РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 20.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15423 по описа за
2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М.Е.Е.
е предявила осъдителни искове срещу ЗАД
„Б.В.И.Г.“ по § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на
25.07.2013 г. на път ІІІ-клас № 867, на 41 км+650 м в посока на движението от
село Средногорци, община Мадан към село Подкова, община Кирково в землището на селоД.,
община Кирково, област Кърджали по вина на водача на лек автомобил БМВ 320 Д с
рег.№ *******- Е.Л. Х., установена с присъда по НОХД № 991/2015 г. по описа на
ВКС, починал нейният баща Е. И.Е..
Твърди, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно
поведение на водача на МПС, претърпяла неимуществени вреди – душевни болки и
страдания от загубата на нейния близък родственик, както и имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи в
проведеното съдебно производство и такива свързани с поръчка и изработка на
надгробна плоча и гроб.
Към момента на ПТП за лекия автомобил било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
Поради това,
според ищцата следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените ѝ имуществени и неимуществени вреди, които са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да ѝ заплати, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД, застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20000.00 лв., представляващи
разлика между заплатеното на 20.05.2016 г. от ответника извънсъдебно
обезщетение в размер на 80000.00 лв. и дължимото според постановената присъда
от наказателния съд /Решение № 371/17.11.2015 г. на ВКС по н.д.№ 991/2015 г./
обезщетение в размер на 100000.00 лв.; сумата в размер на 6869.29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата 20000.00 лв. за периода от
25.07.2013 г. /дата на деликта/ до
09.12.2016 г. /дата на подаване на исковата молба/; ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата; сумата в размер
на 22979.27 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
сумата 80000.00 лв. за периода от 25.07.2013
г. /дата на деликта/ до 21.05.2016 г. /дата на заплащането ѝ от
застрахователя/;
както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 20000.00 лв., представляващи направените разноски по проведеното наказателно
производство; сумата в размер на 2165.43 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата 20000.00 лв.
за периода от 17.11.2015 г.
/дата на влизане в сила на решението/ до 09.12.2016 г. /дата на подаване на
исковата молба/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на главницата;
както и сумата
в размер на 1003 лв., представляваща
разход за погребение, заплатен на ЕТ „Г. – С.Х.“; сумата в размер на 16.47 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата 1003
лв. за периода от 12.10.2016 г. /дата на
плащане/ до 09.12.2016 г. /дата на подаване на исковата молба/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
главницата;
и сумата в
размер на 1703.40 лв., представляваща
разход за погребение, заплатен на ЕТ „Г. – С.Х.“; сумата в размер на 269.75 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
сумата 1703,40 лв. за периода от 21.05.2015
г. /дата на плащане/ до 09.12.2016 г. /дата на подаване на исковата молба/,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
главницата. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, счита исковите претенции за неоснователни. Не
оспорва наличието на застраховка „ГО” към момента на ПТП за автомобила. Не
оспорва, че е заплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80000.00 лв. по образуваната щета. Не оспорва, че с влязло в сила решение
деликвентът е бил осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100000.00 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 20000.00
лв., представляващи сторени разноски в наказателното производство. Изразява
правни и фактически доводи, че размерът на обезщетенията посочени в
постановения съдебен акт по наказателното дело представлява максимален размер
дължим от застрахователя. Постановената присъда обаче, според ответника не се
ползва със сила на пресъдено нещо досежно размера на конкретните обезщетения и
последните подлежат на установяване от гражданския съд. Оспорва като завишена
по размер претенцията на ищцата за обезщетяване на неимуществените й вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия поради нарушение на правилата за движение по пътищата – движение с
несъобразена с пътните условия скорост и неспазване на правилата за поставяне
на обезопасителен колан. Излага правни и фактически доводи, че не дължи лихва и
разноски за воденото наказателно производство, по което не е бил страна. При
условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на
претенцията за лихва за забава. Претендира разноски.
Ищцата в
допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответното дружество,
счита възраженията на ответника за неоснователни. Изразява
правни и фактически доводи, че присъдата на наказателния съд обвързва по реда
на чл. 300 ГПК със задължителен характер относно посочените там въпроси. В
случая с постановената присъда наказателния съд се произнесъл и по предявените
за съвместно разглеждане граждански искове и тези въпроси не подлежат на
пререшаване от гражданския съд. Изразява становище, че определените размери на
обезщетения не подлежат на преразглеждане и пререшаване от гражданския съд.
Изразява становище, че застрахователя дължи и лихва за забава върху
обезщетенията, като излага правни доводи в тази насока. Оспорва възраженията за
съпричиняване, като неоснователни. Сочи, че при произнасяне по същество на
спора наказателният съд е установил, че не е налице допринасяне от пострадалия
на вредоносния резултат.
Ответникът в
допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и оспорва допълнителната
искова молба.
