Решение по дело №19690/2019 на Районен съд - Варна

                                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….…/19.11.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19690 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по предявен от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна срещу В.Т.В., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните същестуването на вземания спрямо ответника за сумата от 261,27 лв главница за потребени ВиК услуги по партида с аб. номер 1347679 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл. 51, вх.2, ап. 31 за периода от 23.01.2017 г. до 21.02.2019г., сумата от 27,10 лв.  лихва за забава върху главницата от 261,27 лв. за периода от 24.03.2017 г. до 24.08.2019 г., сумата от 1043,95 лв.  главница за потребени ВиК услуги по партида с аб. номер 1347680 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл. 51, вх.2, ап. 31 за периода 23.01.2017 г. до 21.02.2019г., сумата от 185,56 лв. - лихва за забава върху главницата от 1043,95 лв., за периода от 24.03.2017 г. до 24.08.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13792/2019г. по описа на ВРС, 46- ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл. 51, вх.2, ап. 31 по партиди с аб. № 1347679 и 1347680. Твърди, че за периода от 23.01.2017 г. до 21.02.2019г. е доставил на ответника услуги цената, на които той не е заплатил. Поради неиздължаване на падежа, на ответника са начислени лихви за забава. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 13792/2019г. по описа на ВРС.Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва се наличието на договорно правоотношение между страните, тоест качеството на потребител на ответника. Оспорва ВиК услугите да се реално предоставени и съответно потребени от абоната. Възразява, че потреблението не е отчетено съгласно изискванията на ОУ на оператора. Претенцията за лихва за забава се оспорва както по съображение за недоказаност на главното вземане, така и поради неиздаването на фактури. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на така предявените искове.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представител поддържат становищата си по спора.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител е ангажирала писмени бележки, с което е доразвила доводите си по съществото на спора

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №13792/2019г. по описа на ВРС, 46-ри състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №6704/30.08.2019 г., като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок от съобщението заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането.

Спорни по делото са въпросите има ли ответникът В.Т.В. качеството потребител на ВиК услуги, както и осъществена ли е реална доставка от ВиК оператора. По спорните въпроси настоящият състав намира следното:

Видно от справка по партида на лицето В.Т.В. за вписванията, отбелязванията и заличаванията в Служба по вписвания, гр. Варна/л. 89 / ответникът през 2005 година е придобил недвижимия имот, представляващ обект на потребление -находящ се в гр. Варна, ж.к.“ Възраждане“, бл.51, вх.2, ет.3.От справката не се установява, г-н В. да е извършвал разпоредителни сделки с имота след придобиването му. След като са налице данни, че веднъж ответникът е станал титуляр на вещно право върху имота и не е установено, че страната се е разпоредила с имота или по друг начин е загубила титулярството на правото, единствено възможен е извода, че ответникът е собственик на имота.

Съгласно чл.2 от ОУ на ищцовото дружество, качество потребител имат физическите лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Доколкото ответникът е собственик на имота на потребление, същият има качеството на потребител на ВиК услуги.

Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На основание чл.21 ал.4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел.

Ищецът е представил карнетни листи за целия процесен период 23.01.2017 г. до 21.02.2019 г. За периода до 22.10.2018г. карнетните листи съдържат подпис на потребителя, съответно на упълномощено от него лице, което е присъствало на отчета. Въпросните листи са частни свидетелстващи документи, съдържащи неизгодни на ответната страна факти  и като такива се ползват с материална доказателствена сила относно количеството на отразеното в карнета потребление, вкл. и за предходен период /обхванат между две дати на подписване/.За част от периода ( до 1.02.2018) задълженията са нарочно признати от абоната съгл, споразумение от 21.03.2017г. по чл. 40, ал. 2 от ОУ на оператора, постигнато между страните по спора/.

    На 9.10.2020г. е извършената подмяна на двете средства за търговско измерване, монтиране на адреса на потребление. Съставен е талон за пломбиране на водомери №079314/9.10.2020г., в който са отразени показанията на двете СТИ преди подмяната, а именно за аб. №1347679- 1282 куб.м, а за аб.№ 1347680-1689 куб.м. Формалната доказателствена сила на протокола не е оспорена от ответната страна, поради което следва да се приеме, че същият по изложените по-горе съображения удостоверява потреблението към датата, на която е съставен -9.10.2020г. В действителност при сравнение с карнетните листи отразеното в протокола за пломбиране пребление- аб. №1347679- 1282 куб.м, а за аб.№ 1347680-1689 куб.м е отчетено в карнетните листи още в началото на 2019г. Това обаче е така, тъй като съгласно отбелязването в карнета след 25.03.2019г.имотът, представляващ обект на потребление не се обитава, съответно след тази дата на ответника не е начислявано потребление. При това положение следва да се приеме, че потреблението за аб .1347679- 1282 куб.м, а за аб. 1347680-1689 куб.м. е реализирано до 21.02.2019г.

В допълнение към изложеното следва да се съобрази заключението на назначената по делото ССчЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, според което показанията съответства на отразеното в карнетите. Според вещото лице начислените на потребителя суми по издадени фактури изцяло съответстват на размерите на претенциите.

Ето защо, съдът приема, че е надлежно доказано съществуването на вземането за главници. С оглед доказаността на главницата претенция, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва. Според вещото лице по ССчЕ лихвата е коректно изчислено съобразно допусната забава на абоната.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват сторените по делото разноски. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 130 лева, отчитайки правната и фактическа сложност на производството, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя. Като съобрази и оснаталите разноски съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК съдът присъжда сумата от 751 лева за държавна такса, възнаграждение за особен представител, депозит за експертиза, юрисконсултско възнаграждение. На ищеца се следват и разноски в заповедното производство в размер на 80,36 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Т.В., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***  сумата от 261,27 лв главница за потребени ВиК услуги по партида с аб. номер 1347679 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл. 51, вх.2, ап. 31 за периода от 23.01.2017 г. до 21.02.2019г., сумата от 27,10 лв.  лихва за забава върху главницата от 261,27 лв. за периода от 24.03.2017 г. до 24.08.2019 г., сумата от 1043,95 лв.  главница за потребени ВиК услуги по партида с аб. номер 1347680 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл. 51, вх.2, ап. 31 за периода 23.01.2017 г. до 21.02.2019г., сумата от 185,56 лв. - лихва за забава върху главницата от 1043,95 лв., за периода от 24.03.2017 г. до 24.08.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№13792/2019г. по описа на ВРС, 46- ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА В.Т.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***  сумата от 751,00 лева, представляваща сторените в прозводството разноски, както и сумата от 80,36 лева, представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл 78,ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: