№ 96
гр. Враца, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20221420200795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на О. М. Р. от село
Софрониево, област Враца, ЕГН ********** против наказателно постановление (НП)
№ 22-1795-000194 от 29.06.2022 г., издадено от началник група в ОД на МВР-Враца,
РУ Враца, с което за извършени нарушения по чл.104а и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание съответно чл.183, ал.4, т.6 и чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени две административни наказания
„глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ и на 10.00 /десет/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт, като се твърди и наличие на неправилно отразена фактическа
обстановка.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна – РУ Враца при ОД на МВР-Враца, редовно призована, не
изпраща представител. В съпроводителното преписката писмо наказващият орган
ангажира становище, че НП следва да бъде потвърдено.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано на 18.05.2022 г. със
1
съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД,
бл.№ 106113, за това, че на същата дата - 18.05.2022 г., около 12:15 часа, в град Враца,
на ул.„Димчо Дебелянов” до №19 с посока на движение ул.“Мито Орозов“,
жалбоподателят О. Р. управлявал лек автомобил “Опел Корса” рег.№**** като
използвал мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете. Водачът на МПС не носел и
контролен талон към СУМПС.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията като такива по чл.104а и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на един свидетел – очевидец и на
жалбоподателя, като последният получил и подписал препис от АУАН. В
законоустановения срок жалб.Р. подал писмено възражение до директора на ОД МВР
Враца срещу така съставения му акт. Отделно от това подал и писмена жалба до
Инспектората на МВР гр.София с копие до директора на ОД МВР Враца, като в тази
връзка е извършена обстоятелствена проверка, за резултатите от която е уведомен
писмено.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, при
идентично с АУАН описание на фактическата обстановка, наказващият орган е издал
атакуваното НП № 22-1795-000194/29.06.2022 г., издадено от началник група в ОД на
МВР-Враца, РУ Враца, с което за извършено нарушение на чл.104а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00
/петдесет/ лева и за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т. ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на десет лева.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни
доказателства, посредством разпит на актосъставителя и на свидетеля-очевидец. С
показанията си актосъставителят А. и свидетелят Д. установяват датата и мястото на
нарушението, както и неговото авторство. Същите свидетели твърдят, че възприели
жалбоподателя-водач на процесния автомобил, който управлявал МПС и говорел по
мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете.
Съдът дава вяра на свидетелите и кредитира показанията им, като
последователни, логични и кореспондиращи с представените по делото писмени
доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни към случая
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло: АУАН 179/2022 г. и НП 22-
1795-000194/29.06.2022 г.; Справка за нарушител /водач О. М. Р.; Заповед на
министъра на вътрешните работи 8121з-1632 от 02.12.2021 г.; Заповед 369з-
189/25.01.2022 г. на директора на ОД МВР Враца; Възражение 369000-9367/19.05.2022
2
г. ; Жалба до инспекторат на МВР от 08.06.2022 г. и отговор; Справка от 29.06.2022 г. и
два броя сведения.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент
на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и
процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от
ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално
компетентни органи, видно от приложената по делото заповед на МВР.
Актосъставителят отговаря на т.1.3.3 от заповедта и в правомощията му е да съставя
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната
компетентност да издава наказателни постановления на началник група в РУ Враца
към ОД на МВР-гр. Враца, действащ като административно-наказващ орган, произтича
от т.3.9. от представената заповед на министъра на МВР.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетел-
очевидец на нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетеля, посочен в
него, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. И АУАН и НП отговарят на
изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат
всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.
Настоящата инстанция намира, с оглед изложеното и данните по делото, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното на това основание. От
описаната в АУАН и впоследствие в наказателното постановление фактическа
обстановка е видно, че същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57
ЗАНН. Констатираните от проверяващия орган административни нарушения са
надлежно индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършването им,
съдържа се изчерпателно описание на нарушенията от фактическа страна, посочени са
конкретните законови разпоредби, нарушени с двете деяния и съответните норми, въз
3
основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират двете административни нарушения, вменени във вина на
нарушителя
Извършването на първото нарушение – това на разпоредбата по чл.104а от
ЗДвП, която предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на ПС, освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, се доказа
по категоричен и безспорен начин, както от свидетелските показания, така и от
писмените доказателства. От гласните и писмените доказателства се установи, че на
18.05.2022 г., около 12:15 часа, в град Враца, на ул.„Димчо Дебелянов” до номер 19 с
посока на движение ул.“Мито Орозов“, като водач на лек автомобил „Опел Корса” с
рег.№ **** жалбоподателят Р. е управлявал МПС, като използвал мобилен телефон
без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
С оглед гореизложеното, се мотивира извод, че административнонаказващият
орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил
състав на нарушението по чл.104а от ЗДвП, предвид което административната му
отговорност е ангажирана основателно. Наложеното наказание глоба в размер на 50.00
(петдесет) лева, предвидено в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е фиксирано по
вид и размер, поради което отпада необходимостта да се обсъжда въпросът за
индивидуализацията му. Случаят не е маловажен предвид степента на обществена
опасност на деянието за здравето и живота на участниците в движението. Ето защо
така наложеното наказание, съдът приема за справедливо, съответно на извършеното
нарушение и от естеството да съдейства за постигане целите на наказанията, визирани
в чл.12 от ЗАНН.
По отношение на второто нарушение – това по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, чиято
разпоредба предвижда, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него, като в случай, че не носи така определените документи,
водачът се наказва съгласно чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП с глоба от 10.00 лв. От
кредитираните доказателствени материали по делото безспорно се установи, че
жалбоподателят не е носил КТ към СУМПС, т.е. същият е извършил посоченото в
АУАН и в НП нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следователно
наказващият орган - правилно и законосъобразно - е ангажирал отговорността на
водача, като му е наложил съгласно чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП наказание
„глоба” в размер на 10.00 (десет) лева. И при това нарушение размерът на наказанието
е фиксиран, поради което отпада необходимостта съдът да обсъжда въпроса за
индивидуализирането му.
4
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, тъй
като извършването на двете административни нарушения от обективна и субективна
страна от страна на санкционираното лице е безспорно и категорично установено и
доказано, спазени са правилата на процесуалния и на материалния закон при
издаването на АУАН и НП, поради което съдебният състав прецени, че следва да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1795-000194/29.06.2022 г.,
издадено от началник група в ОД на МВР Враца, РУ Враца, с което за нарушения на
чл.104а ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП и чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП, на О. М. Р. от с.Софрониево, област Враца, ЕГН ********** са
наложени две административни наказания „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева и
на 10.00 (десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Враца
по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5