Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4921 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът „Топлофикация - Русе” АД
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, твърди, че ответникът е купувач на
доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Тулча” №
9, бл.”Тулча 9”, ет.4, с абонатен № 07000300160. На П.К. за периода от
26.10.2018г. до 21.02.2019г. ищецът е доставил и му е била разпределена
топлинна енергия, която първия не е заплатил на обща стойност 886.27 лева, за
което са му били издадени 4 броя фактури. К. дължи и лихва за забава върху
главниците за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода
на доставката до 27.05.2019г. в размер на 16.30 лева. За събиране на вземанията
си подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 3334/2019г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за
дължимите суми, лихви и разноски. Ответникът обаче не е бил открит на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта по чл.410 от ГПК му е
била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от
886.27 лева – главница за доставена топлинна енергия по 4 броя фактури за
периода от 26.10.2018г. до 21.02.2019г., лихва за забава в размер на 16.30 лева
за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставката до 27.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
28.05.2019г. до окончателното й изплащане и направените разноски по заповедното
производство, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3334/2019г. по описа на РРС.
Претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът П.А.К. призован по
регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен
представител оспорва изцяло предявения иск.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че
ответникът е купувач на доставяна от него топлинна енергия в имот, находящ се в
гр.Русе, ул.”Тулча” № 9, бл.”Тулча 9”, ет.4, с абонатен № 07000300160. В тази
връзка са и представените по делото писмени доказателства – договор № 350/01.12.1994г.;
договор № 54/22.11.2001г.; заявление вх.№ АС-00397/21.06.2018г.; протокол от
29.10.2001г.; договор № Д-341/02.11.2018г. и договор № 15694/19.12.1990г.,
доказващи наличие на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и
етажните собственици на бл.”Тулча 9”, включително и ответника, който със
заявлението вх.№ АС-00397/21.06.2018г. е поискал да бъде открита партида на
негово име за плащане на доставената и потребена топлоенергия за имота в
бл.”Тулча 9”, ет.4, с абонатен № 07000300160. Тези факти допълнително се
доказват и от изготвената съдебно-техническа експертиза по делото. За периода
от 26.10.2018г. до 21.02.2019г. ищецът начислил на П.К. за доставена му и
разпределена топлинна енергия сумата от 886.27 лева – главница по 4 броя
фактури и “Топлофикация – Русе” АД за тази сума и лихви към нея е подал
заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 3334/2019г. по описа на РРС и издадена заповед за
изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски, но П.К. не е бил открит на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес и прието, че заповедта по чл.410 от ГПК му е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът с административен адрес гр.Русе, ул.”Тулча” № 9,
бл.”Тулча 9”, ет.4, с абонатен № 07000300160, е присъединен чрез сградната
инсталация и към топлопреносната мрежа на ищеца. В процесния имот за процесния
период в базата данни на ищеца се водят три отоплителни тела и се доставя
битова гореща вода чрез топлопреносната система на ищеца. В сградата е въведено
дялово разпределение на топлинна енергия, което се осъществява от „Дикей-Л” ООД
– гр.Русе. В имота на К. има четири уреда за дялово разпределение на топлинна
енергия – три индивидуални разпределителя на топлинна енергия и един водомер за
битова гореща вода. Всички уреди са с дистанционен отчет. Правилата за дялово
разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването
и Методиката за дялово разпределение са спазени. В имота на ответника за
процесния период 26.10.2018г. до 21.02.2019г. е разпределена 8.9393 мвч
топлинна енергия на стойност 886.27 лева с ДДС, а според изчисленията на вещото
лице по експертизата е следвало да се разпредели топлинна енергия от 8.9361 мвч
на стойност 885.93 лева с ДДС.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е
положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да
установи, че ответника му дължи парични суми за доставена топлинна енергия по 4
броя фактури за периода 26.10.2018г. до 21.02.2019г. въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, П.К. не е бил открит на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес и прието, че заповедта по чл.410 от ГПК му е била връчена по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, което той е и сторил. Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен.
При
разглеждане на такъв иск, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е
възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват,
изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния
случай ищецът следва да доказва възникването на своето вземане, предмет на
издадената заповед за изпълнение, а ответника, че не дължи сумите по
последната.
Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия, а съгласно ал.6 на с.чл., потребителите в
сградата – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. В случая по делото не се спори и е доказано, че ответникът е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ул.”Тулча” № 9, бл.”Тулча
9”, ет.4, а от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза е видно, че този имот е присъединен чрез сградната инсталация и към
топлопреносната мрежа на ищеца, в която насока са и представените договори,
които са сключени между упълномощен представител на етажната собственост, ищеца
и топлоснабдителен агент, както и заявлението подадено лично от ответника.
