№ 1914
гр. Варна, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Т.а Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Т.а Колева Гражданско дело №
20213110117332 по описа за 2021 година
Производството по делото се развива след постановяване на Решение №
1082/04.10.2023г. по възз.гр.д. № 1539/2023г. по описа на ВОС, с което е обезсилено
Решение № 653/28.02.2023г., постановено по гр. д. № 17332/2021 г. по описа на PC - Варна,
X състав, поправено с Решение № 2339/27.06.2023г. по гр. д. № 17332/2021 г. по описа на PC
- Варна, X състав и делото е върнато на ВРС за разглеждане и решаване при спазване на
дадените указания от въззивната инстанция, за произнасяне по предявения иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Предявен е иск от Е. Ф. Т. и „А. Т." ООД, гр. С. против Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, с правно основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на ПИ № *** по КК на с. С., община Б. с площ от 4750 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***,
който поради грешка в КККР, одобрени със Заповед № *** г. на изп. директор на АГКК е
записан като собственост на Държавата, както и че КККР съдържат грешка, изразяваща се в
записването на Държавата като собственик на имота, предмет на спора.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически твърдения:
собственици са на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. С., община Б., одобрени със
Заповед с номер ***г. на изп. директор на АГКК, с площ от 4750 кв.м., с трайно
предназначение на територията по КККР: защитена, начин на трайно ползване: за друг вид
естествен ресурс за превантивна защита, с номер по предходен план ***, квартал ***,
парцел 9, при части 54.65 % за Е. Т. и 45.35 % за „А. Т." ООД. Правото на собственост за Е.
Ф. Т. произтича от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт
№ ***, том 4, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус П.С., а за „А. Т." ООД от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт ***, том 3, рег. № ***, дело №
*** г. на нотариус П.С.. Със заповед номер *** от 13.05.2005г. на кмета на община Б. е
одобрен ПУП - ПРЗ на зона за вилен и курортен отдих „С.", включващ поземлен имот с
номер 0*** по КВС на землището на селото, отреден за *** - ***, в кв. ***, с площ от 55 342
кв.м. С договор ***г. Държавата е продала на „П." ЕООД УПИ ***, с площ от 55 342 кв.м.
Със заповед на областния управител имотът е отписан от актовите книги. Собствеността на
„П." ЕООД е призната с ***, том 5, рег. номер ***, дело ***г. на нотариус П.С.. Със заповед
на кмета на община Б. от 2009г. е изменен одобрения ПУП ПРЗ, като имотът ******, е
разделен на няколко имота, сред които имот *** - *** с площ от 10 587 кв.м. С договор за
покупко-продажба от 2015г. „П." ЕООД е продало на „П." ЕООД ***-***. С договор за
покупко-продажба от 2017г. „П." ЕООД е продало имота на „С.Л." ООД. През 2018г. „С.Л."
ООД е продало на „А. Т." ООД 45.35 % ид.ч. от имота, а на Е. Т. са продадени 54.65 % ид.ч.
1
от имота. Със Заповед ***г. на изп. директор на АГКК на осн. чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР е
било открито производство по създаване на КККР за множество поземлени имоти,
включително и за части от ПИ с номер 0*** на с. С.. Със заповед номер ***г. на изп.
директор на АГКК от ***-*** са създадени два имота с идентификатори *** и ***. С
договор за покупко-продажба от 2021г. Е. Т. е продала на А.П. своите ид.ч. от ПИ ***. Към
момента собственици на ПИ с номер *** са ищците. Като собственик на този имот обаче е
вписана Държавата. КККР съдържат грешка за това, че държавата е била вписана за
собственик на имота. Сочи се, че трайното предназначение на имота е урбанизирана
територия с начин на трайно ползване ниско или средно застрояване. Молят за уважаване на
иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Депозирано е и становище
от 04.01.2024г. Наведени са доводи за неоснователност на иска. Ответникът сочи, че имотът,
предмет на иска, е част от плажната ивица на Република България и представлява пясъчни
облесени дюни, и теренът е защитена територия по смисъла на чл. 6, ал. 4 ЗУЧК. Пясъчните
дюни са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна. Имотът е
включен в специализираната карта и регистри на морски плажове и дюни, разположен е
непосредствено зад плажната ивица. Към територията на морския плаж се включват и
пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху
морския плаж. Излага се, че имотът представлява дюни. Съседните на имота територии
също представляват дюни. Процесният имот попада в Зона „А" на особена териториална -
устройствена защита по чл. 9, т. 1 от ЗУЧК. Съгласно чл. 10, ал. 1 Зона „А" обхваща частта
на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица и част от
територията, попадаща в ивица със широчина *** метра извън територията на населените
места, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.
