№ 232
гр. София, 03.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501727 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба от М. О. М. - ищца по гр.д. 4117/22 г. по описа на СГС, с
решение по което, № 1399/20.03.23 г., съдът е отхвърлил иска, предявен срещу И. П. Й. – Н. и В.
И. Н. за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 на договор от 30.11.11 г. за издръжка и гледане,
сключен между А. И. Й. като праводател на вещно право на собственост над имоти, описани в
договора, и И. П. Н. приобретател на имотите срещу задължение за гледане и издръжка,
абстрактно обобщено в изискването за обезпечаване на спокоен и нормален живот на
праводателката, какъвто тя е водела преди това. Твърди се, че има договорно неизпълнение,
изразило се в неоказване на дължимите за Н. грижи както в периода, предхождащ сключването на
договора (на 30.11.11 г.), така и до смъртта на праводателката, настъпила на 25.06.2019 г.
Страните, участващи в материалноправното и процесуалното правоотношение, са в родство
помежду си, като праводателката А. Й. е майка на И. Н. и починала преди нея втора нейна дъщеря
К. Й., чиято дъщеря (наследник на А. по право на заместване) е ищцата М. М.. Ответникът В. Н. е
съпруг на И. Н., приобретател на имотите, прехвърлени с договора от 30.11.11 г., поради
възмездното придобивно основание и изпълнението на задълженията на И. Й. през време на брака
й с В. Й..
За да постанови решението си, съдът е приел, че показанията на свидетеля на ищцата (неин
син) К. М. са вътрешно противоречиви, а тези на свидетелите на ответниците са разноаспектни,
логични, взаимосвързани, допълващи се и поради това обосновават извод, че ответниците са
изпълнили поетото задължения в пълен обем, като са осигурили на прехвърлителката грижи и
условия за спокойно и нормално съществуване.
С въззивната жалба се утвърждава, че постановеното решение е неправилно, тъй като съдът
не е разгледал направените от ищцата възражения за нищожност на договора на две основания –
симулация, имаща за цел да бъде лишена ищцата като наследник от полагаемата й се наследствена
част, и поради липса на предмет, фактически мотивирана по различен начин за времето,
предхождащо сключването на договора и след това - до смъртта на праводателката. Според
въззивничката в договора от 30.11.11 г. е записано, че собствеността се прехвърля и заради вече
оказани грижи, но от такива А. Й. не се е нуждаела, тъй като е била физически здрава и
материално обезпечена, а след това договорът е без предмет, тъй като към момента на сключване
1
на договора ищцата е била с намалена работоспособност 96% и е била несъмнена нейната близка
смърт. Доводите за разваляне на договора са, че Й. не е получавала нужното й обгрижване поради
заетост на ответничката И. Й., чести пътувания на семейството й и наличие на материални
постъпления за праводателката (от договори за аренда и продажба на имоти), чрез реализиране на
които тя се е самообгрижвала. Въззивничката счита, че решението е постановено при неправилен
анализ от съда на събраните по делото доказателства, без наличие на документи за заплащани от
ответниците суми за покриване на разходи за нуждите на праводателката, при неправилно
игнориране на показанията на свидетеля на ищцата – К. М. като вътрешно противоречиви.
Жалбата е прострА. и казуистично аналитична по отношение на отделни твърдения, съдържащи се
в събраните гласни доказателства, от които се правят изводи, различни от тези, до които е
достигнал съдът. Иска се отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск. Прави
се и оспорване правилността на решението в частта за разноските (конкретно на отказа на съда да
зачете направено от ищцата възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, зачетен като
разноски на ответниците). Последното възражение, доколкото не е заявено по реда на чл. 248 ГПК
пред първоинстанционния съд, не подлежи на разглеждане в настоящия процес.
Ответниците оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на постановеното решение.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, атакуваща валидно
и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността според твърденията
за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба на база доказателствата, съдържащи се в
кориците на първоинстанционното дело.
Въз основа доводите на страните, в рамките на предмета на проверката, според
доказателствата, ангажирани в производството пред СГС, САС прави следните изводи:
Неоснователно е възражението за неправилност на постановеното решение поради отказ на
съда да разгледа възражения за нищожност на договора за гледане и издръжка поради
симулативност на същия и поради липса на предмет. Исковата молба възпроизвежда фактически
твърдения за липса на непрекъснати и адекватни грижи от страна на ответниците за
праводателката им А. Й. и формулира петитум за разваляне на сключения договор за гледане и
издръжка. На разваляне подлежи само валиден договор, пораждащ желания от страните
облигационен респ. вещен ефект. Твърдението за нищожност на същия на каквото и да е
основание изключва имплицитно съдържащото се в иска за разваляне на договора твърдение, че
има валидно правоотношение с източник договор за издръжка и гледане. Поради това
първоинстанционният съд, като е приел, че възраженията (както ищцата ги нарича) за нищожност
с искане за прогласяване на същата, са по същество нови искове, предявени след размяната на
книжата по делото, в първото съдебно заседание, и произнасянето във вече започналото
производство е недопустимо, не е допуснал процесуално нарушение. Извън това според настоящия
състав иск за нищожност може да бъде обективно съединен с иск за разваляне на договор само в
условията на евентуалност при главен иск вече предявения такъв (за разваляне на договора).
САС се солидаризира с виждането на СГС, че отношенията между двете разширени
роднински семейства – на ответниците и на ищцата са неотносими към водения спор. По делото
има гласни доказателства за емоционална травма на ответниците поради неуместно поведение на
ищцата спрямо майка й (К. М. – дъщеря на праводателката по процесния договор) в момент на
терминална фаза на онкологично заболяване на К. М.. Това може да обясни засвидетелстваната от
св. М. студенина спрямо свидетеля М. от страна на ответниците и възприемането му като нежелан
гост в техния дом след смъртта на баба му (К. М.), но както беше отбелязано, тези отношения са
извън предмета на водения спор и не подлежат на доказателствено установяване.
Същностен е изводът, че според показанията на св. М., в моментите, в които прабаба му е
била сама в жилището на ул. *** № 8, същата не е била с влошено здравословно състояние,
неможеща да се самообслужва, а отправяната към свидетеля молба за закупуване на лекарства, е
проява на усещането й за емоционална близост със свидетеля.
Изводът от възприетите в съвкупност гласни доказателства по делото е, че страните,
обвързани от договора за гледане и издръжка, не са очаквали да се води съдебен спор, с оглед на
който да набавят писмени доказателства. В противен случай биха се представили документи за
влагани средства да закупуване на храна, медикаменти, заплащане на консумативни разходи, такси
за здравни услуги и др., за каквито има събрани гласни доказателства. С оглед на това настоящият
състав не приема за обосновано възражението на ищцата, че липсата на писмени доказателства за
2
оказвани от ответниците грижи за Й. опровергава тяхното реално осъществяване.
Няма доказателства за установено състояние на праводателката (здравословно,
емоционално, битово – с влошена лична или на средата на обитаване хигиена, при недостиг на
храна, топлина и т.н), накърняващо сключения договор за гледане и издръжка. Засвидетелствано е
от св. М., че за топлинния комфорт на прабаба му са били монтирани и ползвани два климатика в
преимуществено ползваните от нея помещения.
Показанията, свързани с опитите на А. Й. да подпомага със средства семейството на дъщеря
си И. и материалната подкрепа, оказвана за правнука й – св. М., следва да бъдат анализирани в
светлината на характерната за възрастта на Й. физическа немощ, неизбежно пораждаща усещане за
безполезност и тежест за близките и опит за корекция на това състояние чрез влагане (даряване) на
лични средства.
Цялостният анализ на събраните доказателства (вкл. тези на св. М.) обосновава извод за
хармонично съжителство между гледаната и приобретателите на имота, които са полагали усилия
да поддържат и социалните контакти на А. Й. чрез приобщаването й към външните посетители на
жилището, гости в дома или при лични нейни срещи, както и чрез пътувания до по-близки или
отдалечени места.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не подлежи на анализ оказването на грижи
от ответниците за А. Й. в момент, предхождащ сключването на договора. Същите са признати с
изявление на праводателката, записано в нотариалния акт, материализиращ сключения договор. Не
следва да се изпуска от внимание, че А. Й. е била вдовица, участник в реституционни
производства, възприети от нея като лична кауза за защита на семейни ценности (според събраните
гласни доказателства), и емоционалната подкрепа от ответниците следва да бъде ценена като
противостояща на доводите за липса на нужда от издръжка и физическо гледане на Й. във времето
до 2011 г. Въпреки че е извън предмета на спора, следва да се отбележи, че въпреки крехкото й
здраве (засвидетелствано от свидетелите по делото и решение на ТЕЛК за инвалидизация поради
общи заболявания) ищцата е живяла 8 г. след сключване на договора. Това обстоятелство
опровергава тезата на ищцата, че приобретателката Н.а е била в очакване на скорошна екзитация,
освобождаваща я от поетите договорни задължения. Нещо повече наличната инвалидизация
обосновава нуждата от завишени грижи за праводателката, каквито е доказано да са полагани
(често посещение на болница Торакс, инплантиране и поддръжка на пейсмейкър, реакция при
алергични състояния, изискващи спешна медицинска помощ). Извън конкретиката естеството на
договора за гледане в бъдещ времеви момент е дефинитивно алеаторно.
В договора ясно е записано, че престацията на приобретателката по договора следва да
обезпечи спокоен и нормален живот на майка й, какъвто тя е водела преди това. Тази
формулировка е обобщаваща спрямо предстоящите да се положат грижи. Алеаторното естество на
договора с неизвестност към момента на сключването му на конкретни нужди, които следва да
бъдат покрити, позволява именно чрез подобна по-абстрактна формулировка да се определи
задължението на приобретателя по договора. Именно на това обобщено задължение, отговаря
изпълнението от страна на правоприемничката и СГС е установил точно изпълнение на така
поетото задължение.
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на първоинстанционния акт,
на основание чл. 272 ГПК, се ползва от мотивите на постановеното решение.
На основание чл. 78 ГПК в полза на въззиваемите следва да се присъдят направените
разноски в размер на 6 816 лв. Същите са такива за процесуално представителство и адвокатска
помощ и направеното възражение, основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не е основателно.
Поради обстоятелството, че спорът се води между хора, намиращи се в близко родство, без
очакване за съдебно оспорване на материалното правоотношение, при отчитане на емоционалното
обременяване поради анализ на лични отношения, САС приема, че спорът не е лишен от
фактическа сложност и договореното възнаграждение не следва да се редуцира.
Водим от гореизложеното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по гр.д. 4117/22 г. по описа на СГС, с решение по което, № 1399/20.03.23 г.
3
ОСЪЖДА М. О. М. да заплати на И. П. Й. – Н. и В. И. Н. сторени за въззивния процес
разноски с естество на адвокатско възнаграждение в размер на 6 816 (шест хиляди, осемстотин и
шестнадесет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4