Решение по дело №449/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 77, ал.3 от Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба на „Еко – Хидроват“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ковачево, общ. Септември, представлявано от С. В. С., подадена чрез адв. П. АК гр. Пловдив против Решение № РР-5026/27.03.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив (БД ИБР – Пловдив), с което е отказано изменение и продължаване срока на действие на Разрешително № 301525 от 23.08.2006 г., последно изменено с Решение № 452 от 04.11.2008 г. за водовземане от повърхностен воден обект - р. Марица, в землището на гр. Димитровград, община Димитровград, с цел на водовземането „производство на електроенергия посредством МВЕЦ Димитровград“ издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив (БД ИБР - Пловдив).

Претендира се обявяване нищожността на оспорения акт. Алтернативно се поддържа искане за отмяната на акта поради незаконосъобразност, изпращане на преписката на ответника за постановяване на нов законосъобразен акт по заявеното искане, както и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. П. поддържа жалбата, моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, представляван от юрисконсулт Г. – пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да бъде отхвърлена. Допълнителни аргументи навежда в представени писмени бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнато по заявления с вх. № РЯ-46/02.12.2010 г. и вх. № РЯ-01-59/29.09.2011 г., вх. № РЯ-01- 59/28.01.2014 г. и вх. № РЯ-01-59/07.07.2015 г., в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, в които е направено искане от дружеството-жалбоподател за изменение в частта „срок на завършване на строителството“ и продължаване срока на действие на Разрешително № 301525/23.08.2006 г., последно изменено с Решение № 452/04.11.2008 г., с което е предоставено правото на водовземане от повърхностен воден обект - река Марица, в землището на град Димитровград, Община Димитровград, Област Хасково, с цел на водовземането „производство на електроенергия посредством МВЕЦ-Димитровград, издадено от Директора на БД ИБР.

Титуляр на Разрешително № 301525/23.08.2006г., последно изменено с Решение № 452/04.11.2008 г. е „ЕКО-ХИДРОВАТ” ООД, ЕИК *********, като в същото е определен срок на действие до 23.08.2014 г. „спазване срока за завършване на строителството“ и със „срок за завършване на строителство - 31.12.2011 г.“ Според условията на административния акт на дружеството е предоставено право на водовземане от повърхностен воден обект – река Марица, с цел на водовземането „производство на електроенергия посредством МВЕЦ-Димитровград“.

Със Заповед №1047 от 15.07.2008 г. на кмета на община Димитровград е одобрен ПУП за изграждане на малка водноелектрическа централа (МВЕЦ).

Във връзка с издаване на разрешение за строеж от дружеството е изискано да представи разрешение за ползване на воден обект съгласно изискванията на чл. 46а от Закона за водите. По този повод същото е подало Заявление с вх. № РЯ-46/02.12.2010 г., с което е стартирана процедура за издаване на разрешение за ползване на воден обект, свързано с целта на предоставеното право на водоползване (водовземането).

Със заявление № РЯ-01-59/29.09.2011 г. на основание чл. 72, ал.1, т.2 и чл. 78. ал. 1 от Закона за водите е открита процедура за изменение на разрешително за водовземане на повърхностен воден обект - продължаване срока на действието му.

Издадено е Разрешение за строеж №4/14.03.2012г. на главния архитект на община Димитровград за външно електрозахранване с ел.кабел 20 кV към МВЕЦ Димитровград, както и протоколи за определяне на строителна линия и ниво.

С Решение № ХА-12-ОС/12.05.2011 г. на Директора на РИОСВ-Хасково на основание чл. 31, ал.10 от ЗБР е съгласуван с положителна оценка изготвения Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение за изграждане на МВЕЦ Димитровград с предмет и цели на опазване на защитена зона „Река Марица“. В доклада е посочено, че проекта за изграждане на МВЕЦ е изключително добре балансиран, при избора на параметри на инвестиционното намерение е даден съществен превес за съблюдаване на екологичните цели пред икономическия ефект от проекта. Не се засягат подлежащи на опазване хабитати, местообитания на видовете от предмета на опазване по „Натура 2000“ 33 BG 000578“; не се отклоняват водни маси от водното течение и не се осушават участъци от реката. Посочено е, че с проекта за изграждане на МВЕЦ Димитровград се създават условия за повдигане на водното ниво на реката до естествените параметри на водното течение и за възстановяване на „влажни зони” с очакван „екотонен ефект“.

Със заявление вх. № РЯ-01-59/29.09.2011 г. е открита процедура за изменение на разрешително за водовземане на повърхностен воден обект - продължаване срока на действието му, на основание чл. 72, ал.1, т.2 и чл. 78, ал.1 от Закона за водите. Административното производство по така посоченото заявление от 29.09.2011 г. е спирано и възобновявано на няколко пъти със Заявление № РЯ-01-59/28.01.2014 г. и Заявление № РЯ-01-59 от 07.07.2015 г. - до окончателно приключване на съдебно производство по адм. дело № 511/2013 г. на ВАС, с което частично е отменена Заповед № РД 292/22.03.2010 г. на МОСВ за одобряване на ПУРБ ИБР (2010-2015г.) в частта, в която ПУРБ въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водното тяло, в което попада инвестиционното намерение на дружеството.

С Решение № РР-2795/15.03.2016 г. на Директора на БДИБР за изменение и продължаване срока на действие на Разрешително № 301525/23.08.2006 г. за водовземане от повърхностен воден обект с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ-Димитровград с титуляр „ЕКО - ХИДРОВАТ” ООД, срокът на разрешителното е продължен до 23.08.2021 г.

С Решение №142/18.07.2016 г. Министъра на околната среда и водите е отменил изцяло Решение №РР-2795/15.03.2016 г. на БД ИБР и е върнал административната преписка за ново произнасяне на Директора на БД ИБР.

Компетентният административен орган в законоустановения срок не се е произнесъл с изричен административен акт, поради което е било образувано адм. дело 568/2017 г. по описа на Административен съд-Пловдив, препратено по подсъдност на Административен съд-Пазарджик.

С Решение № РР-3182/09.10.2017 г. на Директора на БДИБР дружеството е получило изричен отказ по Заявление вх. № №РЯ-01-59/29.09.2011 г. за изменение на разрешително за водовземане и продължаване срока на действието му, което е било обжалвано пред Административен съд-Пловдив.

С влязло в сила Решение № 9025/04.08.2021 г. по адм. дело 13355/2018 г., Върховният административен съд е отменил като незаконосъобразно Решението № РР- 3182/09.10.2017 г. на Директора на БДИБР-Пловдив с постановения изричен отказ по заявление Вх. № РЯ-01-59/29.09.2011 г. за изменение на разрешително за водовземане и продължаване срока на действието му.

На 20.08.2021 г., на основание влязло в сила Решение № 9025 от 04.08.2021 г. по адм. дело 13355/2018 г. на Върховен административен съд дружеството е подало отново заявление за възобновяване на административното производство по подадените две заявления, а именно: Заявление с вх. № РЯ-01-59/29.09.2011 г. за продължаване срока на действие на Разрешително № 301525/23.08.2006 г., и Заявление вх. № РЯ-46/02.12.2010 г. за издаване на разрешение за ползване на воден обект, свързано с целта на предоставеното право на водоползване (водовземането).

Компетентният административен орган в законоустановения срок не се е произнесъл по заявлението на дружеството от 20.08.2021 г. по преписка с вх. № РЯ-01- 59/29.09.2011 г. и вх. № РЯ-46/02.12.2010 г. С Решение № 951/22.12.2022 г. по адм. дело № 1175/2021 г., Административен съд-Пазарджик е отменил мълчалив отказ на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив по Заявление с вх. № РЯ-01-59(16)/2011 г. от 20.08.2021 г. и Заявление вх. № РЯ—46(1)2010 г. от 20.08.2021 г., за възобновяване на административно производство по подадените Заявление с вх. № РЯ-46/02.12.2010 г. и Заявление с вх. №РЯ-01-59/29.09.2011 г. като е задължил административния орган да се произнесе по направените по тях искания. Изпратил е преписката на Директора на БД ИБР за произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на постановеното решение на Административен съд-Пазарджик в определения за това срок.

На 27.03.2023 г. е постановено Решение № РР-5026/27.03.2023 г. за отказ за продължаване срока на действие и изменение на разрешително № 301525/23.08.2006 г. последно изменено с Решение № 52/04.11.2008 г. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от Директора на БД ИБР, тъй като съгласно чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, като ИП попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, тоест в защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване, а именно в защитена зона по директивата за местообитанията с код BG0000578 – Река Марица. Установено е, че посочената защитена зона е определена по реда на Директива 92/43/ЕИО на Съвета с опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна от 21.05.1992 г., одобрена с Решение №122/02.03.2007 г. на Министерски съвет на Република България. Прието е, че в случая заявеното искане не попада в изключенията на §10 от Преходните заключителните разпоредби към Закона за концесиите (обн. - ДВ, бр.96 от 2017 г., в сила 02.01.2018 г.), а именно че разпоредбата на чл.118ж, ал.1, т.4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация, тъй като до настоящия момент МВЕЦ Димитровград не е реализиран и въведен в експлоатация.

В мотивите на оспореното Решение е посочено, че в хода на административна процедурата по продължаване срока на действие и изменение на разрешителното, както и във връзка с разпоредбата на чл.78, ал. 2, т. З от Закона за водите е извършена служебна проверка в БД ИБР относно изпълнението на условията и задълженията по издаденото разрешително, при която е установено, че не е спазено поставеното условие в Разрешително №301525/23.08.2006 г. последно изменено с Решение № 452/04.11.2008 г., в частта „Срок за завършване на строителството“ — 31.12.2011г. Административният орган е приел, че гореизложените обстоятелства представляват основание за отказ да се продължи срока на разрешителното на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, чл. 118ж, ал. 1, т. 4, чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ и параграф 10 от ПЗР на ЗК.

По делото по искане на жалбоподателя е допусната и приета комплексна съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещите лица, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена. Задачата на експертизата е да установи обстоятелствата относно местонахождението на инвестиционното намерение на жалбоподателя в землището на гр. Димитровград и съществуващите в този участък зони в момента на издаване на първото разрешително за водовземане – 23.08.2006 г. и до настоящия момент, както и очакваното въздействие върху водите и околната среда. Вещите лица, след извършен оглед на място установяват, че изследваният участък от реката е в пределите на община Димитровград в регулационната зона на града, като от дясно е местността „Чалтали“, а от ляво на реката е местността „Ропите“, от където е и достъпа до изследвания обект по лявата дига на р. Марица. Инвестиционното намерение е предвидено да се реализира на съществуващ хидравличен праг изграден в миналото напречно на р. Марица. От посещението на обекта вещите лица визуално са преценили, че водата в р. Марица е почти 40% от средногодишния й отток. Хидротехническото съоръжение работи по предназначение и не създава условия за изменение на речния поток.

На въпроса свързан с това, дали частта от водното тяло в обхвата на инвестиционното намерение за реализация на МВЕЦ Димитровград попада ли в защитени територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в кои точно зони и/или територии попада, и по кои европейски директиви, експертите посочват, че частта от водното тяло в обхвата на инвестиционното намерение за реализация на МВЕЦ Димитровград попада изцяло в границите на защитена зона BG0000578 „Река Марица“ по директивата за местообитанията (ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА № 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна). Посочват, че няма да бъдат засегнати защитени територии съгласно Закона за защитените територии (резерват, национален парк, природен парк, природна забележителност, поддържан резерват, защитена местност). Най-близката защитена територия до ИН е Защитена местност „Злато поле“, която е разположена на около 10 км надолу по течението на р. Марица. Защитената местност е включена в границите на защитена зона BG0002103 „Злато поле“ по директивата за птиците (ДИРЕКТИВА 2009/147/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно опазването на дивите птици).

В комплексната експертиза се почва, че Защитена зона „Река Марица“ (BG0000578), в която попада ИН, с Решение № 122 от 2 март 2007 г. (точка 2 и приложение 2) на Министерски съвет е включена в списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и видове от дивата флора и фауна. Площта на защитената зона е променена с Решение № 588 от 6 август 2021 г. на Министерски съвет. Границата на зоната е налична в шейп формат на интернет страницата на мрежата НАТУРА 2000 в България (https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Natura.Public.Web.App/Home/ProtectedSite?сode= BG0000578&siteType=HabitatDirective). Експертите посочват, че все още не е издадена Заповед за обявяване на зоната от Министъра на околната среда и водите в смисъла на т. 4 и т. 5 от Решение № 122 от 2 март 2007 г. на Министерски съвет. Зоните, за които такива заповеди за издадени са налични на интернет страницата на мрежата НАТУРА 2000 в България (https://www.moew.govemment.bg/bg/priroda/natura-2000/registri-za-zastiteni-zoni/obnarodvani-zapovedi-po-reda-na-chl-12-ot-zbr/). В заповедта следва да се определят точните граници на защитената зона, включвайки номера на цели имоти, целите на обявяване, природните местообитания и видове от дивата флора и фауна, обект на опазване и както и забраните, които да се прилагат в границите на зоната.