Поради това и П.К. се явява потребител и купувач на топлинна енергия по смисъла
на чл.153, ал.1 от ЗЕ, като абонатния му № е 07000300160. От заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е видно и че в апартамента
на ответника има 3 отоплителни тела и се доставя битова гореща вода чрез
топлопреносната система на ищеца, като има и четири уреда за дялово разпределение
на топлинна енергия – три индивидуални разпределителя на топлинна енергия и
един водомер за битова гореща вода, от където следва и извода, че той потребява
топлинна енергия и битова гореща вода. От същата експертиза е видно и че за
периода 26.10.2018г. до 21.02.2019г. абоната П.К. е потребил количества топлинна енергия,
изчислени при спазване правилата на Наредбата за топлоснабдяването и Методиката
за дялово разпределение от 8.9361 мвч топлинна енергия на стойност 885.93 лева
с ДДС. Не са представени от ответника в производството доказателства да е
заплатил тази парична сума, а доказателствената тежест за този факт е негова
съгласно дадените му указания с доклада по делото. Поради това съдът
счита, че искът за главницата до размера от 885.93 лева е доказан и
следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от 886.27
лева да се отхвърли като неоснователен. Върху тази главница се дължи и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 28.05.2019г. до
окончателното й изплащане.
По отношение на
претендираните лихви за забава, съдът намира за установено следното: Съгласно
чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат
към сключения договор, по който и страна е ответника – чл.47, ал.1 се
установява, че купувачите които ползват топлинна енергия за битови нужди са
длъжни да заплащат в срок до 45 дни след месеца на доставката, задълженията си
– ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за изпълнение задължението на ответника
за ползвана топлинна енергия за отопление, за топла вода, за дялово
разпределение на сградна инсталация и такса за обслужване на измервателните
уреди, е определен и с неплащане на главницата в горепосочения срок той е
изпаднал в забава от 15-то число на по-следващия месец от този на консумацията.
По делото не са ангажирани доказателства за размера на лихвата за забава, но
предвид доказването на иска по правното му основание, то съдът намира, че на
основание чл.162 от ГПК следва да определи неговия размер по своя преценка, а
именно в размер на 16.30 лева за периода от падежа на всяка фактура до 27.05.2019г.
Предвид всичко
гореизложено, следва да се признае за установено по отношение на П.К., че дължи
на ищеца сумите от 885.93 лева – главница за доставена топлинна енергия по 4
броя фактури за периода от 26.10.2018г. до 21.02.2019г., лихва за забава в
размер на 16.30 лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след
периода на доставката до 27.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 28.05.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 3334/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените
задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК
на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 3334/2019г. по описа на РРС,
разноски в размер на 77.00 лева – заплатени държавна такса за производството по
делото и юрисконсултско възнаграждение. Въпреки частичното отхвърляне на настоящия иск,
разноските по заповедното производство следва да се присъдят изцяло, защото
отхвърлената част е незначителна – за 0.34 лева, което по никакъв начин не
променя размера на разноските.
На основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер
на 525.00 лева – заплатени държавна такса
за производството по делото,
възнаграждение на вещото лице и възнаграждение на назначения особен представител и 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Въпреки
частичното отхвърляне на настоящия иск, разноските по делото следва да се
присъдят изцяло, защото отхвърлената част е незначителна – за 0.34 лева, което
по никакъв начин не променя размера на разноските.
Мотивиран така и
на основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П.А.К., с ЕГН: ********** и регистриран постоянен
адрес: ***, че дължи на “Топлофикация – Русе” АД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите от 885.93 лева
/осемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ – главница за
доставена топлинна енергия по 4 броя фактури за периода от 26.10.2018г. до
21.02.2019г., лихва за забава в размер на 16.30 лева /шестнадесет лева и
тридесет стотинки/ за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след
периода на доставката до 27.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 28.05.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 3334/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “Топлофикация – Русе” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”ТЕЦ Изток”, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Севдалин Желев Желев, против П.А.К., с ЕГН: ********** и регистриран постоянен
адрес: ***, положителен установителен иск за претендираната главница за доставена
топлинна енергия по 4 броя фактури за периода от 26.10.2018г. до 21.02.2019г. в
частта от 885.93 лева /осемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и три
стотинки/ до пълния предявен размер от 886.27 лева /осемстотин осемдесет и шест
лева и двадесет и седем стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.А.К., с ЕГН: **********
и регистриран постоянен адрес: ***, да заплати на “Топлофикация – Русе” АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата от 77.00
/седемдесет и седем/ лева – направени по заповедното производство - ч.гр.дело № 3334/2019г.
по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА П.А.К., с ЕГН: **********
и регистриран постоянен адрес: ***, да заплати на “Топлофикация – Русе” АД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумите от 525.00 /петстотин
двадесет и пет/
лева – направени разноски по настоящото дело и 100.00 /сто/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за
изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на ответника чрез
назначения му особен представител.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Русенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: