О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 260166
гр. Шумен, 01.12.2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2. мл. с. С. Стефанова
като разгледа
докладваното от окръжния съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 445
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по частна жалба с рег. № 261380 от 02.11.2020г. депозирана от „ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ“ ООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от А.Г.К. /назначен за постоянен синдик с
определение № 6162 от 27.11.2018г. по търг.д. № 3343/2017г. по описа на СГС/ против
определение № 260120 от 06.10.2020г. по гр. д. № 332/2020г.
по описа на РС – Н.П., с което е върната депозираната от жалбоподателя искова
молба и е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата
отмяна, като делото бъде върнато
за ново разглеждане от друг съдебен състав. Твърди се, че в нарушение на чл.
129, ал. 1 от ГПК, съдът е прекратил производството и е върнал исковата молба с
мотивите, че не била представена информация за точните количества доставена ел.
енергия на ответника. В това производство, се изяснявали въпросите по
допустимостта и редовността на исковата молба, а не въпроси касаещи спора по
същество, а именно: точното количество доставена ел. енергия, за което е и
поискано издаването на съдебно удостоверение. Въпросът за точното количество
доставена ел. енергия, било въпрос по същество и не подлежал на изясняване в
етапа на проверката за допустимост и редовност на исковата молба. След като
ищецът е навел твърдения за обстоятелствата, на
които основава иска си, независимо дали същите са основателни или не, исковата
молба отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е редовна
и допустима, поради което връщането
й, като нередовна поради неизясняване на въпрос по съществото на спора, било
абсолютно недопустимо и в грубо нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил
проверка не само за редовност и допустимост, но и едновременно с това е
проверявал и основателността на исковите претенции. Ищцовото
дружество е в несъстоятелност и иска се предявява от синдика, в изпълнение на
задълженията по чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ и, както в
повечето случаи несъстоятелният
търговец, не му е представил необходимата информация. С
исковата молба били представени дневниците за продажби, от които било видно, че
самият ответник по делото е осчетоводил процесната фактура за м. ноември, което
само по себе си било признание за дължимост на сумата.
Съдът след като
се запозна с изнесените доводи в жалбата и материалите по
делото, приема за установено следното:
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, поради следните съображения:
Производството
пред първата инстанция е започнало по искова молба на „Фючър Енерджи” ООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от А.К. - синдик срещу „Ешрефоглу“ ООД с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: с. В...., представлявано от управителя К.Е.В., по иск с
пр. основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 660, ал. 2 от ТЗ
във вр. чл. 658, ал. 1, т. 7 предл. 2 от ТЗ, с искане ответника да бъде осъден
да заплати сумата от 7 643.92 лева - представляваща сбор от продажните цени за
електрическа енергия и допълнителни услуги към нея, за които били издадени 2
броя фактури, както и да бъде осъден да заплати сумата от 1 780.53 лева – сбор от мораторни лихви,
начислени до датата на подаване на исковата молба в съда.
С разпореждане №
914 от 11.05.2020г. съдията-докладчик, на осн. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК е
оставил исковата молбата без движение, с указания за посочване на
обстоятелствата на които се основава така предявения иск, като конкретно се
посочи и правопораждащия юридически факт, от който са възникнали
правоотношенията между страните.
В изпълнение на
указанията на съда, ищецът е депозирал молба с вх. №
3240/02.06.2020г., в която изрично е посочил, че правопораждащият юридически
факт, от който са възникнали правоотношенията между страните, е неформален
договор за продажба на електрическа енергия по арг. от чл. 91 и сл. от ЗЕ и чл.
293, ал. 1 от ТЗ.
С разпореждане №
1203 от 16.06.2020г., първоинстанционният съд отново
е оставил исковата молба без движение, предвид неяснота в изложението на
обстоятелствата, на които се основава иска (фактическото
такова, а не правната квалификация) и е дал на ищеца нов едноседмичен срок, в който да посочи
основното съдържание на неформалния договор, уреждащ отношенията между страните
по делото, а именно – как се е доставяла ел. енергия и на какви цени, какви
допълнителни услуги са договорени с договора, каква е цената на тези
допълнителни услуги, кога и как се е отчитала изразходваната ел.
енергия, кога и как се дължат сумите за ел. енергия и за допълнителните услуги
и други подобни уговорки, свързани с претендираните
вземания.
На 14.07.2020г.,
в изпълнение указанията на съда, ищецът
е депозирал молба, в която е изложил, че процесната ел. енергия, чието
заплащане се иска
е доставяна на ответника в точките за доставка, в които последният е
присъединен към електроразпределителната мрежа, като с цел уточняване на
точните доставяни количества ел. енергия за процесните периоди, е поискал от
съда да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред
електроразпределителното дружество, което към настоящият момент доставя ел.
енергия в точките на доставка на ответника, за снабдяване със детайлна справка
за тях. Уточнил е, че предоставените допълнителни услуги са: услугата
„задължения към обществото“, както и „акциз“, чието заплащане се дължи от всеки
краен клиент по силата на закона – по арг. от чл. 100, ал. 3 във вр. чл. 34 чл.
