Определение по дело №1307/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1526
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 20 юни 2020 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100501307
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер ІV - 1526                                                                                                      град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На десети юни, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                               мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

частно гражданско дело номер 1307  по описа за 2020 година  

 

Производството по делото е образувано по повод частна жалба на В.П.Н. от *** – молител в първоинстанционното производство, против протоколно определение от 21.05.20г., постановено по гр.д.№1840/20г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е изменено Определение №2441/02.04.20г. по същото дело и издадената въз основа на него заповед за незабавна защита №52/02.04.20г., като е отменена наложената мярка за защита, а именно: определяне местоживеенето на детето Д.Б. Н. ЕГН********** при неговата майка В.П.Н., на адрес ***.

Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното определение. На първо място оплакванията са насочени срещу допустимостта му – според жалбоподателя съдът не е имал правомощия да измени или отмени своята заповед за незабавна защита, доколкото съгл. чл.19 ЗЗДН тя не подлежи на обжалване и има действие до постановяване на заповедта за защита. При тълкуване на нормата на чл.5, ал.1, т.4 и ал.3, се формира извод, че е приложима когато към датата на произнасяне на съда има висящо дело за родителски права; в случая такова е заведено след постановяване на мярката. Излагат се съображения за злоупотреба с права от страна на ответника. Аргументира се възможността определението да бъде обжалвано.

Ответникът по жалбата Б.Й.Н. представя писмен отговор, с който на осн. чл.19 ЗЗДН оспорва нейната допустимост.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред БРС е образувано гр.д.№1840 по описа за 2020г., по молба на В.П.Н., срещу Б.Й.Н. и И.Г.Н., за упражнено на 27.03.20г. спрямо нея домашно насилие. Претендира се налагане на мерки за защита: задължаване на извършителите да се въздържат от домашно насилие по отношение на молителката; забрана на нарушителите да доближават жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих на молителката; временно настаняване на детето на страните при пострадалия родител. Претендира се налагане на мерки за незабавна защита.

С Определение от 02.04.20г. са наложени претендираните мерки за незабавна защита; местоживеенето на детето Д. е определено при майка му В.Н. на адрес ***.

С Определение от 22.04.20г., е приета за съвместно разглеждане и молба на И.Г.Н. за защита срещу В.П.Н., по която също са наложени мерки за незабавна защита.

С протоколно определение от 21.05.20г., съдът е констатирал, че ответникът Б.Н. е предявил иск за развод на 10.04.20г., както и за родителската власт над детето Д., местоживеенето и режима на лични отношения. Така на осн. чл.5, ал.3 ЗЗДН, съдът е намерил, че е налице ново обстоятелство, налагащо отмяна на мярката за защита – определяне местоживеенето на детето при майката.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно нормата на чл. 19 от ЗЗДН, заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване. Нормата не посочва дали отказът да се издаде заповед за незабавна защита подлежи на обжалване акт. Поради това и на осн. §1 ЗР ЗЗДН, субсидиарно следва да се приложат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Така нормата на чл. 274, ал. 1 ГПК урежда две хипотези, при които срещу определения на съда могат да се подават частни жалби:

- когато обжалването на определението е изрично посочено в закона - в настоящия случай липсва такава изрична законова възможност;

- когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото – в настоящия случай отмяната на незабавна защита не прегражда развитието на делото; напротив - независимо от издаването на заповед по чл. 18 от ЗЗДН, отмяната й или от отказа за това, производството продължава с насрочване на открито съдебно заседание и разглеждане на искането за защита по същество, което завършва с постановяване на решение за отхвърляне на молбата или за издаване на заповед за защита.

Поради това че обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК, то не подлежи на обжалване. В този смисъл са Определение № 1626 от 8.08.2019 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1810/2019 г. определение № 858/7.11.2018 г. по ч. гр. д. № 732/18 г. на ОС-Хасково, и определение № 415 от 28.04.2020 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 243/2020 г.

Въззивната инстанция не споделя съображенията на жалбоподателя, че съдът, допуснал издаване на заповед за незабавна защита, не би могъл сам да я отменя или изменя. Нормата на чл.18 ЗЗДН не изисква съдът да е сезиран с искане за издаване на такава заповед – това може да се извърши и служебно, ако са налице данни за пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалото лице. Следователно касае се за преценка не толкова за законосъобразност, колкото за целесъобразност на такава мярка. Поради това съдът е компетентен служебно да измени или отмени заповедта, ако настъпят нови факти и обстоятелства или прецени че същата е нецелесъобразна.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл. чл.274, ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В.П.Н. от ***, против протоколно определение от 21.05.20г., постановено по гр.д.№1840/20г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е изменено Определение №2441/02.04.20г. по същото дело и издадената въз основа на него заповед за незабавна защита №52/02.04.20г., като е отменена наложената мярка за защита, а именно: определяне местоживеенето на детето Д.Б.Н. ЕГН********** при неговата майка В.П.Н., на адрес ***.

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ВЧГД №1307 по описа на Бургаски окръжен съд за 2020г.

 

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                     2.