Р Е
Ш Е Н
И Е № 234
гр. Сливен, 04.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН съд, наказателно отделение, V-ти наказателен състав в публично заседание
на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА
при
секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от районния съдия АНД
№ 61 по описа за
Производството е образувано по повод подадена
жалба от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, представлявано от
управителя инж. С.Р. срещу НП № 02-269/04.01.2018 г. на Началника на РО
„Метрологичен надзор - Югоизточна България” на ГД „Метрологичен надзор” към ДАМТН,
с което на основание чл. 85 ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за измерванията е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв., за
нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията. Моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателя, редовно
призован не се явява. Представлява се от процесуален представител, който
поддържа жалбата.
В с.з. въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. Изпраща писмено становище, с което моли
съда да потвърди обжалваното НП.
Въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Във връзка с извършвана планова
проверка на лицата, използващи средства за измерване, на 26.05.2017 г. била
извършена проверка в с. Жълт бряг, обл. Сливен, за да
установи дали „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД, действащо
на територията на област Сливен спазва задълженията си, произтичащи от ЗИ като
лице, което използва средства за измерване, свързани с търговски плащания по
смисъла на чл. 5 от ЗИ – водомери, монтирани на водопроводни отклонения.
Актосъставителят Д., заедно със свид. Ж., в присъствието на Иван
Ташев Костов – технически ръководител на дружеството, извършили проверка на обект
с адрес: обл. Сливен, с. Жълт бряг, ул. "Дружба" № 20, на който адрес бил монтиран водомер,
тип ВКЕСВ 5, производител „Беласица” АД гр. Петрич, фабричен номер 0043544, с Qn 2,5 куб.м./h. На този водомер
липсвал знак за последваща проверка на СИ. Наличният знак, поставен върху
носител на знака – оловна пломба е бил от 2008 г. и е изтекъл срока на
валидност на проверката в края на 2013 г.
На дружеството, с протокол, било дадено задължително предписание да се спре
използването на описаните в констативната част на протокола водомери до
привеждането им в съответствие с изискванията към тях.
В Протокола за задължителни предписания било посочено още, че
собственикът/представляващият лицето се задължава до десет дни след изтичане на
срока на предписанията, писмено да уведоми РО МН Югоизточна България за
предприетите коригиращи действия, както и че при неизпълнението на дадените
предписания подлежи на санкция съгласно административно наказателните
разпоредби на ЗИ и ЗАНН.
На 21.06.2017 год. с вх. № 67-00-280 в Главна дирекция „Метрологичен
надзор”, Регионален отдел „Метрологичен надзор - Югоизточна България” постъпило
писмо с изх. № РД-04-857/19.06.2017 год. от „Водоснабдяване и канализация -
Сливен” ООД – гр. Сливен, с което уведомяват, че към 19.06.2017 год. описаните
в Протокола за задължителни предписания
№ 020-ДД-06/09.06.2017 год. водомери са били приведени в съответствие с
изискванията към тях, като към писмото били приложени и копия от протоколите за
смяна на водомерите, в това число и двустранен протокол от 15.06.2017 год. за
демонтаж на водомера, находящ се в с. Жълт бряг, ул. „Дружба” № 20, с фабр. № 0043544 и монтаж на нов водомер.
На 11.07.2017 г. представител на дружеството е бил поканен
за съставяне, предявяване и връчване на АУАН. Поканата е надлежно връчена на
адреса на дружеството в гр. Сливен и на посочените в поканата място и час се е
явил Иван Ташев Костов, надлежно упълномощен от Управителя на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД – инж. С.Р.Р. с Пълномощно с рег. № 6579/19.06.2017
г. на нотариус Николина Стойчева и АУАН № СЛ-236 е бил съставен в негово
присъствие, надлежно предявен и подписан от него. Проверяващите са приели, че
доколкото последваща проверка на водомери с Qn ≤ 15 куб.м./h се извършва на всеки пет
години, като тази периодичност е определена в Заповед № А-412/16.08.2004 г. на
Председателя на ДАМТН, както и с всички последвали във времето заповеди, вкл.
до действащата към момента Заповед № А-791/30.09.2015 г. и доколкото наличният
знак, поставен върху носител на знака – оловна пломба на проверения водомер е
бил от 2008 г., дружеството е използвало описания водомер за измервания
свързани с търговски плащания в случаите на чл. 5 от ЗИ без знак от
метрологичен контрол за последваща проверка на средство за измерване в употреба
по чл. 43 ал. 1 от ЗИ.
Тъй като съгласно чл. 44 т. 4, ползвателите
на средства за измерване, когато те се използват за някой от целите на чл. 5 от
ЗИ са длъжни да не ги използват без знаците по чл. 35, чл. 39 ал. 1 и чл. 43
ал. 1 от ЗИ, констатираното е подведено като нарушение на разпоредбата на чл.