Строителството в тази зона е забранено, поради което не е урбанизирана територия. С
решение 12 от 2013г. КС е обявил за противоконституционни разпоредбите на чл. 17, ал. 1,
т. 6 и чл. 17а, ал. 1, т. 2 ЗУЧК. Одобреният през 2005г. ПУП - ПРЗ, не е бил съобразен с
плажните белези на терена. Липсва зониране на частите от ***-***, което е довело до
недействителност на сключения договор по отношение на идеална част от целия тогава
имот, съвпадаща с по-късно реално обособения ПИ *** по КККР на с. С.. Произтеклите след
деактуването на имота правоприемства по отношение на ПИ *** са нищожни, тъй като са
имали за предмет обект, публичната държавна собственост, неподлежаща на отчуждаване.
Източният край на имота е имал характеристиките на публична държавна собственост и не е
подлежал на приобщаване нито към горския фонд, нито към урбанизирана територия. Моли
за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От Договор № ***г. се установява, че на 08.09.2006г. Държавата, представлявана от
областния управител на гр. Варна П. К., е продала на „П." ЕООД, ЕИК ***, собствеността
върху държавна земя на осн. чл. 14г, ал. 2 от Закона за горите и заповед на Областния
управител на гр. Варна № ***г. Установява се, че държавата е продала на купувача земя,
описана в АДС с номер *** от 09.06.2006г., съставляваща ****** с площ от 55 342.00 кв.м.
квартал *** по плана на с. С., община Б.. Въз основа на сключения договор е издаден НА за
собственост върху недвижимия имот от 27.10.2006г.
Със Заповед № *** от 13.10.2006г. на областния управител на гр. Варна е наредено
отписване от актовите книги за недвижими имоти - частна държавна собственост, съгласно
АДС № *** от 09.06.2006г. имот, съставляващ ****** с площ от 55 342.00 кв.м., квартал ***
по плана на с. С., община Б..
Със Заповед № *** от 13.05.2005г., издадена от кмета на община Б., на осн. чл. 44
ЗМСМА вр. чл. 129, ал. 2 ЗУТ и протокол на ОЕСУТ при Община Б., е одобрен ПУП - план
за регулация и план за застрояване на зона за вилен и курортен отдих „С.", включващ ПИ с
номер 0***, отреден за *** - *** в кв. ***.
Установява се от НА за покупко-продажба на недвижим имот ***, том 2, рег. номер
3203 по дело 185 от 2015г. на 09.07.2015г., че „П." ЕООД е продало на „П." ЕООД УПИ с
номер *** *** с площ от 10 587 кв.м., в квартал *** по ПУП - план за регулация на ЗВКО
„С.", землище с. С., Община Б..
2
Установява се от НА за покупко - продажба на недвижим имот № 9, том 1, рег. номер
280, дело 8 от 2017г., че „П." ЕООД е продало на „С.Л." ООД УПИ с номер *** *** с площ
от 10 587 кв.м., в квартал *** по ПУП - план за регулация на ЗВКО „С.", землище с. С.,
Община Б., с трайно предназначение - урбанизирана територия; начин на трайно ползване -
за ниско застрояване, номер по предходен план ***.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот ***, том 3, рег. номер ***, дело
400/2018г. на 28.08.2018г., „С.Л." ООД е продало на „А. Т." ООД, 45.35 % ид.ч. от УПИ с
номер *** *** с площ от 10 587 кв.м., в квартал *** по ПУП план за регулация на ЗВКО „С."
- част 1, землище с. С., Община Б., одобрен със Заповед с номер *** от 13.05.2005г.,
издадена от кмета на община Б., с трайно предназначение - урбанизирана територия; начин
на трайно ползване - за ниско застрояване, номер по предходен план ***.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том 4, рег. номер ***,
дело ***г. на 05.12.2018г., „С.Л." ООД е продало на Е. Ф. Т., 54.65 % ид.ч. от УПИ с номер
*** *** с площ от 10 587 кв.м., в квартал *** по ПУП - план за регулация на ЗВКО „С." -
част 1, землище с. С., Община Б., одобрен със Заповед с номер *** от 13.05.2005г., издадена
от кмета на община Б., с трайно предназначение - урбанизирана територия; начин на трайно
ползване за ниско застрояване, номер по предходен план ***.
