№ 7060
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100505011 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Д.“ ООД срещу решение
№ 1425 от 25.01.2024г., постановено по гр. д. № 34445/2021г. на СРС, 54 с-в.
С обжалваното решение СРС е отхвърлил иска с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 258 ЗЗД за осъждане на
Българското национално радио да изпълни задължението си по чл. 8 от
сключен между него и „Д.“ ООД, ЕИК ****, договор № 29- 47/27.11.2019г. за
възлагане на обществена поръчка за строителство с предмет извършване на
авариен ремонт на сградата на БНР за лентохранилище в курорта Боровец,
като предостави на изпълнителя „Д.“ ООД достъп до обекта и като обезпечи
подписване на акт- образец № 11 по чл. 7, ал. 3, т. 11 от Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството за
възобновяване на строителството.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира
1
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално
изпълнение. Кредиторът има право да получи реално изпълнение независимо
от естеството на неговото притезание. Той е свободен да избере дали да
претендира реално изпълнение, или обезщетение за неизпълнението, но ако
избере да претендира обезщетение, длъжникът може съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЗД
да наложи реалното изпълнение, доколкото интересът на кредитора да го
получи не е отпаднал. Тези правила са израз на основния принцип на
гражданското право, че договорите трябва да се спазват. Правото на кредитора
да получи реално изпълнение, включително и на задължение за съдействие,
може да бъде ограничено единствено от невъзможността задължението да
2
бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес. В
този смисъл решение № 228/12.07.201 г. по гр. дело № 1859/2009 г. на ВКС, IV
г.о. постановено по чл. 290 ГПК.
Първият спорен въпрос е дали договорът е прекратен или развален.
И при развалянето на договора и при прекратяването му се
преустановява действието на договора между страните. Съществената разлика
обаче е, че прекратяването на договора настъпва за в бъдеще, а развалянето на
договора настъпва със задна дата, т.е. облигационната връзка отпада от датата
на сключването на договора /с изключение на договора с продължително
изпълнение и договорът за наем, при развалянето на които облигационната
връзка се прекратява за в бъдеще, а не с обратна сила/. Прекратяването на
договорите винаги действа „занапред”, правоотношението между страните
престава да съществува за в бъдеще, а резултатите от действието на договора
(това, което е извършено по силата на договора) се запазват.
Жалбоподателят твърди, че договорът е прекратен, а не развален, тъй
като с нотариалната покана, получена на 06.11.2020г. /покана рег. №
3370/02.11.2020г./ ответникът е бил поканен да извърши договорените СМР в
двудневен срок, който е изтекъл на 08.11.2020г., а след изтичането му, в
поканата се съдържало изрично предупреждение, че започват да текат всички
произтичащи от договора срокове. Ето защо, счита, че СРС е следвало да
вземе предвид първата нотариална покана, с която счита, че договорът е
прекратен, с изтичане на предвидения в договора срок.
Тези доводи на жалбоподателя не могат да бъдат споделени. Съгласно
чл. 21 от договора, същият се прекратява в следните хипотези: изпълнение на
всички задължения на страните, взаимно съгласие на страните, изразено в
писмена форма, при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на
възложената работа, с едностранно изявление на възложителя за развалянето
му при неизпълнение на задълженията на изпълнителя; при отказ на
възложителя от изпълнението на договора, поради отпаднала необходимост,
при прекратяване на изпълнителя – юридическо лице, когато е необходимо
съществено изменение на поръчката, която не позволява договорът да бъде
изменен на основание чл. 116 ЗОП и когато се установи, че по време на
провеждане на процедурата за възлагане на поръчката, за изпълнителя са били
налице обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 1 ЗОП, въз основа на които е следвало
3
да бъде отстранен от процедурата.
Никъде не е предвидено, че договорът се прекратява с изтичане на
предвидения срок за изпълнение на поръчката, без да е налице реално
изпълнение на договорените СМР. С поканата рег. № 3370/02.11.2020г.
въззиваемият е поканил жалбоподателя да се яви на обекта за съставяне на
двустранен протокол за възобновяване на ремонтните дейности и предаване на
строителната площадка, като е бил предупреден, че в случай на неявяване, ще
се счита, че от деня, следващ изтичането на същия, започват да текат всички
произтичащи от договора срокове, включително срокът за изпълнението му.
Това обаче не означава, че след изтичане на срока за изпълнението му, същият
се счита за прекратен. Означава обаче, че за въззивника е възникнало
задължението да извърши уговорените СМР в уговорения от договора срок,
респективно – за възложителя – да извърши съответното плащане. Дори да е
налице липса на такова плащане, в каквато връзка са твърденията на
жалбоподателя, това не може да обоснове отказ от извършване на
договорените СМР, доколкото в договора липсва клауза, че при неплащане,
срокът за изпълнение автоматично спира да тече. Следва да се отбележи
обаче, че съгласно чл. 14, ал. 5, т. 2 от договора, останалите 50 % се заплащат в
срок от 30 календарни дни след приключване и приемане на работата.
Въззивникът твърди, че е налице хипотеза на чл. 14, ал. 5, т. 3 от договора, тъй
като в разпоредбата е предвидено, че при спиране на строителството по
обективни причини, за които изпълнителят няма вина, възложителят заплаща
останалите 50 % от общата стойност на договора, съгласно техническото
предложение на изпълнителя и след представяне на фактура от същия. По
делото пред СРС не е представено нито техническо предложение, нито
фактура. Въпреки че изявлението за разваляне на договора е направено с
отговора на исковата молба, ищецът не е навел твърдения и не е оспорил, че
ответникът е неизправната страна по договора, поради неплащане от негова
страна. Едва в писмената защита пред СРС са наведени подобни доводи, които
правилно не са взети предвид от СРС, като преклудирани. По същите
съображения, макар и направени с въззивната жалба, същите не следва да се
обсъждат и от въззивния съд.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че СРС е
достигнал до погрешен извод, че договорът е развален.
4
В разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е заложен принципът, че развалянето на
договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят
възможностите за неговото изпълнение. Действащата нормативна уредба е
насочена към охрана на създаденото договорно правоотношение, което следва
да бъде запазено, освен при наличието на сериозни причини, обосноваващи
развалянето на договора. Претендирайки прекратяване на
облигационноправната връзка поради виновно неизпълнение на определени
договорни задължения от страна на въззивника, ответникът базира
възраженията си върху това, че сделката е развалена по смисъла на чл. 87 ЗЗД.
По общо правилно двустранният договор се разваля поради
неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря, с едностранно
изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за
изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва
по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако
изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно
подходящия с оглед на обстоятелствата срок.
Не се спори, че на 06.11.2020г. ищецът е получил отправената до него от
ответника нотариална покана, с която изпълнителят е поканен в двудневен
срок от получаване на писменото уведомление да се яви на обекта-
лентохранилище на БНР в Боровец, за съставяне на двустранен протокол за
възобновяване на ремонтните дейности и за предаване на строителната
площадка. В поканата възложителят е заявил, че при неявяване на
представител на ищеца в посочения срок на обекта ще се счита, че срокът за
изпълнение на задължението за извършване на уговорените СМР ще
продължи да тече, както и че остатъкът от същия след спиране на ремонтните
дейности през м. 12.2019г. възлиза на 13 дни. В отговор на поканата в така
изяснения смисъл ищецът е уведомил ответника с писмо, достигнало до
последния на 10.11.2020г., че е в невъзможност да осигури свой представител
за подписване на двустранен протокол за възобновяване на строителните
дейности поради поставяне под карантина на всички служители на
дружеството, като е изразил готовност след отпадане на пречките за това да
изпрати на процесния обект свой представител за подписване на акт- образец
5
№ 11. Изпълнителят е посочил, че поради настъпването на зимния сезон би
могъл да изпълни само част от уговорените ремонтни дейности, а останалата
част, чието извършване е несъвместимо с метеорологичните условия през
зимата - след приключване на зимния сезон. По делото не се установява
жалбоподателят да е изпратил свой служител. Не са представени никакви
доказателства, че служителите на дружеството са били поставени под
карантина. СРС изрично е указал на въззивника, че не сочи доказателства за
това, че е осигурил свои представители на обекта и работници, готови да
започнат изпълнението на договорените СМР. Докладът е приет от страните
без възражения и никоя от тях не е направила доказателствени искания във
връзка с разпределената доказателствена тежест и дадените указания. Ето
защо, настоящият състав намира, че ищецът не е осигурил работници на
обекта за извършване на договорените СМР, поради което същите не са
изпълнени в договорения срок и е неизправна страна п одоговора.
Процесният договор е развален именно с изявлението, обективирано във
втората нотариална покана от 04.01.2021г. С първата покана, от 06.11.2020г.
ищецът само е поканен да осигури представител на обекта в двудневен срок, а
при неизпълнение е посочил, че ще счита, че започват да текат всички срокове
по договора. Това изявление обаче в никакъв случай не е такова за разваляне
на договора, поради което няма как да се приеме, че договорът е прекратен с
изтичане на срока за изпълнение на СМР, без същите да са изпълнени.
Нещо повече, всеки двустранен договор може да бъде развален и с
исковата молба, респективно отговора, дори да не е оправено предварително
изявление за това. Договорът в този случай се счита развален, ако длъжникът
не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно
подходящия с оглед на обстоятелствата срок (решение №37 от 22.03.2011г. по
гр. д. №920/2009г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС). В случая, с нотариалната покана,
получена на 04.01.2021г. от въззивника, БНР е уведомила ищеца, че разваля
сключения договор, считано от датата на получаване на писмото, поради
неизпълнение на възложените дейности в уговорения срок. Въззивникът не е
изпълнил договора, включително и към датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция.
Ето защо, правилни са изводите на СРС, че макар че с нотариалната
покана, съдържаща изявление за разваляне на договора, да не е даден срок за
6
изпълнение, с оглед неизпълнението в хода на делото, е настъпило правното
действие на изявлението за разваляне на процесния договор.
Предвид горното, съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на
жалбоподателя, поради което в полза на въззиваемия е възникнало право да
развали договора изцяло по реда на чл. 87 ЗЗД, което потестативно право в
случая е надлежно упражнено.
Следва да се отбележи, че действително видно от разменената между
страните кореспонденция, ищецът е изразил готовност за подновяване на
СМР-тата /покана от 14.05.2020г./, преди изпратената от БНР покана от
06.11.2020г., като ответникът е отговорил, че поради усложнената епидемична
ситуация, достъпът до обекта за външни лица е преустановено за което са
представени и съответните заповеди. С нотариалната покана от 06.11.2020г.
обаче ответникът е поканил ищеца да започне извършването на СМР и да
предадат строителната площадка, което не е сторено от въззивника, както
беше посочено по – горе. Тоест дори да се приеме, че до дата 06.11.2020г. БНР
е бил неизправна страна по договора, неизпълнявайки задълженията си да
осигури достъп до обекта, с изпращането на поканата, той е преустановил
това свое поведение. До тази дата договорът не е бил развален от никоя от
страните. След получаване на поканата на 06.11.2020. и поради неизпълнение
на задължението с да започне СМР, именно ищецът се е поставил в
положението на неизправна по договора страна, поради което в полза на
въззиваемия е възникнало право да развали същия.
След като договорът е надлежно развален от изправната по него страна,
то жалбоподателят не може да търси неговото изпълнение.
Жалбоподателят излага доводи, че не са могли да възобновяват
изпълнение на СМР поради неподписване на съответния акт за това. В
отговора на исковата молба БНР е възразил, че става въпрос за текущ ремонт,
а не за изпълнение на строеж, поради което и не е необходимо съставянето на
съответните актове, съгласно Наредбата. Обстоятелството, че става въпрос за
текущ ремонт е видно и от протокола за откриване на строителна площадка, в
който е посочено, че единствено се извършва ремонт на съществуваща сграда.
От представения договор се установява, че изпълнителят е приел да извърши
„авариен ремонт на сградата на БНР за лентохранилище – Боровец“, съгласно
КСС, техническа спецификация, техническо и ценово предложение, за които
7
се сочи, че са неразделно приложение към договора. Същите обаче не са
представени по делото, за да се извърши преценка дали е необходимо
съставяне на съответните актове. Независимо от това, следва да се отбележи,
че това не би променило горните изводи на съда, доколкото с нотариалната
покана ответникът е поканил ищеца да се яви за подписването на съответния
протокол, но представител на въззивника не е сторил това, поради което и
дори да е необходимо, несъставянето на такъв протокол не може да се вмени
във вина на ответника.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
Въззиваемият е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение, но същият не е представляван от юрисконсулт във
въззивното производство. Не е представено и пълномощно. Ето защо,
разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1425 от 25.01.2024г., постановено по гр.
д. № 34445/2021г. на СРС, 54 с-в, с което е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на Българското
национално радио да изпълни задължението си по чл. 8 от сключен между
него и „Д.“ ООД, ЕИК ****, договор № 29- 47/27.11.2019г. за възлагане на
обществена поръчка за строителство с предмет извършване на авариен ремонт
на сградата на БНР за лентохранилище в курорта Боровец, като предостави на
изпълнителя „Д.“ ООД достъп до обекта и като обезпечи подписване на акт-
образец № 11 по чл. 7, ал. 3, т. 11 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството за възобновяване на
строителството.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
8
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9