Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ....05.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл.съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в.
гр. дело № 12193 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца Ш.Ю.Ю. чрез адв. П. срещу Решение № 159654 от
05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 9822/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 28 състав, в частта, с която
е отхвърлен предявения от Ш.Ю.Ю. срещу „О.Ф.Б.” ЕАД иск с правно основание
чл.439 от ГПК – за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника,
сумата от 1500,00 лв. – по изпълнителен лист,
издаден на 10.02.2011 г. от Софийски районен съд, 74-ти състав, по гр. дело №
4781/2011 г., въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК от 10.02.2011 г. в полза на „Банка
ДСК” ЕАД.
Решението, в частта, с която предявения иск е
уважен за договорна лихва за периода от 05.04.2007 г. до 03.02.2011 г. в размер
на 1 492. 21 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 229. 77 лева и
платена държавна такса в размер на 59. 84 лева – суми по изпълнителен лист, издаден на 10.02.2011
г. от Софийски районен съд, 74-ти състав, по гр. дело № 4781/2011 г., въз
основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от
10.02.2011 г. в полза на „Банка ДСК” ЕАД. като погасени по давност е влязло в
сила, като необжалвано.
Жалбоподателят
поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че погасителната давност за
сумата от 1500,00 лв. е изтекла към датата на подаване на исковата молба, като
се излага, че същата е започнала да тече с подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр. дело № 4781/2011 г., по описа на СРС, 74 състав – на
04.02.2011 г. и е изтекла преди подаването на молба за образуване на изп. дело №
20167790400030 по описа на ЧСИ В.И.с рег. №779 в регистъра на КЧСИ – 09.02.2016
г. В първоинстанционното решение съдът правилно възприел, че с подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК давността се прекъсва, но същият неправилно е
сметнал давността за главницата от 10.02.2011 г. – датата на издаване на
изпълнителния лист по гр. дело № 4781/2011 г., по описа на СРС, 74 състав, а не
от 04.02.2011 г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, поради
което е стигнал до погрешни изводите за неоснователност на предявения
отрицателен установителен иск. Иска се отмяна на обжалваното
решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск. Претендират се
разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „О.Ф.Б.” АД чрез юрк. Г.е депозирал
отговор на въззивната жалба. В отговора се поддържа, че изводите на СРС, че
нова давността е започнала да тече на 10.02.2011г. са правилни. Сочи, че с
подаване на молбата за образуване на изп. производство на 09.02.2016 г.
давността за главницата е прекъсната отново, поради което искът за признаване
за установена недължимостта на същата правилно
отхвърлен от СРС. Иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендират се разноски.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо.
Разгледано по същество е и правилно,но по следните съображения, различни
от изложените от районния съд:
Безспорно
е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства по делото
е установено, че на 04.02.2011 г. „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а на
10.02.2011 г. в полза на заявителя е бил издаден изпълнителен лист срещу Ш.Ю.Ю. въз основа на заповедта по ч.гр.дело №
4781/2011 год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, за следните суми: 1500,00 лв.–
главница, ведно със законната лихва от 04.02.2011 год. до окончателното
изплащане, 1492,21 лв. – договорна лихва за периода от 05.04.2007 год. до
03.02.2011 год., 59,00 лв. – разноски за държавна такса и 229,77 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист кредиторът е подал на 09.02.2016 год. молба
до частен съдебен изпълнител В.И., с рег.№779 на КЧСИ за образуване на
изпълнително производство. Такова е било образувано под №20167790400030, като
заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на ищцата на 19.07.2016 год.,
но в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същата не е подала възражение /обстоятелство,
което също не е спорно по делото/. С постановление от 08.06.2017 г. е наложена
възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот в с. Кокаляне.
Предявен
за разглеждане пред СРС иск с правно основание чл.439 от ГПК. Правно
легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК се явяват страните в изпълнителното
производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди
погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен
установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи
престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили
след приключване на съдебното дирене факти. В конкретния случай искът за
установяване на недължимост на суми, за които е издаден изпълнителен лист,
поради изтекла погасителна давност.
При
отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването
на правен интерес от иска. В тежест на ответника е да докаже, че за процесните
суми е издаден изпълнителен лист и че е
проявил активност за събиране на вземането си като е предприемал своевременно
действия за събиране на вземанията, прекъсвал/спирал погасителната давност на
вземането.
Вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са възникнали
на основание на договор за кредитна банкова карта, поради което същите са
скрепени с общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от 5 години.
Погасителната давност е сложен
юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото
и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.
2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно
чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква "в" от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Подаването на заявление за издаване на
заповед по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия процес и като
такива не прекъсват погасителната давност за вземанията. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес и
не прекъсва погасителната давност за вземанията. Датата на подаването на
заявлението би имало значение за прекъсване на погасителната давност само при
хипотеза, в която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземания по заповедта и решение, с което този иск се уважава
бъде постановено. Разпоредбите на чл. 115 и 116 от ЗЗД изчерпателно посочват
хипотезите, в които давността спира да тече/ се прекъсва, поради което и доколкото
заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото на исков процес,
нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват, нито спират погасителната
давност за вземанията. /В този смисъл т. 10 и т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС/. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК е специална и създава
законодателно разрешение в интерес на кредитора и в отклонение от общото
правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е свързал настъпването на последиците
от подаването на исковата молба с момент, предхождащ подаването й, а именно с
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК
материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от подаване на
заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на погасителната
давност и придобивната давност, възниква правото на законните лихви и добивите от
вещта /В този смисъл т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. на ОСГТК по тълк. д. № 4/2013
г./. При така възприето съдът приема, че в случая заявлението от 04.02.2011 г.
и издаването на изпълнителния лист на 10.02.2011 г. не са прекъснали, нито са
спрели погасителната давност за вземанията и твърденията на ищеца в тази посока
са неоснователни.
От материалите по изп. дело №2016779040030
по описа на ЧСИ В.И.се установява, че връчването на заповедта за изпълнение с
отбелязване за издадения изпълнителен лист от частния изпълнител, съобразно
разпоредбата на чл. 418, ал.5 ГПК / в приложимата ред., ДВ бр 50/2015 г./е
осъществено, приложено, към поканата за доброволно изпълнение, получена от
длъжника лично на 19.07.2016 г. Срещу издадената заповед за изпълнение не е
подадено възражение по чл. 414 ГПК и тя е влязла в сила на основание чл.416,
ал.1, предл. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на
изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът
служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред,
извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с
което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се
приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116,
б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство
е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга
може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират
в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен
дълг към кредитора / така Решение № 100 от 20.06.2011 год. на ВКС по т. д. №
194/2010 год., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 год. на ВКС по гр. д.
№5140/2015 год., ІV г. о., ГК./
В конкретния случай, твърденията на
ищеца са за изтекла погасителна давност за вземането в периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК /04.02.2011 г./ до образуване на
изпълнителното дело /09.02.2016 г./, .т.е исковата претенция се основава на
обстоятелства настъпили преди изтичане на срока по чл. 414 ГПК на длъжника. Последният
е имал възможността да наведе същите твърдения в срока за възражения срещу
издадената заповед за изпълнение, което
той не е сторил, като неговото бездействие е довело до влизането на заповедта
за изпълнение в сила. При липсата на подадено възражение срещу заповедта за
изпълнение от ищеца, в настоящото производство възраженията основани на обстоятелства
настъпили преди изтичане на срока по чл.414 от ГПК са преклудирани.
Основателността на иска по чл.439 от ГПК се обуславя от навеждането на
твърдения и доказването на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в исковия процес по издаване на изпълнителното основания или
съответно изтичане на срока по чл.414 от ГПК в заповедно производство, до който
момент длъжника може да прави възражения за съществуването на вземането. В
конкретния случай ищецът не е доказал наличие на обстоятелства изключващи или
погасяващи правата на взискателя настъпили след изтичане на срока му за
възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Както бе посочено, при липсата на
възражение по чл. 414 ГПК и с изтичане срока за депозиране на такова /03.08.2016
г./ , давността за вземането се прекъсва на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД и
започва да тече нова давност.
В хода на изпълнителното производство, погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на
принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез
налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис,
оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта
или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само
до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова
погасителна давност. /В този смисъл т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В конкретния случай новата давност,
започнала да тече на 04.08.2016 г. е прекъсната с налагането на възбрана върху
собствен на длъжника недвижим имот на 08.06.2017 г., от който момент отново е
започнала да тече нова погасителна давност, която към момента на депозиране на
исковата молба- 12.02.2018 г., както и до приключване на устните състезания не
е изтекла.
Ето
защо, предявеният отрицателен иска за недължимост на сумата от 1500,00 лв. – главница
по изпълнителен лист, издаден на 10.02.2011 г. от Софийски районен съд, 74-ти
състав, по гр. дело № 4781/2011 г., въз основа на влязла в сила Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 10.02.2011 г. в полза на „Банка ДСК”
ЕАД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционото
решение правилно като краен извод и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. - определено на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37
от ЗПП вр. чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ
С
оглед на цената на предявените искове въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 159654 от 05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 9822/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 28 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Ш.Ю.Ю., ЕГН: **********, представлявана от
пълномощника адвокат М. П. с адрес на упражняване на дейността:гр. София, ул. ********,
офис 1 да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 100,00 лв./ сто лева/ – разноски във въззивното
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.