Р Е Ш Е Н И Е
Номер
821 от 20.06.2022г., град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
дванадесети състав, на
тридесети март две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. и с участието на прокурора Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2517 по
описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от Д.А.А., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода ЗОЗТ – Дебелт, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието. Ищецът
претендира
заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода от 27.10.2016г. до 13.06.2017г., както и за
периода от 04.08.2017г. до 02.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от
15 000 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата
молба са изложени твърдения, че през посочените по-горе периоди А. и бил
поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се „в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
липса на условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и др. подобни
действия, бездействия на ответника“. В исковата молба са
изложени и твърдения, че „въпреки, че
ищецът следвало да изтърпява наказанието си при общ режим на практика бил
поставен в условията на строг режим – осигурявало му се по един час на ден престой на открито (от 12,30 до 13,30
ч.); извършвали му се по четири проверки на ден; токът в общежитието спирал
след 22,00 ч. в дните от понеделник до четвъртък и в неделя, а в петък и събота
се спирал в 0,00 ч.; не му бил осигурен постоянен достъп до топла вода, а само
два пъти на ден за около час и половина – в периода от 10,50 ч. до 12,30 ч.
преди обяд и от 16,30 ч. до 18,00 ч. следобед, което било крайно недостатъчно
за поддържане на елементарна хигиена и задоволяване на естествени физиологични
нужди, особено в извънредната епидемична обстановка; спалните помещения в
общежитието не се обезпаразитявали, поради което имало хлебарки и дървеници и
ищецът не можел да се отпусне и да спи спокойно или да си почине; настанен бил
в спално помещение с размер под минималния — на един лишен от свобода се падали
не повече от 2 кв.м. площ; бил лишен от необходимата за всеки човек дневна
светлина и чист въздух, тъй като помещението, в което пребивавал имало само
един малък прозорец с решетки; не му позволявали да държи пари в брой; храната,
която му се предоставяла била малко като количество и с много
лошо качество; конвоите, с които се осигурявало придвижването му, не били
снабдени с колани или седалки и това застрашавало живота му при всяко
транспортиране“.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. П.Г. от БАК, назначен за процесуален
представител на ищеца, който поддържа исковата молба. Ангажира гласни доказателства. Пледира исковата претенция да
бъде уважена, като основателна и доказана. Представя подробни писмени бележки.
Ответникът – ГД „Изпълнение на
наказанията“ при МП, редовно призован, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт М. Г., депозира писмен отговор, с който представя доказателства.
Пледира исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана,
както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени
бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за недоказаност на иска, тъй като от ангажираните гласни и писмени
доказателства не се доказва нанесена вреда на ищеца. Сочи, че единственото,
което е установено, е липсата на достатъчен конфорт в затворническото помещение,
като не са налице нечовешки условия.
Административен съд - Бургас, след като се обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и въз основа разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от справката за
лишения от свобода (л.10), Д.А. *** на 14.05.2008 г. От 17.04.2009
г. започнал да изтърпява общо наказание в размер на 16г. лишаване от свобода,
при първоначално определен „усилено строг режим“, изменен на „строг“ през 2009
г. съгласно промените в ЗИНЗС. Настанен бил в корпуса на Затвора Бургас. На 19.10.2016 г. комисия по чл.73 от ЗИНЗС (отм.) изменила
режима от „строг“ на „общ“. За времето от
14.06.2017г. до 03.08.2017г. А. е бил настанен временно на територията на ЗО
„Дебелт“ и от 03.05.2018г. е настанен в ЗО „Строител“ към Затвора Бургас. От
05.01.2021г. е преместен от ЗО „Строител“ в ЗО „Дебелт –І“, където търпи
наложеното наказание при „общ“ режим.
Видно от справката, изготвена от инсперкор Л.(л.62-66), през периода от 27.10.2016г. до 13.06.2017г. А.
е бил разпеределен в седма група и по
негова молба е бил настанен в помещение №409, като размерите на помещението са
както следва: ширина 4.22 м., дължина 7.32 м., като общата жилищна площ е 30.89
кв.м. В справката е посочено, че за посочения по – горе период, броят на
настанените в помещението е варирал от 5 до 16 лишени от свобода, което отговаря
на средната жилищна площ за едно лице от 6.18 кв.м. до 1.96 кв.м.
През периода от 04.08.2017г. до 01.02.2018г. А. е бил разпределен в пета
група и по негова молба е бил настанен в помещение №303, като общата жилищна
площ е 26.46 кв.м. В посочения период броят на настанените в помещението е бил
19 лишени от свобода, което отговаря на средна жилищна площ на едно лице от
1.39 кв.м.
През периода от 01.02.2018г. до 02.05.2018г. А. е бил разпределен в трета група и по негова
молба е бил настанен в помещение №203. В посочения период броят на настанените
в помещението е бил четири лишени от свобода, което отговаря на средна жилищна
площ на едно лице от 3.77 кв. м.
Видно от справката, спалните помещения, които е обитавал А. и в които е бил
настанен именно по негова молба са били обзаведени с метални легла и шкафове,
съответстващи на броя на лишените от свобода, като е имало маса, столове и отоплителни тела.
Хигиенизирането на помещенията се е извършвало от дежурни по хигиена лица
(лицата, които са настанени в помещението, чрез редуване по график). Хигиенните
материали били осигурявани ежемесечно от администрацията на затвора съгласно
таблица №6 (л.82).
В периода от 27.10.2016г. до 20.12.2017г. жилищните помещения са били
оборудвани с 4 бр. електрически осветителни тела, със съответния брой
електрически крушки. В помещенията, в които е бил настанен А., се е осигурявало
достъп до пряка слънчева светлина и въздух чрез прозорците с размери: ширина 1,20 м. х височина 80 м., с поставени решетки,
които не са възпрепятствали достъпа на естествена светлина.
През зимния период отоплението на спалните помещения се е осъществявало от
радиатор, захранван от парната инсталация на затвора, която работи на природен
газ. През процесния период прекъсвания на топлоизолацията не са констатирани.
От справката, изготвена от инспектор Л., се установява, че до стартиране на
ремонта в корпуса на Затвора Бургас на 08.09.2016г. продължил до 20.12.2017г.,
в помещенията, в които са били настанени лишените от свобода, не е бил обособен
санитарен възел и не е имало течаща
вода. След вечерна проверка и заключване на помещенията в 20.00 часа вечерта до
06.00 часа на следващия ден, лишените от свобода ползвали индивидуални шишета с
вода за пиене, но са нямали достъп до санитарни възли. В горепосочения времеви
период за естествени физиологични нужди са се използвали специално обособени
изолирани кофи, които своевременно са се почиствали и дезинфекцирали. При
възникване на спешен здравословен проблем, лишените от свобода са имали
възможност незабавно да сигнализират надзорния състав, като на затворниците
своевременно се е предоставяла възможност да ползват тоалетното помещение през
ограничителния нощен период.
От справката е видно, че след приключване на ремонта в корпуса на затвора,
на 20.12.2017 А. е бил настанен в спално помещение с отделен санитарен възел към
него и течаща вода, като санитарния възел позволява денонощен достъп и до
тоалетна.
От справката се установява още, че съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС къпането
на лишените от свобода се осигурявало по
възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично. През периода от месец
март 2016г. до 14.06.2017г. А. е бил трудово ангажиран към бригада “Хамути“ и е
имал възможност да ползва баня отделно от останалите лишени от свобода,
настанени в посочените групи, които са били ангажирани в работен процес.
Относно предстоя на открито - по делото е приложен график (л.72), като
видно от справката на инспектор Л. за процесния период било предвидено
престоят на открито да е с продължителност час и четиридесет и пет минути и да се провежда два пъти дневно. На мястото
за престой на открито имало изградени спортни уреди, позволяващи на лишените от
свобода тренировки на открито.
В
процесният период затворническата лавка се ползвала по време на престоя на
открито, като лишените от свобода са имали възможността да
закупят стоките по банков път или в брой.
Изхранването на лишените от свобода е било организирано съгласно
чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС – лишените от свобода получавали безплатна храна,
достатъчна по калориен и химически състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите (л.74-79). В
процесния период, на лишения от свобода А. са извършвани обиски, съгласно
чл.92, ал.1, т.1 от ЗИНЗС – при влизане и излизане от мястото за лишаване от
свобода.
Претърсване
на помещенията, които обитавали лишените от свобода се извършвало съобразно
чл.95, ал.1 от ЗИНЗС и чл.86 от ППЗИНЗС.
Относно
конвоиращите автомобили, в справката се сочи, че в Затвора Бургас не се
съхраняват данни за конвориране на лишения от свобода А. в посочените периоди,
вида на автомобилите и мерките за безопастност на пътуващите.
Към справката, изготвена от инспектор Л., е представен и договор за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на дезинфекция и
дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията и
териториалните й служби“ (л.86-92), Към договора са приложени протоколи за
извършена ДДД обработка (л.93-96) на дати 29.11.2016г., 05.12.2016г.,
06.12.2016г., 08.12.2016г., 12.12.2016г., 21.12.2016г., 25.01.2017г.,
01.02.2017г., 16.03.2017г., 29.05.2017г. и протоколи за извършени услуги
(л.97-л.100).
По искане на адв.Г. по делото
в качеството на свидетели са разпитани лишените от свобода С.Х.З., П.Д.М., М.Й.К. и Д.Р.К., като адв.Г.
се е отказал от разпита на св.З..
От показанията на св.М.
се установява,че не познава ищеца, както и че не е бил в една килия с него.
Свидетелят К.
заявява, че нищо не си спомня, но е бил в една килия с ищеца.
Свидетелят К.
заявава, че познава ищеца, тъй като са работили заедно, но са били в различни
килии.
Съдът,
като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, от правна страна намира следното:
Исковата
молба е подадена от лице с правен интерес, допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на Административен съд Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради
твърдяното от ищеца място на увреждане.
Искът е
насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието,
осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на
правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по
изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите,
съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на
същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда
държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява
правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за
държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и
териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС.
При това положение, ГД „Изпълнение на
наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да
отговаря по предявения иск.
Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората
алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или
пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съдът приема, че е сезиран с иск
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284,
ал.1 се разглежда по реда на глава единанадесета от АПК.
Правното основание
на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.
Основателността на иск с правно основание
чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на
следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат
на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на
оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Според чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното. Настъпването на фактите, от които биха произтекли вредите, които се
презюмират, подлежи на доказване от страна на ищеца.
От събраните по делото
докацателства и конкретно от представената от ответника справка, изготвена от
инспектор Л. (л.62-66), се установява, че за посочения в исковата молба период
ищецът е пребивавал в спални помещения, където заедно с него са били настанени
и други лишени от свобода, като ищецът не е разполагал с изискуемата площ от 4
кв.м. Освен това в помещението за част от периода от 27.10.2016г. до
20.12.2017г. поради ремонт не е имало обособен санитарен възел, като след
приключване на ремонта в копруса на затвора, на 20.12.2017г., ищецът е бил
настанен в спално помещение с отделен санитарен възел към него и течаща вода.
Както съдът вече посочи,
настъпването на факти, от които биха произлезли вредите, които се презюмират,
подлежи на доказване от страна наищеца. Животът в пренаселена килия може да доведе да
нарушаване правото едно лице да бъде третирано по нечовешки и унизителен начин.
Въпреки това, за да е налице нарушение, ищецът трябва да е претърпял сериозно
физическо или психическо страдание/унижение
от липсата на достатъчно пространство и отделен санитарен възел, а не
просто неудобство от дадената ситуация. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая липсват доказателства за нанесено страдание в повече от онова, което
самото наказание –лишаване от свобода налага. Дори да се приеме, че в
случая са налице неудобства по повод
изтърпяване на наказанието, то същите откъм характер, интензитет и период на
въздействие не са от величината да корепондират с посочените в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС –подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
поради което претенцията в тази част е неоснователна.
Неоснователна се явява и
претенцията в частта относно спиране на осветлението след 22, 00 часа от
понеделник до четвъртък, а в петък и събота в 0,00 часа. Очевидно се касае за
нащните часове, в които лишените от свобода следва да починат, поради което не
може да се приеме, че за ищеца са настъпили твърдяните неимуществени вреди,
поради липса на осветление.
Задълженията на ответника
във връзка с осигуряване на благоприятни условия при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” от осъдените лица са уредени нормативно в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС.
Съгласно чл. 27б ППЗИНЗС, за основните дейности в
затвора, поправителния дом и затворническото общежитие началникът на затвора
утвърждава график за разпределение на времето. Според чл.86,
ал.1, т.1 и т.2 ЗИНЗС, лишените от свобода /без значение от режима на
изтърпяване на наказанието/ имат право на престой на открито не по-малко от 1
час на ден и на свиждания не по-малко от 2 пъти месечно. От издадените от
началника на Затвора – Бургас заповеди и от утвърдените графици за процесния
период (л.72) безспорно се установява, че и двете изисквания са били спазени,
като в нито един момент не са били нарушени.
Според чл. 71, ал.2 ППЗИНЗС, престоят
на открито се провежда под надзора на служители от надзорно-охранителния състав
на специално определени места в затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие, като по възможност същите предлагат защита при лошо време. По време
на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия -
съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на
добро физическо здраве /ал.3/. На лишените от свобода по време на престой на
открито се разрешава да се обединяват за участието им във физически упражнения
или спортни игри /ал.4/. Лишените от свобода, чиято работа е свързана с
достатъчно движения или които по здравословни причини не могат или не желаят да
участват в предлаганите дейности, прекарват времето за престой на открито на
определените за отдих и разходки места /ал.5/. Не се установи по делото
ответникът да не е изпълнил изискванията на така цитираните разпоредби.
