№ 363
гр. Бургас, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500196 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
5647/08.12.2023г. на КРС от И. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. К., обл. Б., ул. „Е. А. *“ № **, вх. * ет. * и настоящ адрес в К. И., считано
от 06.03.2009г., представляван от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител – адв. Зл. Костадинов, гр.Карнобат, против решение №
252/22.11.2023г. по гр.д.№ 1061/2022г. по описа на КРС , в частта, с която е
уважен предявеният от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“, ул.“Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д.Шумаров и П. Димитрова, против
въззивника иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД, за
установяване дължимостта на подробно описаните по размери и основания
в диспозитива на атакуваното решение парични суми, за които въззиваемата
банка се е снабдила със Заповед № 129 от 13.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
185/2018г. на КРС. Твърди, че постановеното решение не е правилно. Излага
подробни аргументи. Позовава се на несъответствие на ангажирания
1
доказателствен материал с приетите крайни изводи и постановения акт, като
основното оплакване се свежда до приложението на т.18 от ТР №
418.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, а именно – надлежното
уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем. Моли да бъде отменено в обжалваната част и производството по
иска – прекратено. Евентуално моли за отмяна на решението на първата
инстанция в съответната част и постановяване на ново, с което искът бъде
изцяло отхвърлен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба - вх.№
5785/18.12.2023г. на КРС от И. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. К., обл. Б. ул. „Е. А. *“ № **, вх. * ет. * и настоящ адрес в К. И.,
представляван от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК втори особен
представител – адв. Хр. Късева, гр.Бургас, против решение №
252/22.11.2023г. по гр.д.№ 1061/2022г. по описа на КРС, в частта, с която е
уважен предявеният от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“, ул.“Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д.Шумаров и П. Димитрова, против
въззивника иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ и чл.79 ЗЗД.
Също твърди неправилност на постановеното и обжалвано решение и моли за
отмяната му в съответните части. Позовава се на липса на приложен към
договора за банков кредит погасителен план, откъдето може да се направи
обоснован извод за допусната от въззивника забава при плащанията на
дължимите ежемесечни погасителни вноски по кредита. На това основание
оспорва приетите от КРС крайни изводи за дължимост на описаните по
диспозитива на атакуваното решение суми. Моли за отмяната му в
съответната част и постановяване на ново, с което искът против И. И. бъде
изцяло отхвърлен. Също не ангажира доказателства, претендира разноски.
Въззиваемата страна - „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“,
ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Шумаров и П.
Димитрова, оспорва въззивните жалби, поддържа тяхната неоснователност,
моли за потвърждаване на постановеното от КРС решение. Излага подробни
аргументи в подкрепа на становището си. Няма доказателствени искания,
претендира разноски.
2
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
пред функционално компетентната инстанция, против акт, подлежащ на
съдебен контрол и са допустими.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.422 ГПК,
вр. с чл.430 ТЗ, чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:.
Производството пред КРС е образувано по повод исковата молба на
„Юробанк България“ АД, гр.София, чрез адв. Ап. Христакудис, против И. Д.
И.. Въззиваемото дружество твърди, че на 23.06.2017г. въззивникът сключил
с „Банка Пиреос България" АД, с универсален правоприемник, след вписано
вливане - „Юробанк България“ АД, договор за предоставяне на
потребителски кредит № 2689/CL/2017г. и му била отпусната сума в размер
20 000лв. Договорът предвиждал срок за погасяване 72 месеца, считано от
датата на заверяване на сметката на кредитополучателя със сумата и
усвояването й. Твърди, че кредитът е усвоен еднократно по сметка, открита
на името на И. на 23.06.2017г. и крайният срок за погасяване на сумата е
25.06.2023г. Твърди, че кредитополучателят допуснал сериозно просрочие, в
резултат от което целият кредит станал и е обявен за изцяло предсрочно
изискуем. До длъжника била изпратена нотариална покана, връчена по реда
на чл.47, вр. с чл.38 ГПК, но без резултат. Ето защо Банката инициирала
заповедно производство пред КРС. Със Заповед № 129/13.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 185/2018г. КРС е разпоредено длъжникът И. Д. И. с ЕГН **********
да заплати на въззиваемия подробно описаните в заповедта суми, както
следва: просрочена главница в размер на 20 000лв., ведно със законната
лихва, считано от завеждане на заявлението по ч.гр.д.№ 185/2018г. КРС –
12.02.2018г., до окончателното й изплащане; договорна възнаградителна
лихва в размер от 588.54лв. за периода 25.07.2017г. до 02.01.2018г.; 383.64лв.
– наказателна лихва за периода от 25.07.2017г. до 07.02.2018г.; 47.15лв. –
разноски за застрахователни премии; 36лв. - нотариални такси за връчване
на нотариална покана за доброволно изпълнение, ведно с направените в
заповедното производство разноски, от които 421.11лв. - платена д.т. и
3
120лв. с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение. Допуснато е незабавно
изпълнение на заповедта. При спазване на процедурата по чл.418, ал.5 ГПК по
връчване на заповедта на длъжника от ЧСИ станало ясно, че живее в К. И..
Ето защо, на основание чл.415, ал.1 ГПК съдът разпоредил установяване на
вземането на въззиваемия по реда на чл.422 ГПК и това е послужило за
основание за образуване на производството пред КРС. Така обосновава
правния интерес от воденето на настоящото дело. Моли за решение в горния
смисъл, претендира разноски. Ангажира доказателства.