44, т. 4, вр. чл. 43 ал. 1 от Закона за измерванията.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното
НП № 02-269/04.01.2018 г.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на приложените по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, на АУАН и НП, тъй като няма
основание за съмнение в тяхната достоверност. Кредитира показанията на актосъставителя
Д.Д. и свидетелите Г.Ж. и Р.Д. разпитани по делото, защото са лица, които не са
пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото. Това са длъжностни лица
от ДАМТН, на които по закон е възложено да извършват проверки за
законосъобразното и правилно прилагане на дяловото разпределение на топлинна
енергия. Показанията им са логични, последователни и взаимно се допълват, както
помежду си, така и с останалия доказателствен материал. Съдът даде вяра и на
показанията на свидетеля Костов, който е присъствал по време на проверките и
удостоверява, че на част от проверените водомери, а именно 39 на брой, знакът е
с изтекъл срок на валидност или изобщо са без знак за проверка. Удостоверява и
че дружеството борави с повече от 63 хиляди водомера и че регулярно се подменят
водомери, с оглед спазване изискванията на ЗИ, както и че констатираните при
проверката 39 водомера са били подменени преди съставяне на АУАН.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е
санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна по следните
съображения.
По делото се установи, че действително „В и К” Сливен е
допуснало нарушение изразяващо се в това, че на водомер, тип ВКЕСВ 5,
производител „Беласица” АД гр. Петрич, фабричен номер 0043544, с Qn 2,5 куб.м./h., монтиран на адрес - обл. Сливен,
с. Жълт бряг, ул. „Дружба” № 20, липсвал знак за последваща проверка на СИ.
Наличният знак, поставен върху носител на знака – оловна пломба е бил от 2008 г. и е
изтекъл срока на валидност на проверката в края на 2013 г. Съгласно разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗИ последваща проверка се извършва на средствата за измерване в
употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, като съгласно
чл.44, т.4 от закона лицата, които използват средства за измерване, са длъжни
да не ги използват без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1.
Съдът приема като
абсолютно основателни доводите, че допуснатото нарушение представлява маловажен
случай. От събраните по делото доказателства се установява, че няма данни да са
реализирани вредни последици, т.е. реално да са накърнени правата на клиентите
на дружеството. Следва да се отбележи и обстоятелството, че дадените
задължителни предписания с Протокол за задължителни предписания №
020-ДД-06/09.06.2017 год. са били изпълнени към 19.06.2017 год. от
„Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД – гр. Сливен, т.е. преди датата на
съставяне на АУАН на 11.07.2017 год., което обстоятелство също е следвало да се
отчете от административнонаказващия орган (в този
смисъл Решение № 145/26.10.2017 год. по КАНД № 128/2017 год. по описа на СлАС).
Освен това видно
от доказателствата по делото на жалбоподателя било дадено писмено и подробно
предписание за отстраняване на констатираните несъответствия, като е даден
десет дневен срок за изпълнението им и уведомяване писмено, че това е сторено,
като дружеството е било предупредено, че при неизпълнението им ще подлежи на
санкция съгласно административно наказателните разпоредби на ЗИ и ЗАНН, т.е.
съставителят на Протокола за задължителни предписания е предупредил дружеството
за последиците от неизпълнение на предписанието – ангажиране на административнонаказателната му отговорност. В настоящия
случай дружеството е изпълнило дадените задължителни предписания в указания
десет дневен срок (до 19.06.2017 год.) за което е уведомило РО „МН ЮИБ” на ГД
„МН” към ДАМТН с писмо изх. № РД-04-857/19.06.2017 год., което е било получено
на 21.06.2017 год. (т.е. преди датата на съставяне на акта). Въпреки това, в
противоречие с посоченото в протокола за задължително предписание, адм.наказателната отговорност на дружеството е била
ангажирана от АНО. Ето защо съдът намира, че административнонаказващият
орган е следвало да отчете това обстоятелство и да квалифицира нарушението като
маловажен случай по смисъл на чл. 28 от ЗАНН (в този смисъл Решение №
194/08.12.2017 год. по КАНД № 180/2017 год. по описа на СлАС).
Според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.,
постановено по тълк. н. д. № 1/2007 г., на ОСНК на ВКС: „Преценката за „маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката
за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона”. За да е деянието такова,
то следва от него да не са настъпили
никакви вредни последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена
опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато
степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много
ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е
строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените
обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както
и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да
се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили
дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай допуснатото от жалбоподателя е точно такова,
т.к. дружеството не е ощетило държавния бюджет, не е засегнало
финансовите интереси на потребителите или държавата.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 02-269/04.01.2018
г. на Началника на РО „Метрологичен надзор Югоизточна България” на ГД
„Метрологичен надзор” към ДАМТН, с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
бул. „6-ти септември” 27, представлявано от инж. С.Р.Р., е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв., на осн.
чл. 85 ал.2 вр. ал. 1 от Закона за измерванията, за нарушение на
чл.44, т.4, вр.чл.43, ал.1 от Закона за измерванията, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: