимуществени вреди са
причинени от противоправно бездействие на лица по повод или изпълнение на
възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия вредоносен
резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и действията на служители на
ответника. Разпитаният свидетел, заключението на СМЕ и писмените доказателства категорично
установяват, че в следствие на инцидента /падане, вследствие неремонтиран
неравен участък на тротоара/ същата е преживяла и болки и страдания, които са били
с продължителен характер във времево отношение и интензивни като степен на
мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно
и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило
вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното като в настоящото производство доказателствената сила на тази
презумпция не бе разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в
хода на производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение на
възложената им работа са причинили вреди на ищцата, за които би носил
отговорност – ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:Ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Съдът след
като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на
непозволеното увреждане, възрастта на ищцата, интензитета на преживените от нея
негативни емоции, периодът от време, през който същият е трябвало да търпи тези
последици /6-7 дни интензивни болки, със затихващ характер в рамките на 15-20
дни/ и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди искът следва да се уважи за сумата от 2 000
лв., а за горницата до пълния предявен размер да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
При проведено насрещно доказване, ответникът е противопоставил възражение
за съпричиняване. При ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира
същото за неоснователно. Няма данни по делото, ищцата с поведението си да е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. С оглед събраните свидетелски
показания, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в посока, че
ищцата не е проявила нужната съобразителност и предпазливост при стъпване на
тротоара, каквито са твърденията на ответника в депозирания писмен отговор.
Съвсем отделен въпрос е, че съобразно чл. 3 ал.1 от ЗДвП, лицата които
стопанисват пътищата следва да организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, а
не да разчитат или вменяват задължения на други правни субекти да предприемат активни действия, за да ограничат или избегнат
неблагоприятни последици за здравето си, предвид бездействието на органа, отговарящ
за състоянието на тротоарите, като част от пътя, с оглед характеристиката му на
пътна принадлежност.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Съобразно представеният списък на
разноски по чл. 80 от ГПК процесуалният представител на ищеца е заявил искане
да му бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Това
основание е посочено в адвокатското пълномощно, легитимиращо адв. Л. с валидна
представителна власт / стр. 52/. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок,
поради което е основателно. С оглед цената на заявения иск, минималното
адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 1 281,
50 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен
състав намира, че това е и адекватния размер на възнаграждението. Припадащата
се част от него, съобразно уважената част от иска възлиза на 102, 32 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 276, 05 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 99, 96 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени
от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД
във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Е.Б.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. А.В. сумата от 2 000 /две хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
падане при неремонтиран участък на тротоара на 13.06.2019 г. в гр. София, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 13.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 25 050 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.
2 от ЗА на адв. А.В. сумата от 102, 32 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Е.Б.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. А.В. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на С.О., с адрес: гр.
София ,ул. „******сумата от 276, 05 лв. – разноски.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на основание чл. 78 ал. 6
от ГПК по сметка на СГС сумата от 99, 96
лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :