Р
Е Ш Е Н И Е № 260001
гр. ПЛОВДИВ 14. 02.
2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 21.01.2021 г. в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на
секретаря КАТА МИТЕВА, като разгледа
докладваното от съдията СПАСОВ т.
дело № 550 по описа на
ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по
чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за
образуването му е изходяща от „С.Т.“ ЕООД, ***
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 98/2019 г. по описа на Смолянския
окръжен съд решение, с което е постановено прекратяването на „С.Т.“ ЕООД, ***
на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК по иск на „П.К.“ ЕООД, ***, открито е
производство по ликвидация на дружеството и същото е осъдено да заплати на „П.К.“
ЕООД, *** сумата от 30 лв. разноски.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и постановяване на друго
отхвърлящо исковата претенция.
Въззиваемата страна намира жалбата
за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта
предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 14.11.2019 г. в Смолянския
окръжен съд е постъпила изходяща от „П.К.“ ЕООД, *** искова
молба насочена против „С.Т.“ ЕООД, ***.
В обстоятелствената
част на същата са изложени твърдения, че „П.К.“ ЕООД,
***
е взискател по изп. дело № ************** на ЧСИ С.Д.с рег. №***и район на
действие този на ОС Смолян. То било образувано по два изпълнителни листа, както
следва:
- изп.лист №
41/2015-1 издаден по т. дело № 41/2015
г. на См ОС, по което лицето В.Р.И. в качеството си на ЕТ с фирма „В.“, ЕИК ***бил
осъден да заплати на ищеца по настоящето дело сумата от 26 749, 64 лв.
главница ведно със законната лихва от 26.06.2015 г. до окончателното й
изплащане, 3 345, 29 лв. обезщетение за забава по 86 от ЗЗД и 2 883,
80 лв. съдебни разноски,
- изп. лист №
337 от 30.10.2015 г. издаден по гр. дело № 149/2015 г. на РС Девин, по
който В.Р.И. в качеството си на ЕТ с
фирма „В.“, ЕИК ***бил осъден да заплати на ищеца 2 967, 48 лв. ведно със
законната лихва от 03.07.2015 г. до окончателното й плащане, 356, 35 лв. обезщетение
по 86 от ЗЗД и 722, 82 лв. деловодни разноски.
Сочи се, че
първоначално по двата листа било образувано изп. дело № 811/2015 г. на ЧСИ П.М.
с рег. №* и район на действие този на ОС Смолян, като в последствие то било
преместено при ЧСИ С.Д.с рег. №***и район на действие този на ОС Смолян, където
получило № **************.
По същото към
25.02.2019 г. В.Р.И. в качеството си на ЕТ с фирма „В.“, ЕИК ***дължал сумата
от 37 203, 98 лв.
Във връзка с
така изложеното е споменато, че В.Р. бил едноличен собственик на капитала на „С.Т.“ ЕООД, *** и с оглед липсата на самостоятелна
правосубектност на Едноличния търговец отговарял с имуществото си за посочените
по- горе задължения. В тази връзка по
искане на ищеца по настоящето дело бил наложен запор върху притежаваните от И.
дялове от капитала на ответното дружество, а на 06.05.2019 г. ЧСИ издал Постановление,
с което овластил ищеца по настоящето дело да предяви иск за прекратяване на „С.Т.“
ЕООД, ***.
Твърди се, че към дата на предявяване на иска вземанията на ищеца не били
погасени и е отправено искане на основание чл. 517, ал.4 от ГПК дружеството да
бъде прекратено.
С отговора на исковата молба ответното дружество не оспорва съществуването
на вземанията на ищеца към ЕСК на капитала. Излага доводи, че са платени 67 %
от същите и пречка за пълното им изплащане бил наложения запор върху дяловете,
който станал причина за отказ на съконтрахенти от сключени договори.
Това и декларираното желание за плащане на остатъка според него е основание
за отхвърляне на иска.
В ДИМ са изложени доводи за неоснователност на споменатите защитни
възражение и е направено посочване на реалния размер на дължимата на ищеца
сума.
В отговора на ДИМ са преповторени първоначалните защитни възражения.
Съдът след събиране на поисканите от
страните и относими по спора доказателства е постановил и решението предмет на
обжалване, като преди това по искане на ищеца като трето лице помагач на
ответника е привлечен В.Р.И..
В самото решение е направен извод за
наличие на предпоставките на чл. 517, ал. 4 от ГПК за предявяване на иска, т.е.