Не се доказа да е нарушена и
разпоредбата на чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, съгласно която лишените
от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен
състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Не се доказва по делото
да е предлагана негодна храна или да е с
лошо качество питейната вода.
Според нормата на чл.20, ал.2
ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Не се
доказва по делото в спалното помещение на ищеца да е липсвала пряка дневна
светлина или възможност за естествено проветряване.
Не се доказва ищецът да е претърпял и
конкретни вреди при конвоиране, като конкретни твърдения в тази връзка дори
липсват. В исковата молба са наведени общи твърдения, че конвоите не са
оборудвани със седалки и не са обезопасени, но не се твърди ищецът да е
претърпял конкретни вреди по повод на конкретно конвоиране по даден маршрут.
Дори хипотетично да се приеме, че твърденията на ищеца са верни, то самият
факт, че конвоите не са обезопасени, не доказва по никакъв начин, че ищецът
вследствие на това е пертърпял конкретни вреди, след като не твърди да е бил
превозван с конвоен автомобил.
Не се установява твърдението за налични
хлебарки и дървеници. Противното се установява от приложените по делото
протоколи за извършена дезинсекция и дератизация, видно от които през процесния
период регулярно е било извършвано третиране с препарати за инсекти
/ежемесечно/, като администрацията е положила дължимата грижа. Така
представените протоколи (л.93-100) са частни диспозитивни документи, които не са оспорени от страна на ищеца по реда на
чл. 193 ГПК вр.чл.144 АПК в преклузивните срокове и поради това обвързват съда
с материална доказателствена сила.
Не се доказва и твърдението на ищеца, че
фактически е търпял наказанието си при строг режим, предвид налаганите
ограничения в придвижването му. Видно от справка на инсп. Кискинова при Затвора
Бургас /л.57/, наказанието „лишаване от свобода” е търпяно от ищеца в условията на общ режим. Според чл.52 ППЗИНЗС, лишените от свобода на
общ режим: 1. изтърпяват наказания в затвори и затворнически общежития от
открит и от закрит тип; 2. се
настаняват в помещения, които в заведенията от закрит тип през нощта се заключват;
в общежитията от открит тип се прилага разпоредбата на чл.51, т.2 /коридорите
на помещенията през нощта се заключват/; 3. могат да работят в обслужващата дейност, а настанените в
затворнически общежития от открит тип - и на външни работни обекти. По делото
не се доказва да е било нарушено някое от изискванията на чл.52 ППЗИНЗС.
В обобщение
настоящият съдебен състав намира, че ответникът в това производство се справи с доказателствената тежест да обори
заявените твърдения в исковата молба. От
доказателствата, които е представил по делото - справка на инспектор СДВР в
Затвора в гр.Бургас, график за разпределяне на свободното време на лишените от
свобода, таблици за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни
продукти на един лишен от свобода,
утвърдени от министъра на здравеопазването и министъра на финансите, договор за
възлагане на обществена поръчка за извършване на дезинсекция и дератизация в
сградите на ГД „ИН“ и протоколи –
инспекционен лист за извършена ДДД обработка, се установява по несъмнен начин,
че в исковия период са били осигурени нормални битови условия на А. за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - организация за
обезпаразитяване на помещенията, достатъчна като количество храна с необходимия
калориен и химически състав, достатъчно отопление, осветление, проветрение,
приток на чист въздух, условия за двигателна активност – време за престой на
открито, спорт и тренировки, топла вода. Не са налице сочените от ищеца незаконосъобразни бездействия,
следователно - не е налице нарушение на чл.3, ал.2 вр.ал.1 от ЗИНЗС. При липса на една от материално-правните
предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявеният иск е изцяло недоказан по
основание и размер. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Бургас – Решение №495/15.04.2022г.
по дело № 197/2022г. по описа на съда.
С оглед крайния изход на делото и
претенцията на ответника за присъждане на разноски, ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 100 лв., представляваща дължимо юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.203 АПК , вр.чл.143, ал.4 АПК, вр.чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.А.А., с ЕГН **********,
против ГД „Изпълнение на
наказанията“ - София иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.10.2016г.
до 13.06.2017г., както и за периода от 04.08.2017г. до 02.05.2018г., в размер
на 15 000 лв., ведно със законната
лихва върху
сумата от 15 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
- 27.10.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.А.А., с ЕГН **********, да
заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София възнагарждение за юрисконсулт
в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира пред
тричленен състав на Административен съд–гр.Бургас, в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: