№ 60
гр. София, 09.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110213172 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №21-4332-015617/27.07.2021 г. на началник сектор
към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, на В. Г. Б., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 750 лв., "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение
на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от Б., с
която моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно, тъй като служителят,
който е съставил акт на същата не е приложил към него разпечатка от паметта на
радара, не е вписана цифровата квалификация на нарушението, налице е разминаване
между описанието на нарушението и отразената санкционна разпоредба, липсват
доказателства, че изготвените снимки от радара са направени с техническо средство,
което е преминало първоначална и последваща проверка. Редовно призована,
жалбоподателката не се явява и не изпраща представител.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 07.01.2021 г. в 19:54 часа в гр.САДРЕС с посока на движение от
бул.”Константин Величков” към бул.”Цар Борис III”, жалбоподателката е управлявала
личния си лек автомобил БМВ Х5 3.0 Д с рег. №РК 5624 ВН, след бензиностанция
OMV се движи с наказуема скорост 108 км/ч, измерена 112 км/ч с приспаднат толеранс
от 3% в полза на водача, при ограничение 50 км/ч за населено място - наказуемо
превишение от 58 км/ч.
Нарушението установено със система за видеоконтрол ATCC CORDON M2
№MD1192, заснемащо и записващо точен час, дата скорост и рег.№ на МПС, като
същата е вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване.
Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка, като към датата на
заснемане на нарушението – 07.01.2021 г. е отговаряла на метрологичните изисквания
съобразно нормативните изисквания и стандарти.
Жалбоподателката попълнила декларация по реда на чл.188 ЗДвП, в която
отразил, че на процесната дата именно той е управлявал автомобила.
С оглед на изложеното свидетелят АНТ. СТ. СТ. на длъжност мл.автоконтрольор
към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР съставил АУАН №АА665874/ 08.07.2021 г.
При съставяне на АУАН, Б. била запозната със снимковия материал и е уведомена за
прилагане на ПАМ №1729/08.07.2021 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление
за описаното в съставения АУАН нарушение, което било връчено лично на
жалбоподателката и тя в законоустановения 7-дневен срок подала жалба срещу него.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетеля С., декларация по чл. 188 ЗДвП; справки от ОПП-СДВР, ведно с
приложения към тях; справка от Български институт по метрология и Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване и технически характеристики на същия;
протокол от последваща проверка на системата за видеоконтрол и Заповед на
министъра на вътрешните работи, справка картон на водача, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система и др.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното
НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства,
2
приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел АНТ.
СТ. СТ. на длъжност мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, от които се установява, че
процесният АУАН е съставен въз основа на преписката, изготвена при заснемане на
процесния автомобил с автоматизирано техническо средство – мобилна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, като е нямало физическа
възможност жалбоподателката да бъде спряна на място и АУАН е съставен едва след
попълване на декларация по чл.188 ЗДвП от собственика на автомобила и настояща
жалбоподателка.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени
от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната стационарна система за
видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и
отговаря на нормативните изисквания. От протокола за проверка се установява, че към
датата на заснемане на процесното нарушение – 07.01.2021 г., стационарната видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е преминала
последваща периодична проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към административнонаказателното производство като годно веществено
доказателствено средство.
От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на
процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 108 км/ч, /след приспаднат толеранс от 112
км/ч/, при ограничение от 50 км/ч за населено място. В наказателното постановление е
посочена скорост на управление на МПС - 108 км/ч, докато в снимковия материал е
отразена скорост от 112 км/ч. От приложените писмени доказателства, изискани
служебно от съда от Български институт по метрология – протокол от последваща
проверка се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч.
В конкретния случай, от приложените веществени доказателствени средства е
видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 112 км/ч. Т.е., след приспадане
на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 108 км/ч като толеранс в полза
3
на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът
счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. свидетеля Неделчев, заемащ длъжността "полицейски
инспектор", има компетентност да съставя АУАН, а НП е издадено също от
компетентен орган –началник група към СДВР отдел Пътна полиция-СДВР – Даниела
Димитрова Дескова, видно от заповед №8121К-13312/23.10.2019 г.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН и
съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН, като
в конкретния случай нарушителят следва да се счита за открит по смисъла на
разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН от датата на подписване на декларацията по чл.188
ЗДвП, като АУАН е съставен на същата дата, поради което са спазени давностните
срокове посочени по-горе.
При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване на
обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.21 ал.1
ЗДвП. Спазени изискванията на чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното НП ясно са
описани всички факти и обстоятелства относно извършеното нарушение. Нарушението
е извършено от жалбоподателката виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото
последната е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал
неговите общественоопасни последици, като е целяла настъпването им, а именно
съзнавала е и е искала да управлява автомобила със скорост от 108 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч за населено място.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на жалбоподателя за така извършеното административно нарушение.
Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, към датата на нарушението е
предвиждала глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/ч
превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50 лв.
Наказващият орган е пропуснал да отнеме 12 контролни точки на основание чл.
6 ал. 1 т. 7 от Наредба Iз-2539 в атакуваното НП, но съдът няма да влошава
положението на жалбоподателката.
4
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. Нарушенията, свързани
с управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпване на ПТП, увреждане живота и здравето на останалите участници в
движението.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-015617/27.07.2021 г. на
началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което на В. Г. Б., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750 лв.,
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1
т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-015617/27.07.2021 г. на
началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което на В. Г. Б., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750 лв.,
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1
т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6