35 от ЗЕ, както и услугата „прогнозиране на потреблението“. Посочил е, че сумите по
фактурите, както за потребената ел. енергия, така и за допълнителните услуги,
начислени за съответният месец, следвало да се заплащат от ответника през
следващия календарен месец до 14–то число, като в тази връзка е формулирал и
допълнителен въпрос, към поисканата още с исковата молба ССЕ. Относно
обстоятелствата на какви цени са доставяни потребените количества ел. енергия и
допълнителните услуги, както и кога са отчитани е помолил съда, да съобрази
факта, че ищеца действа в качеството си на синдик – назначен от съда по
несъстоятелността и така предявените искови претенции са предявени само въз
основа на дневниците за продажби, водени от НАП и счетоводната информация
предоставена от несъстоятелният търговец. Уточнил, е че за периода от
01.01.2017г. до 30.10.2017г. ответникът е
закупувал ел. енергия от ищеца и е заплащал съответните количества, като
съответно е осчетоводявал фактурите и е ползвал данъчен кредит, което от своя
страна, само по себе си, представлявало доказателство за наличието на трайни
търговски отношения между страните и реално извършени доставки от ищеца на
ответника. Доказателство за това били и представените към исковата молба
дневници за продажби, касаещи периода от 01.01.2017г. – 31.10.2017г.
предоставени от НАП на магнитен носител.
С разпореждане №
1509 от 21.07.2020г. първоинстанционният съд отново е оставил исковата молба
без движение, тъй като е приел, че ищецът не е
изпълнил указанията на съда да посочи договорката
между страните, както по отношение на това на какви цени се е доставяла ел.
енергията, така и каква е цената на договорената допълнителна услуга „прогнозиране
на потреблението“. Също така следвало и да уточни какво количество ел. енергия
е потребено. Изрично е дал указания на ищеца да посочи на какви цени се е
доставяла ел. енергията по неформалния договор за доставка на ел. енергия по
свободни цени, каква е цената на допълнителната услуга „прогнозиране на
потреблението“, както и какво количество ел. енергия е потребено от ответника
за процесния период. Със същото разпореждане е указал на ищеца и, че при
неизпълнение на указанията на съда в даденият седмодневен срок, исковата молба
ще бъде върната, а производството по делото прекратено. По делото липсват данни съдът да се произнесъл относно искането на ищеца за
издаване на съдебно удостоверение, формулирано в молбата му от 14.07.2020 г..
Съобщението за оставяне на исковата молба без движение е било връчено на
14.08.2020 г. на пълномощник на синдика.
С молба вх. рег.
№ 260046 от 24.08.2020 г. (с изх. клеймо от 21.08.2020 г.) ищецът е посочил
цената на доставяната ел. енергия – 86.00 лева за МВтч, посочил е цената на
допълнителната услуга „прогнозиране на потреблението“ – 0.04 лева на кВтч, а по
отношение на точните количества доставяна ел. енергия в точките за доставка, е
уточнил, че с предходна молба е направил доказателственно искане за издаване на
съдебно удостоверение, което поддържа.
С разпореждане от 27.08.2020 г.
съдът е разпоредил на ищеца да се издаде исканото съдебно удостоверение и е
указал на същия да уточни дали иска удължаване на срока и с колко дни.
С молба с вх. рег.
№ 260113 от 28.08.2020 г. синдикът на ищцовото дружество е заявил, че иска
удължаване на срока с 3 седмици, която молба съдът е уважил и с разпореждане от
същата дата, е продължил срока с още 3 седмици, считано от датата на изтичане
на предходния (21.08.2020г.), за което ищецът е бил уведомен на посочения по
делото телефон на 02.09.2020 г. чрез негов колега.
С обжалваното
определение, първоинстанционният съд е приел, че в дадения му срок,
изтичащ на 11.09.2020г. (след продължаването му с още три седмици от
21.08.2020г.) ищецът не е изпълнил указанията,
дадени с разпореждането от 21.07.2020г. и, на
осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството
по делото.
Настоящата
съдебна инстанция намира определението за неправилно, по
следните съображения: Видно от изложеното в молба вх. № 260113/28.08.2020 г.
ищецът е посочил конкретно цена на количествата ел. енергия и на предоставената
на ответника допълнителна услуга, съобразно указанията на съда, а досежно установяване
количествата доставена ел. енергия е поискал повторно да му бъде предоставено съдебно
удостоверение, каквото до тогава не му е било издадено. С разпореждането си от 27.08.2020
г. съдът е постановил издаване на поисканото от ищеца удостоверение, но не му е
указал изрично, че следва да го представи в определен срок. От друга страна, от
разпореждането не става ясно във връзка с кои точно указания на съда е
предоставена възможност на ищеца да поиска удължаване на срока за изправяне нередностите на исковата молба и дали този
срок се отнася и за депозиране на удостоверението, за снабдяване с което му е
издадено съдебното такова. Изложеното е основание да се приеме, че дадените от
съда указания във връзка с отстраняване нередности на исковата молба са непълни
и неясни, което препятства правото на страната да участва по делото в защита на
законните си права и интереси и нарушава принципите за служебно начало и
равенство на страните в гражданския процес. Следва да се отбележи също, че от
мотивите към прекратителното определение не става ясно кои пороци на исковата
молба не са били отстранени в срок според съда, което от своя страна прегражда
възможността за въззивна проверка законосъобразността на постановения от него
акт.
Поради изложеното, съдът приема, че
обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалните правила и
следва се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия и даване пълни и точни указания
на ищеца относно отстраняване нередностите на исковата му молба, както и нов
срок за изпълнение.
Водим от горното,
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260120 от 06.10.2020 г. по гр. д. №
332/2020 г. по описа на РС – Н.П., с което е
върната депозираната от жалбоподателя искова молба и е прекратено
производството по делото на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на
РС – Н.П., за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.