№ 190 15.06.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и с
участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 101 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
по жалба на Г.П.И. ***, уточнена с „допълнение към жалба“ вх.№ 1317/
27.02.2020г., против приложена на 04.12.2019г. принудителна административна
мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач” - репатриране на лек автомобил „Пежо
306“ с рег.№ ****, разпоредена от служител в общинска
администрация, заемащ длъжността „главен специалист „Контрол кратковременно
паркиране“ в Община Казанлък. Жалбоподателят поддържа, че не е налице нито една
от законово регламентираните материално правни предпоставки за прилагането на
принудителната административна мярка като твърди, че по начина и на мястото на
паркиране на моторното превозно средство, нито е извършила нарушение на
правилата по Закона за движение по пътищата, нито е възпрепятствала по какъвто
и да е било начин движението. Направено е искане за прогласяване нищожността на
оспорената принудителна административна мярка.
Ответникът по жалбата – главен
специалист „Кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че принудителната административна мярка е приложена при
съществуване на нормативно регламентирана материалноправна
предпоставка за това, предвид установеното и доказано, от представения снимков
материал, наличие на опасност и затруднено движение за останалите участници в
движението, вследствие на паркирания автомобил на жалбоподателя.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Обжалваната принудителна
административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик”, е приложена на 04.12.2019г. по устно
разпореждане на Х.Н.К.– главен специалист „Кратковременно паркиране“ при Община
Казанлък. Видно от представения по делото Протокол № 41 от 04.12.2019г. за
осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство,
служителят на Община Казанлък е констатирал, че лек автомобил марка Пежо, модел
306 с рег.№ ****, собственост на жалбоподателя в настоящото производство – Г.П.И.,
е бил паркиран в 10:57ч. на ул.”Тюлбенска“
срещу тротоарни площи, като паркирането е било извършено в нарушение на
правилата за движение и е създавало опасност за другите участници в движението
/чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП/, а също така правело
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Автомобилът е бил
оставен на съхранение на наказателен паркинг, като за освобождаването му от
този паркинг е била заплатена сумата 51.00лв,
видно от представените по делото приемо-предавателен протокол № 0023 от
04.12.2019г. и фискален бон от 04.12.2019г.
По делото е представен и приложен
снимков материал, онагледяващ паркирания автомобил рег. № **** и мястото на
неговото паркиране.
Жалбата против приложената на
04.12.2019г. ПАМ е подадена чрез Община Казанлък на 04.02.2020г./видно от
поставения щемпел с входящ номер/, т.е. след изтичане на 14-дневния преклузивен
срок по чл.149, ал.2 от АПК.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач”. Прилагането на тази принудителна мярка представлява индивидуален
административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие
волеизявление на овластен със закон орган.
Жалбата
е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, и от легитимирано лице с правен интерес - адресат на приложената принудителна
административна мярка. Доколкото оспорването е с искане за прогласяване
нищожността на приложената на 04.12.2019г. ПАМ „преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач“, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, същото не е обусловено от преклузивен срок, поради което съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
В
производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един
административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено
и само съществуването на правоизключващи юридически
факти спрямо разпоредените с акта правни последици.
Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които
могат да релевират наличието на съществени пороци на
административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско
законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за
разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание
за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни
недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените
с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на
административния акт от некомпетентен орган, т. е в нарушение на нормативно
установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма и издадените без каквото и да е нормативно основание
/т. е при пълна липса на условията и материалноправните
предпоставки, визирани в съответната правна норма/. Валидността на акта, чиято нищожност се иска
да бъде прогласена, следва да се преценява към момента на издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от ЗДвП, длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. По делото не е спорно, че ул. „Тюлбенска”
в гр. Казанлък, като част от общинската пътна мрежа, е собственост на Община Казанлък.
Община Казанлък, в качеството си на администрация, управляваща общинската пътна
инфраструктура и като собственик на общинската пътна мрежа, е субект по см. на
чл.168, ал.1 от ЗДвП, който може да определи кръга от длъжностните лица, имащи
правомощия да преместват или да нареждат да бъдат премествани паркирани пътни
превозни средства без знанието на техния собственик. Със Заповед № 1656/
17.10.2018г. на Кмета на Община Казанлък, издадена на основание чл.44, ал.1,
т.1, т.4 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
чл.168 от ЗДвП и чл.31 от Наредба № 4 за реда за паркиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, са определени
длъжностни лица – служители в община Казанлък, сред които е и Х.Н.К.– главен
специалист „Контрол кратковременно паркиране“, които на основание чл.168, ал.1
от ЗДвП да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство, на отговорно пазене на предварително оповестено място, без
знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, в случаите по
чл.171, т.5 от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че обжалваната принудителна
мярка е приложена от материално и териториално компетентен орган, надлежно
овластен с правомощия по чл. 171, ал.1, т. 5, б.”б”
от ЗДвП.
За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за
обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез
действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.
В случая оспорената принудителна
административна мярка се основава на разпоредбата на чл.171, ал.1, т.5, б. „б”
от ЗДвП, поради което не се явява
издаден при изначална липса на нормативно основание за упражненото нормативно
правомощие, нито е постановен при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в приложената
правна норма. Действително за да е материално законосъобразна конкретната ПАМ е
необходимо наличие на някоя от трите хипотезите, регламентирани в чл. 171,
ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП - 1. когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването
на другите участници в движението. Липсата на посочените предпоставки обаче не
може да обуслови толкова съществен порок на оспорената принудителна административна мярка, водещ до нейната нищожност, а има за последица
незаконосъобразност /унищожаемост/ на същата. Поради изтичане на законния
преклузивен срок за обжалване на приложената на 04.12.2019г. ПАМ „преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, съдът е лишен от възможността да осъществи
комплексен контрол по законосъобразност и в тази връзка не подлежат на
разглеждане и обсъждане релевираните оплаквания за
допуснато нарушение на материалния закон.
Нарушенията на административно -
производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива,
също не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност.
Несъответствието с целта на закона
би могло да се разглежда като основание за нищожността на административния акт,
само когато целта на разпоредените с акта правни
последици е несъвместима със законовата цел, за която е регламентирано
упражняването на правомощието за издаването на акта. В случая не може да се
приеме че с прилагането на обжалваната ПАМ се преследва цел, несъвместима със
законовата, поради което в конкретния случай не е налице и превратно
упражняване на власт.
Предвид изложеното съдът приема, че
след като по отношение на оспорената принудителна административна мярка -
„преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик” – преместване на лек автомобил рег. № ****, марка „Пежо”, модел
„306”, собственост на Г.П.И., разпоредена на 04.12.2019г. от главен специалист „Контрол
кратковременно паркиране“ при Община Казанлък – Х.Н.К., не са установени
пороци, дисквалифициращи я като валиден административен акт, оспорването с
искане за прогласяване на нейната нищожност се явява неоснователно и следва да
бъде отхвърлено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.И. ***, против
приложена на 04.12.2019г. принудителна административна мярка „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач” - репатриране на лек автомобил „Пежо 306“ с рег.№ ****,
разпоредена от главен специалист „Контрол
кратковременно паркиране“ в Община Казанлък, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ Г. Динкова