за наличие на активна легитимация и допустимост на същия.
Прието е, че липсват данни за погасяване
на вземането до първото СЗ и е направен извод за основателност на исковата
претенция.
Недоволен от решенето е останал
ответникът.
В
жалбата са изложени доводи за допуснати процесуални нарушения, неразпределение
на доказателствената тежест, неправилно изготвен доклад. Излагат се правни
аргументи за липса на предпоставки за прекратяване на дружеството. В тази
връзка се говори за липса на висящ изпълнителен процес, на доказателства, че
ищецът е взискател по отношение на едноличния собственик на капитала и има
право да иска прекратяване на дружеството, за липса на предвидените в чл. 96,
ал.1 от ТЗ предпоставки да се отправи искане за прекратяване на дружеството с
оглед наличието на друго имущество на длъжника. Изложени са и доводи за
погасяване на вземането на ищеца.
С оглед направените възражения за допуснати процесулани нарушения
следва да се посочи, че съдът е приел същите за основателни и на тази база е
уважил направените с жалбата доказателствени искания свързани с назначаване на
експертиза и изискване на изп. дело.
Във
връзка с пренесения пред ПАС спор с подаване на въззивната жалба е нужно да се
спомене, че възможностите за предявяване и уважаване на иск за прекратяване на
дружество от взискател по изпълнително дело с оглед наложен запор на дял от
търговско дружество са уредени в чл. 517 от ГПК. В него е описан редът за
извършване на изпълнение върху дял от търговско дружество. В ал. 1 е посочен
начина на извършване на самия запор, а в следващите две алинеи са описани
действията, които следва да бъдат предприети в зависимост от това дали делът,
срещу който е насочено изпълнението е на ограничено или неограничено отговорен
съдружник, а в четвъртата действията в случаите, при които изпълнението е
насочено срещу всички дялове в дружеството.
От съдържанието и на трите алинеи е
видно, че изпълнението върху дял от търговско дружество по принудителен ред е
възможно след ПРЕКРАТЯВАНЕ на дружеството от съда. То пък е възможно при наличие
на описани в отделните хипотези предпоставки, като и в трите се изисква съдия
изпълнителя да ОВЛАСТИ взискателя да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за неговото прекратяване.
Съответно в хипотезите на ал. 2 /изпълнение
срещу дял на неограничено отговорен съдружник/ овластяването е предшествано от
изискване да се констатира наличието на условията на чл. 96, ал.1 от ТЗ, да се
връчи на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници от
страна на изпълнителя на изявлението на взискателя за прекратяване на
дружеството и изтичане на 6 месеца от това връчване.
В хипотезата на ал. 3 /изпълнение върху
дял на ограничено отговорен съдружник/ то е предхождано от изискването
съдебният изпълнител да връчи на дружеството изявлението на взискателя за
прекратяване участието на длъжника в дружеството и изтичане на три месеца от
същото.
Правомощията на съда по същество във връзка с
тези искове са в общи линии идентични. Така и в двата случая законодателят е
предвидил, че условие за отхвърлянето им е удовлетворяване вземането на
взискателя, като в ал. 3 е посочено и алтернативно условие - изпащане от дружеството
на взискателя на припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото,
определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
При липса на тези предпоставки е посоченс,
че съдът прекратява дружеството, което подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и е
основание за започване на производство по ликвидация. Последното е нужно защото в рамките на същото е възможно
определяне на ликвидационен дял при условията на чл. 271 от ТЗ и създаване на
възможност за удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело в рамките на
същия.
От изложеното следва извод, че искът за
прекратяване подлежи на отхвърляне ако в хода на производството се установи
погасяване на вземането във връзка, с което е насочено изпълнението върху съответните
дружествени дялове, т.е. образно казано от отпадане на нуждата за
удовлетворяване на същото да се провежда ЛИКВИДАЦИЯ и определяне на
ликвидационен дял на длъжника.
Тези хипотези
обаче реално разглеждат случаите, при които изпълнението е насочено върху част
от дяловете в съответните търговски дружества, т.е. в случаите, при които има и
други съдружници, които са заинтересувани от продължаване нормалната търговска
дейност на дружеството и биха имали интерес от предприемане на действия за
удовлетворяване на взискателя по посочените по- горе способи.
Възможно е обаче
изпълнението да е насочено върху всички дялове от дружеството било, защото всички
съдружници са длъжници на съответния взискател, било по причина, че дяловете са
притежание на едно лице.
В тези случаи с
ал. 4 на чл. 517 ГПК, законодателят е приел, че не е нужно да се спазват
допълнителните изисквания преди
извършване на овластяването за предявяване на иска. Наред с това за разлика от
горните случаи в разпоредбата на ал. 4 се говори за отхвърляне на иска в
случаите, при които КРЕДИТОРЪТ УДОВЛЕТВОРЕН до първото по делото заседание.
Буквалното
тълкуване на тази разпоредба би следвало да доведе до извод, че дори при
погасяване на вземането в периода след първото по делото заседание искането за прекратяване
би било основателно. То от своя страна
би довело до започване на производство по ликвидация, определяне на
ликвидационен дял в хипотезата на чл. 271 от ТЗ и заличаване на дружеството при
условията на чл. 273 от ТЗ.
Това налага въпросът кому е нужно това при условие, че вземането
станало основание за насочване изпълнението срещу всички дружествени дялове е
удовлетворено ? Логичният отговор е на никого. Реално това е така по причина,
че разпоредбите на чл. 517 от ГПК са създадени да способстват удовлетворяването
на кредитор/ите в рамките на започнало производство по принудително изпълнение,
а не със санкционна цел. По тази причина ПАС счита, че определеният от
законодателят в чл. 517, ал.4 от ГПК срок за плащане е с цел да дисциплинира
длъжника в случаите, при които изпълнението е насочено срещу всички дялове в
дружеството.
Това и нормата
на чл. 235, ал.3 от ГПК води до извод, че основателността на иска следва да
бъде преценявана и с оглед на това дали до приключване на устните състезания
пред въззивната вземането на взискателя не е удовлетворено.
По конкретното
дело на първо место следва да се посочи, че към момента на предявяване на иска
са били налице всички предвидени в чл. 517 от ГПК предпоставки за предявяване
на иск от такъв тип-вземане на ищеца, образувано изпълнително дело, запор върху
дяловете, които длъжника притежава от капитала на съответното дружество и
овластяване. В случа с оглед притежаваните на всички дялове не е необходимо
овластяването да се прехожда от извършване на други действия. За приложимост на
чл. 96, ал.1 от ТЗ въобще не следва да се говори по причина, че тази разпоредба
касае неограничено отговорен съдружник, а в случая длъжника не е такъв.
Така изложеното
води до извод, че предявената от „П.К.“ ЕООД, *** е
допустима.
По отношение на
неговата основателност обаче с оглед споменатото по- горе и разпоредбата на чл.
235, ал.3 от ГПК следва да се вземат предвид всички факти настъпили до даване
ход на устните състезания пред въззивната инстанция.
По този повод е
нужно да се посочи, че от представените и от двете страни по спора
доказателства в последното заседание пред ПАС следва извод, че вземането на
ищеца е удовлетворено, което е наложило и прекратяване на самото изпълнително
дело.
По тази причина
ПАС счита, че основанията за прекратяване на ответното дружество с оглед тези
новонастъпили факти не са налице и искът следва да бъде отхвърлен.
Това пък от своя
страна сочи, че решенето на См ОС с оглед на тези нови факти следва да ес
отмени и да се постанови друго отхвърлящо иска.
Въпреки отмяната
на решението на См ОС и отхвърляне на иска на ответника не следва да се
присъждат направените от него разноски в двете производства по простата причина,
че той е станал причина за извършването им. Разноски би следвало да се присъдят
на ищеца за производството пред ПАС при доказателства за извършването им.
Такива обаче не са представени. Това
сочи, че решението на См ОС следва да се потвърди единствено в частта за
разноските.
Водим от това съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 98/2019 г. по описа на
Смолянския окръжен съд решение в частта, с която е постановено прекратяването
на „С.Т.“ ЕООД, *** на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК по иск на „П.К.“ ЕООД, ***
и е открито е производство по ликвидация на дружеството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.К.“ ЕООД, *** против „С.Т.“ ЕООД, ***
иск за прекратяване на основание чл. 517, ал.4 от ГПК на „С.Т.“ ЕООД, ***.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 98/2019 г. по описа на
Смолянския окръжен съд решение в частта, с която„С.Т.“ ЕООД, *** е осъдено да
заплати на „П.К.“ ЕООД, *** сумата от 30 лв. деловодни разноски.
Решението може
да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.