С молба в
срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът моли съда да конституира на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника
водача Е.Л.
Х..
С
определение от 13.12.2017 г., съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК като трето лице помагач на страната на ответника Е.Л. Х., който не взема
становище по претенцията.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм. ДВ бр. 102
от 29.12.2015 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ
и чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорно
между страните, а и по делото се установява, че с влязла в сила присъда №
16/13.10.2014 г. по НОХД № 25/2014 г. на Окръжен съд – Кърджали, Е.Л. Х. е признат за виновен в това, че на
25.07.2013 г., на път III-клас № 867, на 41 км.+650м., в
посока на движението от с. Средногорци, Общ. Мадан към с. Подкова, Общ.
Кирково, в землището на с.Д., при управление на лек автомобил „БМВ
320Д“, с рег. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 15, ал. 1 ЗДвП, задължаващ
водача на ППС да се движи най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, да използва най-дясната свободна лента и
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, забраняващ на водача на ППС, на пътно платно с
двупосочно движение, когато платното за движение за движение има две пътни
ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне, и по непредпазливост причинил смъртта на бащата
на ищцата Е. И.Е., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация
на алкохол в кръвта 1.77 на хиляда и деецът е избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во и 4-то, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 54 НК.
Доколкото влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца /чл. 300 от ГПК/, тези обстоятелства следва да се приемат за установени.
От приложения по делото изпълнителен лист № 117
от 25.11.2015 г., издаден в полза на ищцата въз основа на влязлата в сила
присъда, се установи, че ищцата е предявила срещу подсъдимия Е.Л. Х. иск по чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие на смъртта на баща ѝ, който е уважен за сумата от 100000.00 лв.
ведно със сумата в размер на 20000.00 лв., представляваща направените по делото
разноски. От присъдата се установи и че гражданската ищца е заявила претенция
за присъждане и на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на ПТП, която е уважена в производството
по гражданския иск.
Между страните не е спорно, а и от представеното
извлечение от сметка на ищцата, заверено от издалата го банка, се установява,
че на 20.05.2016 г. сметката на ищцата е заверена със сумата от 80000.00 лв.,
заплатена от ответното дружество като обезщетение за неимуществени вреди.
От представените по делото писмени доказателства, а именно фактура № **********
от 20.05.2015 г. за сумата от 1700 лв. и фактура № ********** от 21.09.2016 г.
за сумата от 1000 лв. ведно с платежни нареждания за извършени преводи, се
установява, че ищцата е извършила разходи за погребение за починалия.
От показанията на свидетеля М.А.К.-М., преценени съобразно указаното в
чл.172 ГПК /свидетелката е позната на ищцата/, се установява, че ищцата и
починалият ѝ баща са били близки и са поддържали много близки отношения,
независимо че не живеели в един град. Освен това по делото се установява, че
ищцата пътувала често до родното си място и преживяла тежко смъртта на баща си.
По делото не е спорно, че за МПС е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, по която отговорност носи ответника.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил Е.Л. Х. и с
причинената от това застрахователно събитие смърт на пострадалия Е. И.Е..
С влязлата в
сила присъда в частта за гражданския иск, предявен от М.Е.Е. срещу виновния
водач, със сила на пресъдено нещо е разрешен и въпросът относно наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на автомобила марка
„БМВ“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие, като и въпросът досежно размера на дължимото обезщетение.
Непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е
осъществен деликтът. Затова застрахователят по застраховката срещу гражданска
отговорност не отговаря когато отсъства деликт, извършен от застрахования и
извън обема на гражданската му отговорност, чиито граници са определени в чл.
51 и чл. 52 ЗЗД. Решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на
пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, тъй като не
е налице идентичност между страните по спора, освен това претенциите почиват на
различни основания, но обхватът и размерът на вредите, когато са едни и същи,
имат обвързващо действие в материалноправно отношение, поради което
застрахователят обезщетяват причинените вреди в същия размер, в който, на
основание чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети делинквентът (в този смисъл т.
1 на ТР 1/2014 г. от 23.12.2015 г., постановено по тълк. дело № 1 от 2014 г.,
на ОСТК на ВКС).
По делото не се установи ищцата да е получила плащане от деликвента, но е
установено, че застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ – ответник в настоящото производство, е заплатил по сметка на
ищцата на 20.05.2016 г. сумата в размер на 80000.00 лв. Поради тази причина
същият дължи разликата до присъдените от наказателния съд 100000.00 лв., като
претенцията е основателна в пълния размер от 20000.00 лв. ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.12.2016 г. до окончателното изплащане на главницата. Застрахователят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 20000.00 лв. за периода от датата на
увреждането 25.07.2013 г. до деня преди датата на подаване на исковата молба в
съда. Неоснователно се явява възражението за изтекла погасителна давност за обезщетението за забава в размер на законната
лихва за периода от три години назад от датата на подаване на исковата молба в
съда. Вярно е, че съгласно чл. 111, буква „в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания, но съгласно чл. 115, буква „ж“ от ЗЗД давност не тече докато трае
съдебният процес относно вземането. Вземането за обезщетението за неимуществени
вреди, както и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на деликта са били
предмет на приетия за разглеждане в наказателния процес граждански иск, поради
което давност за лихвата не е текла за този период. Освен това вземането е
установено със сила на пресъдено нещо, а според чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Според чл. 116, буква „б” давността се прекъсва с предявяване на
иска. В конкретния случай исковата молба е депозирана в съда на 09.12.2016 г.,
поради което възражението за изтекла погасителна давност за лихвите, натрупани
преди 09.12.2013 г. е неоснователно, а застрахователят дължи законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 25.07.2013 г. до
08.12.2016 г. (денят преди подаване на исковата молба в съда) в размер на 6863.72
лева, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн калкулатор за
законна лихва на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
За периода от 08.12.2013 г. до 09.12.2013 г. и за сумата над присъдените
6863.72 лева до претендираните 6869.29 лв. претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ищцата е претендирала и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху платената част от обезщетението за неимуществени вреди в размер на
22979,27 лв. за периода от 25.07.2013 г. до 21.05.2016 г., която претенция е основателна
за сумата от 22934.74 лева и за периода от 25.07.2013 г. до 19.05.2016 г. –
денят предхождащ датата на плащането, извършено на 20.05.2016 г., когато е заверена банковата сметка на ищцата – чл. 75,
ал. 3 от ЗЗД. За периода от 20.05.2016 г. до 21.05.2016 г. и за сумата над 22934.74 лв. до претендираните 22979,27 лв. претенцията
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Възражението на ответното дружество, че не дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на деликта съдът счита за неоснователно,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня
на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ще се приложи и по отношение на застрахователя, като същият дължи законната
лихва върху претенцията за обезщетение считано от 14.07.2015 г. (така Решение № 200 от
22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение №
72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.
д. № 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички
на II ТО на ВКС, постановени по
чл. 290 ГПК).
По отношение на претенцията за възстановяване на разноските в
наказателното производство:
По делото безспорно се установи, че деликвентът е осъден да заплати на
ищцата сумата от 20000.00 лв., представляваща разноски в наказателното
производство. Същите обаче не следва да бъдат присъждани на ищцата, тъй като
разноските по наказателното дело не са преки вреди от процесното ПТП, за които
да е отговорен ответника - застраховал по гражданската отговорност на
деликвента при управление на МПС. Обект на застраховане по застраховка
„Гражданска отговорност” е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 от КЗ /отм./. Доколкото отговорността
на застрахователя е функционална, т.е., произтича от деликтно поведение на
застрахованото лице, то дължимата от застрахователя отговорност е за вредите,
причинени от собственици, държатели, ползватели и/или водачи на МПС, причинени
на трети лица по време на движение и работа с МПС, т.е. при управление на МПС -
арг. и от §1, т. 35 от ДР на КЗ (отм), в която се съдържа дефиниция на
понятието „автомобилист“. Разноските по наказателното дело, водено срещу
деликвента не са вреди, които да отговарят на тези критерии и следователно
ответникът не може да отговаря за тях. С оглед изложеното претенцията за
заплащане на сумата от 20000.00 лв., представляващи направените разноски по
проведеното наказателно производство, както и за акцесорната претенция за сумата
в размер на 2165.43 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
главницата за периода от 17.11.2015 г. /дата на влизане в сила
на решението/ до 09.12.2016 г. /дата на подаване на исковата молба/ е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение
на претенцията за имуществени вреди:
Имуществената
вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и
това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични
блага, в това число и понасяне на разноски.
Съгласно трайно
установената съдебна практика, разходите
за погребение са не само обичайни, но и са в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователно събитие, поради което са имуществена вреда, за която
отговорност носи ответникът. В случая, в името на стабилността, сигурността и
единството при разрешаване на спорове по сходни казуси, настоящият състав възприема
установеното в практиката разрешение. Последното, въпреки че в израз не само на
нравствения дълг и морала, но и на обичайното стечение на житейските обстоятелства,
всяко дете дължи посрещане на разходите за погребването на родителя си, без
значение на причината, която е довела до фаталния край. В този смисъл всеки
човек следва да понесе финансовата тежест за това в рамките на възможностите си
мълчаливо, в уединение, въпреки болките и страданията, които изпитва. Това е
така, защото тези разходи винаги са закономерна и обичайна последица от
естествения ход на нещата и неминуемия край на човешкия живот. Това правило
намира израз и в нормите на Закона за наследството (чл. 10А), както и при
правилата за уреждане на претенциите при делба на наследството.
По отношение
размера на причинените на ищцата имуществени вреди, съдът намира, че същите са
доказани чрез приложените и приети по делото като писмено доказателство фактура № ********** от 20.05.2015 г. за сумата от 1700.00 лв. и по фактура № ********** от 21.09.2016 г. за сумата от
1000.00 лв., а за разликата до
претендирания размер съответно от 1703,40 лв. и от 1003 лв., претенцията по цитираните
фактури е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Разходите за
банкови комисионни, заплатени от ищцата съгласно представените платежни
нареждания, са въпрос избор от страна на ищцата както на начин на плащане, така
и на обслужваща банка и според съда не са пряка и непосредствена последица от
ПТП и трагичния му изход. Върху уважените размери се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
датата на исковата молба – 09.12.2016 г. до окончателното изплащане на
вземанията. Искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 1700 лв. по фактура № ********** от 20.05.2015 г. е основателно до
размера от 268.74 лева и за
периода от 21.05.2015 г., тъй като е заплатено на тази датата, както се
установи от представеното на лист 21 от делото платежно нареждане, до деня
преди датата на исковата молба – 08.12.2016 г., а за разликата над 268,74 лв.
до търсените 269,75 лв. е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 1000 лв. по фактура № **********
от 21.09.2016 г. е основателно до размера от 16.14 лева и за периода от 12.10.2016 г. до деня преди
датата на исковата молба – 08.12.2016 г., а за разликата над 16,14 лв. до
търсените 16,47 лв. претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Съдът не дължи произнасяне по основателността на
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като до приключване на съдебното
дирене в настоящата инстанция, процесуалният представител на ответното
дружество е десезирал съда.
По отношение на разноските:
Ищцата е
сторила разноски за адвокат в размер на 4060 лв. съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие,
приложен на лист 25 от делото, който служи като разписка за получаване на
сумата в брой. Ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да заплати
на ищцата сумата в размер на 2 857,09
лв.
Ответникът е заявил
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски, съответни на отхвърлената част от
иска, в общ размер на 88,89 лв.
Ответникът следва да заплати в полза на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 2111,33 лв., представляваща държавна
такса, дължима върху уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на М.Е.Е., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата от 20000.00 лв., представляваща разлика
между заплатеното на 20.05.2016 г. от ответника извънсъдебно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на Е. И.Е., настъпила вследствие на ПТП,
реализирано на 25.07.2013 г. по вина на водача Е.Л. Х., в размер на 80000.00
лв. и дължимото според присъда
№ 16 от 13.10.2014 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановена по нохд № 25 по
описа за 2014 г., обезщетение в размер на 100000.00 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата
на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2016 г. до окончателното изплащане
на главницата, както и сумата в размер на 6863.72
лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от
20000.00 лв. за периода от датата на увреждането 25.07.2013 г. до деня преди
датата на подаване на исковата молба в съда 08.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдените 6863.72 лева до претендираните 6869.29 лв. и
за периода от 08.12.2013 г. до 09.12.2013 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на М.Е.Е., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 22934.74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху сумата от 80000.00 лв., заплатено от ответника застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането - 25.07.2013 г. до 19.05.2016 г. – денят, предхождащ
датата на плащането, извършено на 20.05.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над присъдените 22934.74
лв. до претендираните 22979,27 лв. и за периода от 20.05.2016 г. до
21.05.2016 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на М.Е.Е., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 1700.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за погребение по фактура № ********** от 20.05.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
датата на исковата молба – 09.12.2016 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата в размер на 268.74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от 1700 лв. за периода от 21.05.2015 г. до 08.12.2016 г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главницата за сумата над присъдените 1700.00 лв.
до претендираните 1703,40 лв. и за обезщетението за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдените 268,74 лв. до
претендираните 269,75 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на М.Е.Е., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 1000.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за погребение по фактура № ********** от 21.09.2016
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на исковата молба – 09.12.2016 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата в размер на 16.14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата от 1000.00 лв. за периода
от 12.10.2016 г. до 08.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главницата
за сумата над присъдените 1000.00 лв. до претендираните 1003.00 лв. и за
обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над присъдените 16,14 лв. до претендираните 16,47 лв., като
неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Е.Е., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 20000.00 лева - обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разноски, присъдени на ищцата в наказателното производство, образувано във
връзка с ПТП, станало на 25.07.2013 г. по вина на водача Е.Л. Х., приключило с влязла в сила присада № 16 от
13.10.2014 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановена по нохд № 25 по описа
за 2014 г., ведно със сумата от 2165,43 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от 20000.00
лв. за периода от 17.11.2015 г. до 09.12.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, да заплати на М.Е.Е.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 857,09 лв. – разноски за тази
инстанция.
ОСЪЖДА М.Е.Е., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 88,89 лв. – разноски за тази
инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 2111,33 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на Е.Л. Х., ЕГН **********, в качеството на трето
лице - помагач на страната на ответника.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: