№ 31
гр. Сливен, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Белла В. Стоименова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело №
20242230103528 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищцата С. Й. Й. – С. твърди, че в сключила граждански брак с ответника
Ф. С. ****, от който нямали родени деца. В исковата молба се сочи, че с
ответника от дълго време не живеят заедно и нямат контакт помежду си.
Ищцата твърди, че не може да се свърже с ответника по телефона, за да
обсъдят евентуален развод по взаимно съгласие, тъй като не отговаря на
обажданията й. Сочи, че са във фактическа раздяла. Моли съдът да прекрати
брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса
за вината.
В предоставения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ищцата се яви лично и заяви категоричното си
желание за прекратяване на брака.
Ответникът, редовно призован, не се яви в съдебното заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните С. Й. Й. – С. и Ф. С. са сключили граждански брак ****, като
при сключването му съпругата е добавила фамилното име на съпруга си към
1
своето, видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на **** на ****.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си, което се
установява от служебно извършена справка в НБДН.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Г К М, майка на ищцата, и А Н М, брат на ищцата, чиито показания съдът
кредитира изцяло, се установява, че страните живеят разделени. Работата на
ответника е свързана с непрекъснати пътувания, поради което не е имало
период след сключването на брака, в който да живеят заедно. От повече от
година страните са във фактическа раздяла и не поддържат контакт помежду
си. Понастоящем ищцата живее при майка си.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск за прекратяване на сключения между страните брак поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е допустим, а по същество и
основателен.
Налице е дълбоко разстройство на брачните отношения между страните,
довело до трайно разрушаване на семейната общност. Страните са във
фактическа раздяла и не общуват помежду си по никакъв начин, като с това са
преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между
тях. Съдът намира, че брачната им връзка съществува само на формално
основание и е изпразнена от съдържание.
Бракът, според чл. 46 от Конституцията на Република България, е
доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и
задължения в семейството, т.е. възникването и съществуването на брачните
отношения е основано на съгласието на двете страни. Ето защо, доколкото
съпругата е категорична в нежеланието си тази обвързаност да продължи,
бракът между страните следва да бъде прекратен. Съдът не дължи
произнасяне по въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от
никоя от страните.
Според чл. 322, ал.2, изр. второ ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, като никой от
2
тях не е заявил искане за издръжка след развода, поради което и съдът не
дължи произнасяне по тези въпроси.
Страните не претендират ползване на семейното жилище, а и
понастоящем такова липсва поради фактическата раздяла между тях, поради
което съдът не следва да се произнася и по този въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК, съдът следва с решението за
развод да разреши и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят след
развода. Съпругата, за която се установи, че при сключване на брака е
добавила фамилното име на съпруга си към своето, след прекратяване на
брака следва да носи само предбрачното си фамилно име Й..
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр.второ ГПК при липса на установена по делото
вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. С оглед на посочената разпоредба платената първоначална
държавна такса следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила, а
именно – на ищцата.
Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по
сметка на Районен съд – Сливен по 25,00 лева всеки - окончателна държавна
такса при решаване на делото по иска за развод в съответствие с изискванията
в чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, сключен с **** на ****, между С. Й.
Й. – С., ЕГН ****, с адрес: гр. ****, и Ф. С., роден на ********** г., с
адрес: гр. ****, ****, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН,
на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.
ПОСТАНОВЯВА след развода С. Й. Й. – С., ЕГН **** да носи
предбрачното си фамилно име Й..
ОСЪЖДА С. Й. Й. – С., ЕГН **** да заплати по сметка на Районен съд –
Сливен държавна такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
3
ОСЪЖДА Ф. С., роден на ********** г., с адрес: гр. ****, ****, да
заплати по сметка на Районен съд – Сливен държавна такса в размер на 25,00
лева /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен в
двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4