Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Добрич,
14.09.2020година
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в публично
съдебно заседание на тринадесети август,
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
сложи на разглеждане гр.д.№ 4047 по описа на съда за
2015г., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази следното:
С
искова молба, допълнена с молба от 03.06.2019г. /л.179/, Ц.Й.Й. с ЕГН **********
е предявила в условията на обективно съединяване следните искове:
-искове с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 1/2идеална
част, която ответникът И.С.И. с ЕГН **********, прехвърлил на ответниците А.Н.М.
и Ш.У.М. с договор за покупко-продажба от 23.09.2015г., обективиран в нот.акт№
115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК, в недвижими имоти, както следва:
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2,
разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи,
кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2, ведно с
42,531% от общите части на сградата;
- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в
двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение,
6,902%ид.ч от общите части на сградата, ведно със 74,00кв.м. в ид.част от
дворното място с идентификатор ***, цялото с площ от 434 кв.м.;
Ищцата
претендира изкупуване и на 74кв.м. в идеални части от 300,67кв.м. от дворното
място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***по КК на грДобрич,
доколкото след осъществяване на правото на строеж земята обслужвала ползването
на сградата и вече има обслужващ характер.
-искове
с правно основание чл.108 ЗС, съдът след като уважи иска за изкупуване, да
осъди ответниците А.Н.М. и Ш.У.М. да предадат на ищцата владението върху
процесните два имота.
Производството
по делото е спряно с определение№ 290/17.02.2016г. до приключване спора по
гр.д№ 3793/2015г. по описа на РС Добрич.
Видно от извършената служебна справка, производството по преюдициалния
спор е приключило. По делото служебно са изискани и представени преписи от
Решение№ 55/16.01.2017г. по гр.д№ 3793/2015г., изменено с Решение№
133/25.05.2017г. по в.гр.д№ 103/2017г. на ОС Добрич. С постановените актове по
преюдициалния спор ищцата Ц.Й.Й. е призната за собственик на ¼ ид част
от апартамента и гаража, предмет на настоящите искове.
С определение от 05.04.2019 година производството
по ревандикационния иск е прекратено.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
Ищцата твърди, че е съсобственик
на ½ ид.ч в процесните апаратамент и гараж, придобити по време на брака
и с първия ответник И.С.И.. След прекратяване на брака на ищцата и И.И.,
последния отчуждил процесните имоти и 74 кв.м от дворното място с договор за
покупко-продажба от 23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на
нотариус рег.№ 535 в НК. Преобретатели по сделката са ответниците А.Н.М. и Ш.У.М..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.С.И. депозира
отговор и насрещен инцидентен иск. С инцидентния иск, предявен срещу Ц.Й.Й., И.И.
претендира съдът да установи правото му на изключителна собственост върху
процесните апартамент и гараж въз основа на осъществените юридически действия
по учредяване право на строеж, построяване и дарение на идеална част от
поземления имот.
В дадения от съда срок И.И. е
следвало да посочи към кой момент цели съдебното установяване на собствеността
му, доколкото едновременно не се оспорва факта, че имотите са продадени от него
на ответниците А.М. и Ш.М., както и правния си интерес от този иск.
В молба от 25.09.2019г. И.И.
сочи, че въпреки постановения съдебен акт между страните, към момента на продажбата, обективирана в
нот.акт№ 115, том ІІІ/2015г. бил изключителен собственик на целите имоти. През 1988год. по силата на дарение, извършено с нотариален акт № 188 том I, дело 363/1988год. баща му С. И. М. и Д.Д.М.а
му дарили 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 451 кв. м с
пл. № 6602 в кв. 28 по плана на гр. Толбухин/Добрич, находящ се на ***. Въз основа на заявление, вписано под № 12 том I, вх. peг. № 1301 от 18.09.1986год., том 131, по реда на чл. 56 ал.
2 от ЗТСУ, предвиждащ облекчен режим за суперфиция на низходящи, С. И.М. дал съгласие на ответника И. И. и на Д.С. М. да построят в собственото му
дворно място, находящо се в ***, двуетажно, двуфамилно жилище с гаражи в
партер. Въз основа на така даденото
заявление било издадено разрешение за строеж № 196 от 18.09.1986год. на ответника И. и брат му Д.С. М. за изграждане на два гаража и
двуфамилно жилище.
С договор за групов строеж, вписан на 26.09.1986год.,
двамата извършили разпределение на двуфамилното жилище, като И.И. получил в собственост апартамент № 2 на втори жилищен етаж,
състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, общо стълбище и общо подпокривно пространство над таванските помещения, със
застроена площ от 98 кв. м, ведно с прилежащите избено помещение № 1, склад № 1
и източни тавански стаи № 1 и № 2, представляващи 1/2 ид. част от цялото таванско помещение, ведно с 42.531%
ид. части от общите части на жилищна сграда с идентификатор ***, представляваща
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, представляващ гараж № 2 в сграда със застроена площ от
16.30кв. м, Уг ид. част от коридор и от второ складово помещение, ведно с
6.902% ид. части от общите части на сградата, всичко построено в мое собствено
дворно място с площ от 150.33кв.м. по документ в идеални части от поземлен имот
с идентификатор ***, целият с площ от 451 кв. м.
Извършеното дарение върху мястото през 1988год. създало статут на новопридобитите и така
подробно индивидуализирани имоти, които станали изключителна собственост на И.И. по правилото на приращението.
С определение №1052/18.12.2009г.
по в.гр.д№868/2019г. определението на районния съд по прекратяване на
инцидентния установителен иск е отмененено за ¾ идеални части от
процесните имоти, като съгласно дадените указания искът е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Предявеният иск за изкупуване е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно определение
№1052/18.12.2009г. по в.гр.д№868/2019г. на ОС Добрич съдът следва да разгледа и
инцидентния установителен иск на И.И. съдът да го признае за изключителен
собственик на ¾ ид.части от процесните два имота към датата на сключване
на договор за покупко-продажба -23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115,
томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК
Добричкият районен съд,като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е, че
ищцата и първия ответник са бивши съпрузи сключили брак на ****
Въз основа на заявление, вписано под № 12 том I, вх. peг. № 1301 от 18.09.1986год., том 131, по реда на чл. 56 ал.
2 от ЗТСУ, С. И.М., дал съгласие на ответниците,
братята И. И. и Д.С. М. да построят в собственото му
дворно място, находящо се в ***, двуетажно, двуфамилно жилище с гаражи в
партер. Въз основа на така даденото
заявление е издадено разрешение
за строеж № 196 от 18.09.1986год. на И. и М. за изграждане
на два гаража и двуфамилно жилище.
С договор за групов строеж, вписан на 26.09.1986год.,
двамата се съгласили да извършат строежа общо, като извършили предварително разпределение на двуфамилната сграда, като
И.И. трябвало да получи в собственост апартамент № 2 на втори жилищен етаж,
състоящ се от две стаи, столова и кухненска ниша, сервизни помещения, със
застроена площ от 98 кв. м, ведно с прилежащите избено помещение № 1, склад № 1
и източни тавански стаи № 1 и № 2, представляващи 1/2 ид. част от цялото таванско помещение, ведно с 42.531%
ид. части от общите части на жилищна сграда с идентификатор ***, представляваща
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, както и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, представляващ гараж № 2 в сграда със застроена площ от
16.30кв., ведно с 6.902% ид. части от общите части на сградата.
Съгласно представените документи и скици дворното място е
с идентификатор ***, целият с площ от 451 кв. м.
През
1988год. с нотариален акт № 188 том I, дело 363/1988год. С. И. М. и Д.Д.М.а дарили на сина си И.И. 1/3 идеална част от дворно
място, цялото от 451 кв. м с пл. № 6602 в кв. 28 по плана на гр.
Толбухин/Добрич, находящ се на ***.
С решение№30/15.01.1993г. на РС Добрич бракът между Ц.Й.
и И.И. е прекратен.
С договор за доброволна делба, извършен в нотариална форма
с акт№ 6, томІІІ, дело 380/24.07.2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК, И.И., Д.М.,
двамата като наследици на С. И. М. и Д.Д.М.а и М.М.а, извършили доброволна делба
на поземления имот и всички построени обекти в него.
С договор за покупко-продажба от
23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в
НК, И.И. прехвърлил собствеността върху целите обекти, предмет на изкупуване в
настоящото производство на ответниците А.Н.М. и Ш.У.М..
С Решение№ 55/16.01.2017г. по гр.д№ 3793/2015г. на РС
Добрич, изменено с Решение№ 133/25.05.2017г. по в.гр.д№ 103/2017г. на ОС
Добрич, договорът за
доброволна делба, извършен с нот. акт№ 6, томІІІ, дело 380/24.07.2015г. на
нотариус рег.№ 535 в НК е обявен за нищожен по отношение на Ц.Й. и признато по
отношение на ответниците, съвпадащи с ответниците в настоящото производство, че
Ц.Й. е собственик на 1/4ид.част от процесното жилище и гараж. В производството
по този иск И.И. противопоставил възражение за придобиване на имотите по
давност, което е намерено за неоснователно.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Според чл.33, ал.1 ЗС
съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице
само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил
на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира
писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Съгласно ал.2
ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи
частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при
действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок
от продажбата. Тази разпоредба е създадена с цел да гарантира правото на
съсобствениците да придобият с предимство собствеността върху продавания дял
като по този начин се защитят срещу нежелано участие на трето лице в нея,
противно на волята им. Именно, за да се защити това право на
съсобствениците, законът в чл. 33, ал. 2 от ЗС е предвидил и специален конститутивен иск, с който
съсобственик по съдебен ред упражнява потестативното си право да изкупи частта,
която е продадена без да са налице условията посочени в ал.1 на чл. 33
от ЗС. Ищец по този иск може да е само съсобственик на дял от
същия недвижим имот, идеална част от който е прехвърлена на трето лице. Основната предпоставка за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е наличието на съсобственост
между ищеца и продавача по договора за продажба, по който ищецът може да
встъпи, упражнявайки правото си на изкупуване, ако го е предявил в двумесечен
срок от узнаване на продажбата. В случая сделката е извършена
на 23.09.2015г. , а искът за изкупуване предявен на 23.11.2015г., т.е в последния ден на преклузивния
законов срок.
Между
настоящите страни е признато с влязъл в сила съдебен акт в производството по
гр.д№ 3793/2015г.
на РС Добрич, че ищцата Ц.Й. притежава правото на собственост върху 1/4ид.част
от процесните два имота по силата на необорената презумция за съвместен принос.
Договорът за покупко-продажба от
23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в
НК, не съдържа пороци, обусляващи неговата недействителност, т.е е налице
действителна правна сделка между И.И. и купувачите А.Н.М. и Ш.У.М.. Подлежи на
преценка какви са действителните права на продавача към момента на сделката.
При действащия за периода на
разглежданите отношения чл.56 , ал.1 и 2 от
ЗТСУ / отм./ имат право да строят
в чужд имот лицата , в полза на които е учредено право на строеж , на
надстрояване или пристрояване на заварена сграда; съпругът / съпругата / ,
роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия- до
втора степен включително, при условие, че строежът се извършва със съгласие на
собственика изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на
общинската администрация, вписано и в нотариалните книги. По силата на даденото
съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя.
Заявлението
по чл. 56, ал.2 от ЗТСУ/ отм./ има
характер на частен диспозитивен документ , за валидността на който се изисква
нотариална заверка на подписа на собственика. В конкретния случай изискването
за форма и съдържание на заявлението е спазено. Като елемент от фактическия
състав за учредяване на суперфиция между
посочените категории лица, вписването има конститутивен ефект / решение № 27 от
01.06.2010г. по гр.д.№ 2072/ 2008г.,
ВКС- ІV о. /. При това, следва да се приеме, че представеният по делото
документ- заявление по чл. 56, ал.2 от ЗТСУ/
отм, е произвел своето вещно действие и легитимира И.И. и Д.М. като
суперфициари с право да изградят предвидените обекти в чуждия имот.
Между двамата суперфициари е бил сключен
договор за групов строеж по смисъла на чл. 192 от
отменения ЗТСУ. По силата на чл. 192 ЗТСУ (отм.) договор за групов строеж могат да сключат две
или повече лица, които са съсобственици на парцел или са съсобственици на правото
на строеж. В договора се определят жилищата и другите обекти, които ще получат
участниците в груповия строеж след приключване на строителството. Правото на
собственост върху изградените обекти се придобива от участниците в груповия
строеж по силата на извършено разпределение - чл. 192, ал. 4 ЗТСУ (отм.). Разпределението изисква обособяването на
отделните жилища или други имоти като самостоятелни обекти на правото на
собственост и сключването на договор за доброволна делба, наричан, в случая,
окончателен разделителен протокол по чл.
192, ал. 4 ЗТСУ (отм.). С
оглед на законодателната уредба, груповият строеж представлява договор, по
силата на който се поемат облигационни права и задължения за постигане на обща
цел - построяване на сграда в съсобствен имот. За действителността на договора
- съответствието с нормата на чл. 192, ал. 1
ЗТСУ (отм.) е необходимо
страните да са носители на вещни права - право на собственост върху терена или
право на строеж, надстрояване или пристрояване. Изградените обекти в съсобствения
терен или въз основа на общо учреденото право на строеж общо на участниците в
договора са със статут на съсобствени за страните по силата на приращението - чл. 92 ЗС. Договорът за групов строеж, в който е направено предварително
разпределение на обектите, има правни последици като на предварителен договор
за делба, а за всеки участник в договора възниква правото да иска разпределение
на построените обекти по чл. 192, ал. 4
ЗТСУ (отм.) чрез сключване на
договор за делба. Договорът за групов строеж по естеството си е съглашение за
бъдещо разпределение; в този смисъл договорът за групов строеж в частта му,
отнасяща се до определянето на обектите, които участниците в него ще получат,
има значение само на предварителен договор за делба. Всеки от участниците в
груповия строеж при завършването на сградата в груб строеж е станал
съсобственик на съответната част в обема на притежаваното право на собственост
върху терена или на правото на строеж от всички обекти на правото на
собственост, а съсобствеността следва да се прекрати като се извърши делба
между всички участници в груповия строеж. Прехвърлителният ефект за правото на
собственост настъпва с окончателния разделителен протокол, представляващ
договор за доброволна делба, сключен с нотариална заверка и вписан в книгите
на службата по вписванията. По делото се представя
договор за доброволна делба на изградените с общо строителство обекти, но с Решение№ 55/16.01.2017г.
по гр.д№ 3793/2015г. на РС Добрич, изменено с Решение№ 133/25.05.2017г. по
в.гр.д№ 103/2017г. на ОС Добрич,
договорът за доброволна делба, извършен с нот. акт№ 6, томІІІ, дело
380/24.07.2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК е обявен за нищожен по отношение на
Ц.Й., т.е е е породил целения ефект да прекрати съсобствеността в изградените
члез общо строителство обекти. По силата на чл. 19 , ал.1 от СК / 1985г./ вещите и правата върху вещите, придобити от
съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос , принадлежат общо
на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Доколкото в мотивите на
постановените между страните съдебен акт по гр.д№ 3793/2015г. на РС Добрич и
в.гр.д№ 103/2017г. на ОС Добрич е установено, че строителството е реализирано по време
на браковете на Д.М. и И.И., в периода от 1987-1991г., то ще бъде приложена
презумпцията за имуществена общност,
основана на съвместен принос на съпрузите, която след прекратяване на брака се
трансформира в обикновена съсобственост.
С оглед на изложените правни доводи, следва да се приеме, че след посторяването
на двуетажната, двуфамилна жилищна сграда с гаражи в партера, правото на
собственост върху обектите се разпределило при ½ ид.част бездялова
собственост за всяко семейство. След прекратяване брака на Ц.Й. и И.И. през
1993година, бездяловата собственост върху ½ ид.част се трансформира в
обикновена съсобственост при квоти от по ¼ ид.част във всеки
самостоятелен обект, включително в процесното жилище на втория етаж и гараж. Посочените
от ответника И. юридически факти и представените писмени докателства го
легитимират като собственик на 1/4ид.ч. част от процесното жилище и гараж към
дата 23.09.2015година. Извършеното разпоредително действие за горницата над
собствената му 1/4 ид.част в полза на ответниците А.Н.М. и Ш.У.М. не е произвело
вещно действие, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.
Тези права И.И. не е придобил и по давност, доколкото неговото възражение в
тази посока, заявено и разгледано по приключил спор между същите страни е
проведено неуспешно.
Следва да се обсъдят
и вещните последици на извършената през 1988год. сделка с нотариален акт № 188 том I, дело 363/1988год., по силата на която С. И. М. и Д.Д.М.а
дарили на сина си И.И. 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 451 кв. м с
пл. № 6602 в кв. 28 по плана на гр.Толбухин, находящ се на ***.
Видно от представените и приложени на л.195 и л.196 нотариални
актове, праводателите и родители на И.И. и Д.М. притежавали поземления имот с
обща площ, включително и след проведена регулация, на 451кв.м., ведно с
построената в него къща. От договора за доброволна делба, сключен през 2015г. между
наследниците след смъртта на С. И. М. и Д.Д.М.а, а и от представената скица на
поземления имот, може да се установи, че в процесния поземлен имот е изградена
освен процесната двуетажна, двуфамилна сграда и едноетажна къща, заедно с
помощни по-малки постройки. В случая съсобствениците на терена да не притежават обекти от
етажната собственост, защото са учредили само право на строеж. В този случай
след построяването на сградата-етажна собственост те не изгубват правото на
собственост върху терена или идеална част от него, защото съгласно чл.99 ЗС
правото на собственост не се изгубва освен ако друг не го придобие.
Притежателят на правото на строеж придобива сградата или самостоятелен обект от
нея, но той не придобива с изграждането й право на собственост върху терена.
Нормата на чл.40 ЗС определя начина на разпределение на дяловете на
съсобствениците в общите части, но тя няма отчуждително действие по отношение
на собствениците на терена, които не притежават обекти от етажната собственост.
Щом собствеността върху сградата или част от нея може да принадлежи на лица,
притежаващи право на строеж, различни от собствениците на терена, то и дворното
място придобива статут на обща част на етажната собственост само по волята на
страните. В този случай собственикът на отделен обект от етажната собственост
притежава правото на строеж за него без да притежава идеална част от терена.
Този извод се подкрепя и по аргумент на по-силното основание, произтичащ от изменението
на чл.66, ал.2 ЗС/ДВ.бр.33/1996г./, който допуска да се уговори при учредяване
право на строеж с погиване на постройката то да се погаси, т.е. да се прехвърли
обект на собственост без правото на строеж върху него. Аргумент в тази насока е
и обстоятелството, че дворното място може да е със значително по-голяма площ,
която да не изчерпва нуждите на етажната собственост и да може да има и друго
предназначение. При това, следва да се приеме, че С. И. М. и Д.Д.М.а валидно прехвърлили с дарение по 1/3
ид.ч част от дворното място за всеки от синовете си, като едва след тяхната
смърт правото на соственост върху дворното място се разпределило поравно
помежду им, но върху него възникнала лична собственост. Ищцата Ц.Й. не
притежава права в съсобствеността на поземления имот. Искът и за изкупуване на
идеалната част от собствеността върху поземления имот е неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
Последния
елемент от относимите към заявените искове факти и обстоятелства е предложени
ли са процесните имоти за изкупуване на ищцата. Такова твърдение не е направено
от страна на продавача, не е проведено и доказване в тази посока въпреки
дадените указания.
С оглед направените правни изводи, така предявената претенция се явява
основателна и доказана до размер на ¼ от всеки от двата самостоятелни
обекта, поради което съдът следва да допусне правото на Ц.Й. да изкупи ¼
ид.част от следните имоти:
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2,
разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи,
кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2, ведно с
42,531% от общите части на сградата;
- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в
двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение,
6,902%ид.ч от общите части на сградата;
Изкупуването следва да се извърши при цената за съответната идеална
част, на която е извършено разпореждането от 23.09.2015г. Продажбата е
извършена за сумата от 65000лева. Стойността
на ¼ идеална част възлиза на 16250лв. Доколкото по делото се установи,
че изместеният
купувач е изпълнил задължението си по договора и е заплатил цената, “дължимата сума” по см.
на чл.33, ал.3 от ЗС в размер на 16250 лева, следва да се заплати на него.
На ищцата следва да бъде указано, че ако не плати дължимата поради
изкупуването сума в месечен срок от влизане на решението в законна сила,
последното ще се счита обезсилено по право.
За горницата над идеалната част, за която е допуснато изкупуване до
претендираната идеална част от 1/2ид.част, исковете подлежат на отхвърляне.
ОТНОСНО ТАКСИ И
РАЗНОСКИ: На основание чл.364 ал.1 ГПК във вр. с чл.47, ал.2 ЗМДТ ищецът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на община Добрич местен данък за
възмездното придобиване на имущество в размер на 487,50 лв. (3 % върху
продажната цена съгласно чл.46, ал.2, т.1 ЗМДТ и Наредба на община Добрич ).
Присъждане на суми за
направените по делото разноски по делото са поискали и всички страни. Ищцата е
внесла ДТ в размер на 225,47лв. Надвнесената сума от 241,87лв. с бордеро от
09.02.2016г. не е използвана за разноски и подлежи на възстановяване по
посочена от ищцата банкова сметка. ***, след изтичане на едногодишен срок, на
осн.чл.82 от ГПК подлежи на конфискуване.
А.Н.М. и Ш.У.М.
не представят доказателства за сторени разноски.
И.С.И. е
направил разноски в размер на 400лева.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да понесат разноските
на ищеца за държавна такса до размер на 112,74лв.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ищцата Ц.Й. следва да понесе разноските на ответника И.И. за
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част в размер на 200лева.
Мотивиран от горното, и
на осн.чл.66, ал.1, вр.чл.33, ал.2 от ЗС,
Добричкият районен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ц.Й.Й. с ЕГН **********, че към 23.09.2015г. И.С.И. с ЕГН **********
се легитимира като собственик на
1/4ид.ч от следните недвижими имоти:
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2,
разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи,
кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2, ведно с
42,531% от общите части на сградата;
- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в
двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение,
6,902%ид.ч от общите части на сградата, ведно със 74,00кв.м. в ид.част от
дворното място с идентификатор ***, цялото с площ от 434 кв.м.;
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
установените права от ¼ ид.части до претендираните ¾ ид.части от
процесните имоти.
ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, Ц.Й.Й. с ЕГН ********** да изкупи правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от следните
недвижи имоти
-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2,
разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи,
кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2, ведно с
42,531% от общите части на сградата;
- самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в
двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение,
6,902%ид.ч от общите части на сградата;
ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото съдебно решение ищецът Ц.Й.Й. с ЕГН ********** заплати на ответниците- първоначални купувачи А.Н.М.
с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН ********** сумата 16 250 (ШЕСТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДВЕСТА И
ПЕТДЕСЕТ) лева.
УКАЗВА на осн.чл.33, ал.3 от
ЗС на Ц.Й.Й.
с ЕГН **********, че ако не
плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизане на
настоящото решение в законна сила, същото ще се счита обезсилено по право.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Й.Й. с ЕГН ********** иск по
33 от ЗС за горницата от признатата и допусната за изкупуване 1/4ид.част до претендираната
за изкупуване ½ идеална част и за 74кв.м. в идеални части от 300,67кв.м.
от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***по КК на
грДобрич
ОСЪЖДА Ц.Й.Й. с ЕГН ********** *** местен данък за възмездното придобиване на имущество в размер
на 487,50 лв. (3 % върху продажната цена съгласно чл.46, ал.2, т.1 ЗМДТ и
Наредба на община Добрич ).
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН ********** и
А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М. с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплатят на Ц.Й.Й. с ЕГН ********** , деловодни разноски в размер на 112,74лв.
ОСЪЖДА Ц.Й.Й. с ЕГН ********** да
заплати на И.С.И. с ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сторените разноски за
адвокат в размер на 200лв.
УКАЗВА задължението
на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата
по вписванията при ВРС, след влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:.............................