На 19.04.2021г. Е. Т. е прехвърлила в полза на А.С.П. 54.65 % ид.ч. от ПИ с номер
*** по КККР на с. С., община Б., одобрени със Заповед номер ***г. на ИД на АГКК, целият
с площ от 5756 кв.м.
Представен е специализиран регистър на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК, според
който процесният имот с номер *** е с площ от 4751 кв.м., представлява защитена
територия и върху него има сиви дюни (неподвижни дюни с тревна растителност) и
облесени дюни.
В извадката от кадастралния регистър на недвижимите имоти, процесният имот е
посочен като държавен, попадащ в защитена територия и с начин за трайно ползване - за
друг вид естествен ресурс за превантивна защита.
През 2015г. е издадено удостоверение от Дирекция „Устройство на територията и
общинска собственост" в полза на „П." ЕООД, от което се установява, че *** - ***, кв. ***
по плана на ЗВКО „С.", с. С., попада в урбанизирана територия, в зона за вилен и курортен
отдих.
Със заповед № ***г., кметът на Община Б. е одобрил изменението на ПУП - план за
регулация на ЗВКО „С.", в с. С., кв. ***, относно промяна на вътрешнорегулационните
граници, като се образуват два нови урегулирани поземлени имоти *** *** и *** - ***.
Издадена е заповед № ***г., видно от която министърът на околната среда и водите е
обявил защитена зона ****** „П..Ш." в землищата на гр. Б., с. Г., с. С., с. Н.О., с. Р., с. С.О.
и с. Ш. с обща площ от 51 ***6.524 дка., като предмет на опазване в защитената зона са
изчерпателно изброените елементи, включително и дюнните образувания - облесени дюни,
неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност, подвижни дюни по крайбрежната
ивица и зараждащи се подвижни дюни.
От приложеното становище на АГКК на л. 261 от делото се установява, че
специализираната карта и регистри на морските плажове и дюните в землището на с. С. са
били създадени през 2014г. по възлагане на АГКК. По данни на картата в поземлен имот с
номер *** попадат облесени дюни и неподвижни дюни с тревна растителност. Посочено е,
че МОСВ е сключило договор с експерти по дюнни местообитания - ботаници фитоценолози
от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Геодезическото
заснемане е било извършено на 19.06.2013г. от правоспособно лице по кадастър.
Представителите на БАН били доц. д-р И.А. – ръководител секция „Флора и растителност"
при ИБЕИ, доц. д-р А.П. - директор на Ботаническа градина при БАН и главен асистент д-р
Д.С. - секция „Флора и растителност" при ИБЕИ.
По делото е приложен изготвеният доклад от представителите на БАН. В графа
„констатации и установени проблеми по част от посетените територии" не фигурира плаж
край с. С.. Посочени са плажът на Б. - юг, П..Ш. - южна част и районът на Ш. - устието на р.
К.. В графа методика липсва конкретика какъв начин е използван при огледа на плажната
ивица на България. Липсва достатъчно обяснение защо е прието, че земята под процесния
имот представлява дюни.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани специални
3
знания, чрез проведената комплексна СТЕ. От заключението на вещите лица Ж. Б. и Г.А. -
проф. дн от НИГГГ към БАН, специалист в областта на геоморфологията и картографията
се установи. следното: Процесният поземлен имот е локализиран в рамките на бреговата
зона на защитената територия „Ш.П.". На това място отчетливо се идентифицират два
главни сегмента - полегат акумулативен шелф (бенч) и стръмен брегови склон (клиф). Във
вътрешния строеж на полегатия акумулативен пясъчен шелф се отделят три геоморфоложки
сегмента - 1/ плитка и тясна ивица от акваторията, изградена от едри псамитни пясъци, като
доминиращо място заемат кварца, карбоната и тежка фракция - магнетит, гранат и др.; 2/
плажна пясъчна ивица, изградена от среднозърнести - алевритови кварцови пясъци,
карбонати и тежка фракция от магнетит, епидот и др., участващи в строежа на ниски
ефемерни дюнни образувания; 3/ дюнна пясъчна ивица, формирана от доминиращи ветрове,
изградена от дребнозърнести кварцово-карбонатно-глинести пясъци с повишено количество
на тежката фракция. Акумулираните пясъци от ветровата енергия са уплътнени, глинясали и
в начален процес на почвообразуване, покрити от степна растителност. Между стръмния
брегови склон и подветрения склон на дюнната ивица е оформена контрастна граница,
маркирана от вложеното сегментирано суходолие с дълбочина от 2-3 м. Стръмният брегови
склон в съчетание със суходолието са важна бариера, която блокира движението на
пясъчния поток и възпира формиране на пясъчни дюни в рамките на актуалния брегови
