№ 107
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20225330206559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-000481 от
19.09.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, 03 РУ
Пловдив, с което на Р. И. А. с ЕГН ********** е наложено на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят А., по съображения изложени в жалбата си и
допълнителни мотиви, моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се
представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и допълнителното
становище, като моли да се присъдят и разноски на доверителя му.
Въззиваемата страна Началник в 03 РУ ОДМВР - Пловдив не изпраща
представител в съдебно заседание, като за същото е редовно призована.
Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за
адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на
1
адвокатски възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
На 02.09.2022г. около 08.00 часа в гр. Пловдив, Р. И. А. управлявал лек
автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № ** когато на ул. „Ибър“ до № 31,
посока запад-изток бил спрян за проверка от служители на 03 РУ Пловдив,
като по време на нея отказал да му бъде извършена проба с техническо
средство за установяване на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARKF-0023.
На жалбоподателя бил връчен талон за изследване с номер 119384 от
установилия нарушението полицейски служител Г. К. Д.. В талона било
отразено, че след връчването на същия, а именно в 09:40 часа на 02.09.2022г.,
жалбоподателя трябвало до 45 минути да се яви в УМБАЛ „Св. Г.“ – Пловдив
за извършване на изследване за наличието на наркотици в кръвта му. Р. И. А.
успял да стигне навреме до болничното заведение и бил подложен на
изследване, като кръвта за наркотици е взета в 10.20часа, а за алкохол в
10.15часа. Въпреки гореизложеното, обаче срещу жалбоподателя бил
съставен АУАН с бланков № 673876/02.09.2022г. за това, че отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Drager
Drug Test 5000“ с фабричен номер ARKF-0023 и че не изпълнил предписание
за химико-токсикологично изследване за употреба на наркотични вещества и
техните аналози. Именно това нарушение отразил в АУАН актосъставителят
Д., който го квалифицирал по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, а
административнонаказващият орган /АНО/ възприел същата фактическа
обстановка и издал обжалваното НП.
В съдебно заседание в качеството на свидетел беше разпитан
актосъставителят Г. К. Д., който заявява, че много добре си спомня процесния
случай, като категорично сочи, че жалбоподателят е отказал проби за алкохол
и наркотици с техническо средство, след което лично св. Д. го е завел с
колегата си до УМБАЛ „Св. Г.“ – Пловдив, където жалбоподателят е дал
кръвна проба. Актосъставителят споделя, че няма представа защо при тези
2
обстоятелства на Р. А. е било издадено НП при условие, че резултатите от
изследването не са готови.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като обективни и
безпристрастни, кореспондиращи с приложените в административната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал.
При така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Действително на процесната дата и място водачът Р. А. е отказал да бъде
изпробван на място с „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер ARKF-0023,
но от наличните по делото писмени доказателства, а именно Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 02.09.2022г., както
и от лист за преглед на пациент от 02.09.2022г. става ясно, че той се е
възползвал от правата си по НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. да даде кръв за
изследване, като по-сигурен метод за установяване на наличие на наркотични
вещества и е отишъл навреме в УМБАЛ „Св. Г.“ – Пловдив, като този факт се
потвърждава дори от самия актосъставител в хода на съдебното следствие.
Воден от всички изложени съображения, съдът намира, че жалбоподателят е
дал кръвна проба за изследване, с което е изпълнил даденото му медицинско
предписание, поради което е недопустимо същият да бъде наказан за
неизпълнението му. Сам по себе си отказът да се извърши проба за употреба с
техническо средство на място не е съставомерен, ако лицето впоследствие е
дало кръв за изследване. В чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози е въведен приоритет на показанията
на медицинското изследване пред тези на използваното техническо средство,
следователно, при наличие на валидна изследвана кръвна проба, нейните
показания следва да бъдат взети предвид.
Следователно съдът намира, че като е игнорирал събраните
доказателства за изпълнение на даденото на Р. А. предписание за химико-
токсикологично изследване за употреба на наркотични вещества и техните
аналози, наказващият орган неправомерно и противозаконно му е наложил
административно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С оглед изложените
3
съображения, съдът прие, че е недопустимо жалбоподателят А. да бъде
санкциониран за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доколкото от
установената фактическа обстановка и изложените правни съображения е
видно, че той е изпълнил дадените му предписания в талона за медицинско
изследване и е дал кръвна проба.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 1050 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се
присъди минималният размер, който към датата на договора и съгласно чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално
представителство се равнява на сумата от 500 лева, като до пълния
претендиран размер искането следва да се остави без уважение.
Предвид това Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0438-000481 от
19.09.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, 03 РУ
Пловдив, с което на Р. И. А. с ЕГН ********** е наложено на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Р. И. А. с ЕГН
********** от сумата от 500 /петстотин/ лева за направените по делото
разноски, изразяващи се в платено възнаграждение за адвокатска защита.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4