Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София, .......06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI- ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР АЛБЕНА ЛАМБЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Колева ВНЧХД № 5588 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
С присъда от 04.07.2017г.,
постановена по НЧХД № 21
481/2014г. по
описа на СРС, НО, 21-
ви състав съдът е признал подсъдимата Т.Н.Д. за виновна в това, че на 15.05.2014г.
употребила пред присъставащите служители на магазин „П.Д.- К.Л.“ унизителни за
честта и достйонството на Г.С. думи и изрази „некадърен“, „бавен“, „не ставаш
за нищо“ и на 08.08.2014г. пред минувачи и техници от ЧЕЗ нарекла Г.С. „лъжец“,
поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 лева.
Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от Г.М.С.
против Т.Н.Д. граждански иск за сумата от 2 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени пари.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата
Т.Д. да заплати на Г.М.С. сумата от 812,00 лева, представляващи направени по
делото разноски.
Срещу така постановената първоинстанционна присъда е
постъпила въззивна жалба от частния тъжител Г.С., чрез адв.Й.Т., в която са
изложени доводи, че същата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Твърди
се, че е образувано гаржданско дело по чл.45 от ЗЗД, но фактите, установено по
гражданското дело не са навеждани при разглеждане на наказателното дело. Поддържа
се, че подсъдимата е осъзнавала, че употребените от нея изрази носят
отрицателна оценка за неговата личност и засягат достойноството му, както и че
пред 119- ти състав е заведен съдебен иск срещу подсъдимата за умишелно
увреждане на здравословното състоние на тъжителя. Твърди се, че е образувано
гр.д. № 63 627/2014г., по което тъжителят е получил психично разстройство. Поддържа
се, че по гражданското дело съдът е установил, че тъжителят е бил обект на еждневен
тормоз от страна на подсъдимата. Прави се искане присъдата да бъде изменена и
съдът да уважи гражданския иск в пълния му предявен размер от
Решение по ВНЧХД №
5588/2018г., СГС, НО, XVI-въззивен състав, 2
стр.
2 000,00 лева, ведно със законната лихва и
направените по делото разноски.
Против
първоинстанционната присъда е постъпила и жалба от подсъдимата М.Д., чрез адв.Р.З.,
в която се поддържа, че решението е неправилно, поради липсата на реализиран
обективен състав на престъплението. Твърди се, че тъжителят не е възприел лично
твърдените обиди и същите са негодни да накърнят честта и достониството му. Моли
първоинстанционна присъда да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която
да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения и му наложи
справедливо наказание.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция повереникът на частния тъжител моли присъдата да бъде
отменена като неправилна и необоснована. Счита, че наложеното наказание следва
да бъде „Глоба“ в размер на 3 000,00 лева. По отношение на гражданския иск
поддържа, че неправилно съдът е приел, че в гражданското дело е предявен същия
иск, тъй като в него било записано, че се присъжда обезщетение за неимуществени
вреди, дължащи де на системен тормоз и унижения от страна на подсъдимата. Моли
първоинстанционна присъда да бъде отменена и съдът да постанови нова, с която
да уважи изцяло предявения граждански иск.
Защитата на подсъдимата, адв.С. Пантелеева, моли жалбата
им да бъде уважена, като на основание чл.334, т.4 от НПК съдът отмени първоинстанционната
присъда и прекрати наказателното производство на основание чл.334, вр.чл.24,
ал.5, т.2 от НПК. Алтернативно моли първоинстанционната присъда да бъде отменена
и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна по
повдигнатите й обвинения. Поддържа, че тъжбата е депозирана на 20.11.2014г. за
деяние, извършено на 15.05.2014г., а за деянието, извършено на 08.08.2014г.,
същото е конкретизирано на 08.02.2015г. Твърди се, че съдът е сезиран за
престъпление по чл.146, ал.1 и чл.147 от НК, но съдът е преценил, че следва да
се измени съществено повдигнатото обвинение и е признал подсъдимата за виновна
в извършване на престъпление по чл.148, ал.1 от НК, по което не е успяла да се
защити. Претендира направени по делото разноски.
Подсъдимата Т.Д. дава обяснения пред въззивната
инстанция. Твърди, че не се чувства виновна, работи като заместник- управител в
„Лидъл“ и ръководи хари като Г.. Поддържа, че никога не си е позволявала да
изпалзва рачнек, къкавто се опитват да докажат. Предоставя на съда да прецени
дали е виновна или не.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен състав, като се запозна с материалите по
делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, всички доказателства,
събрани по делото и сам служебно провери атакувания съдебен акт намира за
установено следното:
От фактическа страна районният съд е приел, че тъжителят
Г.С. е бил назначен по трудов договор от 30.01.2014г. на длъжност „касиер“ в
„Пикадили“, обект „София Дейли- К.Л.“, на който управител била подсъдимата Д..
В магазина всички служители извършвали и други дейности, несвързани с основната
им длъжност. Между подсъдимата и тъжителя съществували спорове относно
качественото изпълнение на служебните му задължения и спазването на трудовата
дисциплина.
Съдът е приел, че на 15.05.2014г. в 07,00 часа започнала
смяната на
Решение по ВНЧХД №
5588/2018г., СГС, НО, XVI-въззивен състав, 3
стр.
свидетелката Е.Б.в посочения търговски обект като пекар
и тя се явила на работното си място. Свидетелката Б.зареждала тестото за
приготвяне на тестени изделия и изчаквала времето, необходимо, за да втасат.
През това време тя извършвала друга дейност като в конкретния ден зареждала
кисели млека на хладилната витрина. В 07,00 часа била получена доставка на
плодове и зеленчуци, които трябвало да бъдат подредени в магаазина на
определените за това места. Подсъдимата Т.Д. извикала частния тъжител и
първоначално му наредила да етикира стоките, а когато пристигнали плодовете и
зеленчуците- да започне зареждане в търговската зала на магазина. Едновременно
с това тъжителят трябвало да обслужва и касата, поради което възразил на
подсъдимата, че не може да осъществява паралелно и трите дейности. Това ядосало
Д. и тя се обърнала към него с думите „некадърник, лъжец, прост касиер, нищо не
става от теб, без това си бавен“. Думите й били възприети от свидетелката Б.,
която в този момент продължавала работата си по зареждане на хладилната витрина
с млечни продукти. В магазина имало и клиенти, част от които чакали да бъдат
обслужени на каса от частния тъжител. След случката тъжителят подал оплакване
до централния офис на „Пикадили“ АД за унизително отношение от страна на Д..
Свидетеллката Б.също подала оплакване заради лошото отношение на управителя, а
впоследствие напуснала по свое желание.
На 08.08.2014г. в магазина били тъжителят подсъдимата и свидетелят Ц.С., който
работел като „обслужващ магазин“. Около 11,00 часа електрозахранването в
магазина било преустановено, подсъдимата наредила на С. и Стойчев да изнесат
стока от магазина и да я зареждат. Двамата отказали, тъй като не знаели наизуст
цените на всички артикули. След около половин част пристигнали техници от
„ЧЕЗ“, за да отстранят повредата. При появата им на служебния вход Д. започнала
да обижда С. и Стойчев, че са лъжци, защото я уведомили, че повредата в
електрозахранването е централна, а не само в магазина и им заявила, че ще ги
уволни, защото са некадърници. Тъжителят се почувствал обиден от думите на Д..
На 26.08.2014г. С. подал сигнал срещу Д. до изпълнителния
директор на веригата магазини, а впоследствие искова молба с правно основание
чл.45 от ЗЗД, по която било образувано гр.д. № 63 627/2017г. по описа на
СРС, II
ГО, 119-ти състав.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са
направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства-
обясненията на подсъдимия Игов, показанията на свидетелите Е.Б., Е.К., В.Й., Ц.С.,
длъжностна характеристика, сигнал за нередност, решение по гр.д. №
63 627/2014г. по описа на СРС, ГО, 119-ти състав, справка за съдимост,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в
кориците на делото.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата
Т.Д., съдът е приел за установено, че същата не е осъждана и не е освобождавана
от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства
районният съд правилно е приел, че подсъдимата Т.Д. е осъществила състава на престъпленията
по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, наричайки
Решение по ВНЧХД №
5588/2018г., СГС, НО, XVI-въззивен състав, 4
стр.
частния тъжител „некадърен“, „бавен“ и „за нищо не
ставаш“.
Изпълнителното деяние, като основен елемент от състава
на престъплението обида, е умишлена употреба на обидни думи или изрази, които
засягат честта или достойнството на личността на пострадалия и са от естество
да засегнат отрицателно неимуществената сфера на пострадалия. В конкретния
казус подсъдимата е употребила инкриминираните изрази „некадърен“, „бавен“ и
„за нищо не ставаш“ публично в присъствието на служители и клиенти на магазина
и същите са рефлектирали върху личността на тъжителя неготивно.
Обосновано районният съд е приел, че на 08.08.2014г.
подсъдимата е нарекла тъжителя „лъжец“, която дума носи отрицателна оценка за
личността, спрямо която се отнася. Обидата е нанесена публично, пред техници на
„ЧЕЗ“ и случайни минувачи.
Законосъобразно съдът е приел, че деяниета са
осъществени при пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния
им характер и е целяла настоъпването на общественоопасните последици. Подсъдимата
е съзнавала, че употребените от нея изрази спрямо С. носят отрицателна оценка
за качествата му като личност.
Обосновано съдът е приел, че деянията са осъществени при
условията на продължавано престъпление- през непродължителни периоди от време,
при една съща обстановка и при еднородност на вината.
Правилни и законосъобразни са изводите на съда при
определяне на наказанието. Обосновано като смекчаващи вината обстоятелства са
отчетени чистото съдебно минало, липсата на невъзстановени имуществени вреди
ниската обществена описност, поради което е наложил наказание в минималния,
предвиден от закона размер.
Законосъобразно съдът е приел, че гражданският иск е
неоснователен, тъй като е налице произнасяне по чл.45 от ЗЗД от граждански съд
и повторното му уважаване ще доведе до неоснователно обогатяване на частния
тъжител.
При извършената на основание чл.313 от НПК служебна
проверка на правилността на присъдата въззивният съд не констатира непълнота на
доказателствата, сопуснати процесуални нарешинея или неправилно приложение на
материалния закон, които да са основания за нейното отменяне или изменяне.
С оглед депозираните пред въззивната инстанция доказателства
за адв.Й.Т. в качеството й на повереник на тъжителя подсъдимата Т.д. следва да
бъде осъдена да заплати сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения и на основание на чл.334,
т.6, във вр.чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.07.2017г., постановена
по НЧХД № 21 481/2014г. по описа на СРС, НО, 21- ви състав.
ОСЪЖДА подсъдимата Т. Н.Д., ЕГН **********
да заплати на частния тъжител Г.М.С., ЕГН ********** сумата от 300,00 лева, представляваща
възнаграждение за упълномощен повереник
Решение по ВНЧХД № 5588/2018г.,
СГС, НО, XVI-въззивен състав, 5
стр.
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.