№ 20842
гр. София, 16.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110136207 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 198987/17.06.2025г. на СРС,
подадена от И. Н. З. срещу „***********“ АД и „**********“ ЕООД, уточнена с Молба, вх.
№ 421298/30.12.2024г. на СРС.
Ищецът И. Н. З. чрез адв. П. П. – АК-Хасково, е предявил срещу ответниците искове
с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр, както
следва:
срещу „***********“ АД:
иск за признаване за установено между страните, че сключения между тях
Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г. е нищожен;
при условията на евентуалност, че чл. 4 от сключения между тях Договор
за паричен заем № 4975326/07.12.2023г. предвиждаща сключване на договор за
поръчителство, е нищожен.
срещу „**********“ ЕООД: иск за признаване за установено, че Договор за
гаранция №4975326/07.12.2023г. е нищожен;
при условията на евентуалност, че клаузата на чл. 3 от Договор за
гаранция №4975326/07.12.2023г. е нищожна.
Ищецът твърди, че на 07.12.2023г. сключил с „***********“ АД Договор за паричен
заем № 4975326/07.12.2023г., по силата на който получил в заем сумата от 2000,00 лева при
годишна лихва от 35% и ГПР 41,44%. Кредитът следвало да се погаси на 26 двуседмични
вноски. Съгласно чл. 4 от Договора заемателят се задължавал в срок от три дни, считано от
датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от описаните в клаузата
обезпечения. Неясно защо към датата на договора се появил Договор за предоставяне на
гаранция № 4975326, сключен с втория ответник и заемателя чрез първия ответник.
1
Съгласно чл. 3, ал. 1 от този договор ищецът дължал възнаграждение за гарант в размер от
1906,32 лева, платимо разсрочено на вноски на падежа на тези по договора за кредит.
Обосновава се нищожност поради изначална недействителност на договора,
недействителност на клаузата за договорна лихва, наличие на неравноправни клаузи, довели
до значителна нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на потребителя с
цел извличане на финансова изгода за търговеца. Размерът на ГПР бил неправилно посочен.
Нарушени били принципите на добросъвестността и справедливостта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ АД чрез юрк. Д.К. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 55613/17.02.2025г. на СРС, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че исковата молба е нередовна. Възразява, че искът е недопустим, тъй като
ищецът вече не бил титуляр на вземане по процесния договор, съответно за него липсвал
правен интерес от воденето на делото, тъй като бил цедирал вземанията си по договора на
„********“ ЕООД. Извън това предявените искове се оспорват като неоснователни.
Подробно се обосновава, че договорът е валиден, не страда от визираните в исковата молба
пороци, респективно, и да има такива, те не водят до неговата недействителност. Клаузите
му съответствали на изискванията на закона и не били неравноправни. ГПР бил правилно
определен. Клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение, била валидна и
законосъобразна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ ЕООД чрез юрк. М.З. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 55774/17.02.2025г. на СРС. Оспорва исковата молба като
нередовна. Възразява, че искът е недопустим, тъй като ищецът вече не бил титуляр на
вземане по процесния договор, съответно за него липсвал правен интерес от воденето на
делото, тъй като бил цедирал вземанията си по договора на „********“ ЕООД. Подробно
обосновава действителност на сключения договор за обезпечение, клаузите на който
отговаряли на законовите изисквания.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ АД чрез юрк. Д.К. е
предявил срещу първоначалния ищец И. Н. З. насрещен иск с правно основание по чл. 9, ал.
1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника и
първоначален ищец И. Н. З. да му заплати сумата от 1331,59 лева, представляваща
неплатена главница по Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г., ведно със
законната лихва от подаването на насрещната искова молба /17.02.2025г./ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 155,12 лева, представляваща неплатена дължима
възнаградителна лихва по договора. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
договорът за кредит е нищожен, то се предявява иск с правно основание по чл. 23 ЗПКр за
осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по него сумата от 1103,03
лева, представляваща остатък от дължимата главница по процесния договор за кредит след
прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законната лихва от подаването на
насрещната искова молба /17.02.2025г./ до окончателното ú изплащане. Основателността на
насрещните искове дружеството обосновава с обстоятелството на сключения между страните
договор за кредит, по който З. не заплатил в срок дължимите суми. Дори и договорът за
кредит да бил нищожен, то той следвало да върне чистата стойност по него.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ищецът и ответник по насрещния иск
И. Н. З. чрез адв. П. П. – АК-Хасково, е депозирал Отговор на искова молба, вх. №
156855/05.05.2025г. на СРС, с който оспорва предявените насрещни искове като
неоснователни. Процесният договор за кредит бил нищожен поради наличието в него на
неравноправни клаузи и противоречието им с добрите нрави. Договорът бил бланкетен и
предврително изготвен, като ответникът-потребител бил заблуден от търговеца относно
обхвата на поетото задължение, като били нарушени изискванията на добросъвестността и
справедливостта. Оспорва се размерът на претендираните от ищеца по насрещния иск суми,
доколкото чистата стойност на кредита е 2000,00 лева, а З. бил заплатил 1650,00 лева, т.е.