Вещите лица посочват, че с Решение № ХА-32-ПР/2006 г. за преценка на необходимостта от извършване на ОВОС Директорът на РИОСВ - Хасково решава да не се извършва ОВОС на ИП за изграждане на МВЕЦ „Димитровград“. По-късно с Решение № ХА-28-ОС г. Директорът на РИОСВ - Хасково решава да се извърши оценка на степента на въздействие (оценка за съвместимост) на ИП „Изграждане на МВЕЦ „Димитровград“ на р. Марица в земл. на гр. Димитровград, общ. Димитровград, обл. Хасково“ върху предмета и целите на опазване на защитената зона „Река Марица“ с код BG0000578 по реда на Закона за биологичното разнообразие. Със същото решение са определени изискванията обхвата, обема и съдържанието на оценката за съвместимост. Във връзка с посоченото решение са изпълнени всички процедури, изисквани в ЗБР по отношение на защитена зона BG0000578 „Река Марица“. Представеният доклад за оценка на въздействието е подложен на консултации с обществеността в рамките на определения от закона срок, след което директорът на РИОСВ Хасково с Решение № ХА-12-ОС/2011 г. е съгласувал реализацията на инвестиционното предложение.

По-нататък експертите посочват, че инвестиционното предложение, попадайки изцяло в обхвата на защитена зона „Река Марица“ (BG0000578), засяга приблизително 1,5 ха или 0,01% от площта й. В границите на засегнатата площ са направени теренни проучвания за установяване на актуалното положение и са анализирани данните достъпни на информационната система на мрежата НАТУРА 2000 в България (https://natura2000.egov.bg/EsriBg.Nature.Public.Web.App/Home/ProtectedSite?сode=BG0000578&siteType=HabitatDirective). Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до отрицателно въздействие върху установените природни местообитания 3270 Реки с кални брегове Chenopodion rubri и Bidentionр.р. и 92А0 Крайречни гори от Salix alba и Populus alba в участъка от 33 „Река Марица“ с код BG0000578. По отношение на видовете животни, предмет на опазване в 33 BG0000578 Река Марица, не се очаква никакво въздействие спрямо повечето видове нито по време на изграждането нито по време на експлоатацията на МВЕЦ, тъй като в района не са установени техни местообитания, а параметрите на ИП не предполагат отрицателни въздействия върху популациите им.

В заключение, вещите лица посочват, че не се очаква съществено въздействие от реализацията на ИП за изграждане на МВЕЦ-Димитровград върху предмета и целите на опазване в защитена зона 33 BG0000578 Река Марица по Директивата за местообитанията. Няма да бъдат засегнати приоритетни природни местообитания и няма да има значително въздействие върху местообитания и популации на видове, предмет на опазване в 33. Не се очаква никакво въздействие от реализацията на ИП за изграждане на МВЕЦ „Димитровград“ върху защитена зона BG0002103 „Злато поле“ по директивата за птиците и върху едноименната защитена местност, тъй като те са твърде отдалечени надолу по течението на р. Марица от местоположението на ИП, а изграждането и работата на МВЕЦ-Димитровград не са свързани с промени в хидрологичния режим на реката. Не се очаква отрицателно въздействие върху определената в ПУРБ зона за опазване на стопански ценни видове риби и други водни организми, тъй като очакваните промени в хидроморфологичните характеристики на засегнатия речен участък са в рамките на хабитатните изисквания на целевите видове риби за опазване в тази зона.

На въпроса свързан с това, налице ли е за инвестиционното намерение хипотезата на чл. 156 е, ал. 1 от ЗВ, с която се допуска изключения от забраните е ПУРБ и ЗВ, експертите посочват, че видно от направения анализ и отговорите на другите поставени въпроси, не се очаква реализацията на инвестиционното намерение за изграждане на МВЕЦ „Димитровград“ да бъде причина за влошаване на екологичното състояние на ВТ BG3MA350R212 р. Марица от вливане на р. Омуровска до вливане на Сазлийка, тъй като не се очакват съществени отрицателни въздействия нито върху релевантните БЕК, нито върху хидрохимичните показатели в резултат от измененията на хидроморфологичните характеристики в засегнатия речен участък.

При така установените факти, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, достигна до следните правни изводи:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 3 вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив и при спазване на установените изисквания за форма и съдържа фактическите и правни основания, мотивирали органа да се произнесе в този смисъл, както и останалите реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че оспореното решение не страда от пороци, които да го правят нищожно, тъй като са изложени мотиви, посочени са правните норми въз основа на които се издава и в тази връзка не са налице пороци, които да правят акта нищожен.

Съдът обаче намира, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

В административното производство е заявено искане за продължаване срока на действието на разрешително за водовземане. За да се продължи срока на действие на действие на разрешителното следва да е подадена молба пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му (чл. 78, ал. 1 от ЗВ) и да са спазени следните условия: да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на издаденото разрешително (ал. 2 на чл. 78). По делото не е спорно, че изискванията на чл. 78, ал. 1 от ЗВ са спазени, тоест заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното – видно от подадените заявления с вх. № РЯ-01-59/29.09.2011 г., вх. № РЯ-01-59/28.01.2014 г. и вх. № РЯ-01-59/07.07.2014 г. е подадено преди изтичане на срока на действие. Съгласно разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗВ-2010 г. (обн. ДВ, бр. 61 от 06.08.2010 г.), е установено, че всички издадени до влизане в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1 (разрешителни за изземване на наносни отложения), се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. В случая, процедурата за изменение (продължаване) на разрешителното е открита на 29.09.2011 г. по подадено заявление, към която дата са приложими разпоредбите на чл. 118ж от ЗВ и разпоредбите на § 146 от ПЗР към ЗИДЗВ.

Посочената в обжалвания административен акт разпоредба на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, с която се мотивира решението на административния орган, урежда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. За налагането на това ограничение предпоставка е наличието на Защитена зона, в която да попада процесният имот.

С Решение № 122 от 7.03.2007 г. на Министерския съвет (МС), на основание чл. 10, ал. 4 от ЗБР е приет списък на защитени зони за опазване на дивите птици и списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, между които и Защитена зона „Река Марица“ (BG0000578). Наименованието на Защитената зона е посочено под № 147 в Приложение № 2 с обща площ на територията 14 693 р10 ха. В т. 5 от Решението е посочено, че окончателните граници на защитените зони ще се определят със заповедите за обявяването им, след предоставяне на данни от Министерство на земеделието и горите и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството за актуалните граници и площи на имотите в тях. В заключението на назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза е посочено, че не е издавана заповед на Министъра на околната среда и водите, в смисъла на точки 4 и 5 от Решение № 122 от 2 март 2007 г. на Министерски съвет, с която да е обявена Защитена зона „Река Марица“. В този смисъл се посочва, че зоните, за които такива заповеди за издадени са налични на интернет страницата на мрежата НАТУРА2000 в България (https://www.moew.govemment.bg/bg/priroda/natura-2000/registri-za-zastitenizoni/obnarodvani-zapovedi-po-reda-na-chl-12-ot-zbr/). Вещите лица са посочили, че в заповедта следва да се определят точните граници на защитената зона, включвайки номера на цели имоти, целите на обявяване, природните местообитания и видове от дивата флора и фауна, обект на опазване и както и забраните, които да се прилагат в границите на зоната.

Съгласно чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие министърът на околната среда и водите издава заповед за обявяване на съответната защитена зона, която подлежи на обнародване в Държавен вестник. С тази заповед се определят конкретните граници на защитената зона и се индивидуализират имотите, които попадат в нея. Остава неизяснен въпросът как административният орган е определил, че имотът, в който се изгражда МВЕЦ Димитровград попада в посочената Защитена зона, когато тя не е индивидуализирана с граници и не е одобрена по законоустановения ред.

След като заповед на министърът на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие не е издавана, към момента на постановяване на обжалвания административен акт, не е имало завършена процедура по обявяване и възникване на защитена зона Река Марица. Поради това не може да се направи извод, че към датата на издаване на обжалвания акт процесният имот, в който е изградена процесната МВЕЦ, попада в зона за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ и за него се прилага ограничението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите. На последно място неспазване срока за изграждане на МВЕЦ, съгласно издаденото разрешително не се дължи на поведението на дружеството-жалбоподател, а на без/действията на административния орган, довели до образуването на множество съдебни производства по обжалване на постановени от същия незаконосъобразни ИАА.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - Пловдив, е неправилно, като постановено в нарушение на закона, поради което следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски, в общ размер от 4605,45 лева (съгласно представения списък с разноски), от които 1000 лева - платен адвокатски хонорар и 3605,45 лева -депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Еко – Хидроват“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ковачево, общ. Септември, представлявано от С. В. С. Решение № РР-5026/27.03.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив за отказ за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително № 301525/23.08.2006 г., последно изменено с Решение № 452/04.11.2008 г. за водовземане от повърхностен воден обект.

ВРЪЩА делото като преписка на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение, в едномесечен срок.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“-Пловдив да заплати на „Еко – Хидроват“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ковачево, общ. Септември, представлявано от С. В. С. сумата от 4605,45 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.