МОТИВИ:Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против Ц.В.П. *** за това, че на неустановен ден през месец октомври 2016 година, в ***, чрез посредствено извършителство с наказателно неотговорни лица, между които: Д.Г., Н.Р. и неустановени като брой други лица, чрез използване на неустановено моторно превозно средство - товарен автомобил неустановен като марка и като държавен контролен номер отнел чужди движими вещи - 1 брой електронна боксова круша /силомер/, марка „***“ на стойност 2 632,50 лева и 1 брой билярдна маса марка „***“ на стойност 1 5612,60 лева, всички вещи на обща стойност 4 194,10 лева от владението на С.И. ***, собственост на *** с ***Х.П., без тяхно съгласие или съгласие на друг представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи били върнати – престъпление по чл. 197 т. 3 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 във вр. с чл. 194 ал. І от НК.          Представителят на РП - Плевен подържа  изцяло така повдигнатото против подсъдимия обвинение за извършено престъпление против собствеността чрез посредствено извършителство. Счита, че събраните доказателства множество косвени и преки доказателства обосновават обвинителната теза по несъмнен и категоричен начин. Моли съда да вземе мъдро и справедливо решение.

          Подсъдимия Ц.П. дава обяснение по така повдигнатото му обвинение. Твърди, че след като свидетелят С.И. не изпълнил задължението си към него в качеството на наемател да заплати следващите се суми за наем на отдаденото му помещение и такива за разходи като ток и вода общо на размер на 1 300 лева, го извикал в офиса на фирмата си и в присъствието и на други лица И.  се задължил за тези суми по запис на заповед. Подсъдимият не отрича, че изнесъл от собственото си помещение, ползвано като кафене от И. намиращите се там билярдна маса и електронна боксова круша, но и твърди че получил разрешение за това от самия И. – като гаранция, че ще изплати задълженията си в уговорените между тях срокове. Подсъдимият  посочва, че прибрал процесните вещи в складово помещение на фирмата си, опаковал ги и  ги съхранявал докато не ги върнал на техния собственик. Моли съда да постанови присъда, с която да го признае за невинен, тъй като не е имал користни цели. Представлява се от защитник в лицето на ***.

          Защитникът на подсъдимия П. – ***, моли съда да постанови оправдателна присъда. Счита, че така  повдигнатото против подсъдимия П. обвинение за престъплението, посочено в обвинителният акт е  несъставомерно, както от обективната, така и от субективната му страна.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимият Ц.В.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********.

          С решение на Плевенски окръжен съд, постановено по ф. д № 234/1995 година по описа на същия съд в Търговският регистър било вписано *** със седалище и адрес на управление *** и собственици  ***Ц.П., М.Ц.П. и Ц.В.П. – ***на дружеството.

           Свидетелят М.П. е син на подсъдимия. Със свидетеля С.И. се познавали от деца и подържали приятелски отношения.

***, представлявано от подсъдимия Ц.П. ***, обособено като кафе аперитив с обща площ от 71,74 кв. м.

На 01.03.2016 година в ***, *** бил сключен договор за наем на горното помещение между ***, представлявано от подсъдимия П. и *** със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от С.И. в качеството на ***. Била уговорена наемна цена 400 лева, платим от 1- во до 5- то число на съответния месец на календарната година. Свидетелят С.И. започнал да експлоатира кафе аперитива.

На 23.03.2016 година бил сключен договор за наем между „Х.П. ***, представлявано от Х.П. и ***, представлявано от С.И..  По силата на този договор „Х.П. *** предоставило за експлоатация на *** *** и *** срещу задължения за наемателя на вещите да предоставя на наемодателя 50 процента от оборота на съоръженията. И двете съоръжения С.И. монтирал в кафе аперитив, находящо се на *** в ***.

Няколко месеца след сключването на договора за наем на кафе аперитива, С.И. престанал да изплаща регулярно дължимата на *** наемна цена, както и дължими към *** суми за консумативи като вода и електрическа енергия. По този повод свидетелят М.П. неколкократно го търсил и разговаряли. Свидетелят И. молел за  отстрочка, за да може да се издължи, тъй като имал финансови затруднения.

До края на месец август на 2016 година, наличните обороти от съоръженията, монтирани в кафе аперитива в *** били отчитани регулярно между страните по сключения за експлоатацията им договор чрез провеждани телефонни разговори между И. и представител на ***. През месец септември на 2016 година С.И. преустановил дейността си в кафе аперитив, находящо се в ***, *** и затворил обекта.

Към 03.10.2016 година, задълженията на ***, в качеството на наемател на помещението кафе аперитив възлизали  на общата сума от  1 571,46 лева, включваща неизплатен наем за три месеца и разходи за ползвани електрическа енергия и вода. Наемодателят ***, представлявано от подсъдимия Ц.П. официално уведомил наемателя за задълженията му и го поканил в срок до 06.10.2016 година да ги погаси.  Задълженията по наемният договор така и  не били погасени от дружеството, представлявано от И..

Подсъдимият Ц.П. бил потърсен от друго лице, за да договарят по наемането на същото помещение. Предвид липсата на постъпили каквито и  да е плащания до момента от страна на*** по наемният договор, подсъдимият решил да прекрати окончателно договорните си отношения с него и да сключи нов договор с нов наемател. За този цел следвало помещението да се освободи от всички находящи се в него вещи. Подсъдимият разполагал с ключ от помещението,  предоставен му от  органите на полицията, които във връзка с  друг криминален случай били посещавали кафенето за извършване на възложени им процесуално следствени действия.

В края на месец септември 2016 година представители на „ *** посетили обекта в *** където били оставени за ползване, въз основа на сключеният договор за наем, игрални съоръжения. Установили, че същите  не се намират в помещението и същото е заключено. След разговор със свидетеля И. , свидетелката М.Г. – служител в *** разбрала, че *** и *** – собственост на дружеството се намирали във владението на подсъдимия Ц.П.. Г. осъществила разговаряла два пъти със ***на подсъдимия – М.П., който потвърдил, че съоръженията са изнесени от работници на дружеството  - собственост на баща му Ц.П. и се съхраняват в складова база на ***, находяща се в *** надлежно опаковани.

Договорните отношения между ***, представлявано от подсъдимия и ***, представлявано от свидетеля С.И. по прекратеният вече между тях наемен договор така и не били уредени. За обезпечаване на вземанията си, произтичащи от неизплатени суми по договора за наем и използвани от *** консумативи за конкретен период преди това, свидетелят С.И. подписал Запис на заповед. Въз основа на същата и по реда на чл. 417 ГПК бил издаден изпълнителен лист в полза на ***, представлявано от подсъдимия. Образувано е изпълнително дело за събиране на дължимата от страна на *** парична сума.

На 29.12.206 година ****** Х.П. *** за извършено от страна на Ц.П. престъпление по чл. 206 НК. Образувано е наказателно производство против подсъдимия, в хода на което същият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 във вр. чл. 194 ал. 1 НК.

След образуване на съдебно производство пред Плевенски районен съд на 06.07.2018 година*** и *** – собственост на *** били върнати то подсъдимия в тяхно владение.

След прието изменение на обвинението, направено от страна на РП- Плевен подсъдимият Ц.П. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на  неустановен ден през месец октомври 2016 година, в ***, чрез посредствено извършителство с наказателно неотговорни лица, между които: Д.Г., Н.Р. и неустановени като брой други лица, чрез използване на неустановено моторно превозно средство - товарен автомобил неустановен като марка и като държавен контролен номер отнел чужди движими вещи - 1 брой електронна боксова круша /силомер/, марка „***“ на стойност 2 632,50 лева и 1 брой билярдна маса марка „***“ на стойност 1 5612,60 лева, всички вещи на обща стойност 4 194,10 лева от владението на С.И. ***, собственост на *** с ***Х.П., без тяхно съгласие или съгласие на друг представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи били върнати – престъпление по чл. 197 т. 3 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 във вр. с чл. 194 ал. І от НК.

           Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства посредством разпита на свидетелите ***п., М.Г., С.И.,Б.И., М.П., Д.Г. и Н.Р., разпитани непосредствено в съдебно заседание. Косвено в същата насока са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие. В подкрепа на така възприетите по горе от съда факти са и от присъединените  като доказателства по делото по  реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени средства – заверено копие от Договор от 23.03.2016 година, сключен между ***, представлявано от Х.П. и ***, представлявано от *** фактури и писмено извлечение от дневник за наличните дълготрайни материали в ***, удостоверяващи собствеността  върху сочените в обвинителният акт като предмет на престъпление движими вещи; заверено копие от Договор за наем от  01.03.2016 година, сключен между ***, представлявано от подсъдимия Ц.П. и ***, представлявано от С.И.;  уведомително писмо от 9.03.10.2016 година от ***, представлявано от подсъдимия до ***, представлявано от С.И.; писмените материали, съдържащи се в приложеното  към настоящото дело изпълнително дело № 165/17 година на ***; писмено заключение по изготвената съдебно - оценителна експертиза, изслушана в съдебно заседание и съгласно която на обща стойност на предмета престъплението възлиза на 4 194,10 лева, всички приложени към проведеното досъдебно производство № Д 553/2017 година по описа на ПлРП.

          При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намира, че така повдигнатото против подсъдимят П. обвинение за извършено престъпление по чл. 197 т. 3 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 във вр. с чл. 194 ал. І от НК за НЕДОКАЗАНО  и необосновано по следните съображения:

          Съгласно  чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба    предполага наличието на събрани както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането на даденият субект на наказателна отговорност като извършител на дадено санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.

          Съставът на престъплението по чл. 195 ал.І от НК предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от обективната му, така и от субективната му страна. Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.

          Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите С.И., М.П. и Б.И. пряко и тези на свидетелите Н.Р. и Д.Г. косвено, както и приложените и изброени по горе писмени доказателства установяват по категоричен начин, че между представляваното от страна на подсъдимия дружество и това на С.И. били установени договорни – наемни отношения. В тази насока са и обясненията на подсъдимия П., дадени в хода на съдебното следствие. Безспорно установен е и факта, че поради непрлащане на уговорената в дотовора наемна цена,  *** представлявано от подсъдимия предприело действия по официалното му прекратяване, обезпечаване със запис на заповед, впоследствие и с образуване на изпълнително производство.

Показанията на свидетелите Х.П. и М.Г., кореспондиращи и с писмените доказателства по делото на свой ред установяват по несъмнен начин обстоятелството, че  въз основа на сключен на 23.03.3016 година договор за наем между ***, представлявано от Х.П. и ***, представлявано от С.И., на последния били предоставени за експлоатация игрални съоръжения - билярдна маса и боксова круша. Безспорно установено е и това, че след многократните опити за уреди договорните  си взаимоотношения със С.И., подсъдимият П. наредил на свои  работници да изнесат от собственото му помещение горните игрални съоръжения. В подкрепа на този факт са както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите Н.Р., Д.Г. и Б.И. – ***на С.И.. Същите движими вещи били съхранени в складова база, собственост на подсъдимия  и върнати на собственика макар и след започване на наказателното производство по настоящото дело.

За съставомерността на престъплението, за което подсъдимия е привлечен към наказателна отговорност е необходимо наличието на доказателства не само за извършени от негова страна физически действия по отнемането на конкретна чужда вещ от владението на другиго, но и със съзнанието и волята да свои същите. Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства установяват именно липсата на подобни съзнателни представи у подсъдимия, които да определят поведението му като престъпно и умишлено по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК. Напротив – съвкупната преценка на доказателствата установява наличието на съзнание у дееца, че посредством задържането на тези вещи улеснява уреждането на договорните отношения между представляваното от него дружество и ***, представлявано от С.И.. Безспорно е налице неправомерно поведение, демонстрирано от страна на подсъдимия, което обаче не може да се подведе в рамката  на обективните и субективни признаци на престъплението кражба при цитираните от страна на представителя на обвинението квалифициращи признаци. Доказателствата по делото инициират и  поставят въпросите за това дали не е налице осъществен друг състав на по – леко наказуемо престъпление. В хода на съдебното следствие не се установи точно моментът, в който подсъдимият е разбрал, че процесните вещи са чужди и въпреки това е отказвал да ги върне, въпреки положените  в тази насока усилия. В този смисъл е и невъзможна преценката дали не налице осъществено от страна на подсъдимия, макар и неправомерно право на задържане. При така събраните доказателства, извън компетентността на настоящата инстанция остава възможността да признае подсъдимия за виновен и да му наложи на наказание за друг вид престъпление, за което спрямо същия не е проведено досъдебно производство по правилата на НПК.

При така изложените съображения съдът намери повдигнатото на подсъдимия обвинение за недоказано  от СУБЕКТИВНАТА МУ СТРАНА предвид липсата на съставомерния пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал. 2 НК.

Ето защо СЪДЪТ призна подсъдимия Ц.В.П. за НЕВИНЕН в това на неустановен ден през месец октомври 2016 година, в ***, чрез посредствено извършителство с наказателно неотговорни лица, между които: Д.Г., Н.Р. и неустановени като брой други лица, чрез използване на неустановено моторно превозно средство - товарен автомобил неустановен като марка и като държавен контролен номер, да е отнел чужди движими вещи - 1 брой електронна боксова круша /силомер/, марка „***“ на стойност 2 632,50 лева и 1 брой билярдна маса марка „***“ на стойност 1 5612,60 лева, всички вещи на обща стойност 4 194,10 лева от владението на С.И. ***, собственост на *** с ***Х.П., без тяхно съгласие или съгласие на друг представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи били върнати, поради което и на основание чл. 304 предложение последно от НПК го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 197 т. 3 във вр. с чл. 195 ал. І т. 4 във вр. с чл. 194 ал. І от НК.

          При тези доводи СЪДЪТ  постанови присъдата си.

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: