РЕШЕНИЕ
№ 2372
гр. Бургас, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120103822 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от И. К. Н. искова молба, с която
се моли да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 800 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяните от ищеца имуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ характер,
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от него неимуществени
вреди в резултат на същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
досъдебното производство - 29.06.2018 г. (съгласно направеното уточнение в първото
открито съдебно заседание) до окончателното им изплащане, както и направените разноски
по делото. Твърди се, че на 30.04.2018 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №
22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР – Б***, вх. № 476/2018 г. и пор. № 132/2018 г. по
описа на БРП, в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, т. „а“ и т. „б“ от НК. Непосредствено след
привличането му като обвиняем ищецът е бил разпитан, както и е бил задържан до 72 ч. в
следствения арест към Затвора – Б****, а впоследствие на ищеца е била взета и мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. В хода на производството ищецът е упълномощил за
свой защитник адв. П. Д. от БАК, за което му е заплатил възнаграждение в размер на 800 лв.
С Постановление от 19.06.2018 г. на прокурор при БРП воденото против ищеца досъдебно
производство е било прекратено, поради това, че обвинението спрямо него не е било
доказано, като със същото постановление е била отменена и взетата спрямо И. Н. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Ищецът заявява, че в резултат на незаконно
повдигнатото му обвинение и взетата спрямо него мярка за неотклонение, продължила 51
1
дни, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от
несправедливо осъждане, неудобство от близки и познати, опозоряване и дискомфорт от
злепоставянето му в обществото, емоционален срив, за които претендира процесното
обезщетение. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.
Така предявените главни искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а
акцесорните искове за обезщетения за забавено плащане са с правно основание чл. 86 от
ЗЗД, като исковете са допустими.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в
който исковете са оспорени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че липсват
доказателства за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство спрямо ищеца. Твърди се също така, че е изтекла 5-годишна погасителна
давност за исковите претенции за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
както и 3-годишна погасителна давност по отношение на претенциите за законна лихва, тъй
като наказателното производство е било прекратено на 19.06.2018 г. Оспорени са
твърденията на ищеца за претърпяни от него неимуществени вреди, наличието на причинно-
следствена връзка между такива вреди и привличането му като обвиняем, както и размера на
вредите. Заявено е също така, че разследването е приключило в разумен срок, както и че
предишните осъждания на ищеца сочат на по-нисък интензитет на търпяните вреди.
Оспорен е и размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като се
твърди, че същият е изключително завишен и не е съобразен с вида, характера и интензитета
на упражнената принуда. Оспорена е и претенцията за обезщетение за имуществени вреди с
мотива, че липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с
участието на упълномощения адвокат, както и че договорът се намира в кориците на
досъдебното производство. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени. Представено е
писмено доказателство. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното досъдебно производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на
МВР - Б**, същото е образувано на 10.01.2018 г. срещу неизвестен извършител за това, че за
времето от 10:45 ч. до 11:40 ч. на същата дата от апартамент, находящ се в гр. Б***, ж.к. ***,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на
неустановено техническо средство отнел чужда движима вещ – 1 бр. преносим компютър
марка „***“ от владението на К. С. Л., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
На 26.04.2018 г. ищецът И. Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем по
горепосоченото досъдебно производство.
На 30.04.2018 г. в 08,30 ч. ищецът е бил задържан за срок до 24 часа на осн. чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗВМР, като е бил освободен в 14,30 ч. на същата дата. Същия ден, в 14,45 ч.
ищецът е бил задържан за срок до 72 часа в ареста в гр. Б*** на основание постановление на
прокурор при БРП от 26.04.2018 г.
С Определение № 657/02.05.2018 г. по НЧД № 1982/2018 г. на БРС, потвърдено с
Определение № 21/09.05.2018 г. по ВЧНД № 380/2018 г. на БОС, спрямо ищеца е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Видно е от приложеното ВЧНД № 380/2018
г. по описа на БОС, че в хода на това производство И. Н. е бил представляван от
упълномощен процесуален представител – адв. П. Д., на когото е заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. (удостоверено с представения по ВЧНД №
2
380/2018 г. на БОС Договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018 г.).
С Постановление от 19.06.2018 г. на прокурор при БРП воденото против И. Н.
досъдебно производство е било прекратено, поради това, че не са били събрани достатъчни
и категорични доказателства, за да му бъде повдигнато и поддържано обвинение пред съда.
Със същото постановление е била отменена и взетата спрямо на Н. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, като това постановление не е било обжалвано от обвиняемия и от
пострадалото лице и е влязло в сила на 11.07.2018 г.
По делото е представена справка за съдимост на ищеца Н., от която е видно, че през
периода 1999 г. – 2017 г. същият е осъждан 11 пъти (едното от вписаните в справката дела е
за кумулация на наказания).
По делото е разпитан свидетелят К. К. (без родство със страните). Същият заявява, че
познава ищеца и неговите родители от доста години, като е познавал и батко му, който е бил
убит от комшия и към момента ищецът е единствено дете на родителите си. Заявява също
така, че през м. април 2018 г. му се обадила майката на ищеца, казала му, че И. е задържан в
затвора в гр. Б** за кражба на лаптоп и го помолила да я заведе до магазин „****“ в гр.
Я***, защото бащата на ищеца бил лежащо болен и бил на специална диета. Като се
върнали, свидетелят влязъл при бащата на ищеца, който бил неподвижен и със завалян глас
казал на свидетеля, че И. го е предал, тъй като му бил обещал, че няма да се занимава с
„глупости“. 20 дни или 1 месец след задържането му, ищецът се обадил на свидетеля по
телефона и му казал, че са го били много, че бил невинен и се чувствал омерзен от това, че
ще трябва да лежи в затвора за нещо, което не е извършил. Ищецът бил задържан около 2
месеца и след излизането му баща му го приел трудно и двамата не си говорели, докато
баща му не разбрал, че И. е невинен, като ищецът бил нещастен от тези отношения между
тях. Според свидетеля, преди този случай ищецът е бил осъждан за дребни кражби като
непълнолетен и е лежал в затвора, но свидетелят не знае колко време е минало от
излизането му от затвора до задържането му през м. април 2018 г. Свидетелят твърди, че
бащата на ищеца бил с инсулти след убийството на брат му, но не бил на легло и се движил
с проходилка, като след задържането на ищеца получил друг инсулт и диабет.
По делото е представено решение на ТЕЛК по общи заболявания от 22.02.2018 г., от
което е видно, че бащата на ищеца е с 95 % трайно намалена работоспособност с чужда
помощ, считано от 03.07.2012 г., със срок до 01.02.2021 г., с водеща диагноза: последици от
мозъчен инфаркт. Посочено е също така, че лицето е с десностранна хемипареза в тежка
степен, не поддържа поза, не може да ходи и да се обслужва самостоятелно, както и че от
над 10 години страда от захарен диабет.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по основание по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В случая по делото се доказа, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление от общ характер, като впоследствие образуваното против него наказателно
производство е било прекратено с постановление на прокурор при БРП, тъй като не е било
доказано, че престъпното деяние е било извършено от ищеца. С оглед на това съдът намира,
че на ищеца е било повдигнато незаконно обвинение, поради което са налице условията за
ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на вредите от предприетите от
прокуратурата незаконосъобразни действия.
3
Установи се също така, че първоначално ищецът е бил задържан за срок до 72 часа, а
впоследствие му е била наложена и мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е
била отменена едва при прекратяване на воденото против него досъдебно производство,
като той е бил задържан общо около 2 месеца.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че в резултат на
неоснователно воденото против ищеца досъдебно производство са му били причинени
негативни преживявания и стрес, като той е бил убеден в своята невинност и е бил омерзен
от това, че е обвинен неоснователно и лежи в ареста за деяние, което не е извършил.
Установи се също така, че в резултат на незаконното повдигнатото спрямо ищеца обвинение
са се влошили значително отношенията му с неговия баща, тъй като баща му считал, че
ищецът не е изпълнил даденото пред него обещание повече да не се занимава с
противозаконни дейности. Освен това по време на незаконното му задържане ищецът е бил
лишен от възможността да полага преки грижи за своя баща, който е бил в изключително
влошено здравословно състояние и се е нуждаел от постоянно обгрижване, както и от
специална храна, която не се е предлагала за продажба в селото, където живеят родителите
на ищеца. Последните обстоятелства са довели до допълнителни притеснения и негативни
емоции за ищеца.
С оглед на горното съдът намира за доказано по делото, че в резултат на повдигнатото
му незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер ищецът е
претърпял неимуществени вреди, за които следва да му бъде присъдено обезщетение,
платимо от ответника.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че предишните
осъждания на ищеца сочат на по-нисък интензитет на търпяните от него неимуществени
вреди, тъй като в случая обезщетението се дължи за претърпяните и доказани в настоящото
производство вреди от конкретното незаконно обвинение, които са без връзка с предходните
осъждания на ищеца. Без значение в случая е и фактът, че разследването против ищеца е
приключило в разумен срок, тъй като исковата претенция не се основава на твърдения за
вреди, настъпили поради неспазването на разумния срок при провеждане на досъдебното
производство.
По отношение размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който
следва да бъде определен от съда в съответствие с принципа на чл. 52 от ЗЗД - по
справедливост, и предвид срока на воденото против ищеца наказателно преследване (от
26.04.2018 г. до 11.07.2018 г., т.е. по-малко от три месеца), данните за претърпяните от него
психически травми и негативните им последици, включително невъзможността му да се
грижи за болния си баща и предаденото доверие на същия, съдът намира, че справедливо в
случая е обезщетение в размер на 3 000 лв., до който размер искът за неимуществени вреди
следва да бъде уважен, а в останалата му част този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за имуществени вреди съдът намира, че същият е основателен
и доказан в пълния му размер, тъй като от представения договор за правна защита и
съдействие е видно, че ищецът е заплатил на упълномощения от него адвокат, който го е
представлявал по въззивното производство по обжалване на мярката му за неотклонение,
възнаграждение в размер на 800 лв., като тези разноски без съмнение са направени от ищеца
във връзка с незаконно повдигнатото му от БРП обвинение и взетата му мярка за
неотклонение във връзка с това обвинение.
Неоснователно е възражението на ответника, че е изтекла 5-годишна погасителна
давност по отношение на претенциите за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, тъй като постановлението за прекратяване на досъдебното
производство спрямо ищеца е влязло в сила на 11.07.2018 г., от която дата се дължат и
обезщетенията, а исковете са предявени на 26.06.2023 г., т.е. преди изтичането на 5-
4
годишния срок на погасителната давност.
На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетения за забавено плащане
в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство по отношение
на ищеца – 11.07.2018 г. до окончателното им изплащане. В случая обаче част от тези
вземания на ищеца са погасени на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД – с изтичането на тригодишна
погасителна давност, в какъвто смисъл е направено възражение от ответната страна, като
съдът намира, че погасени по давност са вземанията за лихви за периода 11.07.2018 г. –
25.06.2020 г., поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени законни лихви
върху главниците, считано от 26.06.2020 г. до окончателното им изплащане.
На осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и предвид изхода на спора по делото ответникът
следва да заплати на ищеца и сумата от 800 лв., представляваща сбор от платените от него
държавна такса по делото (10 лв.), адвокатско възнаграждение по иска за имуществени
вреди (400 лв.) и част от адвокатското възнаграждение по иска за неимуществени вреди,
съразмерно с уважената част от иска (390 лв. от платените 1 300 лв.). Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй в случая са уговорени отделни адвокатски възнаграждения
по двата иска, като и двете възнаграждения са в минималния размер, определен с Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С**, бул. ***, да
заплати на И. К. Н., ЕГН **********, от гр. Я***, ж.к. ****, сумата от 3 000,00 лв. (три
хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, за което е било водено досъдебно производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ
на МВР – Б***, преписка вх. № 476/2018 г. на РП-Б***, сумата от 800,00 лв. (осемстотин
лв.), представляваща обезщетение за претърпяните от него имуществени вреди в резултат на
същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
26.06.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 800,00 лв. (осемстотин лв.),
представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на И. К. Н., ЕГН **********, от гр. Я***, ж.к. ****, против
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С***, бул. ***, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което е било
водено досъдебно производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР – Б***, преписка
вх. № 476/2018 г. на РП-Б***, в частта над уважения размер от 3 000 лв. до предявения
размер от 10 000 лв., както и иска за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху
главниците в размер на законната лихва за периода 29.06.2018 г. - 25.06.2020 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5