РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 27.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16925 описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Ищцата
Е.О. Й. твърди, че на 19.11.2015 г., около 08:00 часа, на път III-112, при с. Доктор Йосифово, в района на стопански двор,
водачът на лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № СТ ******, поради
несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция, застига и удря
движещия се пред него лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********, в който тя
пътува. Поддържа, че процесното ПТП е причинено по вина на водача на лекия
автомобил „Мерцедес“, в резултат на което е получила травматични увреждания,
изразяващи се в контузии на главата, шийните прешлени, корема и гръдния кош,
причинили й разстройство
на
здравето
за
повече
от
30 дни.
Излага, че в резултат на травмите е търпяла и продължава да търпи физически
болки и страдания, изпитвала главоболие, придружено със световъртеж, болки в
кръста и гръдния кош.
Сочи,
че към датата на увреждането за л.а. „Мерцедес“, е била налице валидно сключена
застраховка „гражданската отговорност“ със З. „Л. И. “ АД, полица № BG/22/115001971705.
Предвид изложеното, моли съда да
осъди ответника- застрахователно дружество да й заплати,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 25 500 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на увреждането, а именно от 19.11.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.
Ответникът
З.К.„Л.И." АД изразява становище за недопустимост на иска, предвид липсата
на предпоставките, регламентирани в чл. 380, ал. 3, вр. чл. 420 КЗ. По същество
оспорва иска по основание и размер, като поддържа че не е налице деликт, както
и не са доказани твърдените от ищцата травматични увреждания. Прави възражение
за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като е пътувала без поставен
предпазен колан. Счита размера на претенцията за завишен с оглед претърпените
неимуществени вреди. Оспорва претенцията за лихва за забава.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка „Гражданска
отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
Следва
да се отбележи, че изцяло неотносими са поддържаните от ответника доводи за
недопустимост на ищцовата претенция поради липсата на предпоставките,
регламентирани в чл. 380, ал. 3, вр. чл. 420 КЗ, тъй като процесното ПТП е
настъпило преди влизане в сила на сега действащия Кодекс за застраховането и
нормите му са неприложими към възникналите между страните по делото отношения.
Свидетелката
В.А.А., съпруга на брата на пострадалата, заявява, че е пътувала в л.а. „Опел“
при настъпване на ПТП, като ищцата се е намирала на задната дясна седалка с
поставен предпазен колан. Твърди, че след разминаването с насрещно движещия се
ТИР, техният автомобил е бил ударен в задната лява част от л.а. „Мерцедес
Спринтер“. Сочи, че са се движили със скорост от около 30-40 км/ч, като
шофьорът на техния автомобил е предприел плавно намаляване, тъй като пред тях е
имало дупка. Твърди, че след удара ищцата се е оплаквала от болки в шията,
корема, гръдния кош и главата, като поради финансови причини не е носила яка на
шията.
Въз
основа на данните от констативния протокол, свидетелските показания и
заключението на изслушаната в настоящето производство автотехническа
експертиза, се установява следния механизъм на автопроизшествието:
На
19.11.2015 г., около 08:00 ч., на третокласен път III-112, в посока от Видин
към Монтана преди с. Доктор Йосифово, в района на двор на бившата
МТС-станцията, малко след табелата за населеното място и десен завой, в
светлата част на денонощието, при добра видимост, се е движил л.а. „Опел
Вектра“, с peг. № ********, управляван от А.М.А.. Тъй като в дясната пътна
лента е имало голяма дупка с размери 80 х 60 см, а насреща му се е движил
товарен автомобил тип ТИР и заобикалянето на дупката вляво е било невъзможно,
водачът Антонов е задействал спирачките и е намалил скоростта си до минимум,
като вещото лице допуска за възможно и напълно да е спрял. Зад него в същата
посока се е движил лекотоварен автомобил микробус „Мерцедес Спринтер" с
per. № СТ ******, теглещ ремарке тип колесар. Двата автомобила са се движили
със скорост около 45 км/ч. Безопасната дистанция, която дава възможност на
водача на микробуса да спре на няколко метра зад спиращия аварийно л.а. „Опел
Вектра“ е 25 метра. Водачът на микробуса е задействал аварийно спирачките, но
въпреки това е настъпил удар, между предната дясна част на микробуса и задната
лява част на л.а. „Опел“. От техническа гледна точка причината за настъпване на
произшествието са действията на водача на л.а. „Мерцедес Спринтер“, който или е
поддържал надлъжна дистанция по-малка от безопасната 25 метра или, ако
дистанцията му е била по-голяма - 50-60 метра, е преценил неправилно ситуацията
пред автомобила си, защото той не вижда дупката пред л.а. „Опел“ и е изчаквал
като е реагирал с голямо закъснение за аварийно спиране зад спиращия или
спрения вече л.а. „Опел“, като не се изключва и отвличане на вниманието,
виждайки правия участък на пътя.
Спорен
по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от
страна на водача на л.а. „Мерцедес Спринтер".
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено,
че вина за настъпване на пътно – транспортното произшествие има водачът на л.а.
„Мерцедес Спринтер". Същият е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП,
предвиждащо водачът на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Дори и да се приеме, че дистанцията
на двата автомобил е било такава, че технически водача Златев обективно е могъл
да избегне удара, то при липсата на доказано по делото противоправно поведение от страна на водача на спиращия
пред него л.а. „Опел“, следва да се приеме, че причината за ПТП е в
субективните действия на водача на л.а. „Мерцедес“.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесният
автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на Закона за
движение по пътищата и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на
ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция.
Видно
от представената по делото справка от Информационния център към Гаранционния
фонд, към датата на пътното произшествие
– 19.11.2015 г., е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с обект – отговорността на водач за вреди при управлението на
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СТ ******, страна по който е ответното
дружество.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че
вследствие на пътния инцидент, Е.О. Й., е получила следните травматични
увреждания: контузия на главата, шията, гърдите и корема. Уврежданията са
получени в резултат на действието на тъпи предмети и могат да се обяснят с
процесното ПТП. Ищцата не е била настанявана в болнично заведение, приложено е консервативно
лечение, като е поставена шийна яка. При нормално протичане на оздравителния
процес, последиците от шийната травма отзвучават за период от около 3-4 седмици,
а от контузиите на главата гърдите и корема – за период от около 10-14 дни,
като уврежданията не поставят пострадала в опасност за живота и са с прогноза
за пълното й възстановяване. Съдът не възприема твърденията на ищцата, изложени в хода
на съдебното производство, за влошаване на здравословното ѝ състояние,
тъй като видно от назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза, от
процесното ПТП и предвид неговия механизъм ищцата не може да получи травматични
увреждания в поясната област на гръбначния стълб, а единствено такива в шийната
област. Последните обаче, според вещото лице, извършило преглед на пострадалата
на 30.05.2018 г., не са оставили негативни отражения върху здравето й и същата е
напълно
възстановена.
Предвид
изложеното, съдът приема, че в настоящото производство са доказани всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и отговорността на
застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди от травматичните увреждания: шийната травма, последиците,
от която са отзвучавали за период от около 3-4 седмици, а от контузиите на
главата гърдите и корема – за период от около 10-14 дни, който е период на
възстановяване е сравнително кратък. От значение е и обстоятелството, че ищцата
е възстановена от получените контузии и същите няма да оставят негативно
въздействие върху здравето й. Предвид изложеното
и
като
взе
предвид
възрастта
на
ищцата
(37 г.),
както и социално- икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че
сумата от 5000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
Ответникът
е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
тъй като същата е пътувала без да използва предпазен колан. Съгласно показанията на свидетелката В.А.А. ищцата е
била с поставен предпазен колан, като според автотехническата експертиза, л.а.
„Опел“ е бил снабден с такива. От приетата без възражения от страните
съдебномедицинска експертиза в о.с.з от 27.03.2017 г. се установява, че с оглед
механизма на удара (тип „камшичен удар“) и характера на уврежданията,
последните не мога да бъдат свързани с липсата на предпазен колан и биха
настъпили дори и такъв да не е използван. Ето защо, дори и да се приеме
твърдението на ответника за неизползван от пострадалата колан, то не се
установява причинна връзка между получените увреждания и соченото бездействие
на ищцата, поради което възражението за съпричиняване е недоказано.
С
оглед гореизложеното, предявената ищцова претенция следва да бъде уважена до размера
на определеното от съда обезщетение в размер на 5000 лв., а над тази сума, до
претендираните 25 500 лв. – отхвърлена като неоснователна.
Тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на
прекия причинител на застрахователното събитие, З. „Л.И.“ АД отговаря за всички
причинени от делинквента вреди и при същите условия, при които отговаря самия
причинител. Предвид нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД искането на ищцата за
присъждането на законна лихва от дата на деликта (19.11.2015 г.), следва да
бъде уважено.
Относно
разноските:
По делото не е представен договор за
правна помощ и съдействие, сключен между Е.О. Й. и адв. Й.Д., поради което
искането на процесуалния представител на ищцата за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ се явява неоснователно.
С оглед частичното отхвърляне на иска,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, ищцата следва да заплати на
ответника разноски за настоящото производство в общ размер на 381,37 лв., от
които: юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно
чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006 г., вр.
чл. 37 Закон за правната помощ и вземайки предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и 160,78 лв. – депозит за САТЕ и 120,59 лв. – депозит
за СМЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски съд общо сумата 249,02 лв., от която: 19,61 лв. – депозит за САТЕ; 29,41 лв. –
депозит за СМЕ и 200 лв. - държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И." АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.О. Й., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. Й.Д., на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 5000 лв.
(пет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на пътно транспортно произшествие, реализирано на 19.11.2015 г., около
08:00 часа, на път III-112, при с. Доктор Йосифово, в района на стопански двор,
по вина на Петко Тодоров Златев, чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.
№ СТ ******, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането - 19.11.2015 г.
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 5000
лв. до пълния предявен размер от 25 500 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.О. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер,
чрез адв. Й.Д., да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, разноски за
настоящото производство в общ размер на 381,37
лв.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски по делото в
общ на размер 249,02 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: