Решение по дело №351/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

           

 

 

 

  Р     Е     Ш    Е   Н     И      Е  № 319

                 гр.Кюстендил,28.12.2017 година

 

               Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито  съдебно заседание проведено на  пети декември две хиляди и седемнадесета година от  

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

 

 

 

                                                                        

при участието на секретаря  Р. С.         по доклад от  съдия Г.МУХТИЙСКА на  гр.д.№ 351/2017 г. по описа на съда, за да  се произнесе ,взе предвид следното:

                     Производството по делото  е образувано по  исковата   молба с вх.№6325/20.07.2017 г. на  от Г.А.С. с ЕГН *********** ***  , с която тя  е предявила против ОБЩИНА-К. два обективно и комулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждането да й заплати обезщетения за претърпени вреди от травматично увреждане -счупване на тялото/диафиза/ на тибията на десния  крак на ********** г. причинено около ***** часа-***** часа  от падане след подхлъзване на непочистения от лед и сняг тротоар  в района на автобусните спирки на централния пазар в гр.К. по време на прибирането й към дома ,съответно за  неимуществените й в размер на **/******/лева и за имуществените в размер на ***/********/лева,ведно със законната лихва от датата на увреждането-23.01.2017 г. до изплащането им  и сторените  й по делото разноски,за които е представила списък по чл.80 ГПК.

       С отговор вх.№ 8141/11.10.2017 г.  депозиран от кмета на ответната община К.   оспорва основателността на исковете с възражение за отсъствие на всички комулативно необходими елементи от  фактическия състав на чл.49 ЗЗД за аганжирането на отговорността на общината за обезщетяване на вредите на ищцата С.,които не били резултат от  противоправно поведение на  нейни служители,изразяващо се в ненадлежно изпълнение  на дейностти по снегопочистването на уличната мрежа ,както и на липсата  на причинно следствена връзка между тяхното поведение и вредите й.

                 Кюстендилският окръжен съд,преценявайки доводите и възраженията на страните съобразно доказателствата,закона и вътрешното си убеждение при условията на чл.235,ал.2 ГПК,прие за установено следното:

                       Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства,заключението на извършената СМЕ № 9498/27.11.2017 г. от в.л.специалист по травматология д-р Е.Л. и показанията на свидетелите се установява,че ищцата Г.А.С. на път за дома си на ***** г.   около *** часа  се подхлъзнала  и паднала   на зеледения   тротоар   в района на автобусните спирки на централния пазар в гр.К.       и получила травматично увреждане-счупване на  тялото/диафиза/ на тибията с разместване на фрагментите на костта      на десния  крак , установено на следващия ден след транспортирането   й  в УМБАЛСМ „* ЕАД .На 25.01.2016 г. й била извършена операция и за стабилизиране на коста, в подбедреницата й бил позициониран заключващ пирон с дължина 33 см,допълнително стабилизиран с 5 хирургически винта.Издаден  й бил болничен лист за временна нетрудоспобност за срок до 29.02.2016 г./общо 37 дни от датата на увреждането/, а след него поради изключително тежкия характер на увреждането й били издадени още 5 болнични листа,с който отпускът й по болест бил последователно удължаван до 21.07.2017 г. с още 143 дни ,като общият период на временната нетрудоспособност  нарастнал на 180 дни.На 07.06.2016 г. й била извършена планова операция за отстраняване на  заключващите винтове на  интрамедуларния и тибиален пирони. Започнала работа на 22.07.2016 г.,като движението й продължило да е ограничено,тъй като по лекарска преценка  не били извадени от крака й   фиксиращият и интрамедуларния винтове. На 22.02.2017 г. била хоспитализирана отново в    УМБАЛСМ „* ЕАД и й била извършена трета операция за изваждането им . След изписването й на 26.02.2017 г.й бил издаден нов болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 37 дни за периода от постъпването й-20.02.2017 г. до 28.03.2017 г.През целия период на болничния си отпуск,поради затруднения в движението си и използуване на помощни средства не могла да се самообслужва и  за удовлетворяване на елементарните й битови нужди я обгрижвали близките й,които поели и грижите  за   отглеждането на малкото й дете. Поради забрана   да натоварва  и не стъпва на оперирания крак , за около 10 дни отново ходила с патерица. От заключението на в.л.д-р Е.Л. се установи,че от травмата  ищцата   е претърпяла болки при  счупването до обездвижването на крайника,постоперативни болки и болезненост в мястото на счупването и съседните стави по време не рехабилитацията до пълното им раздвижване и е имала  трудности при придвижването си и  самостоятелното си обслужване за удовлетворяване на елементарни ежедневни нужди-обличане, придвижване до тоалетна,поддържане на хигиена- къпане.Вещото лице в  т.6-та заключението е констатирал,че заплатените от ищцата потребителски такси,медицински услуги,медикаменти и консумативи от датата на увреждането й до пълното й възстановяване са необходими и относими към лечението на причинената й травма.