2
разликата до изплащане на чистата стойност на кредита била 350,00 лева.
За насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява и не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се
поддържат, съответно се оспорват предявените насрещни искове. Ответникът „***********“
АД не изпраща представител за насроченото по делото заседание. Становище изразява в
писмен вид, като предявените първоначални искове се оспорват, а насрещните искове се
поддържат. Ответникът „**********“ ЕООД не изпраща представител за насроченото по
делото заседание.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
насрещната искова молба, предявените с тях искове и становищата и възраженията
на страните, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба и насрещната искова молба са подадени от надлежно легитимирани
страни при наличие на правен интерес от производството, като предявените с тях искове са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Неоснователни са възраженията на
ответниците за недопустимост на първоначално предявените искове. Действително по
делото се установи, че с Договор за цесия /прехвърляне на вземане/ от 23.05.2024г. И. Н. З. е
прехвърлил на „********“ ЕООД вземанията си за всички дължими му във връзка с договор
за заем № 4975326, сключен с „***********“ АД, които вземания са за суми, платени от З.
на дружеството без основание поради недействителност на посочения договор. Наличието
на този договор не обуславя недопустимост на настоящото производство, тъй като З. е
прехвърлил вземанията си на кредитор във връзка с договора. Качеството си на длъжник той
не е прехвърлил, а и принципно, дори и да би прехвърли отговорността си по договорите по
предвидения за това ред /чл. 101-102 ЗЗД/, без съгласие на кредитора той не може да се
освободи от задължението си към него. Затова съдът намира, че за З. е налице правен
интерес да установи, че договорът за кредит е нищожен, тъй като има качеството на
длъжник-заемател по него и насрещната страна би могла да търси изпълнение на
задълженията към нея.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22
ЗПКр е за ответниците. Същите следва да установят при условията на пълно и главно
доказване, че между страните са сключени процесният договор за кредит и договор за
обезпечение, че същите отговарят на изискванията на ЗПКр и останалите нормативни
актове, че клаузите им, включително на приложимите общи условия, са валидни и не са
неравноправни, като въз основа на тях са възникнали дължими и изискуеми вземания в
тежест на ищцата. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Доказателствената тежест по
насрещните искове исковете с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно по чл. 23 ЗПКр, е за ищеца.
Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него като
заемодател и ответника З. е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от
страните начин и задължаване на ответника да я върне, включително размера на дължимата
лихва. В тежест на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на
предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за
сключване на договора, включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест
на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както
и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В
3
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение. В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание по чл.
23 ЗПКр е да установи размера на чистата стойност на кредита по договора, преценен за
недействителен, както и че същата е предоставена на заемателя. В тежест на заемателя-
ответник е да установи погасяване на чистата му стойност изцяло/частично. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в
които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в
договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или
уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.
Страните обективно не спорят, че между „***********“ АД и И. Н. З. е сключен
Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г., приложен като заверено копие към
исковата молба, както и че между „**********“ ЕООД и И. Н. З. е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № 4975326/07.12.2023г., приложен като заверено копие към
исковата молба.
С Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г. между „***********“ АД като
заемодател и И. Н. З. като заемател на последния е отпусната в заем сумата от 2000,00 лева,
която следва да се върне за 52 седмици на 26 вноски в периода 22.12.2023г.-06.12.2024г. при
ГПР, означен като 41,44%, и възнаградителна лихва от 35%. Общата сума, която заемателят
следва да върне, е посочена като 2383,68 лева. Съгласно чл. 4 от Договора заемателят се
задължава с срок от три дни, считано от датата на сключване, да предостави едно от
следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, които отговарят на завишени
персонални и имуществени изисквания, описани в договора, или банкова гаранция в полза
на заемодателя, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки. Между „**********“ ЕООД и И. Н. З. е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № 4975326/07.12.2023г.г., по силата на който З. възлага на
дружеството да гарантира за плащането на задълженията му по сключения с другия
ответник договор за кредит срещу възнаграждение от 1906,32 лева, платимо на вноски с
падежи, съвпадащи с тези по кредита, като „***********“ АД е овластено да получава
вноските вместо гаранта.
Според данните от Търговския регистър, който е публичен (чл. 9 и чл. 11 ЗТР)
едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант "**********" ЕООД е
"***********" АД. Вписаните в Търговския регистър обстоятелства съобразно чл. 5 и чл. 9,
ал. 2 ЗТРЮЛНСЦ вр. чл. 16, ал. 1 ТЗ се считат за публично известни, включително на
третите лица, като за тях, с оглед нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНСЦ, липсва необходимост
от представяне на нарочни доказателства.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси и без данни за неправилност. Установява се, че, ако
възнаграждението по договора за гаранция бъде включено при изчисляване на ГПР, то
тогава неговият размер възлиза на 440,425%. В изпълнение на задълженията си по договора
З. е платил 1630,17 лева, от които 228,56 лева за лихва, 668,41 лева за главница и 733,20 лева
за възнаграждение на поръчител. По делото не е доказано прехвърляне на последната сума
на дружеството-гарант.
Действително договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на гаранция
формално са оформени като самостоятелни договори. Те обаче са функционално свързани,
защото договорът за гаранция е във връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на
кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия
договор. Затова договорът за гаранция има акцесорен характер. В тази връзка следва да се
4
обърне внимание, че възнаграждението по договора за гаранция е възможно платимо на
кредитора по договора за заем и потенциално се изплаща на последния ведно с вноските по
кредита. Отчитайки свързаността между заемодателя и дружеството-гарант, съдът приема,
че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПКр, като формално бъде
посочен ГПР от 41,44%. Той обаче не е действителен, тъй като в него не е отчетено
възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от
разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр, § 1, т. 1 ЗПКр и чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което реалният ГПР
по договора, съобразно заключението на изслушаното по делото заключение на вещо лице, е
440,425%. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и
въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по
обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до
нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и
скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е
посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които
нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за
потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело
№ С-714/2022г. на СЕС/.
Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на
заемодателя. Това следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди
сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя,
и, ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база
данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на
собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел
неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-
потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на
длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт
да отпусне кредита. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за
риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или
минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр,
следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при
предварително дадено достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. Следователно
предоставянето или не на обезпечение от страна на искащото заем лице за кредитора няма
пряка връзка с повишаването оценката на неговата кредитоспособност, тъй като даването
или недаването на обезпечението няма абсолютно никаква връзка това дали длъжникът ще
изпълни или не главното си задължение по договора за кредит – да върне дадените му в заем
суми. Оттук, доколкото изискването за предоставяне на обезпечение няма реален
обезпечителен ефект, то се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на
допълнителни разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало да
бъдат отчитани като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр.
Създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за
гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани
лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани
стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да
се натовари заемополучателят с допълнителни и чрезмерни плащания. При факта, че
учредяването на обезпечението е предвидено изначално като последващо договора за
кредит, то е ясно, че неговата единствена цел е да изиска от потребителя още едно плащане,
при това в немалък размер, съпоставим с главницата по кредита. Така биват нарушени и
принципите на добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително
5
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова и
договорът за предоставяне на поръчителство също е сключен в условията на
неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр, което го прави и нищожен поради
заобикаляне на и противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24 ЗПКр и чл. 26 ЗЗД. Той следва да се разглежда като нищожен и
като акцесорен договор към друг нищожен такъв.
При това положение предявените първоначални искове са основателни и следва
да бъдат уважени, като останалите заявени от страните доводи не променят този извод и е
безпредметно да бъдат обсъждани, като отпада необходимостта от произнасяне по
евентуално съединените с тях такива.
Що се касае до насрещните искове, доколкото договорът за кредит е нищожен, то са
неоснователни предявените насрещни искове с правно основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр,
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. Н. З. да
заплати на „***********“ АД сумата от 1331,59 лева, представляваща неплатена главница
по Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г., ведно със законната лихва от
подаването на насрещната искова молба /17.02.2025г./ до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 155,12 лева, представляваща неплатена дължима възнаградителна
лихва по договора. Що се касае до предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание по чл. 23 ЗПКр за осъждане на И. З. да заплати на „***********“ АД сумата от
1103,03 лева, представляваща остатък от дължимата главница по процесния договор за
кредит след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законната лихва от подаването
на насрещната искова молба /17.02.2025г./ до окончателното ú изплащане, следва да се има
предвид, че според чл. 23 ЗПКр, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по
предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПКр е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПКр е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и/или позоваване от страна на потребителя
на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23
ЗПКр в специалния закон. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд –
р.50259/12.01.2023г.-гр.д.3620/2021г.-IIIг.о., р.50174/26.10.2022г.-гр.д.3855/2021г.-IVг.о.,
р.60186/28.11.2022г.-т.д.1023/2020г.-Iг.о. От заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че З. е изплатил на „***********“ АД сумата от
1630,17 лева, като признава усвояване на отпуснатата му в заем сума от 2000,00 лева. Няма
никакво значение, че в рамките на тези 1630,17 лева 733,20 лева са за възнаграждение на
поръчителя, доколкото не се установява те да са платени на „**********“ ЕООД, съответно
двете дружества са свързани лица. При това положение искът е основателен за сумата от
369,83 лева, а за горницата над тази сума подлежи на отхвърляне.
Останалите доводи на страните и събраните във връзка с тях доказателства не
променят тези изводи, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт.
6
В полза на ищеца И. З. следва да се присъдят разноските за заплатените от него
държавни такси по делото в размер на 171,60 лева, както и заплатеният депозит за
възнаграждение на вещо лице от 250,00 лева, т.е. общо 421,60 лева, тъй като предявените от
него искове за недействителност на договорите се уважават изцяло. От тази сума ответникът
„**********“ ЕООД следва да заплати 187,36 лева, а ответникът „***********“ АД –
234,24 лева.
В полза на „***********“ АД и във връзка с частично уважения евентуално предявен
насрещен иск следва да се присъдят и възложат в тежест на И. З. разноски по делото в
размер на 75,61 лева, в които е включена пропорционална на уважената част от иска част от
юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база от 200,00 лева.
Доколкото ищецът е защитаван безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв от адв. П. П., в
полза на последния и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва са е присъди възнаграждение,
което съдът, съобразно фактическата, правната и процесуалната сложност на спора,
защитавания по делото материален интерес и съответстващата степен на необходими
професионални усилия, определя на 800,00 лева. От тази сума „***********“ АД следва да
заплати 533,33 лева, а „**********“ ЕООД – 266,67 лева.
Водим от горното, съдът.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между И. Н. З., ЕГН **********, от
град София, и „***********“ АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, Договор
за паричен заем № 4975326/07.12.2023г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между И. Н. З., ЕГН **********, от
град София, и „**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, Договор
за предоставяне на гаранция № 4975326/07.12.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***********“ АД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, срещу И. Н. З., ЕГН **********, от град София, насрещен иск с правно
основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника и първоначален ищец И. Н. З. да му заплати сумата от 1331,59 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 4975326/07.12.2023г.,
ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба /17.02.2025г./ до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 155,12 лева, представляваща
неплатена дължима възнаградителна лихва по договора.
ОСЪЖДА И. Н. З., ЕГН **********, от град София, да заплати на „***********“
АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 23 ЗПКр, сумата от
369,83 лева, представляваща остатък от чистата стойност - главница по Договор за паричен
заем № 4975326/07.12.2023г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната
искова молба /17.02.2025г./ до окончателното ú изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над 369,83 лева до пълния му предявен размер от 1103,03 лева.
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, и
„**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплатят на И. Н. З.,
ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 421,60
лева, представляваща разноски в производството пред районния съд /гр.д. 36207/2025г. на
СРС/, от които ответникът „***********“ АД следва да заплати 234,24 лева, а ответникът
„**********“ ЕООД – 187,36 лева.
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, и
„**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплатят на адв. П.
7
И. П. – АК-Хасково, л. № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 800,00
лева, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на И. Н. З.
пред първата инстанция (гр.д. № 36207/2024г. на СРС), като от тази сума ответникът
„***********“ АД следва да заплати 533,33 лева, а ответникът „**********“ ЕООД – 266,67
лева.
ОСЪЖДА И. Н. З., ЕГН **********, от град София, да заплати на „***********“
АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 75,61 лева, представляваща разноски в производството пред районния съд /гр.д.
№ 36207/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8