РЕШЕНИЕ
№1721
гр. Пловдив, 09 .08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА
АГАЛАРЕВА и прокурор ГИНКА
ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1150 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, във вр. чл.1, ал.2 от
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на К.В.И., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Д. *** срещу Областна дирекция на МВР - Пловдив.
Претенцията е да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца
имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление /НП/ №17-6207-000585/11.08.2017 г., издадено от Началник РУП към
ОДМВР гр. Пловдив, РУ Труд и представляващи сторените в хода на съдебното
обжалване (по АНД № 5818/2017г. по описа на Пловдивския районен
съд) разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
ведно с лихвата върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – Областна дирекция на МВР –
Пловдив, чрез писмен отговор на процесуалния си представител старши юриск. Г.Б.изразява становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството пред
ПРС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив
изразява становище за отхвърляне на предявения иск.
Искът е
предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения
:
От фактическа страна
съдът намира за установено следното:
С Наказателно постановление №17-6207-000585/11.08.2017 г., издадено от
Началник РУП към ОДМВР гр. Пловдив, РУ Труд на ищеца в настоящото производство
е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 200.00лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6
месеца, което е издадено след съставяне на постановление за прекратяване на
наказателно производство от 29.05.2017г. на Районна прокуратура- Пловдив. НП е обжалвано по съдебен ред, като
с оглед защитата си, ищеца е ангажирал адвокатско
дружество „Д.и.З.“ Пловдив, за което е било изготвено и пълномощно, представено
към материалите по образуваното АНД 5818/2017г. по опис на Районен съд- гр.
Пловдив- XXVI наказателен състав. С решение № 2223 от 05.12.2017 г.,
постановено по АНД № 5818/2017 г., съдът е отменил изцяло наказателното
постановление. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.12.2017г..
Към материалите по административно - наказателното дело на Районен съд-Пловдив
не е бил приложен Договор за правна защита и съдействие от 18.08.2917г. за
договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 500.00 лева. Едва с
исковата молба по настоящото дело е представено заверено копие на Договор
за правна защита и съдействие сключен на 18.08.2017г. между К.В.И. – клиент и адвокатско
дружество „Д.и.З.“, в който е посочено, че той е с предмет „оказване на правна
защита и съдействие при обжалване на НП с № 17-6207-000585 от 11.08.2017г.
издадено от Началник РУП към ОДМВР гр. Пловдив, РУ Труд“. Договорът е подписан
от страните по него.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства: материали по АНД 5818/2017г по опис на
ПРС-26 нак. Състав, копие от НП № 17-6207-000585 от
11.08.2017г. издадено от Началник РУП -с. Труд към ОДМВР гр. Пловдив, копие от Договор
за правна защита и съдействие сключен на 18.08.2017г. между К.В.И. и адвокатско
дружество „Д.и.З.“.
При така
изяснената фактическа обстановка, като прецени събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за
установено следното от правна страна:
Безспорно отмяната
на НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално
правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за
търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените
разноски за процесуално представителство. Съгласно константната съдебна практика,
изразена в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове
по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно мотивите на цитираното Тълкувателно решение потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ следва да са налице следните три предпоставки: 1. да е
налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. да са
претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно
негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В настоящият случай
липсват годни и несъмнени доказателства, че посоченото адвокатско възнаграждение
е било действително изплатено във връзка с проведеното съдебно обжалване. Следва
да се отбележи, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Твърди
се от ищеца, че е договорено заплащане
на адвокатски хонорар към момента на ползване на адвокатската услуга за
процесуално представителство и то е заплатено в брой. Във всеки такъв договор за
правна защита следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. Съгласно мотивите на последно цитираното
тълкувателно решение, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В
случая от приложено за послужване АНД 5818/2017 по описа на Районен съд Пловдив
се установява, че Договор за правна защита и съдействие сключен на 18.08.2017г.
между К.В.И. и адвокатско дружество „Д.и.З.“ за оказване на правна защита и съдействие
при обжалване на НП № 17-6207-000585/11.08.2017г., не е бил своевременно и редовно представен по
съдебното производство пред първоинстанционният съд. По АНД 5818/2017 по описа
на Районен съд Пловдив са представени: пълномощно от ищеца в настоящото
производство за упълномощаване на адвокатско дружество „Д.и.З.“ за процесуално
представителство, както и два броя пълномощни на управителя на адвокатското
дружество за преупълномощаване на адв.
Д. и адв.З. да представляват К.В.И. във връзка със
съдебното обжалване. До приключване на производството по АНД 5789/2017г. по
описа на Пловдивски районен съд не е представен договор за правна защита и
съдействие, нито каквито и да е други доказателства за договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение. Едва при образуване на настоящото съдебно
производство е бил представен и процесния Договор за
правна защита и съдействие от 18.08.2017г..
Настоящия
съдебен състав счита за основателно възражението на ответника, че последващото представяне на договора в настоящото
производство няма доказателствена сила, тъй като
договорът е частен диспозитивен документ. В действителност
договорът е без достоверна дата. Относно автентичността на договорите няма спор
и съдът приема, че са съставени и подписани от посочените в него
страни. Но следва да се посочи, че документите могат да бъдат истински или
неистински: с оглед истинността на съдържанието им те са верни или неверни, а с
оглед истинността на автора - автентични или неавтентични. Всеки автентичен
подписан документ има формална доказателствена сила -
установява, че материализираното в документа волеизявление е направено от
лицето, подписало документа. Материална доказателствена
сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема,
че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Частният
свидетелстващ документ, какъвто е и договорът за правна защита и съдействие от 18.08.2017г.
има материална доказателствена сила, но тя не е
обвързваща съда. Производство по оспорване по реда на чл. 193 и сл.
от ГПК се открива в зависимост от обвързващата съда доказателствена сила на документа. Смисълът на
производството по чл. 193-194 от ГПК е
една от страните да се противопостави на доказателствената
сила на документ, който ползва другата страна. Предмет на производството е
именно доказателствената сила на документа, която
оспорващият се домогва да преодолее. Затова производство се открива по отношение
на автентичността на частни и официални документи - те имат формална доказателствена сила и по отношение на съдържанието
(вярност с действителните факти) на официалните свидетелстващи документи - те
имат обвързваща съда материална доказателствена сила.
При оспорване съдържанието на частен документ, производство по оспорването не
се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена
сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно
убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от
тяхната материална доказателствена сила. Част от
съдържанието на документа е и неговата дата на съставяне, поради което за
установяване на достоверността й съдът не следва да
открива производство по оспорване.
С разпореждане
от 19.04.2019г. съдът е указал на ищеца, че носи доказателствена
тежест за установяване на твърденията в исковата молба и за доказване на
исковете по основание и размер. Доказателства в
тази насока не се ангажирани от ищеца. Не са ангажирани доказателства, че на 18.08.2017г. К.В.И. е заплатил 500
лв. на адвокатско дружество „Д.и.З.“, още повече, че цитирания Договор за
правна защита и съдействие не е представен и приложен по АНД 5818/2017г. по
описа на Пловдивски районен съд. С оглед
установеното настоящия съдебен състав счита, че договорът за правна защита и съдействие
макар и да е с дата 18.08.2017г. не установява, че към посочената дата е
договорено и платено възнаграждение в размер на 500 лв. в брой и, както и че
същият е съставен за
целите на настоящото производство.
Наличието
само на отменено НП не е достатъчно за да се реализира отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, следва да е ползвана адвокатска защита, за която защита да е
заплатено адвокатско възнаграждение.
Липсата на доказателства за реално претърпени
имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна
връзка с отмененото НП води до отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 78, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК,
искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат
в настоящото производство е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът
е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на
спора искането е основателно. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 144 от АПК,
поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност и предявения иск е в
размер на 500 лева, следва на Областна дирекция на МВР – Пловдив да се присъди възнаграждение
за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл. 25, ал.1 от НЗПП, а именно
100 лева, която сума следва да се заплати от ищеца.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХXVІІІ състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск от К.В.И., ЕГН ********** *** срещу ОД на МВР - Пловдив с искане да бъде
осъден ответника да заплати сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски,
платено възнаграждение за адвокат по АНД 5818/2017 по описа на Районен съд
Пловдив, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА К.В.И., ЕГН ********** *** да заплати в полза на ОД на МВР - Пловдив, ул.“Княз Богориди“ №7
сумата от 100 лева /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: