№ 2981
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20231100504245 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Р. Ч. и Я. Р. Ч., с която се обжалва
изцяло решението, постановено по гр.д. № 14473/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 92
състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени
съображения за това. Въззивниците молят да се отмени решението на
районния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат
изцяло предявените искови претенции.
Въззиваемият Р. Д. Ч. чрез назначения му особен представител оспорва
жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
1
доводи, приема за установено следното:
С. Р. Ч. и Я. Р. Ч. са предявили срещу Р. Д. Ч. искови претенции за
издръжка, включително и за минало време, на пълнолетни учащи редовна
форма на обучение лица от родител – първата във висше учебно заведение, а
вторият в средно учебно заведение в размер на 300 лева месечно за първата от
тях и в размер на 250 лева месечно за втория от тях, считано от 12.03.2020 г.,
на основание чл. 144, вр. с чл.149 от СК, във вр. с чл. 149 от СК. Ищците
претендират и законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
С решението, постановено по гр.д. № 14473/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 92
състав, е отхвърлил изцяло предявените искови претенции, като
неоснователни.
По делото спорен е единствено въпроса дали възможностите на
въззиваемия му позволяват да дава на въззивниците (негови деца - дъщерята,
учаща редовна форма на обучение във висше учебно заведение, а синът- учащ
редовна форма на обучение в следно учебно заведение) претендираните
месечни издръжки. Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл.
144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при която
доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Родителят трябва да притежава средства над тези за собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетните си деца.
В настоящия случай е установено единствено, че въззиваемата страна
полага труд по трудово правоотношение, като месечния му осигурителен
доход е в размер на 710 лева. Не се установява да са му заплащани
обезщетения за временна неработоспособност и безработица, нито да
притежава имущество, от което да реализира доходи. Предвид този факт
настоящата инстанция счита, че въззиваемият няма възможност да отделя
никакви средства за издръжката на пълнолетната си дъщеря. Получаваните
доходи от бащата не са достатъчни да покрият и неговата необходима
издръжка.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция, и не намира за
необходимо да преповтаря тези доказателства и изводи.
2
Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в жалбата са
изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал
невъзможността на ответника да заплаща претендирания размер издръжка.
Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от
въззивния съд. Пред въззивната инстанция не са събрани доказателства, които
да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивниците нямат право на разноски.
Разноски, съобразно изхода на делото се следват единствено на
въззиваемиата страна, но последната не е направила такива, а заплатеното
възнаграждение на представлявалия го особен представител следва да остане
за сметка на СГС, въпреки изхода на въззивната жалба, с оглед разпоредбата
на чл.83, ал.1, т.2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20074084/11.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 14473/2021 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав,
постановено
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3