склон, в т.ч. и в процесния поземлен имот. Тази блокираща роля на бариерата е определила
липсата на защитени природни феномени и забележителности от облесени дюнни
ландшафти в рамките на актуалния брегови склон, в т.ч. и изследвания процесен поземлен
имот. На запад от полегатата акумулативна шелфова ивица е развит стръмният брегови
склон. В геоморфоложко отношение бреговият склон е изграден от устойчиви на
разрушаване коренни седиментни скали. Доминират кредни варовици и пясъчници с
палеоцен-лютенска възраст. Те са фосилизирани от изветрителни елувално-делувиални
наслаги, върху които са образувани почвени разрези и земно покритие от смесени
широколистни гори с доминиране на дъб, габър и др. В най - ниските участъци на бреговия
склон се диагностицират две древни брегови линии, разграничени от стръмни склонови
откоси. В рамките на този най - нисък участък на склона изцяло е локализиран и процесният
поземлен имот. От реализирания интегриран подход и комплексния анализ в рамките на
актуалния сегмент на бреговия склон не са открити следи и фрагменти от облесени дюнни
образувания, които да доказват, че целият процесен имот и прилежащите терени
представляват защитени природни феномени и забележителности (дюнни или облесени
пясъчни ландшафти). Няма основание имотът да се идентифицира и възприема като защитен
сегмент от акумулативната пясъчна ивица на шелфа на България. В целия имот и съседните
терени не попадат дюнни образувания от бреговия акумулативен шелф. Процесният имот
попада в обсега на зона А, но с режим на специфична териториално-устройствена защита по
чл. 9, ал. 1 ЗУЧК.
Вещото лице Ж. Б. посочва, че действащата КККР е от м.08.2019г. за землището на
с. С.. Процесният имот с номер 6 и съседният му имот с номер 70 по КККР изцяло попадат в
границите на парцел с номер *** ***, кв. ***, с площ от 10584 кв.м. по ПУП - ПРЗ от 2005г.
В началния му вид имотът *** е с предназначение „горска територия". Към момента
трайното предназначение на имот *** е „за друг вид естествен ресурс за превантивна
защита". Актът, послужил за тези записвания относно предназначението на територията и
начина на трайно ползване, не е описан в скицата от 11.11.2021г. на СГКК - Варна и няма
такъв приложен в преписката по настоящото дело. Процесният имот не е с начин на трайно
ползване „крайбрежна плажна ивица", т.е. имотът не представлява част от черноморската
плажна ивица. Ако се окаже, че процесният имот е дюна, то той би попаднал в територия
със строителна забрана. Ако се окаже, че не е дюна - тогава той не би попаднал в
територията със строителна забрана, уредена в чл. 17а ЗУЧК.
Съобразно изявленията на вещото лице Г.А., направени в о.с.з., проведено на
14.10.2022г. в имота, предмет на делото, няма дюни. Има скат и гора, но няма дюнни
образувания. Имотът започва над основата на клифа. Скатът няма брегоукрепителни
функции. Плажната ивица е брегоукрепителна. Не може да настъпи заливане, клифът е
крайната преграда за прибой.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.
Единният кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите
4
и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон
ред /чл.2, ал.1/. Той включва още и данни за правото на собственост върху недвижимите
имоти; данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните
граници, границите на административно -териториалните единици, землищните граници и
границите на територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на ограничения
върху поземлените имоти. Тези данни се нанасят върху кадастрална карта и се записват в
кадастрални регистри. Единният кадастър се състои от кадастралната карта и кадастрален
регистър и съдържа данни както за техническите характеристики на имотите, така и за
правото на собственост и другите вещни права и титуляря му /чл.30 ЗКИР/. Основната
функция на кадастралния регистър е информационно-оповестителна, но той не доказва и не
създава вещни права. Записването в него на недвижим имот на друг собственик, различен от
титуляря на това право, или невписване на някой от съсобствениците, не лишава последния
от правото му на собственост. Решението по иска по чл. 54, ал.2 от действащия ЗКИР
действително установява правото на собственост, като след влизането му в сила то,
придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е
основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. В конкретния случай
липсват твърдения за непълнота или грешка в кадастралната карта, поради което няма да е
необходимо да бъде извършвано изменение на същата на посоченото в нормата на чл.54,
ал.2 ЗКИР правно основание.
Кадастралния регистър от своя страна следва да отразява правото на собственост по
действащия план, доказано с документи за собственост или влезли в сила решения, с които
са уважени искове за собственост, като съдържанието на този регистър е изрично посочено в
чл.53 ЗКИР. Изменението на КР пък се извършва на основание чл.53а ЗКИР при условията
на чл.52 и чл.53 ЗКИР, без да е необходимо да се издава заповед за това, както и в изрично
посочени в закона случаи, от които в т.1 е посочено изпълнение на влязло в сила съдебно
решение. Съотнесено към процесния казус, това означава, че е необходимо да има влязло в
сила съдебно решение, установяващо собствеността върху процесния имот, за да бъде
извършена промяна в кадастралния регистър за този имот по посочения законов ред.
Ищците се легитимират като собственици на ПИ № *** по КК на с. С., община Б. с
площ от 4750 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, въз основа на договори за покупко-
продажба, изповядани с нотариален акт №***г. и № ***/2018г..
Установи се принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на
ищците на твърдяното основание – възмездни сделки.
Заключението на вещите лица е, че процесният имот не представлява част от
черноморската плажна ивица. В целия имот и съседните терени не попадат дюнни
образувания от бреговия акумулативен шелф.
Изхождайки от конкретното местоположение на имота ПИ № *** и установеното, че
части от него не са заети от морски плаж и пясъчни дюни, се налага извод, че целият имот,
предмет на договорите за покупко-продажба и последващите разпоредителни сделки, не
попада в обхвата на крайбрежната плажна ивица и може да бъде притежание на
частноправни субекти.
Касае се за територия, която не отговаря на критериите за вещи, изключителна
държавна собственост, изведени в Решение №19 от 21 декември 1993 г. по к.д. № 11/93г. на
Конституционния съд, а именно: обществена значимост и всеобща полезност.
Вещите лица са категорични в заключението си, че в имотът не са открити следи и
фрагменти от облесени дюнни образувания, които да доказват, че целият процесен имот и
прилежащите терени представляват защитени природни феномени и забележителности
(дюнни или облесени пясъчни ландшафти). Няма основание имотът да се идентифицира и
възприема като защитен сегмент от акумулативната пясъчна ивица на шелфа на България.
Заключението на вещите лица е достатъчно мотивирано.
Следователно, имотът не е част от крайбрежната плажна ивица /не включва
територии с пясъчни дюни/, което да обуславя публична държавна собственост върху него и
съответно нищожност на извършените сделки на разпореждане и липса на вещно-
транслативен ефект на следващите сключени договори за този имот.
С оглед на това, ищците са собственици на имота, а в КККР на с. С., одобрени със
заповед номер ***г. е допусната грешка, тъй като е посочено, че Държавата е собственик на
имота с номер ***.
5
Предявеният иск подлежи на уважаване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът, следва да заплати на ищците направените
разноски по делото. Същите се претендират в следните размери - 187 лева държавна такса;
50.67 лева такса вписване; 2000 депозит за вещи лица и 12 000 с ДДС възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, като са представени доказателства за действителното
им извършване. От ответника е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение в размер на
6000 лева с ДДС. Така разноските направени в настоящото производство, които следва да се
възложат в тежест на ответника възлизат на 8237.67 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Е. Ф. Т., ЕГН
**********, с адрес в гр. С. и „А. Т." ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул *** и ответника Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, че ищците Е. Ф. Т. и „А. Т." ООД са собственици на ПИ №
*** по КК на с. С., община Б. с площ от 4750 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, както и че в
КККР на с. С., община Б., одобрени със Заповед № *** г. на изп. директор на АГКК е
допусната грешка, изразяваща се в записването на Държавата като собственик на имота ПИ
№ *** по КК на с. С., община Б. с площ от 4750 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, на
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на Е. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С. и „А. Т." ООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул *** сумата от 8237.67 лева,
представляваща реализирани от ищците съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на делото под формата на заплатени държавна такса; такса вписване;
възнаграждение за вещи лица и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на
основание 78, ал.1 вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6