                     С метереологичната справка  на синоптичната станция Кюстендил се установи,че на 17.01.2016 г.  в град К.    е валял сняг  и  в деня на инцидента с ищцата - *г. снежната покривка е била 8 см,а измерените температури през целия ден- минусови,като дори и максималната температура в този ден е била под нулата  -5,2 градуса.На метереологичните данни корепондират и   показанията на свидетелите:К. К.  К. М.   и К. М.,от които е видно,че ищцата независимо,че била  с подходящи за сезона ниски и равни ботуши се подхлъзнала   и паднала върху заледения и непочистен от лицата, на които ответната община е възложила срещу заплащане дейностите по зимно почистване, тротоар в района на автобусните спирки на централния пазар в гр.К. 

                    

 

 

 

Улицата и прилежащия тротоар се намират на територията на К. община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет/.

                    

 

 

 

Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

                     

 

 

 

Наличието на непочистени от сняг и лед улици и тротоари или на необработени и обезопасени участъци       обосновава извод, че ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия стопанин, т.е. поведението на последните осъществява деликтния състав на чл. 45 от ЗЗД /противоправно действие и/или бездействие, вреда /имуществена и/или неимуществена/, причинна връзка между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване на противното/, вследствие на което ищцата се е подхлъзнала, паднала и получила    увреждания.

           Предвид гореизложените   съображения съдът счете,че   следва да се аганжира гаранционно- обезпечителната отговорност  на ответната община за обезщетяване на ищцата за  претърпените й вреди,тъй като са налице всички обективни и субективни елементи на фактическия състав  на чл.49 ЗЗД:

 

 

 

 

- противоправно поведение на лице /работник или служител/, изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му работа;

 

 

 

 

- причинени имуществени и неимуществени вреди;

 

 

 

 

- причинна връзка между поведението и вредите;

 

 

 

 

- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на противното.

 

 

 

 

                       С оглед характера и степента на травматологичното увреждане на ищцата , последвалите от него болки и затруднения в придвижването и самообслужването й,наложилите се  за лечението му три оперативни  интервенции  и отпуск по болест за период от 180 дни  съдът счете,че   претендираното от нея обезщетение  за неимуществените й вреди в размер на **/*лева кореспондира   на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и осъди ответната община да й ги заплати ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на увреждането -*г. до окончателното изплащане.

                     От приетите  писмени доказателства :Фактура № **********/27.01.2016 г. изд. от УМБАЛСМ „* ЕАД,  Фактура № **********/30.01.2016 г. изд. от УМБАЛСМ „* ЕАД;  Фактура № **********/07.06.2016 г. изд. от УМБАЛСМ „* ЕАД,  Фактура № 7959/08.06. 2016 г. изд. от ЕТ „* - Аптека „ ***" – С.; Фактура № **********/10.06.2016 г. изд. от УМБАЛСМ „* ЕАД Фактура № **********/20.02.2017 г. изд. от УМБАЛСМ „* ЕАД,  Фактура № **********/22. 02. 2017 г. изд. от „* ЕООД, показанията на св.К. М. и заключението на в.л.д-р Е.Л. се установи и основателността на претенцията й за обезщетение на  имуществените й вреди,представляващи сторените й разходи за 1 бр.заключващ тибиален титаниев пирон, потребителски такси ,хип сет и сет за ортопедична операция в общ размер от *** /***** лева и  *****/,които й бяха присъдени от ответната община,ведно ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на увреждането -*г. до окончателното изплащане.

                       На осн.чл.78,ал.1 ГПК с оглед резултата от спора    ответната община  бе осъдена да й заплати и сторените по делото разноски в размер на  сумата ****лева/*********/.

                       Водим от гореизложеното и на осн.чл.49 ЗЗД и чл.78,ал.1 ГПК Окръжен съд-гр.Кюстендил

 

                       Р   Е    Ш   И:

 

                    ОСЪЖДА ОБЩИНА-К.  да заплати на  Г.А.С. с ЕГН *********** ***  на  правно основание чл.49 ЗЗД   обезщетения за претърпените й вреди от травматично увреждане -счупване на тялото/диафиза/ на тибията на десния  крак на *г. причинено около *** часа  от падане след подхлъзване на непочистения от лед и сняг тротоар  в района на автобусните спирки на централния пазар в гр.К.     ,съответно за  неимуществените й сумата в размер на **/*************/лева и за имуществените  сумата в размер на ****лева,ведно със законната лихва  върху тях,начиная от датата на увреждането-**** г. до изплащането им   както и на осн.чл.78 , ал.1 ГПК да й заплати за  сторените  й по делото разноски  сумата *** лева/***************/.

                        Решението подлежи на въззивно обжалване  пред САС в 2-седмичен срок от връчването на съобщението на страната за изготвянето му,придружено с препис от него на осн.чл.7,ал.2 ГПК.

                       

                 

                    

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: