№ 215
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 17.06.2021г. по НОХД № 8081/2020г., СРС, НО, 135 състав е признал
подсъдимия И.Т.С. за невиновен в това, че на 23.10.2018 година около 01:40 ч. от заведение
за бързо хранене “П.Г. “, находящо се в гр. София ул.” *******, чрез повреждане на
преграда здраво направена за защита на имот - разбил брава на врата на подземие, водещо
до заведението е отнел чужди движими вещи - сумата от 1051 лева от владението на Ц.Д.Г.
и А.Д.А. - управители на заведението, собственост на фирма “Г.-П. “ ООД , без тяхно
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои -престъпление по чл.195, ал.1, т. 3,
предл.2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го е
оправдава по така повдигнатото обвинение.
Съдът в присъдата си на основание чл.190, ал.1 НПК е постановил направените по
делото разноски в общ размер 121, 88 (сто двадесет и един лв. и 0,88 ст.) лева, да остават за
сметка на държавата.
Срещу присъдата е постъпил протест от СРП, с който се иска да се отмени
постановената първоинстанционна присъда и подсъдимия да бъде признат за виновен по
внесеното обвинение.
С подаденият въззивен протест не се отправя искане за събиране на доказателства
пред въззивния съд.
В разпоредително заседание на 31.08.2021г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста на СРП по
1
изложените в него доводи. Прави искане да се отмени първоинстанционната присъда и
подсъдимият да се признае за виновен по предявеното му обвинение.
Упълномощеният защитник на подс. И.С. – адв. М. моли съда да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Изтъква, че
първоинстанционният съд правилно е интерпретирал всеки доказателствен източник, като
счита, че подаденият протест следва да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият И.С. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в
даденото му право на последна дума от съда моли да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателствата,
изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намери следното:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледана по същество, протеста е неоснователен.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която се подкрепя от събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства и способи на приобщаването им. Без да променя изводите на районния съд,
СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Т.С. е роден на ******* в гр. Плевен, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с адрес за призоваване гр. Искър,
област ******* 2, с ЕГН **********.
Подс.С. работел около три години в търговското дружество “Г.-П. “ ООД с
управители свидетелите Ц.Д.Г. и А.Д.А.. Дружеството стопанисвало търговски обект -
заведение за бързо хранене “П.Г.“, находящо се в гр. София на ул.” *******. Докато работел
в заведението подс. С. живеел в стая на приземния етаж на сградата, предоставена му
безвъзмездно от страна на дружеството, като притежавал ключ от входната врата на
търговския обект, знаел и кодовете на алармената система на същия.
В края на м.май и началото на м.юни 2018 г. се влошили отношенията между подс. С.
и неговите работодатели, поради което той напуснал работата си в заведението и освободил
стаята, в която живеел, след което напуснал град София и се прибрал в селото си в близост
до гр. Плевен.
На 23.10.2018 г. сутринта св. Г. след като пристигнала в заведението започнала
работа. Около 10:00 часа, когато били доставени първите поръчки на хранителни продукти,
които трябвало да плати на доставчика, установила липсата на 1051 (хиляда петдесет и един)
лева, които били предназначени за закупуване на стока през деня и били оставени вечерта от
служител в заведението под принтера на бара в плик.
След установената липса, св. Г. се обадила по телефона на служителя К.Т., който бил
на работа предната вечер и бил категоричен, че е оставил парите от оборота под принтера на
бара.
По -късно, когато Т. дошъл на работа, заедно със св.Г. слезли в мазето и видели, че
вратата, която водела към вътрешните стълби на кооперацията била разбита. Веднага след
това се обадили на фирмата, която поддържала камерите и алармените системи в
заведението, за да проверят дали се е включвала алармата в заведението през нощта. При
проведения разговор със служител от тази фирма се установило, че за няколко минути
електрическото захранване на обекта е било спряно, поради което липсвал запис от
камерите на заведението.
Св.А. се обадил по телефона на подс. С. и го попитал дали знае нещо за липсата на
парите от заведението, а последният отговорил, че не знае нищо по въпроса. По -късно св.
А. отново се обадил на подсъдимия и му казал, че ще подаде жалба в полицията. Подс. С.
отново отрекъл да е извършил кражбата.
2
От заключението на изготвената съдебно техническа експертиза на запис от камерите
на болница „Майчин дом“, находяща се в близост до заведението „П.Г.“ се установява, че да
се отговори на поставените на експертизата задачи е невъзможно, тъй като при форматиране
на оптичния носител информацията ще бъде заличена.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства : гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Ц. Г.,
Р.Б. и А. А. (и приобщени към доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им
по реда на чл.281, ал.4 вр.ал.1, и т.2, предл.2 от НПК); обясненията на подс.С.; писмени
доказателства и доказателствени средства-протокол за доброволно предаване на 1бр. USB
памет, марка Verbatim 32 GB, съдържащо записи от охранителни камери (л. 41); разпечатка
на кореспонденция (л.48-52 от ДП), разписки от Easy Pay (л.74-82 от ДП); способите за
доказване - съдебно техническа експертиза (л.59 от ДП), и справки- съдимост (л. 25, л.68 и
л.90 от ДП и л.16а от СП).
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото
си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации
на първоинстанционния съд са обосновани и правилен анализ на доказателствения
материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните с обвинителния акт рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика, като правилно е отчетена липсата на
противоречия в доказателствените материали. В мотивите на постановената присъда
решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата.
Настоящият въззивен състав, като напълно се съгласява с доказателствения анализ на
първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото
изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че съгласно утвърдената съдебна
практика, когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение
№ 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016
г. на ВКС, ІІІ н. о).
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил
следните правни изводи, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция.
Подсъдимият И.Т.С. с деянието си не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл.2 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, а
именно това, че на 23.10.2018 година около 01:40 ч. от заведение за бързо хранене “П.Г. “,
находящо се в гр. София ул.” *******, чрез повреждане на преграда здраво направена за
защита на имот - разбил брава на врата на подземие, водещо до заведението е отнел чужди
движими вещи - сумата от 1051 лева от владението на Ц.Д.Г. и А.Д.А. - управители на
заведението, собственост на фирма “Г.-П. “ ООД , без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
Въззивният съд намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства
не се установява от обективна страна по безсъмнен начин подсъдимия да е отнел
инкриминираните вещи, при което правилно е преценено от първата инстанция, че по
делото липсват доказателства установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в
лицето на подсъдимия по делото и следователно същия следва да бъде признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение. В тази насока по делото липсват преки
доказателства, установяващи извършването на деянието от страна на подсъдимия.
Изложеният довод в протеста, че обвинението се доказва от разпита на свидетелите
по делото, както и от писмените доказателства, въпреки че в подадения протест не е
посочено нито едно конкретно име на свидетел, нито е посочено конкретно писмено
доказателство, не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като въззивният съд
намира, че от разпита на нито един от разпитаните свидетели, както и от приложените по
делото писмени доказателства, не може да се установи по безсъмнен начин, че именно
подсъдимия е отнел инкриминираните вещи. Това е така, тъй като нито един от свидетелите
3
не сочи, че е видял подсъдимия да отнема инкриминираните вещи. В този смисъл липсват
свидетели очевидци, които да сочат, че именно подсъдимия е отнел инкриминираните вещи.
От друга страна по делото не са налице и доказателства сочещи, че в него са се намирали
инкриминираните вещи, доколкото от същия не са иззети същите, нито е налице свидетел,
който да сочи, че в него е имало инкриминирани вещи. На мястото на деянието не са
открити оставени следи от подсъдимия, при което по делото липсват преки или косвени
доказателства, които да го уличават като извършител на вмененото му престъпление. Следва
да се посочи, че от показанията на св. Г. не може да се формира убеждението и
категоричността относно характеристиката на липсващите вещи от нейното заведение,
както и времето на установяване на тяхната липса според нейните думи тъй като не намират
опора нито в едно от събраните по делото доказателства. По делото не са налице нито
преки, нито косвени доказателства, които да сочат, че подсъдимият е извършил действия по
отнемане на инкриминираните вещи, при което подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение на основание чл. 304 от НПК.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно, на основание
чл.190, ал.1, пр.1 НПК е оставил сторените по делото разноски за сметка на държавата.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.Същата е постановена при
безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.06.2021 г., постановена по НОХД № 8081/2020 г., по
описа на СРС, НО,135-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4