РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Перник, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500051 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба, срещу решение
№ 1159 от 10. 11. 2022г., постановено по гр. д. № 5308/2022г. по описа на
Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от ищеца
установителен иск.
По обстойно изложени съображения във въззивната жалба,
жалбоподателят моли решението да бъде отменено като неправилно, поради
допуснато от съда неправилно приложение на материалния закон и поради
необоснованост на решаващите изводи на Пернишкия районен съд и
предявения установителен иск да бъде уважен. Моли да му бъдат присъдени
направените разноски пред Пернишкия окръжен съд. Основният довод, който
се навежда във въззивната жалба е, че клаузата на чл. 4 от договор за правна
защита от *** е валидна и поражда правно действие. Позовава се и на съдебна
практика на ВКС. Поддържа жалба си и в съдебно заседание, чрез адвокат
1
Д.П.. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В
определения от съда срок по чл. 149, ал.3 от ГПК не е представил писмена
защита.
Насрещната страна - особеният представител на И. Л. И. – адвокат В. П.,
в срок е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Моли да му бъде определено възнаграждение
като особен представител в производството пред Пернишкия окръжен съд и
то да бъде внесено. Счита, че е налице противоречие между договора за
правна помощ и разпоредбите на чл. 46 от Закона за адвокатурата и чл. 15 от
Етичния кодекс на адвоката. Позовава се на ТР на ВКС. Особеният
представител адвокат В. П. поддържа писмения си отговор и в съдебно
заседание
Пернишкият районен съд е квалифицирал иска по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за признаване дължимостта на сумата от 7000 лева - представляваща част
от общо възнаграждение в размер на 15649,20 лева по договор за правна
защита и съдействие.
Съдът е очертал правните характеристики както на договора за поръчка,
така и на неговата разновидност - договорът за правна защита и съдействие.
Съдът е отбелязал, че между страните е бил сключен Договор от ***, по
силата на който ищецът се задължил да осъществи правна защита и
съдействие по повод установяване и удовлетворяване на вземане на ответника
срещу работодател и/или застраховател, произтичащо от претърпяна от
ищеца трудова злополука от ***, а от своя страна, ответникът поел насрещно
задължение да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 30% от
получаваното обезщетение, представляващо главница и лихва, изчислени към
датата на получаване на обезщетението от задълженото лице, платимо в 3-
дневен срок след получаване на застрахователното обезщетение, като
уговореният размер на възнаграждението се дължи и при доброволно
изпълнение от работодателя или застрахователя, когато изпълнението е
настъпило след подписване на договора за правна защита (чл. 4 и чл. 5 от
Договора).
Изброил е всички доказателства, въз основа на които може да се
2
направи извод, че ищецът е предприел правни и фактически действия във
връзка с удовлетворяване претенцията на И. И. по съдебен ред, въз основа на
която е било образувано по гр.д. № 70110/2019 г. на СРС, 60 състав, като е
направил извод, че с тях адвокатът е предприел правни и фактически
действия във връзка с удовлетворяване претенцията на И. И. по съдебен ред.
Т.е. възложените пълномощия и представителство са реално осъществени, в
необходимата степен на качество и добросъвестност.
От приложената застрахователна полица, съдът е приел за установено,
че дружеството-работодател и ответник по гр.д. № 70110/2019 г., образувано
по повод претърпяната от ответника трудова злополука, е сключило
застрахователен договор „Трудова злополука“, с „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД, съгласно НЗЗРСРТЗ, като в списъка на застрахованите служители - №
251, е посочен и И. Л. И.
От приложеното преводно нареждане, справка от „ОББ“ АД, както и от
изслушаната и кредитирана от съда като компетентно изготвена съдебно –
счетоводна експертиза и уведомително писмо от „ДЗИ- Общо Застраховане“,
съдът е установил, че в хода на образуваното пред СРС исково производство
по гр. д. № 70110/2019 г., „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е превело на
*** по банкова сметка на И. И. сумата от 52 164 лева, с посочено основание
„Щета *** ОПИС ***“ за трудовата злополука, претърпяна от И. И. на ***.
Съдът е отбелязал, че с оглед разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави -
общоприети норми за справедливост и добросъвестност при осъществяване
на гражданските правоотношения в интерес на обществото, но е посочил, че
установената с чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне е ограничена от императивни
правни норми и от добрите нрави, а с уговарянето на възнаграждението по
процесния договор за правна защита и съдействие, че този принцип е
нарушен.
Отбелязал е, че съгласно чл. 36, ал. 4 ЗА, възнаграждението може да се
уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес, който
текст е възпроизведен в чл. 14, ал. 5 от Етичния кодекс на адвоката, с
допълнението в чл. 15, че адвокатът няма право преди приключване на делото
да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското
3
възнаграждение се определя като дял от предмета на защитавания от
адвоката правен спор. Възнаграждението не може да бъде дял в натура от
предмета на защитавания от адвоката спор, определен със споразумение
преди приключването на делото. Посочил е, че този извод следва и от чл. 46
ЗА, съгласно който адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със
скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител
относно предмета на делото. Под „предмет“ по смисъла на чл. 46 от ЗА
следва да се разбира всеки такъв, независимо от естеството му - имуществено
или неимуществено право, а под „дело“ се има предвид всяко съдебно или
регистърно производство, по което клиентът е защитаван от адвоката и в този
смисъл се е позовал на Решение № 132/08.07.2013 г. по гр. д. № 653/2012 г. на
ВКС, III Г. О. и Определение № 60837/07.12.2021 г. по гр. д. № 2009/2021 г. на
ВКС, Г. К., IV Г. О.
Съдът е отбелязал, че с процесния договор за правна защита и
съдействие, клаузата, уреждаща начина на заплащане на възнаграждението, е
уговорена преди приключването на правния спор по повод трудовата
злополука. В чл. 4 от Договора е уговорено, че за изпълнението на
възложената работа на изпълнителя се дължи възнаграждение в размер на
30% от получаваното обезщетение, представляващо главница и лихва,
изчислени към датата на получаване на обезщетението от задълженото лице,
като уговореното възнаграждение се заплаща в 3-дневен срок след
получаване на застрахователното обезщетение. Аналогично в чл. 6, ал. 1 и ал.
2 от Договора е уговорено, че всички разноски във връзка със съдебните
производства ще се заплащат от изпълнителя и ще му бъдат възстановени от
присъдените суми, а при необходимост изпълнителят може да предостави на
възложителя средства за лечение, които ще бъдат възстановени от
полученото обезщетение. Посочил е, че в чл. 7 е уговорено, че присъдените в
съдебните и изпълнителните производства адвокатски хонорари не се
заплащат авансово, а се заплащат на изпълнителя след събиране на вземането.
Съдът е посочил, че размерът на възнаграждението трябва да е
определен или определяем стойностно съобразно разпоредбите на чл. 36, ал. 4
Закона за адвокатурата и чл. 14, ал. 5 от Етичния кодекс на адвоката и се е
позовал на съдебна практика - Решение № 132 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 653/2012 г., III г. о.
4
Съдът след като е анализирал клаузите на договора, поотделно и в
тяхната съвкупност, волята на страните по реда на 20 от ЗЗД, както и
събраните по делото доказателства, установяващи, че за този период
ответникът е имал ниски доходи, е направил извод, че адвокатското
възнаграждение, за което страните са се съгласили да бъде заплатено,
съставлява част от предмета на развилия се и защитаван от ищеца като
адвокат правен спор, в противоречие с императивни правни норми - чл. 46 от
Закона за адвокатурата, вр. чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката, поради
което клаузата, уреждаща начина на заплащане на възнаграждение е нищожна
на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и не поражда права и задължения за страните,
поради което клаузата, уреждаща начина на заплащане на възнаграждение е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и не поражда права и задължения за
страните.
Съдът е посочил, че недействителната част от фактическия състав не
влече недействителност на целия фактически състав на една сделка, когато
нищожните части са заместени по право от повелителни правила на закона,
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните и част. Отбелязал е, че в случая недействителните клаузи
не се отразяват на действието на валидната част от сделката, като са налице
императивни правни норми - чл. 36, ал. 3 Закона за адвокатурата, които
уреждат конкретната недействителна част и биха могли валидно да заместят
отразената в нея воля на договарящите.
По изложените съображения и с оглед възмездния характер на
мандатното правоотношение между адвокат и клиент и установения принцип
на възмездност на положения от адвоката труд, съдът е приел, че на ищеца
поначало се дължи възнаграждение – по аргумент от чл. 36, ал. 1 ЗА.
Отбелязал е, че нищожната уговорка за начина на заплащане на
възнаграждението поначало не лишава адвоката от правото му да получи
възнаграждение, но същото не би могло да се реализира в настоящия процес.
Съдът е приел за неотносимо исканото от процесуалния представител на
ответника прилагане на минималните размери по Наредба № 1/2004 г., тъй
като същите са предвидени единствено като основа и критерий при
определяне на възнаграждението за конкретни процесуални действия.
Меродавно за определяне на възнаграждението по всеки конкретен случай е
5
постигнатото между страните съгласие, което в случая е насочено и към
действия извън процесуалното представителство пред съд, а при липсата на
договореност между страните, поради нищожността на клаузата, относима
към размера на възнаграждението, същият следва да се определи от
Адвокатския съвет.
В тази насока е посочил, че съгласно чл. 36, ал. 3 ЗА, при липса на
договор, определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва
на основа на Наредбата за установяване на минималните размер на
адвокатските възнаграждения. Приел е, че в тази хипотеза, съдът не може да
замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение,
определено по Наредбата. Отбелязал е, че Законът за адвокатурата и
Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на
възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет чрез
специалната процедура по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, поради което само така ще
се постигне целта на закона - адвокатът да получи възнаграждение за
положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на
обема и сложността на извършената работа, и постигнатия резултат. Съдът е
посочил, че установеният специален ред изключва възможността съдът да
определи размера на възнаграждението, поради което съдът няма правомощие
да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение,
отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. В този
смисъл се е позовал на съдебна практика - Решение № 208/22.06.2015 на ВКС
по гр.д. № 3961/2013, II ГО, Решение № 132 от 8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
653/2012 г., III г. о. и Решение № 236 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. №
576/2017 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Издаденото решение на
Адвокатския съвет ще замести волята на страните по отношение размера на
възнаграждението и определеното по този ред адвокатско възнаграждение би
създало облигационно задължение, като ответникът би дължал заплащане на
адвокатско възнаграждение на ищеца въз основа на решението на
Адвокатския съвет.
Съдът и приел, че са основателни и възраженията за противоречие на
уговорката с добрите нрави, тъй като една страна, в чл. 4 е уговорено
възнаграждение за изпълнителя „за изпълнение предмета на договора“, а от
друга страна, в чл. 7 допълнително е посочено, че „При образуване на
6
съдебните производства страните уговарят адвокатски хонорар, който не се
заплаща авансово, като сключват отделни договори за правна защита и
съдействие, като присъдените в съдебните производства адвокатски хонорари
не се начисляват към общия размер на обезщетението, върху който се дължи
процент върху възнаграждението, и се заплащат на изпълнителя след
събиране на вземането“. Т.е. в чл. 4 и чл. 7 са уговорени независими и
отделни възнаграждения във връзка с правната защита на субективното
притезателно право на ответника за парично обезщетение във връзка с
претърпяната трудова злополука - веднъж адвокатът би получил
възнаграждение по чл. 4 от Договора (в размер на 30% от полученото
обезщетение) и втори път - присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебните производства, съгласно чл. 7 от Договора. При
съпоставяне размера на полученото обезщетение с договореното
възнаграждение в размер на 30% от същото, наред с клаузата на чл. 7, и
обстоятелството, че с оглед задълженията на страните и вида на сключения
договор съдът е посочил, че същото позволява не само да се задоволи
имуществения интерес на довереника, като кредитор, възмездявайки го за
изпълнението на договора, а и да го обогати неоснователно, следва да се
приеме, че това води до нарушаване добрите нрави, на които законодателят с
нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е придал правно значение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд е направил извод, че
предявеният иск е неоснователен и го е отхвърлил като такъв.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението в обжалваната му
7
част се явява допустимо.
За процесната суми е водено заповедно производство по чл. 417 от ГПК
по ч. гр. д. № 02785 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд. Поканата за
доброволно изпълнение, заедно със заповедта за изпълнение, са връчени на
длъжника, по реда на чл. 47, ал.1, вр. с ал.7 от ГПК. На взискателя е дадена
възможност в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви
установителен иск за вземанията си в този срок е била подадена исковата
молба. Следователно налице са били положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Пред въззивната съдебна инстанция не се спори по отношение на
следните обстоятелства:
Че между страните е бил сключен Договор от ***, по силата на който
ищецът се задължил да осъществи правна защита и съдействие по повод
установяване и удовлетворяване на вземане на ответника срещу работодател
и/или застраховател, произтичащо от претърпяна от ищеца трудова злополука
от ***, а от своя страна, ответникът поел насрещно задължение да заплати на
ищеца възнаграждение в размер на 30% от получаваното обезщетение,
представляващо главница и лихва, изчислени към датата на получаване на
обезщетението от задълженото лице, платимо в 3-дневен срок след
получаване на застрахователното обезщетение, като уговореният размер на
възнаграждението се дължи и при доброволно изпълнение от работодателя
или застрахователя, когато изпълнението е настъпило след подписване на
договора за правна защита (чл. 4 и чл. 5 от Договора);
Че ищецът е предприел правни и фактически действия във връзка с
удовлетворяване претенцията на И. И. по съдебен ред, въз основа на която е
било образувано по гр.д. № 70110/2019 г. на СРС, 60 състав, т.е. възложените
пълномощия и представителство са реално осъществени, в необходимата
степен на качество и добросъвестност;
8
Че на основание сключена застраховка между работодателя на
ответника „*** и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, това застрахователно
дружество е превело на *** по банкова сметка на И. И. сумата от 52 164 лева,
с посочено основание „Щета *** ОПИС ***“ за трудовата злополука,
претърпяна от И. И. на ***;
Че И. И. не е заплащал уговореното възнаграждение на адвокат Л. С. Л..
Спори се единствено по отношение обстоятелството, дали клаузата на
чл. 4 от договора, с която е било уговорено адвокатското възнаграждение е
нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, предложение първо – противоречие със
закона – с разпоредбите на чл. чл. 46 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 15 от
Етичния кодекс на адвоката, както и дали клаузата на чл. 4, вр. с чл.7 от
договора, е нищожна по смисъла на 26, ал.1, предложение 3-то от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави.
В тази насока Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.4 от ЗА - възнаграждението може да
се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед
изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по
наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
Следователно то може да бъде уговорено в процент от минималната работна
заплата, процент от средната работна заплата, процент от някаква друга
браншова или отраслова заплата или от нещо друго, стига то да не е предмет
на делото.
В случая обаче съгласно клаузите на чл. 4 и чл. 5 от Договора, И. Л. И. е
поел задължение да заплати на адвокат Л. С. Л. възнаграждение в размер на
30% от получаваното обезщетение, представляващо главница и лихва,
изчислени към датата на получаване на обезщетението от задълженото лице,
платимо в 3-дневен срок след получаване на застрахователното обезщетение,
като уговореният размер на възнаграждението се дължи и при доброволно
изпълнение от работодателя или застрахователя, когато изпълнението е
настъпило след подписване на договора за правна защита.
Съдът намира, че клаузата на чл. 4 от договора, с която е уговорено
заплащането на възнаграждение в размер на 30% от получаваното
обезщетение, представляващо главница и лихва, т.с. възнаграждение на 30 %
от предмета на делото, противоречи на императивните правни норми - на чл.
9
46 от Закона за адвокатурата - адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва
каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото, както и
на чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката - адвокатът няма право преди
приключването на делото да сключва с клиента си споразумение, с което
размерът на адвокатското възнаграждение се определя като дял от предмета
на защитавания от адвоката правен спор.
Следователно на основание чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД,
клаузата на чл. 4 от договора е нищожна и като такава не поражда правно
действие.
Пернишкият окръжен съд не възприема доводите във въззивната жалба
/тълкуването на разпоредбите на чл. 46 от Закона за адвокатурата и на чл. 15
от Етичния кодекс на адвоката, тъй като те са пределно ясни/, в които се
твърди, че това не се отнася до случаите когато адвокатското възнаграждение
е платимо едва след получаване на сумата от представляваното лице, какъвто
е процесния случай. Цитираното във въззивната жалба решение № 50132 / 03.
11. 2022г. по т. д. № 1959 / 2022г., I т.о. на ВКС също не е в твърдяната във
въззивната жалба, насока.
Освен това дори сумата от 52 164 лева да не беше предмет на делото, а
някаква друга сума извън предмета на делото, то уговарянето на адвокатско
възнаграждение в размер на 30 % от тази сума, няма еквивалентно -
възмезден характер на предоставените адвокатски услуги, а уговарянето й
бъдещото й изплащане, би довело единствено до неоснователно обогатяване
на адвоката.
Следователно на това основание пък клаузата на чл. 4, вр. с чл. 7 от
договора уврежда добрите нрави и съответно е нищожна на основание чл. 26,
ал.1, предл. трето от ЗЗД.
С оглед гореизложеното и при съвпадение на мотивите на Пернишкия
окръжен съд, с тези на Пернишкия районен съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като въззивният съд
изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК, аргументираните и
изчерпателни мотиви на първоинстанционния съд.
Въззиваемият ответник И. Л. И. не е направил разноски по делото,
поради което такива не се претендират.
10
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1159 от 10. 11. 2022г., постановено по гр. д. №
5308/2022г. по описа на Пернишкия районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11