Въззивникът И. Д. И. оспорва иска в срока и по реда на чл.131 ГПК,
чрез назначените по реда на чл.47, ал.6 ГПК двама особени процесуални
представители – адв. Хр. Късева и адв. Зл. Костадинов. Твърди се, че към
образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№ 185/2018г. КРС,
длъжникът не е надлежно уведомен, съобразно разясненията на закона по т.18
от ТР № 418.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК. Поддържа се, че
връчителят на съобщението не е изпълнил в пълнота задълженията си да
уведоми И. за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, ерго той е в
неизвестност за това, следователно към образуване на заповедното
производство сумите по кредита не са изцяло предсрочно дължими. На
основание изложеното се твърди, че към образуване на производството
длъжникът дължи само вноските с настъпил падеж, но те не са
индивидуализирани, ето защо искът подлежи на отхвърляне. Не ангажира
доказателства. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, а
в случай, че това не бъде споделено от съда – за отхвърляне на иска.
Фактическата обстановка по делото е изключително подробно описана
от КРС и настоящият състав, като я споделя, няма да я преповтаря.
По делото е безспорно, че на 23.06.2017г. въззивникът сключил с
„Банка Пиреос България" АД действителен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 2689/CL/2017г., с отпусната и усвоена от И. сума по
кредита - 20 000лв., със срок за погасяване 72 месеца, считано от датата на
заверяване на сметката на кредитополучателя със сумата и усвояването й и
краен срок за погасяване – 25.06.2023г.
По делото е приложено извлечение от счетоводни книги на „Банка
Пиреос България“ АД, с посочени просрочени падежирали вноски към
07.02.2018г. – 6 бр., както следва: на 25.07.2017г., 25.08.2017г., 25.09.2017г.,
4
25.10.2017г., 25.11.2017г., 25.12.2017г. Погасени вноски по дължими лихви –
няма, погасени вноски по главницата – няма.
По повод оспорването от длъжника на твърдението за наличие на
просрочени вноски, съдът отбелязва, че на доказване подлежи положителният
факт на извършено плащане, а не отрицателният на неплащане. По делото
липсват каквито и да е доказателства, че длъжникът е заплатил суми по
кредита – напротив – няма данни за заплащане дори на първата вноска по
кредита. Ето защо настоящият състав приема за доказани твърденията на
въззиваемата страна за неизпълнение на договора и изпадане в забава.
Съобразно клаузата на чл.23 от приложения договор за предоставяне
на потребителски кредит № 2689/CL/2017г., при неизпълнение на което и да е
задължение от страна на кредитополучателя на договора, за Банката възниква
право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. По реда на чл.60 ЗКИ
и при съобразяване с разясненията по т.18 от ТР № 418.06.2014г. по т.д.№
4/2013г. на ОСГТК, на 18.10.2017г. Банката е депозирала при нотариус
Е.Божичкова, помощник-нотариус на нотариус В.Механджийска, гр.София,
нотариална покана до И. за заплащане в 7-дневен срок на всички просрочени
суми, в противен случай цялата сума по кредита се обявява за изцяло
предсрочно изискуема, след изтичане на срока.
Постоянният адрес на лицето е посетен три пъти – веднъж в неработен
ден и два пъти в работни дни, но на адреса на е открит никой. Така, при
приложение на чл.47, ал.1 ГПК, на 01.12.2017г. на входната врата е залепено
уведомлението, приложено на стр. 23 по гр.д.№ 1061/2022г. КРС.
Както бе изложено по-горе, спори се дали е налице надлежно
връчване на уведомлението на Банката за настъпване на предсрочна
изискуемост на цялото вземане по посочения по-горе договор за
потребителски кредит и съдът приема, че връчването е редовно. На първо
място от приложената справка от НБД „Н“ безспорно се установява, че
считано от 06.03.2009г. длъжникът има регистриран настоящ адрес в К. И.,
т.е. пребивава трайно извън границите на Република България и е изместил
трайно местоживеенето си от постоянния си адрес много преди сключване на
процесния договор. Ето защо съдът кредитира удостовереното по протокола
на стр.41 по ч.гр.д.№ 185/2018г. КРС, че на адреса не е открит никой. В
протокола е вписано залепване на уведомление до длъжника и така е
5
изпълнено законовото изискване на чл.47, ал.1 ГПК.
Що се отнася до възражението, че длъжникът не бил уведомен за
вливането на „Банка Пиреос България“ АД в „Юробанк България“ ЕАД –
съдът приема възражението за неотносимо към спора за дължимост на
процесните суми, защото с вливането на едно търговско дружество в друго,
настъпва правоприемство, което не променя условията по сключения договор
за потребителски кредит, нито пък се твърди от въззивната страна, че са
извършени плащания, които поради настъпилото правоприемство не са
отразени по партидата на длъжника.
При така изложеното и като съобрази, че предметът на въззивната
проверка се ограничава в рамките на оплакванията по жалбите, настоящият
състав счита решението на КРС за правилно и съобразено със закона в
обжалваната част.
Ето защо и като споделя по реда на чл.272 ГПК и мотивите на КРС,
настоящият състав приема, че въззивната жалба не е основателна и решението
следва да бъде потвърдено в атакуваната част.
В полза на въззиваемия се следват извършените в настоящата
инстанция разноски в размер на 2774.98лв., съгласно приложения списък на
разноски и писмени доказателства.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 252/22.11.2023г. по гр.д.№ 1061/2022г.
по описа на КРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. Д. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. К., обл.
Б. ул. „Е. А. *“ № **, вх. * ет. * и настоящ адрес в К. И., да заплати на
„Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Шумаров и П. Димитрова, направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 2774.98лв
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7